РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на четвърти декември две хиляди
и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 176 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление
/НП/ № 1363/29.02.2016г., издадено от директора на РДГ-София, с което на
основание чл.257, ал.2 ЗГ и чл.53, ал.1
и ал.2 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер
1000 лв. за нарушение на чл.257, ал.2 ЗГ във вр.
чл.55, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите /издаване на позволително за сеч без трайно обозначени на терена граници
с другите собственици/.
Постановлението
е обжалвано на 30.05.2018г. от
Д.С.А. пред Софийски районен съд,
който след значително забавяне и след отмяна на определението
си, с което е дал ход по същество на делото, на 26.08.2019г. е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил по компетентност на Районен
съд-Пирдоп.
В подадената жалба А. моли
оспорваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се оспорват фактическите обстоятелства, изложени в атакуваното НП,
като се изтъкват съществени процесуални нарушения при връчване на АУАН и НП.
Жалбоподателят счита, че не са били изпълнени условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН
за влизане в сила на НП, тъй като същият не бил променял адреса си на живеене. В
подадено пред Софийски районен съд становище е наведено и възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност относно наказанието.
В
съдебните заседания пред РС-Пирдоп жалбоподателят не се
явява, но се представлява от упълномощения адв.К. ***,
който поддържа жалбата. Адв.И. счита за безспорно
установена основателността на жалбата. Сочи, че към момента на извършване на
нарушението няма действаща нормативна уредба, която да посочва как се маркират
границите на обекта. Твърдението на свидетелите, че „няма граници“ било
невярно. В оспорваното НП пък се сочело, че няма граници, а там, където има са
„некоректни“, като не е изяснено какво значи некоректни. Карнет-описът
доказвал, че обектът е маркиран. Обект без граници не би могъл да бъде
маркиран. Сочи се, че на обекта е установено и друго нарушение - незаконна сеч,
а извършващите незаконна сеч лица обикновено, за да прикрият следите си
унищожават границите. Адв. И. счита, че доверителят
му не следва да носи административно-наказателна отговорност, а освен това
счита, че са налице множество материалноправи
нарушения и поради това съдът следва да уважи жалбата, като отмени НП-то.
Въззиваемата страна РДГ-София се
представлява пред РС-Пирдоп от юрк. И.И.. В писмен
вид е представено и становище от директора на РДГ-София, според когото процесното НП е влязло в законна сила на основание чл.58,
ал.2 ЗАНН след надлежно проведена процедура по връчване, поради което моли
жалбата да не се разглежда по същество като недопустима – подадена извън
законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Алтернативно се иска същата да бъде
оставена без уважение като необоснована. В хода на делото юрк.
И. поиска от съда да прекрати делото като такова, образувано по недопустима
жалба, което искане бе оставено от настоящия съд без уважение. В хода по
същество на делото юрк. И. моли съда при
произнасянето си по същество да преразгледа определението си, с което е отказал
да прекрати производството. Евентуално моли съда да потвърди НП №
1363/29.02.2016г. като правилно и законосъобразно. Сочи, че Д.А. изобщо не е
ходил на терен, за да види границите и глобата му следва да бъде потвърдена в
пълен обем.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Инженер Д.С.А. бил лицензиран лесовъд с удостоверение №
548/05.01.2012 г. В периода от 20-ти до 26.08.2015 г. служители на РДГ- София,
сред които свидетелите И.К. и С.Т.,
заедно със служители на ТП „ДГС“ – Пирдоп, сред които свидетелят С.Б., извършили теренни проверки на имот с кадастрален № 67.636.92.379, на територията на общ. Мирково, подотдел 209 "з", землище с.Смолско. При проверката било установено, че инж. А. бил издал позволително за
сеч № 0241553/22.05.2015 г. за
провеждане на сеч в горепосочения имот. Позволителното за сеч било издадено в
полза на „Ида 2010“ ЕООД. При
проверката свидетелите възприели, че липсвали трайно обозначени на терена граници с другите
собственици. Установени били и множество отсечени немаркирани дървета.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За
резултатите от проверката от август били издадени
Констативен протокол серия Р. № 075295 от 21.08.2015 г. и Констативен протокол
серия Р. № 103090 от 12.10.2015 г., в които са описани
всички констатирани нарушения, включително, че „границите на имотите не са били
отложени коректно“.
