РЕШЕНИЕ
№ 27.04.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На шести март, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №353 по описа
за 2019 година.
Предявена
е искова молба от „Т.. “ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Р. , ул. „**********“№*, обл. Пазарджик, представлявано от
управителя Г. С. Т. , ЕГН- **********,
против И.К.С., ЕГН- ********** ***, с
цена на иска 5000.00лв.
В
исковата молба се твърди, че ответникът , в качеството на шофьор към предприятието на ищеца, при и по
повод изпълнение на служебните му задължения, на 10.02.2017г., в гр. Търговище,
вследствие на употребата на алкохол, е причинил ПТП, от което са настъпили щети
по камион марка „С. ”, модел R*** с ДКН РА****ВР, на полуремарке ДКН РА****EE,
както и на товара намиращ се в полуремаркето, за което ответникът е
санкциониран по надлежния ред от органите на МВР и съда . Сочи се, че общата
стойност на щетата е в размер на 10 000 лв.
Твърди се, че на 24.02.2017г.
между ищеца и ответника е сключена спогодба с нотариална заверка на подписите с
peг. №404 на Нотариус Н. И. , с район на действие РС-Пазарджик, като по силата
на чл.1 от спогодбата, ищецът се е съгласил да получи сума в размер на 5000 лв.
за причинените имуществени щети. Съгласно чл. 2 от същата спогодба, ищецът се
съгласил да получи сумата в рамките на 12 месеца, считано от датата на
подписването й - 24.02.2017 г. Сочи се, че съгласно чл.4 от Спогодбата,
ответникът се задължил при просрочено или частично изпълнение ищецът да се
снабди с изпълнителен лист за сумата от 10 000 лв., включваща главница от 5000
лв., реално причинените щети по товара, както и законната лихва от датата на
увреждането.
Твърди се, че на 07.03.2017 г.с
операционна бележка № 22 - 12 дни след изтичане на срока по чл. 2 от
спогодбата, ответникът е превел по банков път сумата от 5020 лв., при това
положение на основание чл. 4 от сключената между страните спогодба, ищецът
подал заявление по чл.417 от ГПК, по което било образувано частно гражданско
дело № 3799/2018г. Била издадена Заповед № 2089 от 21.09.2018 г. от
Пазарджишкия Районен съд. Срещу така издадената заповед ответникът е подал
възражение, което е задължило ищеца да подаде настоящата искова молба, с
довнасяне на 2 % държавна такса.
Моли се съдът да приеме за
установено, че ответникът И.К.С. ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Т.. “ ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Р. , ул. „*********” № *
представляван от управителя Г. С. Т. ЕГН
**********, сумата от 5000 лв. на основание чл. 4 от сключената между страните
спогодба на 24.02.2017 г.
Претендират се сторените по
делото разноски.
Сочат се доказателства. Прави се
доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се посочва, че предявения иск е
допустим, но неоснователен, поради плащане на дължимите суми от ответника в
пълен размер.
Твърди се, че от исковата молба
не става ясно какво представляват тези суми в размер на 5000 лева, които се
претендират. Съвсем бегло е посочено, че претенцията изхожда от Спогодба от
24.02.2017 година, подписана между страните с нотариална заверка на подписите с
per. № 404/24.02.2017 година на помощник нотариус по заместване Д. Г.-Т. към
нотариус Н. И. с район на действие
Районен съд Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № ***.
Съгласно изложеното в отговора на
исковата молба, неправилно се твърдяло от ищеца, че ответникът е причинил ПТП в
следствие употреба на алкохол и бил причинил имуществени вреди. Тези щети не са
били установени по надлежния ред, не са точно и ясно конкретизирани и не са
оценени от съответните лица.
Твърди се, че страните по
настоящето дело са се споразумели, че ако г-н Т. , в качеството си на управител
на фирмата, в която е работел ответника, получи сумата от 5000 лева, няма да
има повече никакви претенции към г-н С.. Сочи се, че именно от подписаната
между страните спогодба става ясно, че същите се разбират най-късно до
24.02.2018 година ответника И.С. да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 5000 лева и с изплащането на тази сума се погасяват всички вземания
на ищцовото дружество по отношение на длъжника и то няма да има за в бъдеще
претенции. /т. 3 от Спогодбата/. Твърди се, че в т. 1 от подписаната между
страните Спогодба ясно е посочено, че сумата в размер на 5000 лв., представлява
причинени имуществени щети при и по повод изпълнение на служебните задължения
на ответника към ищцовото дружество,
която сума включва причинени щети по камиона, марка „С. ", модел „R***"
с ДКН РА **** BP и полуремаркето ДКН РА **** EE, както и на товара, находящ се
в полуремаркето, които щети са причинени на 10.02.2017 година в гр. Търговище,
т.е. управителят на ищцовото дружество сам е оценил всички щети по
камиона, полуремаркето и товара в общ размер на 5000 лева. Твърди се, че никъде
в Спогодбата не е посочено и страните не са се разбрали на по-висока сума.
