РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600003 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С. Б., защитник на подс. Н. Ш., срещу
присъда № 83/15.11.2024 г., постановена по НОХД№ 1653/2024г. на Окръжен
съд – Пловдив, с която подсъдимият Н. И. Ш. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.244, ал.1, предл.1, вр. чл. 26 от НК и при
условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски.Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.
В жалбата са заявени общи оплаквания за необоснованост на присъдата,
1
постановяването й при съществени процесуални нарушения, несправедливост
на наложеното наказание. Отправя се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна такава.
Представителят на въззивната прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира за безспорно установено от обективна
страна многократно прокарване от подсъдимия в обращение на едни и същи
неистински банкноти от 50 щатски долара чрез обмяната им от свид.Я. В., при
което той се е възползвал от познанството си с нея и неопитността й. Счита, че
е доказателствено установено подсъдимият да е знаел, че банкнотите са
неистински.
Защитникът адв.Б. поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението
към нея. Оспорва извършената от окръжния съд оценка на доказателствата за
включените в предмета на делото факти, при което в нарушение на чл.303 от
НПК- при недоказаност на обвинението, е постановил осъдителна присъда.
Излага собственото си виждане относно подлежащите на кредитиране
доказателства, фактическата обстановка, която те изграждат и която повелява
подсъдимият да бъде оправдан.
Подс. Ш. се солидаризира с изразеното от защитника. В последната си
дума отправя искане да бъде оправдан.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт,
служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и
съображенията на страните намери, че:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана
да атакува постановеновената присъда. Подадена е в предвидения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
I. По фактическата установеност на извършеното.
За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е намерил за
несъмнено установено фактическа обстановка, с която настоящият съд се
съгласява:
Подсъдимият Н. И. Ш. живеел в гр.*. Той бил чест посетител на
2
игралните зали в града, поради което го познавали и работещите в тях
служители. Там се запознал със св.Ю. Д. от с.*, обл.*. Повод за
запознанството им били посещенията им в едни и същи игрални зали в гр.*,
където и двамата залагали парични суми с цел печалба. Случвало се подс.Ш.
да взима св.Д. от дома й в с.*, както и да я връща там след посещения в
игрални зали.
На 28.12.2022 г. подс.Ш. се обадил по телефон на св.Д.. Попитал я
какво прави. Отговорила му, че си е вкъщи. Подс. Ш. я поканил да отидат в
някоя игрална зала в гр.*, за да играят на автоматите. Св.Д. се съгласила.
Уговорили се подсъдимият да отиде до дома й в с.* и да я вземе от там.
Вечерта на посочената дата с личния си лек автомобил марка „*“ подс.Ш.
отишъл в с.* и взел свидетелката, която го чакала пред къщата си. Той не е
слизал от автомобила си и не е влизал в жилището на св.Д.. Двамата се
придвижили до гр.*, където пристигнали след 22.00 ч. и посетили игрална
зала за залагания „*“, намираща се на ул. „*“ № 6, част от верига игрални зали
на фирма „*“ ООД – гр.*. В игралната зала двамата влезли заедно.
Св.В. била била поела смяната в посочената игрална зала инцидентно,
вместо отсъстваща по болест нейна колежка/св. Г./. Тя познавала като
посетители в залата и двамата новопристигнали клиенти – св.Д. само
визуално, а подс.Ш. и с оглед множество предходно провеждани с него
разговори при посещенията му в игрални зали, в които тя работела. Двамата
имали общи теми свързани с гр.*, от където е свидетелката, а и бившата
спътница в живота на подсъдимия, с която той в този период бил разделен.
На инкриминираната дата вечерта подс.Ш. разполагал с неустановено
количество неистински банкноти в купюри от по 50 щатски долара, като
начина на снабдяването му с тях е извън предмета на делото. Бил наясно, че
банкнотите са неистински, но решил да обмени в залата част от доларите, за
да използва предоставените му в замяна български банкноти на игралните
автомати, които се стартирали само с банкноти в лева.
Веднага след влизането си в игралната зала подс.Ш. отишъл на бара
при св.В. и поискал тя да му обмени две от носените от него неистински
банкноти с номинал 50 щатски долара, които извадил от джоба на дънките си
и й ги подал. Св.В. му обяснила, че не приемат валута, но подсъдимият бил
много настоятелен. Преди да приеме парите тя снимала личната му карта,
3
както и двете банкноти. В телефонен чат поискала мнение от колеги, тъй
като до този момент не била работила с американска валута и не знаела как да
провери банкнотите. Тъй като не получила обратна връзка, свидетелката се
доверила на подсъдимия и решила да приеме предоставените й две банкноти с
номинал от по 50 щатски долара, като в замяна дала на подсъдимия 180 лева,
съобразявайки курса за деня, който проверила в интернет.
