ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1702
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от П. Н. СТ., в
качеството на майка и законен представител на малолетната Н. АТ. СТ., чрез
адв. Н.К., срещу определение №4436/21.04.2022 г., постановено по гр.д.
№19856/21 г. по описа на РС Пловдив, ХIV граждански състав, с което е
върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено
производството по делото.
Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Съдът не се е произнесъл по
доказателственото искане на страната. Изпълнили са указанията на
първоинстанционния съд, като неправилно е прието, че позоваването на
чл.495 ГПК е бланкетно. Иска се отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Прилага копия от документи от
изпълнителното дело.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения
срок, внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е
неоснователна.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че е
предявена претенция за прогласяване на нищожност на постановление за
възлагане по изпълнително дело, като искът е с правна квалификация чл.496,
ал.3 ГПК. Съгласно този текст, единствените допустими основания за
1
недействителност на постановлението за възлагане, въведени с исковата
молба, са тези относно невнасяне на цената. Исковата молба по отношение на
останалите въведени пороци на процедурата по извършване на публичната
продан е недопустима, тъй като тези пороци не подлежат на проверка по
исков ред.
Указания от съда са дадени за отстраняване на нередовност на
исковата молба, тъй като се твърди, че за купувач на имота е обявен самия
взискател по изпълнението, към когото са съществували непогасени
задължения. В този случай обаче законът въвежда различна процедура – по
чл.495 ГПК. На ищцата са дадени указания да изложи обстоятелства в тази
насока, но това не е направено. Заявява се, че има разпределение, без да се
посочи какви са точните суми по него, за кои лица и всъщност какво плащане
и в какъв размер не е било извършено от взискателя. Прави се бланкетно
позоваване на нормата на чл.495 ГПК, като се твърди неплащане на разноски
и разлика с продажната цена, но без конкретни стойности, като се включват
данни от две публични продани, извършени в период от две години. Поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба, същата е върната, а
производството по делото – прекратено.
Определението е правилно и законосъобразно, като доводите
напълно се споделят от настоящата инстанция.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират
основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на
молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по
същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.
Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е
длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на
чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа
индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и
заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря
на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени
обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е длъжен да предостави
възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в
определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно
обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно
нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е направено от първоинстанционния съд,
като са дадени конкретни указания.
В подадената искова молба са налице твърдения, че въз основа на
постановление за възлагане ответниците са станали собственици в режим на
2
СИО на ¼ идеална част от УПИ, ведно с ½ ид.ч. от втори жилищен етаж и ½
ид.ч. от тавански етаж и от построената двуетажна къща. Въз основа на
постановлението за възлагане ответниците завели срещу ищцата дело за
делба. Счита постановлението за възлагане за нищожно, тъй като е съставено
при съществено нарушение на императивните правила за извършване на
публична продан, нарушение на нормите на ГПК относно подаване на
наддавателните предложения и внасяне на задатък, не са спазени сроковете
за извършване на съответните процесуални действия.
Съдията докладчик е дал указания, включително да се опишат
конкретните обстоятелства, на които се позовава ищецът, за да обоснове
нищожността на постановлението за възлагане, като се опишат и конкретните
нарушения, да се посочи обжалвано ли е постановлението за възлагане.
В уточняваща молба от 18.01.2022 г. се излагат съображения, че
постановлението на ЧСИ е нищожно, тъй като има за предмет
несеквестируемо имущество, а и Т. С. си е запазила пожизнено правото на
ползване върху жилището. По изпълнителното дело нямало внасяне на
задатък и внасяне по банков път на обявената цена на продадения имот от
името на купувача. Молбата за публична продан на имота била подадена от
взискателя, след като изпълнителното дело е следвало да се прекрати поради
перемпция. Посочено е и, че постановлението за възлагане не е било
обжалвано, а само описа преди изнасяне на публична продан.
Тъй като отново е неясно какво точно и на какво основание се
претендира, респективно – не е ясно какъв е предявения иск, с разпореждане
от 22.01.2022 г. отново е даден едноседмичен срок на ищеца да посочи кои са
били страните по изпълнителното дело, каква е била продажната цена на
имота, какъв е бил размерът на задължението към момента на извършване на
публичната продан, кога е издадено постановлението за възлагане и кога е
влязло в сила. Изрично е указано, че тези разяснения са необходими предвид
твърденията, че купувача на имота е взискател по делото.
С молба от 03.02.2022 г. е конкретизирано кои са страните по
изпълнителното дело, посочена е обявената продажна цена при първата
публична продан на имота, посочени са дължимите суми по три бр.
изпълнителни листове, както и, че постановлението за възлагане е от
27.05.2020 г.
Тъй като отново не са изпълнени указанията на съда, с ново
разпореждане от 09.02.2022 г. за пореден път е указано на ищцата да посочи
обстоятелствата, на които основава твърденията си, че ответникът не е внесъл
продажната цена, тъй като същият се явява взискател по изпълнителното дело
– каква е сумата, която се твърди, че е следвало да внесе, как е образувана тя,
извършвано ли е разпределение по изпълнението, какво е постановено по него
и как се е стигнало до издаване на постановление за възлагане.
С молба от 21.02.2022 г., вместо да изпълни указанията, ищцата е
въвела нови факти – че един и същи имот е бил последователно продаден при
3
две публични продани, от различни ЧСИ по различни дела и има две
постановления за възлагане. Продажната цена е определена от вещо лице, но
не е внесена от взискателя, както и сума за разноски. Твърди се, че молба за
възлагане на имота не е била подадена нито от взискателя, нито от
упълномощения от него адвокат. Прави се и искане за изискване на
изпълнителното дело.
Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска
представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните
нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129,
ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота
относно страните, предмета на делото и правната квалификация на
предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо
решение по съществото на спора.
Вместо да изложи конкретни факти, на които основава искането
си, по пътя на отстраняване на нередовности на исковата молба ищцата
въвежда нови факти, някои от които са в противоречие с твърдени до
момента. Не е ясно какви са обстоятелствата по делото, респективно – какво
точно се иска от съда. Единствено ясно е, че се иска обявяване на
нищожността на постановлението за възлагане, но не и на какво основание.
В първоначалната искова молба се твърди, че е предявен иск по
чл.439 ГПК. Дадената от страната квалификация не обвързва съда, но такъв
иск може да се предяви само от длъжника по изпълнителното дело, а такива
твърдения няма.
С първата уточняваща молба се твърди, че имуществото – предмет
на публичната продан, било несеквестируемо. Право да обжалва насочването
на действия към несеквестируемо имущество има само длъжникът, и то в
хода на изпълнителното производство. Не се твърди да има висящо такова
дело, а и ищцата не е длъжник. Отново само длъжникът има право да иска
прекратяване на делото поради перемпция. В този смисъл правилно състава
на районния съд е приел, че исковата молба по отношение на част от
въведените пороци е процесуално недопустима.
Не са изпълнени и указанията, дадени с разпореждане от
22.01.2022 г. – не е конкретизирано каква е била продажната цена на имота, а
само каква е била обявената такава; не е посочен какъв е бил размерът на
задължението към момента на извършване на публичната продан, а само
какви са били сумите по три изпълнителни листа.
Нередовностите не са отстранени и с последната депозирана от
ищцата молба. Направено е искане за изискване на изпълнителното дело, но
това доказателствено искане би имало резон при редовна искова молба.
Прилагането на изпълнителното дело, както и на доказателства към частната
жалба, не може да отстрани липсата на изложени обстоятелства, на които се
основава иска.
4
С обжалваното определение е прието, че не са изпълнени
указанията на съда, нередовностите на исковата молба не са отстранени,
същата е върната, като производството по делото е прекратено.
Определението е правилно и законосъобразно.
Налице е нередовност на исковата молба, доколкото липсва
изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. Указания
за констатираните нередовности и за възможността за отстраняването им са
дадени от съда, но, въпреки това, исковата молба не е приведена в
съответствие с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Ето защо правилно съдът е върнал
исковата молба и е прекратил производството. Доводите в частната жалба в
тази насока са неоснователни.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави
без уважение, а определението на районния съд - да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4436/21.04.2022 г., постановено
по гражданско дело №19856/21 г. по описа на РС Пловдив, ХIV граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5