Доказателства в обратната насока не са и представени. Незнайно защо, в исковата
молба е посочено, че общата стойност на щетите е в размер на 10 000 лева.
Съгласно изложеното в отговора на исковата
молба, в т. 3 от подписаната между страните Спогодба било посочено:
„взискателят заявява, че с изплащането на сумата от 5000 лева ще се погасят
всички негови вземания по отношение на длъжника“. Сочи се, че ищцовото
дружество си е получило уговореното, но със 10 дни закъснение.
Твърди се, че за това закъснение
е бил уведомен управителят на фирмата по телефона г-н Т. и той се е съгласил да
изчака няколко дни, тъй като ответникът бил подал документи за отпускане на
паричен заем от банка за погасяване на задължението. Веднага след отпускането
на паричния заем, сумата е преведена по сметката на г-н Т. , като за забавянето
от 10 дни са преведени 20 лева повече. При изчисление на законната лихва за
забава от 10 дни лихвата е в размер на 15.28 лева.
Сочи се, че реално управителят на
фирмата-работодател не бил спазил устната уговорка и веднага, чрез пълномощника
си, на 28.02.2018 година подал документи за издаване на изпълнителен лист от
Районен съд Пазарджик. Такъв бил издаден на 02.03.2018 година по Ч. гр.д. №
796/2018 година по описа на Районен съд Пазарджик за сумата в размер на 10 000
лева, от които главница 5000 лева, сумата в размер на 4491 лева реално
причинени щети и сумата в размер на 509 лева законна лихва за периода от
10.02.2017 година до 10.02.2018 година, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението /28.02.2018г./ до окончателното изплащане на
вземането, като и разноски. Въз основа на този изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело № 537/2018 година по описа на ЧСИ Д. С. с район на действие ОС Пазарджик, вписана под
№ 889 в КЧСИ. След образуване на това изпълнително дело, ответникът бил
уведомен за процедурата на 03.04.2018 година чрез Покана за доброволно
изпълнение, т.е. почти един месец, след като е платил напълно добросъвестно.
Ответникът депозирал възражение
срещу издадения изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, като било образувано
гр. д. № 1***/2018 година пред Районен съд Пазарджик. Сочи се, че след
прекратяване на процедурата, пълномощникът на ищцовото дружество изтеглил
подписаната между страните Спогодба, приложена по първоначалното частно
гражданско дело и отново поискал от Районен съд Пазарджик издаване на
Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение. След образуване на ч. гр. д. №
3799/2018 година по описа на Районен съд Пазарджик, е бил издаден Изпълнителен
лист № 2155/2018 г. на 21.09.2019 г. за претендираните от ищцовото дружество
суми.
Твърди се, че ответникът е
уведомен за това на 06.11.2018 г. чрез Покана за доброволно изпълнение,
издадена по изп. д. № 1762/2018 г. по описа на ЧСИ Д. С. , с район на действие
Окръжен съд Пазарджик.
Сочи се, че след получаване на
документите от частния съдебен изпълнител, било депозирано отново възражение
поради недължимост на сумите. Било поискано и спиране на изпълнителното
производство по реда на чл. 420 от ГПК. С Определение № 3210 от 27.11.2018
година изпълнителното производство било спряно. Това Определение било обжалвано
от процесуалния представител на ищцовото дружество пред Окръжен съд Пазарджик,
но същото било потвърдено с Определение № 315/25.06.2019 година, постановено по
в.ч.гр.д. № 350/2019 по описа на Окръжен съд Пазарджик. Към настоящия момент
изпълнителното производство било спряно.
Ответникът твърди в подаденият
писмен отговор, че финансовите отношения между страните са уредени изцяло
съгласно подписаната между тях спогодба. Действително има забавяне при
изплащане на сумата, но то е само за период от 10 дни, и управителя на фирмата
е бил уведомен за това. За забавянето, ответникът е превел 20 лева повече,
които представляват лихва върху сумата от 5000 лева за периода от 25.02.2018
година до 07.03.2018 година.
Твърди се, че ответникът И.С. съвсем
добросъвестно е изпълнил задължението си, което е поел. На 07.03.2018 година -
датата на която е платил задължението си, въобще не е знаел, че срещу него е
образувано изпълнително дело.