Междувременно св.Ю. Д. се била настанила на един от игралните
автомати, заложила малка сума пари и играта й бързо приключила. Даването
на доларите от подсъдимия на св. В. видяла. Подс. Ш. си избрал игрален
автомат и от своя страна започнал да залага от получените български
банкноти срещу неистинските доларови такива, като оставил една банкнота от
10 лева на автомата на св.Д.. Тя заложила и тях, изиграла ги и малко след това
седнала до друг посетител в залата, с когото започнала разговор.
В района имало няколко игрални зали. В даден момент подс.Ш. излязъл
от залата, с него тръгнала и св.Д.. Двамата посетили друга игрална зала,
намираща се срещу „*“. Свидетелката Д. останала там, но подсъдимият
неколкократно се връщал в зала „*“, като всеки път обменял при св.Я. В. по
две от неистинските доларови банкноти, с които разполагал и получавал в
замяна по 180 лева, част от които залагал в посочената зала. Друга, по- малка
част проигравал във втората зала, в която била св. Д.. Така, освен първите две
банкноти, успял да обмени още 4 пъти по две неистински банкноти от по 50
щатски долара в „*“, или общо обмененил в часовете след 22.00 ч. на
28.12.2022 г. до 04.00 ч. на 29.12.2022 г. 10 банкноти с номинал 50 щатски
долара. Получената от него сума била 900 лева, когато окончателно си тръгнал
от зала „*“.
Веднага след предаването им от страна на подсъдимия св.В. поставяла
получаваните доларови банкноти в касата на залата. След напускане на
игралните зали подс.Ш. закарал св.Д. до дома й и се прибрал.
Смяната на св.Я. В. приключвала на 29.12.2022 г. в 7.30 ч. сутринта.
При предаването на смяната се предавала по опис и наличността в касата. При
приключване на смяната св.В., освен наличните банкноти в български лева,
които събрала от игралните автомати, предала и наличните в касата 10
банкноти от по 50 щатски долара, предоставени й от подс.Ш..
Смяната била приета от св.В. В.. Тя преброила наличността в касата,
4
описала в отчет банкнотите, сред които и посочените доларови такива,
преброила и тях. Не й направило впечатление да има нещо нередно с
доларите, след което започнала работа.
На 29.12.2022 г. около обяд в залата пристигнал регионалният
мениджър към онзи момент – св.Г. Г., в чиито задължения било да отчете
касата на обекта. При започналото отчитане св.Г. констатирал наличието на
10-те доларови банкноти, огледал ги внимателно, при което възприел, че са с
един и същи сериен номер. Наредил ги на масата, снимал ги и се свързал с
работодателя си, като му съобщил, че според него банкнотите с номинал от 50
долара в касата са неистински. Веднага се обадил на св. В., която тъкмо била
влязла у дома си. Съобщил за констатацията си. Тя силно се притеснила от
твърдението на свидетеля, че доларите са неистински и му обяснила, че не се е
усъмнила в подс.Ш., тъй като често посещавал казиното, а и същата вечер
била много изморена и нищо нередно по купюрите не й направило
впечатление. От записа на данните му установили и адреса на подсъдимия.
На следващия ден св.Г. отишъл до дома му, но там бил уведомен от близки на
Ш. лица, че той е заминал за *. После/ през м. янияри 2023г./ засичал
подсъдимия из гр. * и той все обещавал да възстанови сумата в български
лева, която бил получил за банкнотите.
Това и сторил, но впоследствие.
След напускането на св.Г. други служители на фирма „*“ ООД
посещавали няколко пъти дома на подс.Ш. с цел да получат обратно
неправомерно взетите от него 900 лева в нощта на 28/29.12.2022 г.
На 22.02.2022 г., тъй като парите не били върнати, св.Я. В. подала
заявление до РУ-*, в което описала събитието. На същата дата тя доброволно
предала в полицията и 10-те доларови банкноти, обменени от подс.Ш.,
съхраняващи се до този момент в касата на залата.
През месец август 2023 г. подс.Ш. посетил игралната зала „*“ в гр.*,
като по това време на смяна като крупие била св.Т. Г.. Подсъдимият й
предложил да върне част от парите, с които е ощетил казиното, но срещу това
да се оттегли подадената в полицията жалба. Свидетелката му отговорила, че
вземането на такова решение не е в нейните правомощия, като му заявила, че
той има възможност да възстанови щетите, а дали ще се оттегли жалбата, ще
реши управителят. При този отговор подс.Ш. предал на св.Г. 400 лева,
5
останало да възстановява още 500 лева и си тръгнал. Впоследствие бил
задържан по друго дело и не успял да върне остатъка от сумата. На 09.05.2024
г. подсъдимият се издължил изцяло към казиното, като върнал още 500 лева.
Видеозаписите от камерите на игрална зала „*“ от 28/29.12.2022 г. не са
приложени по делото, срокът за съхранение на записи в казиното е 3 месеца и
към датата на съдебното производство е изтекъл.
