Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 25,05,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря К. Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 8534 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Г.Л.Б. и К.С.Б. срещу „С.х.“ЕООД, „В.п.Н.“ООД *** иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и
чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищците, в условията на
активна и пасивна солидарност, сума в размер на 42500,00лв., обезщетение за ползване на собствен на ищците недвижим
имот за периода от 01,07,2013 г. до
01,03,2014г. и от 01,08,2014 г. до 31,12,2015г.
Излагат се
съображения, че ищците са собственици, в режим на съпружеска имуществена
общност на 2/5 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището с. Ахелой, Община Поморие, област Бургаска, представляващ поземлен имот
/нива/, с площ от 4.413дка, трета категория, местност „Пречиствателна“,
съставляващ имот № 005090 по плана за застрояване, при граници на цялата нива: нива: 00155- канализ. провод на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, имот № 00398- полски път на Община Поморие, имот
№ 000402- полски път на Община Поморие, имот №005091 - нива на С.П.С.и имот №
005092- нива на С.П.Д.. Поддържа се, че ответните търговски дружества са
извършили строежа на пречиствателна станция в близост до процесния имот. Твърди
се, че имотът на ищците е неправомерно засегнат от извършваните строителни
действия. Строителните фирми - изпълнители на строежа са премахнали оградата на
процесния недвижим имот и върху него е оформен паркинг и строителна площадка за
паркиране и престой и разполагане на свързаната със строителството механизация
– багери, камиони и други строителни машини. По този начин, ответните търговски
дружества използвали неправомерно процесния недвижим имот, като в същото време
лишавали ищците от правото им да го ползват. Срещу ответниците – търговски
дружества има влязло в сила решение по гр.д. № 292/2017 г. по описа на САС, с
което те били осъдени да заплатят обезщетение за ползване на имота, за периода от м. март 2014год. до м. юли 2014г., както и за увреждането
на поземления имот. Поддържа се, че за действията на търговските дружества
следвало да отговаря и Община Поморие, в качеството на възложител на обект с национално значение, а
именно пречиствателна станция в с.Ахелой, поради осъществено противоправно бездействие-
неосъществен надлежен контрол по
строителството относно това как се реализира
и осъществява строителство, как преминават строителните машини,
дали строителните машини по някакъв
начин увреждат чужд имот, дали чуждият имот се ползва по предназначение и дали се ползва за паркинг.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответниците -„С.х.“ ЕООД и „В.п.Н.“ ООД в указания законоустановен срок по чл. 131
от ГПК излагат становище за недопустимост на производството, тъй като в рамките
на гр.д. № 292/2017г. по описа на САС, ищците са
твърдели, че имотът е бил ползван само в периода от м. март 2014г. до м. юли
2014г., като искът не е предявен като частичен. Поддържат, че ищците е следвало
да релевират твърденията си за ползване на имота от
ответника най-късно до провеждане на съдебното заседание по гр.д. № 292/2017г.
по описа на САС от 25,04,2017 г., като същите се явяват преклудирани
и навеждането им с отделен иск е недопустимо. Посочват, че не е осъществен
фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД - процесният имот не е ползван в
релевирания от ищците период; не е налице обедняване, тъй като било невъзможно
имотът да бъде отдаван под наем, поради неговото разположение, липса на интерес
към имота и предназначение. При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендирания наем, както и размера на използваната площ.
Ответникът- Община П.излага становище за недопустимост на
производството поради отвод за СПН във връзка с в.гр.д. № 292/2017 по описа на
САС, в което производство е разгледана предявена от ищците претенция за
ползване на процесния имот за периода м. март 2013 – м. юли 2014г., по
отношение на ответника „С.х.“ ЕООД, като за периодa от 01,07,2013г. до 31,03,2014г. искът е отхвърлен.
Оспорва осъществяването на фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД. Имотът не бил
ползван от ответниците в посочения в исковата молба период. Оспорва върху
процесния имот да са извършвани дейности, които да могат да се квалифицират
като строеж по смисъла на ЗУТ. Твърди, че ответниците не са солидарни длъжници, доколкото пасивна солидарност не може да възникне
при института на неоснователното обогатяване. Поддържа, че до общината никога
не са подавани сигнали за нарушения и такива не са установявани. Оспорва
размера на претенцията, като за изчисляването му са взети предвид повече
идеални части отколкото ищците притежават.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
прекратяване на производството респективно отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт №25, том 2, рег.№413, дело 199 от 08,04,2005год.