Сочи се, че в т. 4 от подписаната
между страните Спогодба, е посочено, че: „В случай на неизпълнение от страна на
длъжника по настоящата спогодба: при просрочено или частично изпълнение,
взискателят има право да се снабди веднага с изпълнителен лист за сумата от 10
000 лева, която включва главница 5000 лева, реално причинените щети по товара,
както и законната лихва от датата на увреждането". Така описаното било
изключително неясно и неразбираемо, като не ставало ясно какво се има в
предвид. Никъде не е описано точно какво представлява тази главница, на какво е
главница, какви конкретно са били тези щети по товара, в какъв размер, въз
основа на какви документи, и каква е тази лихва, както и от кога започва да
тече. Още повече, че в т. 1 от Спогодбата ясно било посочено, че сумата в
размер на 5000 лева, за която са се договорили, включва - причинени щети по
камиона, марка „С. ", модел „R***" с ДКН РА **** BP и полу-ремарке
ДКН РА **** EE, както и на товара, находящ се в полуремаркето, които щети са
причинени на 10.02.2017 година в гр. Търговище. Предвид изложеното, се прави
искане т. 4 от подписаната между страните Спогодба да бъде обявена от съда за
нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, тъй
като с нея са накърнени добрите нрави и договарянето на заплащане на двойни
размери при просрочено или частично изпълнение е недопустимо. Дори и да се
претендира лихва за забава, то това може да бъде само и единствено законната
лихва. Всякакви други уговорки водят до нищожност на договора на основание чл.
26 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗЗД.
Сочи се, че т. 4 от Спогодбата
противоречи на останалите точки от същата, по които са се договорили страните.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите, в конкретния случай на
Спогодбата, трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
Твърди се, че ответникът е платил
поетото задължение в пълен размер и исковата претенция на ищцовото дружество е
напълно неоснователна.
Заявява се, че предявеният иск е
допустим, но напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло, тъй като ищеца по иска е получил сумата в размер на 5020 лева,
представляващи цялостно изплащане на задължението от ответника, съгласно
Спогодба от 24.02.2017 година, подписана между страните с нотариална заверка на
подписите с per. № 404/24.02.2017 година на помощник нотариус по заместване Д.
Г.-Т. към нотариус Н. И. , с район на действие Районен съд Пазарджик, вписана в
Нотариалната камара под № ***. Претендират се съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар в заповедното производство, производството по обжалване, във
връзка със заповедното производство, както и в настоящето производство, сторени
от ответника.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени иС. .
Пазарджишкият районен съд,
като се запозна с твърденията и иС. та, изложени в исковата молба и доразвити в
хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
От приложеното към настоящето дело НОХД №136/2017г.
по описа на РС- Търговище е видно, че с одобрено от съда споразумение за решаване на наказателното
производство, имащо характер на влязла в законна сила присъда, ответникът С. е
бил признат за виновен в това, че на 10.02.2017г. в общ.
Търговище, по ведомствен път на „Тракия
глас България“ЕАД, е управлявал моторно превозно средство- влекач, марка „С. “
с рег.№РА **** ВР, с прикачено
полуремарке, собственост на „Т.. “ЕООД, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда, а именно 2.22. на хиляда, установено по надлежния за това
ред - престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Видно от приетите по делото доказателства, с извършването на процесното
престъпление от общ характер от ответника С., последният е причинил и
имуществени вреди на моторно превозно средство - влекач, марка „С. “ с рег.№РА ****
ВР, с прикачено полуремарке,
собственост на ищцовото дружество „Т.. “ЕООД.
С оглед уреждане на отношенията
помежду им, „Т.. “ЕООД и ответникът И.К.С.,
ЕГН- ********** ***, решили да сключат
извънсъдебна спогодба с нотариална заверка на подписите /Спогодба от
24.02.2017г., приложена по делото/. На 24.02.2017г. управителят на ищцовото дружество Г. С.
Т. , ЕГН- **********, и ответникът И.К.С.,
ЕГН- ********** сключили
спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.№404, Нотариус Н. И. с рег.№***, с район на действие РС-Пазарджик. По
силата на чл.1 от сключената спогодба, ответникът
заявил, че дължи на „Т.. “ЕООД сумата в
размер на 5000.00лв. за причинени
имуществени щети при и по повод изпълнение на служебните му задължения в
качеството му на шофьор на предприятието, която сума включва причинени щети по
камион, марка „С. “, модел „R***“ с рег.№РА **** ВР и полуремарке с
рег.№РА **** ЕЕ, собственост на „Т.. “ЕООД,
както и на товара, находящ се в полуремаркето, които щети били причинени
на 10.02.2017г. в гр. Търговище,
вследствие употреба на алкохол от ответника С..