В хода на ДП е била назначена и изготвена, а в хода на съдебното
следствие приета след разпит на вещото лице съдебно-техническа експертиза
на процесните банкноти. Според заключението /л. 50-52 от ДП/ доброволно
предадените от св. В. 10 броя доларови банкноти в купюри от по 50 щатски
долара са неистински, имат един и същи сериен номер- № *, не съдържат нито
една защита – воден знак, осигурителна нишка, дълбок печат, променящо
цвета си мастило и т.н., имат от двете страни надписи „невалиден“ на * език,
изработени са чрез използване на електронно изображение на банкнота от 50
долара и принтиране на изображението на обикновена хартия с цветен лазерен
принтер.
При разпита пред окръжния съд вещото лице е пояснило, че надписът
„невалиден“ на * език е принтиран едновременно с основното изображение, а
не е поставян допълнително. За него, като експерт, е видно и на пръв поглед,
че банкнотите са неистински.
Същите банкноти са били обект на оглед, проколът от който е
приложен на 53 от ДП. Приложен е и изготвен при огледа фотоалбум / л. 54-
56 от ДП/.
II. По доказателствата.
Реализираният от настоящия съд анализ на доказателствата и фактите,
които те установяват, не води до съществени промени във възприетата от
окръжния съд обстановка на извършеното.
В хода на сдебното следствие подс. Ш. е депозирал обяснения / л. 45-
45 НОХД№1653/2024г./. Същите бяха подложени на анализ за съотвествие с
изводимото от останалите доказателствени източници поради двояката им
процесуална функция- основно доказателствено средство, но и основно
средство за реализиране на правото на защита. В частта, в която те не са
оборени от други подлежащи на кредитиране доказателства, обясненията на
6
подс. Ш. подлежат на възприемане.
На кредитиране подлежи заявеното от него, както следва: че въпреки
значителната възрастова разлика, той е имал близки отношения със св. Д.,
двамата често посещавали игрални зали, определя себе си като „хазартен
тип“; през м. декември 2022г./ от цялостното съдържание на обясненията се
установява да е било на инкриминираната дата/ двамата със св. Д. посетили
игралната зала, в която била св. В., като той закарал с личния си автомобил св.
Д. до там; пристигнали късно вечерта; в залата била „г-жа Я.“ /св. В./, която
работела като крупие, други работещи в залата не е имало, но знае, че е
функционирало видеонаблюдение; подсъдимият дал на В. 2 банкноти по 50
долара с искане да ги обмени в лева, при което тя му поискала личната карта,
снимала я, както и банкнотите, а снимките изпратила на свои колеги за
проверка. Дала му пари / не 170 лв., както твърди, тъй като за това
обстоятелство съдът избра да се довери на показанията на В. и на свидетелите,
установяващи размера на възстановените доброволно лева-900/; с част от
получените пари играл подсъдимият, с друга/ значително по- малка от
съобщената от него сума/- св. Д., която в един момент се преместила в съседна
игрална зала След като парите свършили той още четири пъти обменил
долари при св. В.. Банкнотите били все по 50 долара, а общата им сума- 500
долара.
След няколко дни го посетил „Г.“- св. Г.Г. Посещаван бил и от други
лица- „бодигардове“, неназовани по име, подканящи го за връщане на
получена в лева сума. Не могъл да стори това веднага, но след като
родителите му осигурили пари, на части възстановил получената сума в лева.
Пътувал е до *. Известно му е, че банкноти от вида на инкриминираните са
неистински и там се ползват за увеселение при сватби.
Обясненията на подсъдимия не подлежат на кредитиране в частите, в
които сочи обменените от него доларови банкноти да са му били давани
непосредствено преди това от св. Д., на части, при което той не е дори
подозирал възможността да са неистински; получените срещу това пари в
български левове да са изиграни в залата и съседна игрална зала именно от
тази свидетелка, а той да е ползвал със същата цел само 20 лв.; да е карал
свидетелката преди това в друго населено място при клиент, защото тя
работела като проститутка. Следва да се констатира, че значителна част от
7
обясненията му съдържат изцяло негативни факти за св. Д., вкл. за
несъотносими към предмета на делото обстоятелства. Това е логично с оглед
избраната от него защитна теза, изградена изцяло на твърдения, че доларовите
банкноти са били на тази свидетелка, че тя му ги е давала на части,
непосредствено преди обмяната им и съответно е получила цялата
равностойност на обменените долари, лично е изиграла всички средства с
изключение на дадени на подсъдимия 20 лв. На тези негови твърдения
противостоят както показанията на св. Д., така също отчасти на св. В., а и
направеното от подсъдимия извъпроцесуално признание пред свидетелите Г.,
В. и Г..
Източник на преки доказателства са депозираните пред съда показания
на св. Я. В./ л. 49-50 НОХД№1653/2024г./, които съдът възприема, като за
обстоятелствата, за които са налице твърдения в присъединените по реда на
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК показания на свидетелката от ДП,
материализирани в протоколи на л. 36 и л. 46 от ДП, съдът кредитира
първоначално заявеното- темпорално по- близко са до инкриминираното
събитие, потвърдено е от свидетелката след прочитане на показанията й,
налице е съгласие на подсъдимия и защитата му за приобщаването им.
От тях се установява на 28 срещу 29 декември 2022 г. да е била нощна
смяна в игрална зала „*“ в гр.*, ул. „*“, № *. Смяната от 19.30 до 7.30
сутринта била поела инцидентно поради заболяване на работеща там
колежка/ Г./. Това се случвало и преди. Познавала подсъдимия като редовен
клиент. Били разговаряли и за личните си проблеми. Знаела от него, че
бившата му жена е от *, откъдето е и В..
На инкриминираната дата той влязъл в залата около 23 ч. Веднага се
отправил към бара, където се намирала, с въпрос дали може да му обмени
пари. Касаело се за 2 банкноти от по 50 долара, с каквито свидетелката никога
не била работила. Подс. Ш. я уверил, че няма никакъв проблем, поради което
и с оглед изградените помежду им приятелски отношение В. се съгласила. Все
пак снимала и банкнотите, и личната карта на подсъдимия. Снимките с
първите банкноти изпратила за съвет на колеги, но никой не й отговорил. До
този момент тя долари не била виждала, в залата нямало и с какво да бъдат
проверени дали са истински. Казала на Ш., че ако има проблем, ще подаде
жалба. Банкнотите той извадил от джоба на дънките си. Тя проверила по
8
интернет какъв е обменният курс. Платила му общо 900 лв., но на части, тъй
като подсъдимият още 4 пъти отивал с едно и също искане- да му обмени
долари и предавал по 2 банкноти от 50 долара. Всеки път той взимал парите от
свидетелката, веднага отивал на машини да играе, след това излизал, после
влизал отново в залата и от вратата се отправял към свидетелката с искане за
обмяна на поредните банкноти. Всички били по 50 долара. Общо 5 пъти била
извършена обмяната. Получените долари заприходила в касата.Според нея 80
% от получената сума подсъдимият изиграл в същата игрална зала. На
сутринта след приключване на смяната предала всички пари на следващата
колежка. Била у дома си около 13 часа, когато получила обаждане от
регионалния мениджър Г. Г., който я уведомил, че парите видимо са фалшиви.
Обяснила ситуацията около получаването на доларите.
След време получила обаждане от самия подсъдим, който я уверил, че
ще възстанови парите, но тя му отговорила, че няма претенции, защото
фирмата не ги търси от нея.
Св. Д.-„Ю.“ също познавала и знаела, че е приятелка на подсъдимия.
Двамата дошли заедно в залата, но св. Д. през цялото време седяла до друг
човек, играла, но с много малка сума. Тръгнала си преди подсъдимия, който и
след това останал да играе /което съвпада с показанията на св. Д., че тя била в
съседна зала, а подсъдимият често излизал от нея/.
Като производни доказателства, които съдът ползва само за проверка
на първичните такива, следва да се цени съобщеното от тази свидетелка, че е
разбрала Г. да е посетил дома на подсъдимия и родителите му да са съобщили,
че е заминал за *; че след това и лично, и чрез друго лице подсъдимият е
върнал получената от него сума в лева.
В първоначално проведения й разпит свидетелката не сочи
предходното си добро познанство с подсъдимия, но то не се отрича от
последния.
Съдът кредитира изцяло изцяло показанията на св. В. В.- както
депозираните пред съда/л. 48 НОХД 1653/2-234г./, така и частично
присъединените по чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 от НПК показания от ДП /
л. 32/. Последните са заявени времево по- близо до процесното събитие и са
потвърдени от свид. В. след прочитането им, поради което за броя и
стойността на процесните банкноти подлежат на кредитиране. Те не съдържат
9
преки доказателства за поведението на подсъдимия през инкриминираната
вечер, но установяват движението на инкриминираните банкноти. Тя е
сменила св. В. след приключване на смяната, приела е от нея
инкриминираните банкноти- 10 по 50 долара, лично ги преоброила и описала,
не е забелязала, че са неистински, но също за пръв път виждала долари. В
залата нямали техника за проверка на банкнотите. Около обяд там отишъл св.
Г. Г., към онзи момент регионален мениджър, за да засече касата. При
направената проверка видял и доларите, установил, че са фалшиви, обадил се
на св. В.. Подсъдимият познавала лично като лице, често посещаващо
игралната зала. Като посетител, при това близък с подсъдимия, познавала и
св. Д..