На 13.10.2015г.
срещу Д.С.А. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №1363 /бл.
№000990/ от И.Й.К. за това, че е
издал позволително за сеч № 0241553/22.05.2015 г. за провеждане на сеч в имот с кадастрален № 67.636.92.
379 в
нарушение на чл. 55, ал. 1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Друго описание на фактите не е въведено. Като дата на нарушението е възприета
22.05.2015г. Свидетел по АУАН е С.Ц.Т.. Административно привлеченият като
нарушител Д.А. в самия АУАН е записал собственоръчно, че не е съгласен със
съставения акт, тъй като съдържанието му е невярно.
В
писмено възражение от 14.10.2015 г.
инж. А. не оспорва факта на издаденото позволително за сеч, но изтъква, че при въвода във владение на горепосочения имот граничните точки
на имотите били очертани и видими.
Възраженията на
инж.А. не са били уважени и на основание съставения АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл.257, ал.2 ЗГ във вр. чл.55, ал.1 от Наредба №8
от 05.08.2011г. за сечите в горите, на същия е била
наложена глоба в размер на 1000 лв. В самото НП е посочено, че Д.А. е извършил
нарушението в качеството на лицензиран лесовъд с удостоверение №548/05.01.2012г. Посочено е, че нарушението му се
изразява в това, че е издал позволително за сеч №
0241553/22.05.2015г. за провеждане на сеч в имот с кадастрален номер №67636.92.379, без да има трайно обозначени граници с
другите собственици. Посочено е, че нарушението е извършено на територията на
общ.Мирково, подотдел 209 „з“, землище с.Смолско.
По искане на жалбоподателя
са приобщени заповед №172/07.05.2015г.
на директора на РДГ-София за утвърждаване на горскостопанска програма за имот с
идентификатор 67636.92.379 в землището на с.Смолско, общ.Мирково. В заповедта е
наредено преди издаване на позволителното за сеч да бъдат спазени изискванията
на чл.55 от Наредба №8
от 2011г. за сечите в горите, както и чл.50, чл.52,
ал.3 и чл.54 от същата наредба. Приобщени са и протокол от 05.05.2015г. на
комисия от РДГ-София, констатиращ че горскостопанската програма за процесния имот съдържа всички изискуеми документи, както и
протокол от 23.04.2015г., според който за имота актуалното таксационно
описание е правилно изготвено.
Видно от
позволително за сеч №0241553
от 22.05.2015г. – извлечение от системата на ИАГ, същото е издадено именно за
имот с кадастрален №67636.92.379,
отдел 209, подотдел „з“, землище с.Смолско, община Мирково.
Жалбоподателят е
представил карнет-опис за процесния имот с твърдение,
че същият доказва, че границите на имота са маркирани. В карнет-описа липсва
изрично отразяване, че границите са маркирани. Отразено е обаче, че по този
опис са маркирани 1115 бр. дървета с оранжева боя.
Разпитани
са в съдебно заседание актосъставителят И.Й.К. ***,
свидетелят по акта – С.Ц.Т., който понастоящем е директор на РДГ-София, но не е
заемал тази длъжност към датата на издаване на процесното
НП, както и С.Н.Б., участвал в проверката, констатирала инкриминираното
нарушение, в качеството на представител на ТП „ДГС“- Пирдоп.
Свидетелят К. си
спомня, че АУАН срещу Д.С.А. е съставил във връзка с констативен протокол на С.Т.
от август 2015г., с който са били установени редица нарушения. Във връзка с
този протокол А. бил призован в РДГ-София да представи определена документация
и след неговото призоваване му бил съставен АУАН за едно от нарушенията, а
именно: че е издал позволително за сеч при положение, че липсват трайно
обозначени граници на терен, отграничаващи имотите
един от друг. Свидетелят К. поддържа констатациите, които е направил в АУАН.
Според него границите на имотите на различните собственици се обозначават с две
успоредни бели линии, нарисувани на дърветата, като на определени места и
по-точно на ъглите на имотите, се обозначават последните 3 цифри на имота,
които също се пишат върху дърветата. Сочи, че реално границите се е очаквало да
ги обозначи маркиращият лесовъд, а от Д.А. се е очаквало да провери дали реално
съществуват и едва ако се увери, че има граници – да издаде позволително за
сеч. Свидетелят К. счита, че Д.А. не се е уверил в това дали е имало такива
граници. Свидетелят твърди, че като дата на нарушението е посочил датата на
издаване на позволителното за сеч. Твърди още, че в този имот и в още два е
имало голямо количество унищожена дървесина поради незаконна сеч. Потвърждава
възможността границата да бъде унищожена при такава сеч. Сочи обаче, че
границата на този имот е и с подотдели, в които не е водена сеч и в които няма
нарушения, но отбелязана граница и с тези подотдели липсвала.
Свидетелят С.Т. твърди,
че АУАН срещу Д.С.А. е съставен на основание на два констативни протоколи,
единият от които е продължение на другия и касае издаване на позволително за сеч,
без да са били положени границите на имота. Този свидетел също поддържа
констатациите от АУАН. Обяснява, че границите е следвало да се маркират с боя
върху дърветата, които са на границата и се поставят от лицето, с което е
сключен договорът за маркиране на насаждението. Сочи, че ако г-н А. бе
установил липсата на трайно обозначени граници на терена е следвало да
информира РДГ-София за това несъответствие и да не издава позволително за сеч.
Свидетелят заявява, че е възможно към датата на издаване на позволителното
границите на имота да са били обозначени и след това по някаква причина да са
били заличени. Свидетелят не си спомня точно какво е написано в обжалваното НП,
но смята, че е било написано че „няма граници“. Пояснява, че липсата на граници
би довела до навлизане в други имоти, в които няма право да се извършва
лесовъдско мероприятие, а в този случай е извършено именно това навлизане в
друга територия. Свидетелят Т. заявява, че ако не е имало граници, не е
следвало да се издава позволително за сеч. Едно от условията да бъдат маркирани
подлежащите на сеч дървета сочи, че е наличието на граници, но дали това
изискване е било спазено към онзи момент, свидетелят не знае.
Свидетелят
Б. си спомня, че е участвал в проверка през август 2015г., заедно с другите
двама свидетели и че нарушенията са били отразени в констативен протокол и са
няколко: сеч на немаркирани дървета, сеч в друг подотдел, както и че нямало
граници между различните видове собственост. Свидетелят сочи, че по нормативна
уредба, преди издаването на позволителното за сеч трябва да има нанесени
граници на терена в съседство с различни видове собственост. Сочи, че той лично
е участвал в проверката, тъй като тези частно горски територии граничат от
всички страни с държавни горски територии. Спомня си за случая, че е имало
издадени няколко позволителни за сеч, но не си спомня подотделите. Сочи, че е
необходимо да са обозначени границите на имота, за да се издаде позволително за
сеч. Твърди, че при проверката установили, че няма никакви поставени граници,
но е имало маркирация за сеч в част от отдела. Според
свидетеля Б. ако е имало геодезическо заснемане на
имотите с цел човекът да си знае имотите, маркировката се прави с бяла боя, но
такава граница в случая нямало. Това не касаело обаче издаването на
позволителното за сеч, тъй като маркиращият лесовъд отграничавал
в зависимост от записаното в карнет-описа, т.е. цветът бил записан там.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за допустима, въпреки наведените
възражения в тази връзка. Подадена е от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Административно-
наказващият орган /АНО/ неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е стигнал до погрешни изводи за
влизане в сила на атакуваното НП. В случая АНО се е позовал на писмо от
17.01.2017 г. на кмета на община Павликени, в което е отразено, че с
жалбоподателя не бил „осъществен контакт“, за да му бъде връчено процесното НП. Това
отбелязване по никакъв начин не води до безспорния извод, че са изпълнени двете
кумулативни изисквания на чл. 58, ал. 2 ЗАНН – нарушителят да не е намерен на
известния за него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
РС-Пирдоп служебно направи усилия за установяване какво кметът на община
Павликени е имал предвид под „не бе осъществен контакт“ и изиска допълнителна
информация по факта. В тази връзка от община Павликени предоставиха протокол от
10.01.2017г., подписан от двама служители на община Павликени – главен
специалист „деловодство“ и „шофьор“. В него е отразено, че е съставен за това,
че на 19.12.2016г. и 09.01.2017г. са посетили адрес в гр.Павликени, ул. „Атанас
Хаджиславчев“ №21,
вх.В, ет.2, ап.5, с намерението за връчване на НП №1363/29.02.2016г.