Съгласно чл. 2 от същата
спогодба, ищецът се съгласил да получи, съотв. ответникът се задължил да
изплати, дължимата сума в рамките на 12
месеца, считано от датата на подписването на спогодбата - 24.02.2017 г. Взискателят е заявил
изрично, че с изплащането на сумата от 5000.00лв. ще се погасят всички негови вземания по
отношение на длъжника, и той няма да има и за в бъдеще претенции за заплащането
на други щети. /чл.3 от спогодбата/.
Съгласно чл.4 от Спогодбата, в случай на неизпълнение от
страна на длъжника по сключената спогодба: просрочено или частично изпълнение,
взискателят има право да се снабди веднага с изпълнителен лист за сумата от
10 000лв. /десет хиляди лева/, която включва главница
от 5000.00лв., реално причинените щети по товара, както и законна лихва
от датата на увреждането.
От
приетата по делото операционна бележка от 07.03.2018г., се установява, че на
посочената дата ответникът С. е превел
сумата от 5020.00 лв. по банкова сметка ***дба от 24.02.2017г.
От
приложените по делото материали по ч.гр.дело №796 от 2018г. по описа на РС-
Пазарджик, се установява, че посоченото частно гражданско дело е било
образувано по подадено заявление по
чл.417 от ГПК от ищцовото дружество. На
02.03.2018г. съдът е издал Заповед за изпълнение №407 за сумата в размер на
10 000.00лв., от които 5000.00лв. – главница; 4491.00лв. – реално
причинени щети; както и сумата от 509.00лв. – законна лихва за периода от
10.02.2017г. до 10.02.2018г. Въз основа на издаденият изпълнителен лист, било
образувано изпълнително дело №1762/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. .Тъй като по
делото е постъпило възражение от ответника С. с правно основание чл.414 от ГПК,
съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск, които са били
изпълнени от ищцовото дружество.
По
предявеният от ищеца установителен иск е било е образувано гр.дело №1*** от
2018г. по описа на РС- Пазарджик. С разпореждане на съда от 22.05.2018г. са били дадени указания на
ищеца да конкретизира петитума на исковата молба, както и да довнесе по сметка
на РС- Пазарджик изискуемата държавна
такса. С Молба вх.№13707 от 06.06.2018г., ТрансТ. “ ЕООД е уточнило, че
предявява иск срещу ответника С. за сумата от 5000.00лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане по Спогодба за доброволно изпълнение от
24.02.2017г. С посочената молба се
признава и обстоятелството, че на 07.03.2018г. длъжникът е превел по сметка на
ищеца сумата от 5000.00лв. С Определение №2073 от 30.07.2018г. , съдът е
прекратил производството по гр.дело №1*** от 2018г. по описа на
РС- Пазарджик и е обезсилил
заповедта за изпълнение на парично задължение.
Впоследствие, по подадено заявление от ищцовото дружество било
образувано ч.гр.дело №3799/2018г. по описа на РС- Пазарджик. По цитираното
частно гражданско дело била издадена заповед за изпълнение №2089 от
21.09.2018г. по чл.417 от ГПК за следните суми: главница в размер на 4491.00лв.
и законна лихва в размер на 232.50 лв. за периода от 24.02.2017г. до
28.08.2018г., както и сумата от 914.47лв. – разноски по делото, както и
изпълнителен лист. В заповедта за изпълнение е посочено изрично, че вземането
произтича от Спогодба от 24.02.2017г. с
рег.№404 на нотариус Н. И. . С
Определение №3210 от 27.11.2018г. , съдът е спрял принудителното изпълнение по
изпълнително дело №1762/2018г. по описа на ЧСИ С. . По ч.гр.дело №3799/2018г. по описа на РС-
Пазарджик е постъпило възражение от
длъжника С. с правно основание чл.414 от ГПК, поради което, с
разпореждане №197 от 07.01.2019г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
В
законоустановеният едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск,
по който е било образувано гражданско
дело №353/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
В хода на производството по
настоящото дело са били изискани и
приложени материалите по ч.гр.дело №796/2018г.; ч.гр.дело №3799/2018г. и
гр.дело №1***/2018г.,всичките по описа
на РС- Пазарджик; както и материалите по изпълнително дело №537/2018г. по описа
на ЧСИ С. , от които се установява
гореизложената фактическа обстановка.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, в
счетоводството на ищцовото дружество са били осчетоводени 6 бр. фактури за
извършени ремонтни дейности и резервни части на автомобил с рег.№РА **** ВР на
обща стойност 8204.14лв. Описаните в експертното заключение фактури са включени
в дневниците за покупки и
справки-декларации по ЗДДС на ищцовото дружество за месец март,2017 година.
В хода на производството са били
разпитани в качеството си на свидетели Н.
Атанасова Г. , Я. С. Т. , В.И.С. и Г. Александров М. .
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: За да
е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие
между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и
за които е издадена заповед за изпълнение. В конкретният случай , няма
съвпадение единствено между размера на претенцията спрямо ответника, търсен със
заявлението и по предявената искова молба. Цената на предявеният иск /5000.00лв./ не
съответства на общият размер на
присъдените по ч.гр.дело
№3799/2018г. по описа на РС- Пазарджик суми. По цитираното частно гражданско
дело е била издадена заповед за
изпълнение №2089 от 21.09.2018г. по чл.417 от ГПК за следните суми: главница в
размер на 4491.00лв. и законна лихва в размер на 232.50 лв. за периода от
24.02.2017г. до 28.08.2018г., или суми в общ размер на 4723.50 лв.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че съответствие между заповедното и
настоящото производство не е налице по отношение размера на предявеният иск.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът
по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При
разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би
се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. Ето защо претенцията се явява
недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане за разликата от
4723.50 лв. до пълния претендиран размер
с исковата молба от 5000.00лв., а производството по делото следва да бъде
прекратено в тази му част.
Предявеният иск е допустим в
останалата си част / до претендирания размер от 4723.50лв./, тъй като е
налице правен интерес от воденето на
настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, срещу
която е било подадено възражение в законоустановеният срок по чл.414 от ГПК. Предмет
на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването вземанията,
обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към
датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.
Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез
ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен
иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на
присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан , по следните
съображения:
Предявеният от ищцовото дружество
установителен иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.365 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,
съобразно сключен на 24.02.2017г. договор за спогодба с нотариално удостоверени
подписи, рег. № 404 от 24.02.2017г. на
нотариус Н. И. , с рег.№***, с район на действие РС-Пазарджик,
уговорка за дължимост на определени суми с конкретни падежи, възникнало
задължение за плащане на уговорените суми в претендирания размер за ответника,
който не е погасил посочените в исковата молба вноски, т.е. да докаже по
основание и размер претенцията си. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване
наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил същият.
Не се спори между страните по делото, а и от
приетите доказателства се установява, че на 24.02.2017г. управителят на ищцовото дружество Г. С.
Т. , ЕГН- **********, и ответникът И.К.С.,
ЕГН- ********** сключили
спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.№404, Нотариус Н. И. с рег.№***, с район на действие РС-Пазарджик. По
силата на чл.1 от сключената спогодба, ответникът
заявил, че дължи на „Т.. “ЕООД сумата в размер на 5000.00лв. за причинени имуществени щети при и по повод
изпълнение на служебните му задължения в качеството му на шофьор на
предприятието, която сума включва причинени щети по камион, марка „С. “, модел
„R***“ с рег.№РА **** ВР и полуремарке с
рег.№РА **** ЕЕ, собственост на „Т.. “ЕООД,
както и на товара, находящ се в полуремаркето, които щети били причинени
на 10.02.2017г. в гр. Търговище,
вследствие употреба на алкохол от ответника С.. Съгласно чл. 2 от същата
спогодба, ищецът се съгласил да получи, съотв. ответникът се задължил да
изплати, дължимата сума в рамките на 12
месеца, считано от датата на подписването на спогодбата - 24.02.2017 г. Взискателят е
заявил изрично, че с изплащането на сумата от 5000.00лв. ще се погасят всички негови вземания по
отношение на длъжника, и той няма да има и за в бъдеще претенции за заплащането
на други щети. /чл.3 от спогодбата/.
Съгласно чл.4 от Спогодбата, в случай на неизпълнение от
страна на длъжника по сключената спогодба:просрочено или частично изпълнение,
взискателят има право да се снабди веднага с изпълнителен лист за сумата от
10 000лв. /десет хиляди лева/, която включва главница
от 5000.00лв., реално причинените щети по товара, както и законна лихва
от датата на увреждането.