На кредитиране подлежат показанията на св. Ю. Д. /л. 63-гръб- 65
НОХД№1653/24г./, от които се установява: че с подсъдимия се познавали
преди инкриминираната дата; че тогава двамата са отишли в игралната зала в
гр. *, пристигнали там около 23 часа; самата свидетелка имала 10 лв. и играла
за тази сума, която първоначално увеличила, но в крайна сметка загубила; че
видяла подсъдимия еднократно да обменя долари, не помни в какви купюри,
но били общо 100; че момичето, което извършило обмяната било ново; че Ш.
искал да говори с шефа й, за да разреши обмяната. Свидетелката не сочи такъв
разговор да е бил провеждан. Момичето, на което дал доларите, проверило
личните карти и на двамата. Получените пари Ш. проиграл лично. В тази
игрална зала стояли около част, след това се преместили в друга зала, тя не се
е връщала. Преди процесните събития, но близо до тях, подсъдимият й
предложил да се престорят на гаджета и да прекарат от България в * 15 000
долара. Тя отказала.
Следва да се констатира, че за включените в предмета на делото факти
не се установяват съществени противоречия между заявеното пред съда и
съобщеното в хода на ДП, при проведен й на 29.06.2023 г. разпит/ л. 31/,
показанията от който са присъединени по реда на 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК. Последните също подлежат на възприемане. Свидетелката
последователно твърди да е видяла еднократно как подсъдимият извършил
обмяна на долари, получените пари е проиграл сам/ на нея дал 10 лева/,
двамата да са се преместили в съседно близко казино, където и двамата играли
още, тя лично не се е връщала в първото казино. Отрича каквото и да е знание
откъде подсъдимият е имал обменените банкноти и защо е решил да ги
10
обменя.
Следва да бъдат възприети и показанията на св. Г. Г., заявени пред
окръжния съд/л. 65 гръб-66 НОХД №1653/24г./, както и присъединените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК показания от ДП/л. 34/. За
обстоятелствата, за които се установява противоречие, подлежи на
кредитиране първо съобщеното- то е по- близо до възпроизвежданите
събития, след прочитането свидетелят изцяло ги е потвърдил. Той е
незаинтересован от изхода на делото. Макар към инкриминираната дата да е
работел като мениджър в дружеството, стопанисващо игралната зала, не сочи
заплатата му да се е формирала на база оборот, при което заплащането на
неистинските банкноти да е рефлектирало имуществено върху него. Към
дадата на разпита му вече не е в същото трудово правоотношение. За часа, в
който е отишъл да отчита парите и е открил, че отчетените му доларови
банкноти са неистински, следва да се възприемат показанията на св. В., които
кореспондират и с заявеното от св. В.. Като регионален мениджър на
29.12.2022 г. отишъл в игрална зала „*“ гр. *, за да отчете оборота. На смяна
била „В.“- св. В., знаел, че преди нея е била „Я.“-св. В.. Установил, че в
оборота имало 10 банкноти от по 50 долара, всички с еднакви серийни номера
и с надпис на * език, обозначаващ ги като невалидни. Обадил се на св. В.,
която много се притеснила. Обяснила, че лице, залагащо в игралната зала, е
обменило парите, записани били данните му. На следващия ден свидетелят
отишъл на записания адрес, но от близки на лицето разбрал, че е заминало за
*. После няколко пъти засичал Ш. в *, той всеки път му се извинявал и
обещавал да върне парите. Последната среща между двамата била на 11.
01.2023г. Свидетелят напуснал работата си в края на февруари и не знае какво
е станало.
При предявяване на фотоалбума към протокола за оглед на
инкриминираните банкноти свидетелят е удостоверил, че са същите, за които
дава сведения.
Следва да се кредитират и показанията на св. Ч./Г./ л.50 гръб- л.51 от
първоинст. дело/, като се отдаде приоритет на присъединените показания от
ДП/л.22/. Последните не подлежат на възприемане само относно сочената
дата за връщането й от болнични. Тази свидетелка е била болна на
инкриминираната дата и нея св. В. е замествала. Тя няма преки впечастления
11
за инкриминираните събития, но от показанията й се установява подс. Ш. да е
бил редовен клиент на същата игрална зала- и преди, и след процесната дата.
На нея лично подс. Ш. е предал сумата от 400 лв.- част от възстановената от
него парична равностойност на доларите. Производни, но годни за проверка
на първичните такива са твърденията й, че е разбрала за обменени от св. В.
„фалшиви“ долари, дадени й от подсъдимия; че по време на
инкриминираните събития той е бил придружаван от св. Д..
В обобщение- не е налице недобросъвестност в показанията на нито
един от свидетелите, чието трудово правоотношение е било с дружеството,
стопанисващо игралната зала. Нито един от тях не е понесъл материална или
дисциплинарна отговорност за случилото се. Показанията им освен, че са
взаимно допълващи се, кореспондират и с изводиимото от показанията на св.
Д., както и с депозираните от подсъдимия обяснения- той не оспорва, че е
лицето, обменило инкриминираните банкноти по съобщения от св. В. и св. Д.
ред.
С отсътваща доказателствена стойност за процесното събитие са
показанията на св. С./ л. 66 гръб- 67 от НОХД№1653/24г./, който дава само
характеристични сведения за подс. Ш. - приятел е на подсъдимия, ходил е с
него по казина, кадето Ш. залагал по 1000-2000 лв., не му е известно какво
работи и как изкарва парите си, познава и св. Д., но не знае какви са
отношенията й с Ш..
На кредитиране подлежат приложените по делото писмени и
веществени доказателства.
III. По приложението на закона.
При така установената от доказателствата по делото фактическа
обстановка, съдът законосъобразно е преценил, че подсъдимият Н. Ш. е
осъществил съставомерните признаци, визирани в чл.244, ал.1, пр.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК. За времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00 часа на
29.12.2022 г. в гр. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, той
е прокарал в обращение подправени парични знаци - 10 броя неистински
банкноти, с номинал от 50 щатски долара, всички със сериен номер № *, или
общо 500 щатски долара, за които е знаел, че са подправени, както следва:
- На неустановен час за времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00
часа на 29.12.2022г. в гр. *, обл. * е прокарал в обращение подправени
12
парични знаци с курс в страната, а именно 2 /два/ броя неистински банкноти с
номинал от 50 щатски долара, всички със сериен номер № *, за които е знаел,
че са подправени;
- На неустановен час за времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00
часа на 29.12.2022г. в гр. *, обл. * е прокарал в обращение подправени
парични знаци с курс в страната, а именно 2 /два/ броя неистински банкноти с
номинал от 50 щатски долара, всички със сериен номер № *, за които е знаел,
че са подправени;
- На неустановен час за времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00
часа на 29.12.2022г. в гр. *, обл. * е прокарал в обращение подправени
парични знаци с курс в страната, а именно 2 /два/ броя неистински банкноти с
номинал от 50 щатски долара, всички със сериен номер № *, за които е знаел,
че са подправени;
- На неустановен час за времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00
часа на 29.12.2022г. в гр. *, обл. * е прокарал в обращение подправени
парични знаци с курс в страната, а именно 2 /два/ броя неистински банкноти с
номинал от 50 щатски долара, всички със сериен номер №*, за които е знаел,
че са подправени;
- На неустановен час за времето от 23:00 часа на 28.12.2022 г. до 04:00
часа на 29.12.2022г. в гр.*, обл. * е прокарал в обращение подправени парични
знаци е курс в страната, а именно 2 /два/ броя неистински банкноти с номинал
от 50 щатски долара, всички със сериен номер № *, за които е знаел, че са
подправени.
За обсъжданото престъпление не се изисква специална провосубектност.
По делото не са налице доказателства, внасящи съмнение за житейската
зрялост и психична годност на подс. Ш..
Несъмнено е установено и обективираното от него поведение-
прокарване в обращение на неистински парични знаци- в случая 10 банкноти
от по 50 щатски долара всяка.
Фактът, че 10 бр. банкноти от по 50 долара са предадени от подсъдимия
Ш. на св. В. се установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на
св. В., за 2 бр. банкноти- и от показанията на св. Д.- преки доказателства.
Коментираните доказателствени източници за този факт се подкрепят и от
13
производните такива, изводими от показанията на св. В. и св. Г., на които св.
В. е съобщила от къде са намиращите се в оборота 500 долара. Подс. Ш. е
изразил след деянието признание за тази деятелност и пред св. Г., и пред св.
В.. При тези признания не твърди да е бил заплашван от тях и да е направил
изявленията си под някаква угроза.
Фактът, че процесните 10 банкноти са същите, които е предал на св. В.,
се установява от: приложените по делото ВД, които са били обект на оглед със
съставен при това протокол, ведно с фотоалбум; от протокола за доброволно
предаване; от показанията на св. В., св.В., св. Г., които в сочената
последователност са имали досег с предмета на престъплението.
Според настоящия съд е несъмнено установено знанието на
подсъдимия относно вида на бакнотите. Той е бил наясно, че св. В. не е
работила с такива банкноти и не може да ги разпознава за истинност-
присъствал е на опитите й да разговаря с колеги, да разчита на преценката им
по изпратени снимки. Самите банкноти е предпочел да обменя на части- пет
пъти по 100 долара
Налице са вече коментираните извънпроцесуални признания от
подсъдимия, направени пред свидетелите Г. и В.. В нито един момент той не е
оспорвал пред тях знанието си изначално, че банкнотите са неистински.
Напротив- обещавал е да възстанови получената срещу доларите парична
сума в лева, което е и сторил.
Несъмнено е установено от заключението на изготвената по делото
съдебно- техническа експертиза, че се касае за неистински банкноти. Следва
да се отбележи, че при множеството несъответствия на инкриминираните
банкноти с истинските такива, вещото лице не сочи да е имало разлика в
размера на купюрите, макар при неопитността на св. В. такава разлика да би
била безполезна за нея. Видно от съдържанието на изображенията в
протокола за оглед, неистинността на банкнотите не е очевидна за невладеещо
*. език лице. Тя е била указана на * език- недостъпен и за св. В., и за св. В..
Надписите за това са поставени по начин, който не е информативен за
невладеещо езика лице, което и рядко борави с такава валута, а за двете
свидетелки това е бил първият досег. Ситуирането на надписа в конкретния
случай би могло да се възприеме от лице, непознаващо доларови банкноти и
невладеещо * език и като част от обичайните надписи на банкнотата. Според
14
заключението на СТЕ инкриминираните банкноти са изработени чрез
използване на електронно изображение на банкнота от 50 долара и
принтиране на изображението на обикновена хартия с цветен лазарен
принтер. Не са законно платежно средство.
Значимо е още, че и св. В. не се е усъмнила в истинността на
предадените й от В. долари, при все, е ги е и приела, и описала.
Св. Г. твърди да е разпознал доларите като неистински при пипане и
при вида на еднаквите им номера, както и на надписа на * език.
Иначе казано- неистинността на банкнотите не е била такава, че
неборавило с долари лице да ги приеме за неистински от пръв поглед.
С предаването на банкнотите в притежание на друго лице, в случая на
действащата от името на работодателя си св. В., подсъдимият Ш. е реализирал
изпълнителното деяние "прокарване в обращение" на коментираните
банкноти. От обективна страна, изпълнителното деяние е довършено с факта
на физическото предаване на банкнотите в държане на друго лице.
Оспорван и пред окръжния, и пред настоящия състав на съда е
субективният елемент на престъплението. Подсъдимият отстоява позиция, че
банкнотите са му били давани от св. Д. непосредствено преди предаването им
на св. В., при което той не е знаел неистинността им.
Фактът, че доларите не са имали никакъв контакт със св. Д., е
несъмнено установен по делото. Т.е., независимо кога и как ги е придобил,
подс. Ш. се е явявал техен собственик още преди двамата със св. Д. да
предприемат пътуването към игралната зала- не се установява да е излизал от
колата междувременно; след паркирането на автомобила и двамата са се
отправили към игралната зала, а още с влизането си там подс. Ш. се е упътил
към св. В. и то с цел да я накара да приеме обмяната на доларите за лева. Това
оборва защитната му теза, че поради краткото време, в което банкнотите са
били в негова власт, не би могъл да установи дали са подправени.
Съзнанието му за действителната същност на доларовите банкноти се
извежда и от следното: след като е проиграл първата получена сума /
равностойността на 100 долара/, двамата със св. Д. са се преместили в съседна
игрална зала. Свидетелката не я е напускала до тръгването си. Нито тя, нито
подсъдимият сочат в тази втора зала, в която и подс. Ш. е реализирал
15
залагания, той да се е опитал на място да обмени доларите. Още четири пъти
той се е връщал в залата на св. В. и всеки път още от вратата е тръгвал към нея
за поредната обмяна. Ако не е знаел за неистинския характер на банкнотите,
той щеше да опита да ги обмени във втората зала, вместо да снове между
двете места и доларите да обмени там, където вече е бил убеден в
невъзможността на св. В. да установи, че са подправени. Ето защо това
възражение е неоснователно.
Престъплението е извършено от дееца с ясното съзнание, че
доларовите банкноти са подправени и той цели да ги прокара в обращение,
предавайки ги за обмяна срещу български леевове. Налице е пряк умисъл.
От обективна страна дейността на подсъдимия е реализирана при
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като и
петте деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Със споделяемии мотиви първостепенният съд е отхвърлил
възражението, че качеството на банкнотите е такова, щото не би могло да се
претендира те да са подправени- неистински парични знаци и в този смисъл не
е изпълнен съставът на чл. 244, ал. 1 от НК.
За хора с малък опит в работа с чужда валута външният вид на
инкриминираните банкноти не поражда съмнения. Не само св.В. ги е приела
безрезервно и е предоставила равностойността им в лева, но и св.В. също ги е
приела при отчитане на касата, описала ги е и не се е усъмнила в истинността
им. И двете са действали с убеждението, че това са доларови банкноти.
Преправянето на банкнотите/ за каквато деятелност на подсъдимия не е
възведено обвинение, не се и установява от доказателствата/ може да се
изрази във въздействие върху надлежно издадени купюри, но така също и чрез
създаване на парични знаци с голяма степен на сходство със съответстващите
им истински. Предмет на престъплението, за което подс. Ш. е обвинен, са
преправени парични знаци. Такива се явяват и двата вида преждеобсъдени
парични знаци. В случая банкнотите са с размер, идентичен с истинските
банкноти от 50 щатски долара, визуално имат висока степен на сходство, тъй
16
като са изготвени чрез копиране на електронно изображение на такава
банкнота. Това, че при допир до хартията и проверка за защитни елементи се
установява да не са истински, както и че имат поставено на чужд език, но
визуално ненатрапващо се отразяване да са неистински, не ги прави негоден
предмет на престъплението. Макар и дадено по друг повод, относимо в случая
е виждането, изразено в т. 8 от Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. №
12/81 г., ПВС- несъвършенството в подправката (съставяне на неистински или
преправяне на истински парични знаци) не изключва обществената опасност
на деянието. Дори и когато подправката е очевидна, ако е налице съществено
засягане на съответните защитени обществени отношения/каквото
обстоятелство по делото е установено/, деецът следва да понесе наказателна
отговорност. В този смисъл даже и хипотетично да се приеме с доверие
неустановения по делото факт, заявен от подсъдимия- че това са бутафорни
пари, използвани за забавления, то в конкретния случай видът на тези
банкноти не сочи очевидна за непознаващо ги лице неистинност. С
прокарването им в обращение чрез употребата им за обмяна фактическият
състав на престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК също би бил изпълнен, дори
и да са били „бутфорни“.
IV. По вида и размера на наказанието.
Неправилно първостепенният съд е намерил за висока обществената
опасност на деянието поради вида отношения, които засяга. Абстрактната
обществена опасност на деянието е основанието законодателят да определи
параметрите за санкционирането му. Конкретното деяние не се отличава с
някакви особености с оглед начина, механизма и обстановката на извършване,
за да се приеме по- висока от обичайната за този вид престъпления
обществена опасност. Подс. Ш. е прокарал в обръщение неголямо количество-
10 бр. неистински парични знаци, а степента им на неистинност е толкова
висока, че могат да бъдат разпознати и без специална техника от лице,
боравило с доларови банкноти и запознато със защитите им. Престъплението,
макар и продължавано, е реализирано само в един обект и само спрямо едно
лице. Обществената опасност и на деянието, и на дееца, не са завишени.
Правилно като смекчаващи отговорността на подс. Ш. са намерени
чистото му съдебно минало, влошено здравословно състояние,
демострираната от него критичност към извършеното, изразила се в цялостно
17
възстановяване на получената сума/ при все, че престъплението не е
резултатно и вредата не е съставомерен елемент от престъплението/. Такова
обстоятелство несъмнено се явява и съдействащото му поведение- той не
оспорва обективно извършеното от него, разказва за действията си и това му
процесуално поведение също е смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Неправилно окръжният съд е констатирал отсъствие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая се касае за усложнена престъпна
дейност- продължавано престъпление, което е значим за отговорността факт.
При това конкретно установеното по делото поведение на подсъдимия има и
белези на упоритост- св. В. е изразила опасенията си, че не познава доларови
банкноти, но подсъдимият настоятелно я убеждавал в добросъвестността си.
Не е имало възпиращ го ефект и заявеното от В., че ако има проблем с
банкнотите, ще пусне жалба.
За престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК се предвижда наказание от 2
до 8 години лишаване от свобода. Окръжният съд е избрал да определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК, в предвидения минимум. И
според настоящия съд, въпреки изразеното частично несъгласие с дейността
на първостепенния при отчитане на индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства, в този размер наказанието е съответно на обществената
опасност на деянието, дееца, индивидуализиращите отговорността му
обстоятелства и е годно да обезпечи целите по чл. 36 от НК.
Необсъдено от контролирания съд, но подлежащо на обсъждане е
отсъствието на основанията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства несъмнено са многобройни, без някое
от тях да е изключително. В своята съвкупност не формират извод, че и най-
лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко, т.е., че не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК окръжният съд
е отложил изпълнението на наказанието с минималния изпитателен срок.
Настоящият състав намира за законосъобразно решението на съда по
отношение приложението на института на отлагане на изпълнението на
наказанието, предвид размера на наложеното наказание, необремененото
съдебно минало на подс. Ш., възможността за постигане целите на
наказанието и поправянето на дееца без изолирането му от обществото.
18
Спазен е императивът на чл. 189, ал. 3 от НПК, като с оглед
постановената осъдителна присъда в тежест на подс.Н. Ш. са възложени
направените по делото разноски.
Законосъобразно е и постановеното веществените доказателства след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
В обобщение- не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на ДП и в производството пред окръжния съд. Фактическата
обстановка е правилно установена и съответна на наличните по делото
доказателства. Материалният закон е приложен правилно, като е прието за
несъмнено доказано авторството на престъплението и правната му
квалификация по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание
не е несправедливо. Не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда.
С оглед на изложеното и на осн. чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83/15.11.2024г., постановена по НОХД№
1653/2024г. на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19