№ 10
гр. Враца, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900090 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени осъдителен иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.409 и чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В исковата молба ищцата П. В. П., ЕГН **********, от гр.Бяла Слатина,
чрез пълномощника си адв. А. С. И. от САК, твърди, че на 23.04.2024 година,
около 12:50 часа, на път II-15 Враца - Борован - Мизия, в района на км.
23+500, е реализирано ПТП с участието на т.а. „Мерцедес” с peг. № ВР ***
СН, управляван от Е. Ю. М. и паркиран в крайпътна отбивка т.а. „Волво” с
peг. № ***. Посочва, че причина за произшествието е поведението на водача
на т.а. „Мерцедес” с per. № ВР *** СН - Е. Ю. М., който поради невнимание
губи контрол върху управлението на автомобила, излиза от пътната лента,
предназначена за посоката му на движение и реализира ПТП с правомерно
спрелия в дясно и предназначена за това пътна отбивка товарен автомобил
„Волво” с per. № ***. При описаното ПТП е пострадала ищцата П. В. П., като
пътник на предна дясна седалка в т.а. „Мерцедес” с per. № ВР *** СН.
Поддържа, че на мястото пътния инцидент е изпратен екип на Бърза помощ,
който я е откарал по спешност в МБАЛ „Христо Ботев” гр. Враца. При
извършения й преглед от лекарския екип са открити: множество счупени
ребра, контузия на бял дроб и преврален излив вляво. Причинени са й три
средни телесни повреди, от които две с опасност за живота. Била с комоцио
церебри и ГКС 14 точки. Наложен й е бил болничен престой и лечение за
1
периода от 23.04.2024 г. до 29.04.2024 г. Изтъква, че причинените й травми са
довели и до значителни физически болки и морални страдания, неудобства и
ограничения в личния й живот, свързани са с продължително лечение и прием
на болкоуспокояващи. Получила е и съответни негативни изживявания, силен
стрес от пътния инцидент с дълбоко отражение върху психиката й. Наложило
й се е да отсъства от работа, като са ограничени личните й и социални
контакти. Твърди също, че гражданската отговорност на водача на т.а.
„Мерцедес” с per. № ВР *** СН към 23.04.2024 година е била покрита по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното
дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, както и че застрахователната
полица е била действаща към датата на ПТП и не е прекратявана. Поддържа,
че на 21.05.2024 година с молба вх. № 2757, чрез пълномощника си, е
уведомила застрахователя за настъпилото събитие с искане за определяне на
обезщетение. Претенцията е изпратена по поща на 20.05.2024 г. и е заведена
щета под № 0801-003968/2024-01. Посочва, че по заведената щета са
представени всички изискуеми документи, включително предвидения в чл.
496, ал. 3, т. 1 КЗ - КП за ПТП, въз основа на които застрахователят е задължен
да се произнесе, но същият не се е произнесъл, като е изискал допълнителни
документи, което е приравнено на отказ от произнасяне. Тъй като
застрахователят не се е произнесъл в срок счита, че са налице предпоставките
на чл. 498, ал. 3 КЗ. Моли съда, да осъди ответното дружество „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД да й заплати сумата 40 000 лв., частичен иск от 100 000
лв. (увеличен в съдебното заседание на 100 000 лева) - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие получени телесни
увреждания, настъпили при процесното ПТП от 23.04.2024 г., причинено при
управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с per. № ВР***СН, заедно със законната лихва върху тази сума от
21.05.2024 г. - датата на сезиране на застрахователя, до окончателно плащане
на обезщетението, както и деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, гр. София,
чрез юрк. А. С., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба
оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място, ответникът
оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина действията на водача Е. М. при
управлението на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № ВР***СН; оспорва
твърдения от ищцата механизъм на процесното произшествие, както и че
същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от
страна на водача Е. М.. Оспорва също твърденията, че поради осъществяване
на пътно-транспортното произшествие от 23.04.2024 г., за ищцата П. В. П. са
настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни
2
състояния; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
механизма на произшествието и настъпили за ищцата телесни травми и
здравословни състояния, както и твърденията за техния морфологичен
характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата
продължителност; оспорва и твърдението за настъпили за ищцата
психологически последици от инцидента, доколкото няма доказателства по
делото за посещаване на специалист или проведено лечение в тази насока.