Предвид
изложеното се налага правният извод, че ищецът
извежда спорните си права от спогодба от
24.02. 2017 г., от съдържанието
на която се установява / чл.3 от спогодбата/, че със същата страните
окончателно уреждат
отношенията си по
повод причинените щети по камион, марка „С. “, модел „R***“ с рег.№РА ****
ВР и полуремарке с рег.№РА **** ЕЕ, собственост
на „Т.. “ЕООД, както и на товара,
находящ се в полуремаркето, които щети
са били причинени на 10.02.2017г.
в гр. Търговище, вследствие употреба на алкохол от ответника С..
Взискателят е заявил изрично, че с изплащането на сумата от 5000.00лв. ще се погасят всички негови вземания по
отношение на длъжника, и той няма да има и за в бъдеще претенции за заплащането
на други щети. Сключеното между страните споразумение действително има правната характеристика на договор за
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с него
страните,чрез взаимни отстъпки, са прекратили един съществуващ помежду им спор.
Съществуването на спорните права зависи само от валидността на договора за
спогодба и от изпълнението на задълженията по този договор. Договорът за
спогодба е самостоятелен, неформален, възмезден и консенсуален договор за
решаване на спор. С оглед целта на спогодбата да се внесе определеност и яснота
в отношенията на спорещите, като се сложи край на спора, страните по нея се
съгласяват правното положение между тях да е такова, каквото е прогласеното с
нея. В случая с подписването на спогодбата, ищцовото дружество се е съгласило
,че с изплащането на сумата от 5000.00лв.
ще се погасят всички негови вземания по отношение на
длъжника, и че взискателят няма да има за в бъдеще претенции за заплащането на
други щети.
С оглед правната
квалификация на предявеният иск и постигната между страните спогодба, от
единствено значение касателно
основателността на иска се явява обстоятелството дали ответникът С. е изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключената спогодба или не. Това е така, защото спогодбата има
установителен характер за визираните изискуеми задължения на ответника,
надлежно индивидуализирани с оглед основанието и предмета им. Ето защо съдът е
длъжен да се съобрази със съдържанието само на спогодбата и да зачете
материалноправния й ефект. С подписването на спогодбата е изключена
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, освен ако е
оборена нейната валидност. Ирелевантни за предмета на правния спор се явяват
обстоятелствата какъв е бил реалният размер на причинените с извършеното от С. ***
престъпно деяние материални щети на ищеца , след като самият ищец е приел с
подписване на процесната спогодба, че със заплащането на сумата от 5000.00лв.
същите биха се репарирали изцяло. Управителят на ищцовото дружество сам е
оценил всички нанесени щети от ответника в общ размер от 5000.00лв., поради което следва да се
приеме,че с изплащането на тази сума от ответника, всички негови задължения към
ищеца следва да се считат за погасени, независимо, че след датата на подписване
на спогодбата би могло да се окаже, че претърпените от ищеца вреди са в
по-голям размер.
Ищецът
основава претенциите си на чл.4 от спогодбата, съгласно който в случай на
неизпълнение от страна на длъжника по сключената спогодба: просрочено или
частично изпълнение, взискателят има право да се снабди веднага с изпълнителен
лист за сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, която включва главница
от 5000.00лв., реално причинените щети по товара, както и законна лихва
от датата на увреждането. По начинът, по който е формулирана тази клауза от
спогодбата, не става ясно какво е правното основание да се претендира сумата от
10 000.00лв. от ответника, при положение, че страните са се съгласили,че в
сумата от 5000.00лв. по смисъла на чл.1 от Спогодбата се включват всички
причинени щети по камион, марка „С. “, модел „R***“ с рег.№РА **** ВР и полуремарке с рег.№РА **** ЕЕ, собственост
на „Т.. “ЕООД, както и на товара,
находящ се в полуремаркето. В този смисъл е налице противоречие между чл.1 и
чл.4 от сключената спогодба относно размерът на причинените с престъплението
щети на ищцовото дружество и общият размер на сумата, с която ответникът е следвало да обезщети ищцовото дружество.
Съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуване на договорите, в т.ч. на сключената
спогодба, трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други, като всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Систематичният анализ на разпоредбите на спогодбата водят до
единственият извод, че произтичащата от
чл.4 от спогодбата правна възможност за ищеца да се снабди с изпълнителен
лист за сумата от 10 000лв. срещу ответника, е предвидена само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, т.е има характера на неустойка. Позоваването на ищеца е на чл.4 от спогодбата, който предвижда само, че при
неплащане, частично плащане или забавено плащане на уговорената сума в рамките
на 12 месеца, ищецът има право да заведе
иск и получи изпълнителен лист за неплатената част от вземането, заедно с неустойка. Уговорката е ясна, същата
се отнася към неизпълнената част от задълженията по договора за спогодба и
предвижда възможността ищецът да
претендира вземане за неустойка в случай на неизпълнение или просрочено
изпълнение от страна на ответника,
какъвто е и конкретният случай. Съдът
следва да изгражда заключенията си единствено върху представената спогодба, закрепваща
съвпадащите насрещни волеизявления на страните по този договор, като от значение за същите не биха могли да бъдат
предходни варианти на спогодбата.
В
подкрепа на извода, че уговорената в
чл.4 от спогодбата клауза има неустоечен характер, са приетите по делото
писмени и гласни доказателства. Видно от материалите по гр.дело№1*** от 2018г.
по описа на РС- Пазарджик,
съдът първоначално е дал указания
на ищеца да конкретизира петитума на исковата молба. С подадената от ищцовото
дружество Молба с вх.№13707 от
06.06.2018г., ТрансТ. “ ЕООД
изрично е уточнило, че предявява
иск срещу ответника С. за сумата от 5000.00лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане по Спогодба за доброволно изпълнение от 24.02.2017г. Вземане в
същият размер и на същото правно основание се претендира и в хода на настоящото
производство. От показанията на св. В.С., които съдът кредитира, се установява,
че непосредствено след настъпване на транспортното произшествие, претенцията на
управителя на ищцовото дружество се е разпростирала до сумата в размер на
5000.00лв. Съгласно показанията на свидетеля,след изплащането на тази сума от
ответника, представителите на ищеца не са имали никакви претенции за
допълнителни щети , но поради закъснението от 6 дни, впоследствие са предявили
претенции да получат от С. още 5 000.00лв. Обстоятелството, че волята на
страните е била със заплащане на сумата от 5 000.00лв. да се уредят изцяло
споровете помежду им, се установява и от показанията на незаинтересованият
свидетел Н. Г. . Съгласно показанията на св.Г. , собственикът на ищцовото
дружество е направил компромис, като се е съгласил,че изплащането на сума в общ
размер на 5000.00лв. удовлетворява и двете страни.
Гореизложеното води до извода, че
предвидената в чл.4 от спогодбата клауза има характера на неустойка. Според разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От това може да се
очертаят следните белези на неустойката: това е вземане, което става изискуемо
само в случай на неизпълнение на главното задължение; може да бъде за парична
сума или за извършване на друго действие; обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението. Предвидената клауза в чл.4 от сключената между
страните спогодба, притежава всеки един от посочените белези в тяхната
кумулативност.
При това положение, съдът следва да
обсъди направеното възражение от ответната страна за нищожност на уговорената
неустойка поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Направеното
възражение е редовно и не е преклудирано, същото е заявено с отговора на исковата молба. Отделно от това,
нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за
приложението им съдът следи служебно. Когато страната се позовава на договор ,
съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните
основания за нищожност. Сред тях е и съответствието на договора с добрите
нрави. Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона, поради което за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Ето защо, съдът следва да се произнесе по това
възражение с оглед заявената претенция.
Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи част от действащото
право /напр. принципите на справедливостта, на добросъвестността, на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и др./. Спазването на
добрите нрави е предвидено в защита не само на индивидуалния правен субект, но
и в защита на обществените отношения. Нищожна като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване е договорната
клауза за неустойка, когато заплащането й би създало неравностойност на
насрещните задължения по договора или би надхвърлило присъщите й обезпечителни
и обезщетителни функции. Доколкото прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставянето й с вече
настъпилите вреди от неизпълнението, нищожността й следва да се преценява към
момента на сключване на договора. Критериите за тази преценка, според в ТР №
1/15.06.2010 г. на ВКС, следва да проверят съответствието на уговореното
отнапред обезщетение за неизпълнение с принципите на справедливостта в
гражданските отношения.
В конкретния случай, анализирайки
начина на уговаряне в договора и дължимостта
на неустойката, съдът счита, че същата следва да се приеме за нищожна на
соченото основание. Ищецът е приел да получи плащане на общата сума за главница
от 5000.00 лева разсрочено във времето – в рамките на 12 месеца, считано от
датата на подписване на процесната спогодба. Неустойката в чл.4 е уговорена за
забавено изпълнение. Доколкото общата воля на страните не е ясна и
недвусмислена, смисълът на волеизявлението и намерението на страните, следва да
бъде изяснен посредством тълкуване, съобразно чл. 20 ЗЗД. Както бе посочено, според тази разпоредба,
отделните уговорки в договора, следва да се тълкуват във връзка една с друга и
всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор и с оглед
неговата цел. След съобразяване на тези условия и предвид начина на уговаряне
на неустойката в спогодбата, съдът счита, че клаузата следва да се разбира в
смисъл, че при неплащане в срок, ответникът дължи сочената сума от 10 000 лева./5000.00лв.
– главница и 5000.00лв. – неустойка/. При тази уговорка, съдът счита, че неустойката
е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като дори при забава от
няколко дни /както се е случило и в последствие/, ответникът би носил отговорност
за плащане на неустойка от 5000.00 лева, която е равна по размер на причинените
от него вреди на ищеца.
При съвкупен анализ на тези обстоятелства,
съдът счита, че такава клауза за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно
обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката.
Размерът на претендираната от ищеца
неустойка се явява необосновано
висок, което създава съществено и неоправдано неравновесие между страните.
В случая е уговорена
неустойка във висок размер с оглед
размера на главното задължение, като по този начин неустойката се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и противоречи на добрите нрави. Следва да се
има предвид, че нищожността винаги е изначална, а фактът на забавено изпълнение
има отношение единствено към заявените предпоставки за претендирането й, но не
може да санира начина на уговарянето й в спогодбата.
Поради изложеното, съдът счита, че
предвидената клауза за неустойка в чл.4
от сключената между страните спогодба е
нищожна, а предявеният иск за установяване дължимостта й се явява неоснователен и недоказан, поради което и
следва да бъде отхвърлен дори само на това основание. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав не счита за необходимо да обсъжда всички възражения и
доводи на страните, свързани с размера на реално причинените на ищцовото
дружество вреди от престъплението, виновността на ответника и др., които са
неотносими към предмета на праният спор. Претенциите на ищеца се основават
изцяло на неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от сключената
спогодба между страните задължения, поради което същите се явяват
неоснователни. Поради нищожността на уговорената
неустойка, ответникът С. е следвало да заплати на ищцовото дружество единствено
сумата от 5000.00лв., какъвто е размерът на причинените щети по камион, марка „С. “, модел „R***“ с рег.№РА **** ВР и полуремарке с рег.№РА **** ЕЕ, собственост
на „Т.. “ЕООД, както и на товара,
находящ се в полуремаркето,ведно със законната лихва за забава от 10 дни в
размер на 15.28 лв., съгласно условията на сключената между страните спогодба.
От приетите по делото доказателства, вкл. операционна бележка от 07.03.2018г.,
се установява по категоричен начин, че на 07.03.2018г. ответникът С. е превел сумата от 5020.00 лв.
по банкова сметка ***дба от 24.02.2017г., с което е погасил изцяло задълженията
си към кредитора.
По отношение на разноските – при този изход на делото, на ответникът следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Съгласно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК,
същите са в общ размер на 1190.00лв.
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният
от „Т.. “ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Р. ,ул. „**********“№*, обл. Пазарджик,
представлявано от управителя Г. С. Т. ,
ЕГН- **********, против И.К.С., ЕГН- **********
***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на „Т.. “ ЕООД, ЕИК- *********, срещу
длъжника И.К.С.,
ЕГН- ********** , за разликата от
4723.50 лв., /за която сума е била издадена Заповед №2089 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д. №3799/2018 г. по
описа на РС- Пазарджик/ до пълния
претендиран размер с искова молба вх.№1752 от 24.01.2019г. от 5000.00лв, като недопустим, поради липса
на правен интерес от разглеждането му, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №353/2019г. по описа на РС- Пазарджик
в тази му част
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.. “ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Р. ,ул. „**********“№*, обл. Пазарджик, представлявано от
управителя Г. С. Т. , ЕГН- **********,
против И.К.С., ЕГН- ********** *** , иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „Т.. “
ЕООД, ЕИК- *********, срещу длъжника И.К.С., ЕГН- ********** , за сумата от 4723.50 лв.,
претендирана на основание чл.4 от Спогодба от 24.02.2017г. с рег.№404/24.02.2017г. на Нотариус Н. И. с рег.№*** и с район на действие РС-Пазарджик,
за която сума е била издадена Заповед №2089 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д.
№3799/2018 г. по
описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „Т.. “
ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Р. ,ул. „**********“№*,
обл. Пазарджик, представлявано от управителя
Г. С. Т. , ЕГН- **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА И.К.С., ЕГН- ********** ***, сумата от 1190.00лв. /хиляда сто и деветдесет лева / за
сторените от ответника разноски по гр.дело №353/2019г. и ч.гр. дело №3799/2019г. , и двете по описа на
РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: