Решение по дело №16141/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260256
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20195330116141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260256

 

гр. Пловдив, 27.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16141 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, предявен от М.С.Т. против В.Т..

         Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в село *****, с площ от 866 кв.м., ведно с извършените подобрения в имота, по силата на договор, обективиран в нотариален акт №******. Със същия нотариален акт било учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота в полза на Л. Т., ***** гражданин, който към датата на подаване на исковата молба бил починал. С декларация от 23.03.2004 г. Л. Т. се е отказал от правото си на ползване, като преди отказа предал владението по отношение на имота на ищцата. От момента на предаване на владението, до подаване на исковата молба ищцата живеела в имота, поддържала го, заплащала разходите за него, както и дължимите данъци. С нотариален акт № ***** ищцата учредила в полза на ответницата пожизнено и безвъзмездно право на ползване по отношение на имота. С нотариална покана от 19.09.2019 г. ответницата предявила претенция към ищцата за предаване на владението по отношение на имота. Ищцата твърди, че ответницата пребивава трайно в чужбина, като от датата на учредяване на правото на ползване посещавала имота периодично, а от 2011 г. била напълно деинтересирана от имота, не го посещавала, не пребивала там, не съхранявала вещи. Сочи, че ответницата не предоставяла ползването на имота на трети лица под формата на наем, нито заем за послужване. Твърди, че до връчването на нотариалната покана през 2019 г. ответницата не е предявила претенции към ищцата да предаде ползването на имота, нито се противопоставяла ищцата да го ползва. Поддържа, че правото на ползване на ответницата се погасило поради неупражняването му в продължение на 5 години, съгласно нормата на чл.59, ал.3 ЗС. Сочи, че учреденото право на ползване не се разпростирало по отношение на построената в имота сграда, тъй като към момента на учредяването му, тя не била още изградена. С оглед изложените твърдения предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, учредено в полза на ответницата, се е погасило поради неупражняването му в продължение на 5 години. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата В.Т., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че след учредяването на правото на ползване с нотариалния акт от 2004 г. е получила владението по отношение на процесния имот. Сочи, че имотът бил закупен и къщата в него била изградена със средства на починалия Л. Т.. Поддържа, че от месец март 2004 г. до месец юли 2019 г. ползвала процесния имот лично или чрез членовете на семейството си; държала лични вещи в имота и винаги имала свободен достъп до него и ключове от него. Твърди, че ищцата ползвала имота, тъй като била ***** на последната приятелка на Л. Т. – Д. Т., с което ответницата била съгласна. Сочи, че на 23.07.2019 г. отишла в процесния имот, заедно с ***** си и Д. Б., обща позната на двете страни, като при опит да влезе в имота открила, че ключалката била сменена и не могла да отключи вратата и да влезе в имота. Ответницата се свързала с Д. Т., но последната отказала да я допусне до имота, поради което на ищцата била връчена нотариална покана за предаване на владението по отношение на имота. С допълнителен отговор от 04.12.2019 г. ответницата заявява, че от 2010 г. до момента е предоставила ползването по отношение на имота на ***** си – Х. И., който до 2016 г. непрестанно пребивавал там. Излага твърдения, че впоследствие ищцата се самонастанила в имота, като не допускала ответницата да го ползва, сменяла ключове и бравите на вратите. С оглед изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.       

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

         С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******, К. К.и Т. К. са учредили в полза на Л. Т. правото на ползване по отношение на УПИ с площ от *** кв.м., представляващ парцел *** от кв. * в село *****, обл. ***, ведно с извършените в имота подобрения, както и са продали на М.С.Т. голата собственост по отношение на описания имот.

         С декларация с нотариална заверка на подписа, вписана в СВ Пловдив под акт № ****, Л. Т. се е отказал от учреденото в негова полза с нотариален акт № **** право на ползване по отношение на поземления имот в село *****.

         С нотариален акт за продажба на недвижим имот № **** М. С. Т. е учредила в полза на В.Т. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху УПИ с площ от *** кв.м., представляващ парцел ***от кв. * в село *****, обл. ***, ведно с извършените в имота подобрения.

Видно от скица № ***** процесният поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор № *****, като в същия са построени две сгради: еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***** и гараж с идентификатор № *****.

         С нотариална покана рег. № *****, ответницата е отправила покана до ищцата да напусне незабавно, в срок до 24 часа от връчване на поканата, да излезе от имота и да предаде владението, ведно с обзавеждането. Поканата е получена от ищцата на 19.09.2019 г.

         Ищцата от своя страна също е изпратила нотариална покана до ответницата, с която възразява срещу искането на ползвателя за освобождаване на имота и заявява, че правото на ползване е погасено поради неговото неупражняване.

         От удостоверение, издадено от кметството на село *****, поземлен имот с идентификатор № ***** – УПИ ***от кв.* по плана на село ***** се води на ул. *****.

         Видно от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС Х. И. е регистриран на адрес: село *****, община *****, ул. ***** към дата 06.03.2014 г.

         От писмо изх. № ***** се установява, че процесният недвижим имот в село ***** е деклариран от М.С.Т. с декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № *****, като ползвател е вписана В.Т..

         От писмо изх. № ***** от Община *****, се установява, че ползвателят В.Т. за периода от 2011 г. до 2020 г. не е заплащала задълженията си за данъци за недвижимия имот и ТБО.

         Ищцата е представила доказателства за заплатена ел.енергия за процесния имот за периода от 2008 г. до 2018 г., за заплатена вода за периода от 2009 г. до 2019 г., телефон – от 2009 г. до 2011 г., плащания за дизелово гориво за отопление за периода от 2010 г. до 2019 г. – писмени доказателства от л.85 до л. 438 от делото.

         От показанията на свидетелката Ц. Г. Л. се установява, че преди 15 години е започнала работа при Л. Т., от където познава страните по спора. Изяснява, че ищцата била ***** на *****, с която Л. Т. живеел на семейни начала. Установява, че ответницата не е живяла в къщата в село *****, а само е идвала на гости на ****си, който през 2009 г. се върнал в ****и от тогава ответницата не била идвала в имота. Пояснява, че познава *****на ответницата – Х. И., но той не бил живял в къщата в село *****, докато е пребивавал в ****.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

         Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено – чл.56 ЗС. С учредяването на право на ползване собственикът на имота се „лишава” от едно от съществените си правомощия, като в този случай собствеността се нарича гола собственост (nuda proprietas). За ползвателя възникват редица задължения, законно регламентирани, като най-основното му е да се грижи за имота като добър стопанин. Съгласно чл.57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително и данъците и други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. В чл.57, ал.4 ЗС е уредено и задължението ползвателят да застрахова вещта и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

         Разпоредбата на чл.59 ЗС урежда при настъпването на кои обстоятелства се прекратява правото на ползване. Съгласно чл.59, ал.3, предл.2 ЗС правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. За разлика от правото на собственост, което не може да се загуби при неупражняването му, ограниченото вещно право на ползване отпада, ако ползвателят се е дезинтересирал от вещта. Законовата норма цели да създаде сигурност в правния мир, доколкото при учредено право на ползване по отношение на един имот, неговият собственик е лишен от едно правомощията си. Също така целта при учредено право на ползване е ползвателят реално да ползва да вещта. Неупражняването на това право за срок от 5 години води до неговото погасяване и превръща „голия собственик“ в пълноправен такъв.

         Съдебната практика дава тълкуване в какво се изразява „упражняването“ на правото на ползване. Така в решение № 14/ 20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/ 2014 г. на ВКС, се приема, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на физическо и правно използване на имота като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем (арг. чл.60 ЗС), както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. С решение № 347 от 02.12.2011 г. по гр.д. № 20 по описа за 2011 г. на ВКС, II г.о. се приема, че съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете и без да се изменя нейната субстанция, т.е. да се извличат ползите при изпълнение на вменените от законодателя задължения за ползвателя.   

         В случая, няма спор между страните, че ищцата е собственик на процесния имот, находящ се в село *****, и като такава през 2004 г. е учредила в полза на ответницата правото да ползва пожизнено и безвъзмездно процесния недвижим имот. Ищцата поддържа, че считано от 2011 г. ответницата се е дезинтересила от имота, като не го е обитавала, нито посещавала. Така изложените твърдения се подкрепиха от ангажирани доказателства и не се разколебаха от ответницата. От показанията на разпитаната свидетелка на ищеца се установява, че до 2009 г. ответницата е посещавала процесния имот, който е бил обитаван от нейния ****– Л. Т.. След завръщането на Т. в ****през 2009 г. ответницата, негова ****, не е идвала в имота, не е и допускала други лица да ползват същия по силата на облигационни отношения по договор за наем или заем за послужване. Свидетелката изясни, че ****на ответницата страна – Х. И., по време на пребиваването си в ****, не е живял в имота в село *****. Обстоятелството, че в удостоверението за пребиваване е вписан адресът на имота, не опровергава изложения факт. Това е така, доколкото вписването на адрес в документ за пребиваване, респ. документ за самоличност не доказва, че едно лице живее на този адрес. Така например, в документите за самоличност – лична карта, се вписва постоянният адрес, който е възможно да бъде различен от настоящия адрес на едно лице, където то реално пребивава.         

         Установи се, че за периода от 2009 г. до подаване на исковата молба ищцата е поемала всички разходи за режийните разноски за имота – за отопление и вода, което е допълнителна индиция, че имотът не е обитаван от ответницата. Последната не е заплащала данъците и такса битови отпадъци за имота за периода от 2011 г. до 2020 г.

По делото не се твърди, а и не се доказа, ответницата да съхранява свои вещи в имота, доколкото за установяване на твърденията си, тя не ангажира доказателства. Единственият случай, при който страната е заявила желание да упражни правото си на ползване е на дата 23.07.2019 г., когато достъп не е осъществен, а същият е бил възпрепятстван от ищцата – собственик, с аргумента, че правото на ползване се е погасило поради неупражняването му в рамките на предвидения в закона петгодишен срок.

Установеният период от време (от 2011 г. до 2019 г.), в който вещният ползвател не е упражнявал правото си на ползване, е довел до неговото погасяване съгласно нормата на чл.59, ал.3, предл.2 ЗС. Поради това предявеният от собственика иск следва да се уважи.

         По отношение на разноските:

         При този изход на спора, право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на общо 3660,72 лв., от които 3500 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.10.2019 г. (л.442 от делото), и 160,72 лв. за ДТ, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, от М.С.Т., ЕГН: **********, адрес: *** против В.Т., гражданин на Република ****, родена на *** г. в ****, ****, ЛНЧ в Република ****: ****, че учреденото в полза на ответницата В.Т. право на ползване, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № *****, по отношение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **** на ИД на АГКК, находящ се в село *****, община *****, обл. ****, ул. **** с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: ****, при съседи: ПИ с идентификатори № ****, № ****, № *****, № ****, № ****, № *****, № *****, № *****, ведно с извършените в имота подобрения, е погасено поради неупражняването ми за периода от 2011 г. до 2019 г.

  ОСЪЖДА В.Т., гражданин на Република ****, родена на *** г. в ****, ****, ЛНЧ в Република ****: **** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на М.С.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 3660,72 лв. (три хиляди шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки) – разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

            Препис от решението да се връчи на страните, като на ответницата В.Т. на адрес: ****, ****.                                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.

 

Вярно с оригинала.

К. К.