Твърди изключителен принос на пострадалата за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени от нея, като
пътник в лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ВР***СН, нарушения на чл.
137А от ЗДвП, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за
пострадалата е липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен
колан по време на превоза, с което е улеснила тяхното възникване. Оспорва и
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло иска за присъждане
на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по
съображенията за неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира съдебно-
деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата, като прекомерно, в случай, че надвишава
минималните размери съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа изложеното в
исковата молба. Твърди, че предявената претенция за обезщетение е занижена
спрямо действителните и реални вреди, причинени от пътнотранспортното
произшествие. Оспорва твърденията на ответника, че има принос към
причинената й вреда като твърди, че не е имала обективна възможност да
предвиди или избегне травмите, които са й били причинени, че травмите,
които е претърпяла, са резултат единствено и само от поведението на водача
на автомобила, който е изгубил контрол върху превозното средство, както и че
няма съпричиняване на вредите от нейна страна. Твърди, че е била с правилно
поставен предпазен колан по време на инцидента, но въпреки това, поради
специфичния механизъм на пътнотранспортното произшествие, предпазният
3
колан не е бил в състояние да предотврати сериозните наранявания, които тя е
получила. Поддържа исковата претенция за законна лихва, както е заявена, и
счита, че следва да бъде присъдена в съответствие с приложимата правна
рамка, включително чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, с който поддържа всички
направени с първоначалния отговор на искова молба възражения, вкл. и
направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата съгласно
вече описани доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, материалите по досъдебно производство № 415/2024г. по описа
на РУ-Враца, преписка № 2899/2024г. по описа на РП-Враца, както и
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 23.04.2024 г. около 12,50 часа на път II-15 на км 23,500 в посока на
движение от гр.Враца към гр. Оряхово е станало ПТП, при което товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №ВР***СН,
собственост и управляван от Е. Ю. М. с ЕГН:********** от гр. Бяла Слатина,
с пътник на предна дясна седалка П. В. П. с ЕГН:********** от гр. Бяла
Слатина, се блъснал с товарна композиция тип ТИР в състав: влекач марка
„Волво“, модел „ФН 84РТ“ с peг. №*** с прикачено полуремарке марка
„Касбонрер“ с peг. №***, собственост на I. Y. от Истамбул - Турция, който е
бил паркиран на автобусна спирка.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 22.04.2024 г. от разследващ полицай при РУ- гр.Враца,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола са приложени
схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 221/23.04.2024 г., след посещение на
мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В
протокола сред пострадалите лица е посочена и П. В. П. – пътник на предна
седалка в МПС „Мерцедес“, модел „412 Д Спринтер“ с per. №ВР***СН, която
е получила сътресение на мозъка и фрактура на 4,5,6 и 7 ребро от ляво,
4
транспортирана с линейка до ЦСМП-МБАЛ „Хр. Ботев”, гр.Враца, настанена
в ХО на болницата без опасност за живота. В протокола е отразено, че по
случая е образувано досъдебно производство № 415/23.04.2024г. по описа на
РУ – Враца.
Образуваното по случая досъдебно производство № 415/2024г. по описа
на РУ-Враца /ДП № 2899/2024г. по описа на РП-Враца/ е за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „а“ от НК – за това, че на 23.04.2024 г. около 12,50 часа, в
района на с.Оходен, на околовръстен път II-15 на км 23,500, при управление
на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. №ВР***СН, Е. Ю. М. с
ЕГН:********** от гр. Бяла Слатина, като е нарушил правилата за движение
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. В. П..
Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване
от 27.11.2024 г. на прокурор при РП-Враца, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с
чл.24, ал.1, т.1 НПК – по искане на пострадалата.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по досъдебно производство № 415/2024г. по
описа на РУ-Враца, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна
точка ПТП е настъпило при следния вероятен механизъм: На 23.04.2024 г.
около 12,50 часа на път II-15 на км 23,500 на отбивка за автобусна спирка на с.
Оходен, разположена от дясно на платното за движение в посока от гр.
Оряхово към гр. Враца, е била паркирана товарна композиция в състав: влекач
марка „Волво“, модел „ФН 84РТ“ с peг. №*** с прикачено полуремарке марка
„Касбонрер“ с peг. №***. В същото време в дясната лента на платното за
движение на път II-15 в посока от гр. Враца към гр. Оряхово се е движил
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 412Д“ с peг.
№ВР***СН, управляван от Е. Ю. М. от гр. Бяла Слатина със скорост на
движение около 75 км/ч при ограничение на скоростта с пътен знак от 60 км/ч.
Времето е било облачно и дъждовно, а видимостта нормална, платното за
движение било мокро и хлъзгаво. В определен момент водачът на товарния
автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д“ при излизане от остър ляв завой е
загубил напречна устойчивост и се завъртял в посока обратна на въртенето на
часовниковата стрелка на около 100° и е преминал от дясната в лявата лента
на платното за движение, като в района на автобусната спирка е напуснал
5
платното за движение в ляво по посока на движението. Продължавайки
движението си напред товарния автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д“ се
блъснал с дясната странична част в областта на кабината на автомобила в
лявата челна ъглова част на кабината на паркиралия на отбивката влекач
„Волво ФН 84РТ“ с прикачено полуремарке марка „Касбонрер“ с per. №***. В
резултата на удара със седловия влекач „Волво“, товарният автомобил
„Мерцедес Спринтер 412Д“ под действието на инерционните сили се завъртял
на около 170° в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка и се
отклонил на дясно, като е напуснал платното за движение, след което се
установил в района на тревната площ със задната част насочена към платното
за движение. В следствие на настъпилото ПТП, водачът на товарния
автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д“ и пътничката на предна дясна седалка
П. В. П. от гр. Бяла Слатина са получили наранявания, описани в
медицинските документи. Според заключението от техническа гледна точка
причина за настъпване на ПТП са субективни действия на водача на товарния
автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д”, което е довело до движение на
автомобила с превишена скорост от около 75 км/ч при ограничение с пътен
знак 60 км/ч, поради което при излизане от ляв завой автомобилът е загубил
напречна устойчивост и се блъснал в кабината на паркиралия на отбивка
седлови влекач „Волво“ с полуремарке „Касбонрер“, с което сам е поставил
себе си в невъзможност да предотврати станалото ПТП. Според вещото лице
пострадалата П. В. П. се е намирала на предната дясна седалка до водача на
товарния автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д“. От заключението се
установява също, че в условията на процесното ПТП - страничен удар отдясно
на автомобила, тялото на пострадалата пътничка на предна седалка П. В. П. е
описало движение в купето наляво, първоначално насочено към водача от
лявата страна на седалката, след което се отклонило на дясно към арматурното
табло и дясната врата на автомобила. В резултат на удара между процесните
МПС са получени големи деформации на предната и задната десни врати
навътре в купето и изместване на седалката, на която е седяла пострадалата П.
П. наляво и напред, поради което под действието на инерционните сили и
ударния импулс тялото й е контактувало с арматурното табло, колонката и
десните врати на автомобила и са нанесени описаните в медицинските
документи наранявания. Товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 412Д” с
peг. №ВР***СН е оборудван с 6+1 места (водач и 6 пътници), като местата са
6
оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови обезопасителни
колани, но не е бил оборудван с въздушни възглавници. Според вещото лице
при правилно поставен предпазен колан при рязко приложено усилие от
тялото на пътника върху колана, блокиращата му система се задейства и спира
неговото свободно освобождаване, което от своя страна възпира движението
на тялото в посока напред и настрани, като го задържа върху облегалката на
седалката, но не ограничава движението на горните крайници и долната част
на долните крайници в посока напред към арматурното табло и вдясно към
дясната врата.
Изслушано в съдебното заседание вещото лице, изготвило съдебно-
автотехническата експертиза поясни, че при правилно поставен предпазен
колан на пътника, тялото му не може да има съприкосновение с арматурното
табло на автомобила, тъй като е здраво закрепено към седалката и
облегалката; възможно е само ръцете и краката евентуално да стигнат до
арматурното табло. В случая, ударът е страничен и в следствие на него цялата
седалка, на която е седял пътника, се е придвижила в ляво (има изместване на
дясната седалка към лявата). Според вещото лице, по-вероятно е тялото на
пострадалия пътник да е контактувало с тялото на водача. В следствие на
удара първо тялото на пътника се е преместило на ляво, а вследствие на
ударния импулс тялото на водача се е преместило на дясно в резултат на
механизма на удара. При това движение е възможно тялото на пътника да е
контактувало с тялото на водача.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля Е. Ю. М. – водач
на т.а. „Мерцедес” с peг. № ВР *** СН, причинил процесното ПТП, живеел на
съпружески начала с пострадалата П. П.. Същият твърди, че на 23.04.2024 г.
пътувал заедно с приятелката си П. П. в посока от гр. Враца за гр. Бяла
Слатина с полутоварен автомобил „Мерцедес Спринтер“ 412 Д. Приятелката
му седяла отпред в автомобила, на мястото непосредствено до него, като и
двамата били с поставени предпазни колани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
7
постановяването на решението.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица с
период на валидност от 12.10.2023г. до 12.10.2024г., сключена при ответното
застрахователно дружество "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която се
покрива отговорността на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
per. № ВР***СН – Е. Ю. М.; настъпването на процесното ПТП на 23.04.2024
г.; направена от ищцата, чрез пълномощника й, пред застрахователя
извънсъдебна писмена претенция вх. № 2757/20.05.2024 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение и образувана преписка по щета при
застрахователя под № 0801-003968/2024-01, както и неизплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищцата травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП – Враца,
медицинската документация на ищцата, съхранявана в МБАЛ „Христо Ботев"
АД, гр.Враца, ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, амбулаторни
листа, резултат от образно изследване и болнични листа), назначена е и е
изпълнена съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни
доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалата П. П. е транспортирана с линейка до ЦСМП-
МБАЛ „Хр. Ботев”, гр.Враца, където й е поставена работна диагноза:
Контузия на гръдния кош в ляво... (не се чете). В съставения Фиш за спешна
медицинска помощ от ЦСМП - Враца от 23.04.2024 г. е отразено, че е била
контактна и адекватна, в съзнание с нормален неврологичен статус. ГКС 15 т.
Видно от ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.
Враца, № 005090/23.04.2024 г., 13:53 ч. на пострадалата й е поставена
диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Множествени счупвания на ребра, закрито. Отразено е, че е пострадала при
ПТП. С болки в лява гръдна половина при дишане и движение. При прегледа -
8
съхранено общо състояние с нормален соматичен статус и болка в лява гръдна
половина. Последвало е преместване на пострадалата П. в ХО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД, гр. Враца, където е била за лечение от 23.04.2024 г. до
29.04.2024 г. с диагноза: Счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и
10-то леви ребра. Мозъчно сътресение. ГКС 14 т. В издадената епикриза е
отразено, че е приета по спешност след преживяно ПТП. Оплаквала се от
болки в лява гръдна половина при дишане и движение. Била без ясен спомен
за случилото се. Имала главоболие и не е повръщала. При приемането била в
съзнание, контактна, адекватна, без ОНС и МРД. Имала болки при пипане в
лява гръдна половина. Нормален соматичен статус. Параклиника - б.о. От
направената рьо графия на гръден кош - счупване на 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо
леви ребра по предна подключична линия. От рьо графия на лява лопатка - без
травматични увреждания. От рьо графия на череп - без травматични
изменения на обхванатите кости на черепа. От КТ на глава - без данни за
контузионни изменения на мозъчния паренхим, без данни за вътречерепни
кръвоизливи и без данни за счупване на костите на черепната кутия. От КТ на
гръден кош - счупване на 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра по
подлопатъчна линия с дислокация на горните три ребра и счупване на 3-то, 4-
то и 5-то леви ребра по подключична линия без дислокация. Без КТ данни за
счупване на гръдни прешлени. КТ данни за малки контузионни огнища в
паренхима на левия долен дял на белия дроб и дискретни такива в десния
долен дял. Дискретен плеврален излив в ляво. От обхванатите черен дроб,
слезка и бъбреци - без КТ данни за контузионни огнища. От КТ на шийния
сегмент на гръбначния стълб - без травматични увреждания. От рьо графия на
бял дроб - плеврален излив в областта на ляв КДС. Описаните счупвания на
леви ребра отзад са със значителна дислокация. По време на престоя в
отделението на пострадалата е проведено медикаментозно лечение по схема с
НСПВС, глюкокортикоиди, обезболяващи, противооточно средство,
антиацидно, антикоагулант и калциев глюконат. Изписана в добро общо
състояние с персистираща болка в лява гръдна половина без МРД и ОНС.
(Ксерокопие на ИЗ №5266 от ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца).
От представените болнични листа се установява, че ищцата е била
временно неработоспособна за периода от 23.04.2024г. до 18.12.2024г. – общо
осем месеца.
От представеното ЕР № 00182 от 084/24.10.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ
9
„Св. Иван Рилски“ ЕООД се установява, че ищцата П. П. е освидетелствана
след преглед и е определена временна неработоспособност за срок от 60 дни, с
диагноза множествени счупвания на ребра. Като мотиви е отразено, че ТЕЛК
разрешава на ЛКК да издаде болничен лист за два месеца, считано от
20.10.2024г., необходими за възстановяването й.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
обективно, професионално, компетентно и пълно, изясняващо относими към
предмета на делото факти и обстоятелства, изготвено след изследване на
материалите по делото и личен преглед на пострадалата, се установи, че в
резултат на процесното ПТП на 23.04.2024 г. ищцата е получила следните
увреждания: Счупване на 8 ребра в ляво, от които 5-то по две линии, което
увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата,
минимални контузионни изменения на лявото крило на белия дроб с
минимален плеврален излив и лекостепенно мозъчно сътресение без данни за
загуба на съзнание, които увреждания са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Лечението, което й е било проведено е
медикаментозно. Периода за възстановяване е от порядъка на 3-4 месеца при
липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Според заключението
болките и страданията, които е изпитвала ищцата, като интензитет са били
значителни и свързани с локализацията на счупванията и дихателната
функция на гръдния кош, като същите са били продължителни. Тези
увреждания не са налагали ограничения в придвижването, но са водели до
намалена работоспособност за периода до възстановяването. От заключението
се установява също, че е налице пряка причинна връзка между процесното
ПТП и претърпените от ищцата увреждания. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети като
същите, имайки предвид механизма на процесното ПТП, са получени при
сблъсък на тялото на ищцата с тялото на водача на товарния автомобил.
Според вещото лице в конкретния случай се касае за страничен удар (дясната
странична половина на товарния автомобил), при който инерционните сили не
са действали напред, а на страни, при което обстоятелство превантивната
функция на обезопасителния колан е почти нулева. Според заключението няма
медицински данни пострадалата да е посещавала медицински центрове или
други здравни заведения за извършване на рехабилитационни процедури, като
в конкретния случай същите не са и задължителни.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 30.12.2024 г., на ищцата е
извършен преглед от вещото лице д-р К.. Към момента на прегледа ищцата се
оплаквала от болки в лява гръдна половина при покой и натоварване. При
прегледа лекарят е установил, че ищцата е в добро общо състояние, има
симетричен гръден кош, двете гръдни половини участват еднакво в дишането.
Констатирана е болка при натиск в лява гръдна половина. От направената рьо
10
графия на лява гръдна половина - състояние след счупване на 5-6-7-8 леви
ребра.
Изслушано в съдебното заседание вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза поясни, че контузията на лявото крило на белия
дроб и плевралния излив са описани на скенера като малки контузионни
огнища в паренхима на белия дроб, както и дискретен плеврален излив в
дясно, което означава минимални увреди, на фона на осемте счупени ребра и
пет в две линии, които не представляват опасност за живота. Оздравителния
период за тях е по-малък от оздравителния период на счупените ребра. Според
вещото лице средният период на възстановяване на множеството счупени
ребра е три-четири месеца, но този период може да бъде удължен при
оплакване от страна на пострадалата. В случая, при извършения преглед,
същата се е оплаквала от болки, както при кашлица, така и при натоварване и
при тестове относно зарастването здравината на ребрата. Част от счупванията
на ребрата са с разместване, което удължава периода на оздравяване.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни е оспорено от ищцовата страна в частта, в която
е прието, че контузионните изменения в лявото крило на белият дроб и
установения, макар и минимален плеврален излив, представляват временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Според нея по своята методика
и биологичен характер, тези увреждания са състояние временно опасно за
живота и представляват средна телесна повреда.
За установяване на преживените от пострадалата болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитана като
свидетел Д. П. В. – нейна приятелка.
Свидетелката твърди в показанията си, че посетила П. П. в дома й
десетина дни след ПТП. Същата била отслабнала и изпита, изглеждала болна;
оплаквала се от болки в тялото в областта на гръдния кош, поради счупени
ребра, и главата, както и в пръста на едната ръка; имала и синини в тазовата
област. Според свидетелката ищцата доста ограничила социалния си живот
след инцидента, затворила се вкъщи, не контактувала много с хора.
Притеснявала се, че поради дълго отсъствие може да загуби работата си, тъй
като трудно се намирала работа в техния град, а тя е с две деца, едното от
които е малко и тя сама се грижи за тях. Свидетелката установи също, че
ищцата изпитва страх при возене с автомобил, като пътували насам постоянно
11
казвала на шофьора да внимава.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция от ищцата от 21.05.2024г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
12
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От материалите по досъдебно производство № 415/2024г. по описа на
РУ-Враца /ДП № 2899/2024г. по описа на РП-Враца/, приключило с
постановление за прекратяване от 27.11.2024г. на прокурор при РП-Враца, на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК – по искане на
пострадалата, по делото безспорно се установи настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 23.04.2024 г. около 12,50 часа на път II-15
на км 23,500 в посока на движение от гр.Враца към гр. Оряхово, причинено
виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“
с peг. №ВР***СН Е. Ю. М., който е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил неимуществени вреди на ищцата
П. В. П. – пътник в този автомобил.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено
от страните, се установи механизма на процесното ПТП, както и наличие на
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите щети: На
23.04.2024 г. около 12,50 часа на път II-15 на км 23,500 при движение в посока
от гр. Враца към гр. Оряхово товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 412Д“ с peг. №ВР***СН, управляван от Е. Ю. М. от гр. Бяла
Слатина с превишена скорост от около 75 км/ч при ограничение на скоростта с
пътен знак от 60 км/ч, при излизане от ляв завой е загубил напречна
устойчивост и се блъснал в товарна композиция в състав: влекач марка
„Волво“, модел „ФН 84РТ“ с peг. №*** с прикачено полуремарке марка
„Касбонрер“ с peг. №***, която била паркирана на отбивката за автобусна
спирка на с. Оходен.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищцата е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства се установява и виновното и
противоправно деяние на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 412Д“ с peг. №ВР***СН, Е. Ю. М., който е нарушил чл.21,
ал.1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 75.00 км.ч., при
максимално разрешена във въпросния участък скорост от 60 км.ч. навлязъл в
насрещното платно за движение и причинил ПТП.
13
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 412Д“ с peг. №ВР***СН, е застрахована при ответното
дружество и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и съдебно-автотехническата
експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищцата е получила телесни увреждания, а именно: счупване
на 8 ребра в ляво, от които 5-то по две линии, минимални контузионни
изменения на лявото крило на белия дроб с минимален плеврален излив и
лекостепенно мозъчно сътресение без данни за загуба на съзнание, и е
претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика
като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй
като се установи, че ищцата е пострадала именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
14
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата П. П. е получила: счупване на 8 ребра в
ляво, от които 5-то по две линии, което увреждане й е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата, минимални контузионни изменения на
лявото крило на белия дроб с минимален плеврален излив и лекостепенно
мозъчно сътресение без данни за загуба на съзнание, които увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и болка и
страдание. Лечението на посочените увреждания е било медикаментозно.
Ищцата е била хоспитализирана в ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца,
като проведеното болнично лечение е било 6 дни, като е изписана в добро
общо състояние с персистираща болка в лява гръдна половина без МРД и
ОНС. Възстановителния период на множеството счупени ребра е от порядъка
на три-четири месеца при липса на усложнение и нормален оздравителен
процес, като в случая, с оглед оплакванията на пострадалата от болки при
кашлица и при натоварване и с оглед разместването на част от счупванията на
ребрата, периода на оздравяване е удължен. Оздравителния период за
контузията на лявото крило на белия дроб и плевралния излив е по-малък от
оздравителния период на счупените ребра. Вписаната в епикризата диагноза
15
мозъчно сътресение, вещото лице определя като леко степенно, като не се
установяват данни за загуба на съзнание и състояние, свързано с реална
опасност за живота и няма данни за последващи оплаквания в резултат на тази
травма. Ищцата е била временно неработоспособна за периода от 23.04.2024г.
до 18.12.2024г. – общо осем месеца.
По време на инцидента и след него ищцата е търпяла болки и страдания
с интензитет, характерен за този вид травми, като по време на престоя в
здравното заведение същите са купирани със съответните медикаменти. През
възстановителния период пострадалата е нарушила обичайният си начин на
живот, търпяла неудобства, свързани с локализацията на счупванията и
дихателната функция на гръдния кош, но същите са обичайни за подобен род
ситуации. Пострадалата е търпяла в продължителен период от време болки и
страдания от уврежданията на ребрата и белия дроб, характерни за този вид
травми, като същите постепенно са отзвучали по време на възстановителния
период. Тези увреждания не са налагали ограничения в придвижването й, но са
водели до намалена работоспособност за периода до възстановяването. Няма
медицински данни през възстановителния период пострадалата да е
посещавала медицински центрове или други здравни заведения за извършване
на рехабилитационни процедури, като в конкретния случай същите не са и
задължителни.
Съдът възприема заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза и поясненията му в съдебното заседание, че
контузията на лявото крило на белия дроб и плевралния излив са описани на
скенера като малки контузионни огнища в паренхима на белия дроб, както и
дискретен плеврален излив в дясно, което означава минимални увреди, на
фона на осемте счупени ребра и пет в две линии, които не представляват
опасност за живота, респ. счита за неоснователно възражението на ищцовата
страна, че тези увреждания са състояние временно опасно за живота и
представляват средна телесна повреда.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази също, че
ищцата е получила обичайното емоционално състояние на пострадали при
пътни инциденти, че стресът, който е изпитала, не е бил по-голям от
обичайния при такива събития, както и че в момента няма клинични данни за
психично заболяване и ищцата е възстановена в обичайното си физиологично
функциониране.
16
Като взе тези доказани от ищцата П. П. вреди, кратката й
хоспитализация, естеството на проведеното лечение – не са извършвани
оперативни интервенции и няма данни за провеждана рехабилитация, и
липсата на клинични данни за усложнения или негативни последици от
получените увреждания и на такива за в бъдеще, възрастта й - 41 години към
момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от нея неудобства и
затруднения при извършването на обичайни ежедневни действия през
възстановителния период, през който е ползвала отпуск за временна
неработоспособност, т.е. нарушено е социалното й функциониране; не на
последно място преживения стрес от травмиращото събитие и последвалото
психическото въздействие – притеснения, останал лек страх от превозване с
автомобил, при съобразяване и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че справедливото
в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 35 000 лева.
За да определи този размер на обезщетението съдът взе предвид и
обстоятелството, че негативните последици от причинените на ищцата при
ПТП травми е сведен до минимум, като се установи по делото, че процесът на
лечение и възстановяване е протекъл благоприятно, фрактурите на ребрата са
зараснали и не се констатирани настъпили усложнения за здравето на ищцата.
Поради това преценката на субективните в случая обстоятелства, както и
обективните фактори, отнасящи се до завишените нива на застрахователните
покрития и обществено-икономическите условия на живот през 2024 г., не
обосновават завишаване на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над
посочения размер. Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен
причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на деликта, без да
води до неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент. При определяне размера на обезщетението съдът
взе предвид също и практиката на САС при подобни травми - Решение № 274
от 28.02.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3378/2021 г.; Решение № 736 от
2.06.2023 г. на САС по в. гр. д. № 396/2023 г., Решение № 475 от 25.04.2024 г.
на САС по в. гр. д. № 2631/2023 г., Решение № 979 от 14.07.2023 г. на САС по
17
в. гр. д. № 433/2023 г.
По възраженията за наличието на изключителен принос и за
съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
18
В конкретния случай в отговора на исковата молба са наведени
възражения за наличието на изключителен принос и за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като пътник в товарния
автомобил с твърдения, че същата е пътувала без поставен предпазен колан по
време на настъпването на ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
ЗДвП, което е допринесло за настъпване на телесните увреждания.
Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като по делото не
се ангажираха категорични доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищцата, като пътник в товарния автомобил, управляван от Е. М.,
е била без поставен предпазен колан. Заключенията на изпълнените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи не дават отговор на
въпроса дали ищцата е била с поставен предпазен колан по време на ПТП. В
заключението на съдебно-автотехническата експертиза е отразено, че в
условията на процесното ПТП - страничен удар отдясно на автомобила,
цялата седалка, на която е седяла пострадалата П. П., се е изместила на наляво
и напред, поради което под действието на инерционните сили и ударния
импулс, тялото й е контактувало с тялото на водача, арматурното табло,
колонката и десните врати на автомобила и са нанесени описаните в
медицинските документи наранявания. Според вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза, в конкретния случай се касае за страничен
удар (в дясната странична половина на товарния автомобил), при който
инерционните сили не са действали напред, а на страни, при което
обстоятелство превантивната функция на обезопасителния колан е почти
нулева.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото няма
категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка
(каузалитет) между непоставянето на предпазен колан от пострадалата
(каквото и не се доказа по делото) и вредоносния резултат и конкретно, че
получените травми на гръдния кош и на главата не биха били получени, ако е
била с поставен предпазен колан.
При това положение и при липсата на други доказателства, съдът
приема, че липсва принос от пострадалата на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираните от ответника
възражения за изключителен принос и за съпричиняване, основани на
нарушение на чл. 137а от ЗДвП, са недоказани и неоснователни.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество да заплати на ищцата П. П. обезщетение за
неимуществени вреди 35000 лева. За горницата над уважения размер до
19
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв.,
искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищцата е предявила претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 21.05.2024 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
20
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция от 21.05.2024 г.) пострадалата П. П.
е заявила пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
неимуществени вреди на 21.05.2024 г., както и че застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ,
то застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице - 21.05.2024 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата е направила разноски за държавна такса от 4000, 00 лв. и за
възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи в общ
размер 500, 00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата направените по делото разноски по съразмерност в размер 1575, 00
лева.
21
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
за оказана безплатна правна помощ на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва
да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на
уважената част от иска за неимуществени вреди /35000, 00 лв./, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 3450, 00 лв. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищцата адвокат
А. И. от САК, представлявал безплатно ищцата пред настоящата инстанция.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на свидетел от 60,
00 лв. и за възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни
експертизи в общ размер 700, 00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
дължи на ответното дружество направените по делото разноски по
съразмерност в размер 494, 00 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 200, 00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37
от ЗПП.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „***” ***, представлявано от Б. И. и Р.
М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с
адрес гр.Бяла Слатина, ул. „***” ***, сумата 35 000, 00 (тридесет и пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни повреди, причинени вследствие на
22
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.04.2024 г. около 12,50 часа
на път II-15 на км 23,500 - гр.Враца - гр. Оряхово по вина на Е. Ю. М. с
ЕГН:********** от гр. Бяла Слатина – водач на застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. №ВР***СН,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.05.2024 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 35 000, 00
лв. до пълния претендиран размер от 100 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „***” ***, представлявано от Б. И. и Р.
М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с
адрес гр.Бяла Слатина, ул. „***” ***, по съразмерност сумата 1575, 00 лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и за
възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „***” ***, представлявано от Б. И. и Р.
М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. С. И., с личен №
********** – САК, с адрес на кантората ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата 3450, 00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на П.
В. П., ЕГН ********** - ищца по т.д. № 90/2024г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Бяла Слатина, ул. „***”
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***” ***, представлявано от
Б. И. и Р. М. – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски по съразмерност в размер 494, 00 лв. за
възнаграждение на свидетел и за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер 200, 00 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
23
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
24