Г.Л. Б. е придобил, чрез договор за покупко-продажба
2/5идеални части от недвижим имот:
поземлен имот, представляващ земеделска
земя, нива в землището на с. Ахелой, община Поморие, цялата с площ от 4,413дка,
трета категория, м.Пречиствателна, съставляваща
имот №005090, при граници на
имота подробно описани в НА.
Не е спорно, че към момента на покупко-продажбата
на идеални части от имота ищците са били
в граждански брак-видно от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено от
Община Кюстендил, предвид което се обосновава извод да са придобили
собственост върху имота в режим на СИО;
От изслушаното по делото заключение на
съдебнотехническа експертиза /л. 159/, неоспорено от страните и прието от съдът, което като
обективно и компетентно изготвено, след извършен оглед на процесния недвижим
имот, следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява, че средния пазарен наем за
периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год. и за периода от 01,08,2014год. до 31,12,2015год. е 19750,00лв. Месечната стойност на пазарен
наем на 2/5ид.части от поземлен имот 00833,5,90 в с.Ахелой, Община П.е
790,34лв., а за целия имот 1975,84лв.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез показанията на Н.В.Ч., от които се установява, че
при посещение на имота през лятото на 2013год. е констатирано да има строителна
техника, работници и автомобили. Самият ландшафт на терена бил
хлътнал и чакълиран. Посетил е имота отново в седмицата преди 8
декември 2014год. като бил в същото състояние, но нямало строителни
машини-багери и фадроми. Имало табелка на несебърски предприемачески строителен
холдинг. През 2015год. нямало промяна в състоянието на имота. Строителните
машини се ползвали от фирмата, която се занимавала с пречиствателната станция в
близост до имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
С оглед изложените фактически твърдения за ползване на
имот на ищците без основание от ответниците Строително предприемачески
холдинг ЕООД и В.п.Н. ООД, съдът намира исковата претенция да е с правна квалификация чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
Във връзка
с възраженията на ответниците за недопустимост на производството срещу „С.х.“ЕООД
по иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот
за периодите от 01,07,2013г. до 01,03,2014г. и от 01,08,2014 г. до
31,12,2015г., съдът намира същите да са неоснователни, тъй като видно от решението по гр.д. № 11782/2014 г. по описа на
СГС, I Г.О., 2-ри с-в. /л. 14/ и Решение № 1197 от 29,05,2017 г. по в.гр.д. №
292/2017 по описа на САС /л. 6/ се касае различен период на
обезщетение-м.03,2014год. до м.07,2014год. За пълнота съдът извърши служебна
проверка по гр.д.№11782/2014год. 1-2 състав, при което от исковата молба на
ищците е видно да е посочен период на обезщетение за ползване без основание за
пет месеца преди исковата молба депозирана на 01,08,2014год. В този смисъл е и
молба на ищците вх.№72490/27,05,2016год., в която е посочено, че периода на
обезщетението е месец март 2014 до месец юли 2014год. Ето защо исковата
претенция за релевираните
периоди е допустима. Неотносими са доводите относно
непредявяване на иска като частичен.
Релевантните факти от
фактическия състав на правната норма включват обедняване на ищците със стойността на сумата, която биха
получили при ползване на собствен имот от получаване на гражданските плодове за
същия, обогатяване на ответниците със стойността на спестения пазарен наем за
ползване на подобен имот, връзка между
обедняване и обогатяване липса на
основание за имуществената нееквивалентност. Доказателствената
тежест за същите е на ищеца. В тежест на ответника е да установи възраженията
изключващи основание на претенцията.
Не е спорно ищците да са собственици на 2/5 ид.части от имота.
От изслушаните по делото гласни доказателства, съдът
намира да е установено ползване на процесния имот от Строително
предприемачески холдинг ЕООД за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год. Гласните
доказателства сочат, че през лятото на 2013год. в имота свидетелят е констатирал
строителна техника, работници и автомобили. Строителната техника –багери
и фадроми е
обслужвала съседен строеж на
пречиствателна станция. При следващото
посещение на място в седмицата преди 8 декември 2014год. състоянието на имота
е било същото, без да е имало строителна
механизация. Констатирано на място е и наличие на табела на „несебърски предприемачески холдинг“. Ето
защо се обосновава извод, че освен
липсата на строителни машини при посещение на имота свидетелят е установил
наличие на работници и автомобили. Оградата на
имота била частично премахната, с оглед влизането на техника и
автомобили. За установено между страните с оглед постановеното решение по
гр.д.№11782/2014год., СГС1-2 състав, съдът приема ползването на имота
осъществено от Строително предприемачески холдинг ЕООД, да е във
връзка със строителство на
пречиствателна станция, за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год. и за
периода от 01,08,2014год. до 30,11,2014год.
Исковата претенция за периода от 01.12,2014год. до
31,12,2015год. е неоснователна. По делото са
събрани единствено показанията на св.Черкезов, от които се установи да е
„минал“ покрай имота през 2015год. От показанията, съдът намира да не се установяват релевантни факти относно конкретно ползване от ответната
страна или период, в който е осъществено.
От друга страна по делото съдът намира да липсват
ангажирани каквито и да било доказателства сочещи на ползване на имота от страна на В.п.Н. ООД, поради което
исковата претенция срещу този ответник подлежи на отхвърляне.
От заключението на
изслушаната съдебно –техническа експертиза се установи, че
месечната стойност на пазарния наем за 2/5ид.части от имота е 790,34лв. или за периода от
01,07,2013год. до 01,03,2014год. обезщетението е в размер на 6322,72лв. За периода от
01,08,2014год. до 30.11,2014год. обезщетението е 3161,36лв.
Исковата претенция срещу Община Поморие, съдът
намира да е с правна квалификация чл.49 от ЗЗД. С оглед уточнение заявено в
с.з. проведено на 26,04,2021год. твърденията сочат на осъществено противоправно
бездействие от страна на Община П.при
повод извършено възлагане на строителството на ответниците при разширение на
пречиствателната станция находяща се в
землището на с.Ахелой. В качеството на възложител на строителните дейности Общината е следвало да
осъществява контрол как реално се осъществява строителството, къде преминават
строителните обекти и къде преминават
строителните машини, дали увреждат чужд имот, дали този имот се ползва
за паркинг. Не са релевирани
доводи за ползване на имота от общината.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това
са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
По делото липсват доказателства, от които да се
установи възникнало договорно правоотношение между Община Поморие, Строително предприемачески
холдинг ЕООД и В.п. Н. ООД по възлагане на строителство, в този смисъл качеството
възложител по смисъла на чл.160 от ЗУТ. Дори да се приема за установен този
факт исковата претенция отново би била неоснователна, доколкото не се установи
противоправно бездействие на ответника, в качеството на възложител по аргумент
на чл.161, ал.4 ЗУТ сочещ отговорността на
възложителя и с оглед твърденията в исковата молба. Отделно от
изложеното неупражнен контрол по строителството от Община П.не сочи на пряка
връзка с твърдението за претърпени имуществени вреди –пропуснати ползи за
ищците. Бездействието на общинската администрация при строителния процес е ирелевантно, с оглед въведения предмет на делото.
Съобразно изложеното
исковата претенция като неоснователна
подлежи на отхвърляне.
Съобразно изложеното претенцията за солидарно
осъждане подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно уважената част от исковата претенция на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 430,10лв. от общо 1955,00лв., от които 1700,00лв.-д.т., 200,00лв.-СТЕ, 40,00лв.-свидетел и 15,00лв.-д.т. по ЧЖ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците С.х. ЕООД и В.п.Н. ООД се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, но такива не се претендират.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора на Община П.се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 4332,00лв.-адв. възнаграждение с ДДС.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.х.“ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес ***,
офис 7 да заплати на Г.Л.Б., с ЕГН **********
и К.С. Б., с ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес *** на осн.чл.59,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 6322,72лв.,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год., както
и сума в размер на 3161,36лв., за
периода от 01,08,2014год. до
30,11,2014год., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над общо 9484,08лв.
до пълния предявен размер от 42500,00лв.,
както и за периода от 01,12,2014год. до 31,12,2015год. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Л.Б. и К.С.Б. срещу „В.п.Н.“ООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес ***, с правна квалификация чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за солидарно осъждане
на ответника да заплати на ищците сума в размер на 42500,00лв., обезщетение за ползване на собствен на ищците недвижим
имот за периода от 01,07,2013 г. до
01,03,2014г. и от 01,08,2014 г. до 31,12,2015г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявен от Г.Л.Б. и К.С.Б. *** иск
с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД,
за солидарно осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер на 42500,00лв., обезщетение за имуществени
вреди-пропуснати ползи, за периода от
01,07,2013г. до 01,03,2014г. и от 01,08,2014 г. до 31,12,2015г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „С.х.“ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес ***,
офис 7 да заплати на Г.Л.Б., с ЕГН **********
и К.С. Б., с ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 430,10лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Л.Б., с ЕГН ********** и К.С. Б., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** да заплатят на Община П.на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4332,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: