РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Велико Търново, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело №
20214100100149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г. СТ. Г., с ЕГН: **********, гр. В. Т.,
ул. „**“, № , вх.““, ет., ап., в момента живущ в ******със съдебен адрес гр.
В. Търново, ул. „Цанко Церковски“, № 37, ет.6, офис18, адв. Й.Ц. Й., против
прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с
правно основание чл.4, във вр.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 100
000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба е описано,
че Г. СТ. Г. е гражданин на Р България и на САЩ. Живее и в двете държави,
но от 2013 г. не се е бил прибирал в България. Развивал икономическа
дейност в САЩ и България чрез различни фирми. С постановление от
22.10.2010 г. на ВТОП, срещу него и още четири лица било образувано ДП №
38 от 2010 г. по описа на ОСО – ОП – В. Търново, за извършени
престъпления по чл.252, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. чл.26 и чл.20, ал.2 от
НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1 и и т.2, вр. ал.2 и ал.1 от НК. Твърди се, че
на 18.04.2011г. след специализирана акция с участието на въоръжени и
маскирани служебни лица от ГД „БОП“ по отношение на ищеца и другите
лица, били извършени процесуално следствени действия – претърсване и
изземване. С последващо постановление от 21.04.2011 г., ищецът бил
1
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.252,
ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и му била наложена мярка по чл.68
от НПК „Забрана да напуска пределите на Р България без разрешение на
прокурор“. Описано е също, че по отношение на ищеца започнало и
административно производство по ЗОПДИППД, като по искане на
КУИППД били наложени различни обезпечителни мерки, включително запори
и възбрани за цялото му имущество. Посочено е, че започнали и данъчни
ревизии на фирмите му. Твърди се, че ДП било изпратено по компетентност
на Специализираната прокуратура, където е образувано под № 6/2013г. на
СО-СП, пр. пр. № 772/2012г. Описва се как Специализираната прокуратура в
процеса на разследването е издала различни постановления от април 2013 г.,
август 2014 г. и включително за привличането на Г., като обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, пр.2, от НК и по чл.252, ал.2, пр.2.
В хода на ДП, Специализираната прокуратура била прекратила частично
наказателното производство продължило спрямо Г. по чл.321, ал.3, т.1 НК.
С постановление на Специализираната прокуратура от 22.04.2013г. е
отменена наложената мярка „Забрана да напуска пределите на Р България
без разрешение на прокурор“. Г. описва, как подава множество молби за
прекратяване на воденето срещу него производство, които били оставени
без уважение. Посочва, че едва ноември 2019 г. с постановление на прокурор
Софрониева, прокурор в Специализирана прокуратура, наказателното
производство по ДП № 38/2014 г. било прекратено, тъй като деянието не
било доказано и се посочва, че постановлението е влязло в сила на 16.12.2019
г. Г. твърди, че в следствие на образуваното срещу него ДП и поддържаните
обвинения за извършени престъпления, претърпял значителни
неимуществени вреди. Това ДП му било причинило множество негативни
преживявания: стрес, притеснения, безпокойство, неудобство, унижение.
Описва негативните последици, които му били нанесени в живота.
Акцентира, че независимо от съществуващата презумпция за невиновност
имал качество на обвиняем през един значителен период от време, повече от
8 години. Подробно отново се описва, какво е преживял въпреки, че през
повечето време е живял в САЩ. Описва се също, как е възприемал тази
ситуация и нейното отразяване в обществото, респективно реакциите на
обществото спрямо него квалифицирани, като негативно отношение и
недоверие. Акцентира също, че настъпили в следствие на всичко това
2
трайни и необратими последици в работата му и бизнеса. Оценява
претърпените неимуществени вреди, които понесъл на сума в размер от 100
000,00лв. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата
100 000,00лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
незаконното обвинение, извършване на престъпление от общ характер,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
В законоустановения срок Прокуратурата на Република
България е депозирала писмен отговор, чрез който оспорва изцяло исковата
молба. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на
Република България отново оспорва изцяло исковата молба.
ВТОС, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира
за установено следното:
Изискана е и е приложена по делото преписка по ДП № 38/2014г.
на СО-СП, пр.пр. № 427/2014г. на СП. От нея е видно, че Г. СТ. Г. е
гражданин на Р България и на САЩ. Живее и в двете държави, но от 2013г.
не е пребивавал в България. Развивал икономическа дейност в САЩ и
България чрез различни фирми. С постановление от 22.10.2010г. на ВТОП,
срещу него и още четири лица било образувано ДП № 38 от 2010г. по описа
на ОСО – ОП – В. Търново, за извършени престъпления по чл.252, ал.2, пр.2,
във вр. с ал.1, във вр. чл.26 и чл.20, ал.2 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1 и
и т.2, вр. ал.2 и ал.1 от НК. На 18.04.2011г. след специализирана акция с
участието на въоръжени и маскирани служебни лица от ГД „БОП“ по
отношение на ищеца и другите лица, били извършени процесуално следствени
действия – претърсване и изземване. С последващо постановление от
21.04.2011г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и му била
наложена мярка по чл.68 от НПК „Забрана да напуска пределите на Р
България без разрешение на прокурор“. ДП било изпратено по
компетентност на Специализираната прокуратура, където е образувано
под № 6/2013г. на СО-СП, пр. пр. № 772/2012г. Специализираната
прокуратура в процеса на разследването е издала различни постановления
3
от април 2013 г., август 2014 г. и др., включително за привличането на Г.,
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, пр.2, от НК и по
чл.252, ал.2, пр.2. В хода на ДП, Специализираната прокуратура прекратила
частично наказателното производство, продължило спрямо Г. по чл.321,
ал.3, т.1 НК. С постановление на Специализираната прокуратура от
22.04.2013г. е отменена наложената мярка „Забрана да напуска пределите
на Р България без разрешение на прокурор“. Ноември 2019г. с постановление
на прокурор Софрониева, прокурор в Специализирана прокуратура,
наказателното производство по ДП № 38/2014г. е прекратено, тъй като
деянието не било доказано, а постановлението е влязло в сила на 16.12.2019г.
В съдебно заседание са разпитани двама свидетели: Е.Т.Д. – приятел
на ищеца и Е. С. И. – майка на ищеца. Установяват се затруднения на ищеца
да развива търговска дейност в България, негативни преживявания и
притеснения на ищеца, свързани с обвиненията срещу него.
С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази Закона,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните
доказателства за образуване на досъдебно производство срещу лицето на
22.10.2010г. от ВТОП и неговото прекратяване с постановление от
16.12.2019г. на прокурор Софрониева, прокурор в Специализирана
прокуратура, то по делото е формално установено наличието на незаконно
обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата.
Това е така, доколкото наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление /деянието не било доказано/, с
което е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето търпи вреди
4
от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите,
когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. (В
този смисъл Решение № 425 от 1.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015г., IV
ГО). Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата
за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от
прекратеното наказателно производство.
По отношение на претърпените неимуществени вреди и причинно -
следствената връзка между тях и прекратеното досъдебно производство,
съдът съобрази събраните по делото доказателства, включително
показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели. От същите е
установен изпитаният стрес, дискомфорт, неудобство и притеснение от
ищеца, във връзка с воденото срещу него досъдебно производство. Важен
момент е, че на ищеца била наложена мярка по чл.68 от НПК „Забрана да
напуска пределите на Р България без разрешение на прокурор“, както и че с
постановление на Специализираната прокуратура от 22.04.2013г. е
отменена наложената мярка „Забрана да напуска пределите на Р България
без разрешение на прокурор“. А още по – важен момент е, че от 2013год.
ищецът е напуснал България в посока САЩ – /установява се от
материалите по делото/, където има регистриран настоящ адрес. Т.е.
наказателното производство, разследването са продължили до декември
2019год., когато е приключило в отсъствието на ищеца. През това време
същият е живеел в Лас Вегас, Невада, САЩ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера е необходимо
да бъдат съобразени: характера, интензитета и продължителността на
увреждането, отнесени към тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения във връзка с
досъдебното производство, както и цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване.
В случая съдът съобразява вида и характера на обвинението, което е
за “тежко” престъпление по смисъла на НК, както и периода от около
девет години през който е продължило разследването. Но не това е
периодът, в който фактически ищецът е търпял вреди от действията на
ответника. Всъщност разследването е водено преимуществено в
5
отсъствието на ищеца – повече от шест години. Не са налице представени
и събрани доказателства за реална загуба на работа, занятие или доходи,
нито пък за раздяла с близки лица, а наказателното производство да е
добило някаква обществена значимост или известност.
Не се доказа и връзката на прекратяване дейността на фирмите, в
които е бил ищецът съдружник в България с водените срещу него
наказателни производства, освен твърденията на двамата свидетели. Няма
ангажирани доказателства, нито от Търговския регистър, нито от другаде,
че тези фирми са закрити и не функционират към настоящия момент. Даже
нещо повече – дори да има някаква индиция, че търговската дейност на
ищеца в България е претърпяла щети, от друга страна са показанията на
свидетелите, че той развива успешен бизнес в **********където живее.
Относно двамата свидетели - техните показания следва много
внимателно да се преценяват, тъй като свидетелката е майка на ищеца, а
другият свидетел е приятел на ищеца, повече от 20 години.
Ответната Прокуратура моли съда да обсъди хипотезата на чл.5 от
ЗОДОВ, дали претърпените неимуществени вреди от ищеца не са
вследствие на неговото поведение с оглед на факта, че той от 2013г. е
заминал за САЩ и по този начин е възпрепятствал нормалното и бързо
провеждане на процеса срещу него.
Това от една страна е така, но от друга не е допустимо след девет
години разследване, /от които седем от специализирана прокуратура/ хиляди
страници доказателства, изготвяне на множество експертизи и разпити на
стотици свидетели наказателното производство да приключи още в
досъдебната фаза с постановление за прекратяване, защото деянието не
било доказано /като същевременно от мотивите на някои от приложените
прокурорски постановления личи, че е било възможно обратното/.
Затова според настоящият съдебен състав отговорността на
прокуратурата следва да бъде ангажирана.
С оглед изложеното съдът прима, че за обезщетяването на ищеца
за причинените му неимуществени вреди от образуваното срещу него
досъдебно производство са необходими 1 000,00лв. Посочената сума е
съответна на доказаните стрес и притеснение, които могат да бъдат
отнесени към обвинението и подлежащи на обезщетяване. В останалата
6
част, до пълния заявен размер от общо 100 000,00лв. съдът намира, че
претенцията е недоказана и неоснователна.
Разноските следва да се присъдят съразмерно.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България, гр. София, бул. „Витоша“, № 2,
Съдебна палата да заплати на Г. СТ. Г., с ЕГН: ********, гр. В. Т., ул. „**“,
№ , вх.““, ет., ап., в момента живущ в ********със съдебен адрес гр. В.
Търново, ул. „Цанко Церковски“, № 37, ет.6, офис18, адв. Й.Ц. Й. сумата от
1 000,00лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано срещу Г. СТ. Г., с ЕГН: ******* наказателно
производство по ДП № 38 от 2010г. по описа на ОСО – ОП – В. Търново, №
6/2013г. на СО-СП, пр. пр. № 772/2012г., ДП № 38/2014 г. на СП за
извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено с
постановление на Специализирана прокуратура, влязло в сила на 16.12.2019г.,
ведно със законната лихва от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 12,10лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
1 000,00лв. до пълния заявен размер от 100 000,00лв., като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7