на лицето Д.С.А. и на адреса не е осъществен контакт с лицето. От протокола
става ясно, че адресатът е търсен на две различни дати през декември 2017г. и
под „не е осъществен контакт“ очевидно се има предвид, че не е намерен на
адреса. Служителите на община Павликени не са събрали
данни жалбоподателят да е напускал адреса си в гр.Павликени, нито да живее на нов адрес. Същевременно изразът „не
е осъществен контакт“ е бил достатъчен за АНО да приеме процедурата по връчване
за редовна, а тя реално се е изчерпала с посещение на адреса на две дати и то в
работни дни. Не е отчетен фактът, че нов регистриран адрес за лицето няма, нито
това, че следва поне едно от посещенията на адреса да е в неработен ден, поради
възможността в делничен ден адресатът да е на работа. Освен това датите на
посещенията са около Нова година, когато част от хората е възможно да са
заминали, за да празнуват на други места или да посетят роднини. Следвало е да
се разпореди повторен опит за връчване, който е могъл да бъде и чрез структура
на ИАГ на местно ниво или чрез РУ-Павликени, доколкото от общината не са се
справили със задачата. Такова повторно разпореждане обаче няма. Налице са единствено непрецизни действия по призоваване от страна на служители на
община Павликени, което не може
да обуслови приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В този смисъл, доколкото не
се установява противното, съдът счита, че жалбата е подадена в срок
и не намира за необходимо да ревизира реализираното вече в с.з. от 04.12.2019г.
свое произнасяне, с което е отхвърлил възражението за недопустимост на жалбата.
По основателността на жалбата:
На
първо място, съдът намира за необходимо да отрази несъгласието си с подхода на
съда, при който делото е първоначално образувано. СРС не е констатирал
компетентността на друг съд /в случая на РС-Пирдоп/ своевременно и е разгледал
делото, дори го е обявил за решаване. Неправилно е дело, което е прието за
разглеждане, впоследствие да бъде изпращано на друг съд, макар и компетентният,
доколкото се е генерирала една голяма загуба на процесуално време, която в
настоящия случай се оказва, че е от съществено значение и за изхода на спора,
което ще бъде коментирано по-надолу в изложението. Следва да се посочи, че
жалбоподателят е бил санкциониран за аналогично нарушение на същата дата, но за
съседен на процесния имот, с друго наказателно
постановление с идентична фактическа обстановка, срещу което жалбата отново е
била подадена в Софийски районен съд. По тази жалба е образувано АНД №10983/2018г. и в крайна сметка е постановено решение на
СРС от 27.11.2018г., което е подложено на касационна проверка и е потвърдено с
решение на Административен съд- София област от 05.04.2019г. по КАНД №1094/2019г. и така идентичният казус е решен по
окончателен начин близо 9 месеца преди по настоящото дело да може да се
осъществи първоинстанционно произнасяне.
В
горецитираното решение на СРС по АНД №10983/2018г. е оставено без уважение възражението за
изтекла давност, по което настоящият състав също дължи произнасяне, тъй като
съдът е преценил, че абсолютната погасителна давност за наказване на процесното нарушение изтича на 22.11.2019г. Настоящият
състав напълно се солидаризира с този извод, доколкото по аргумент от чл.81, ал.3,
вр. чл.80, ал.1,
т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН,
абсолютната погасителна давност за административнонаказателно
преследване в случая е четири години и половина и същата изтича (съобразно посочената дата на нарушението – 22.05.2015г.) на 22.11.2019г. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд
съществува сериозен пропуск в чл.34 ЗАНН, макар там да се съдържа уредба на преследвателската давност, тъй като няма разпоредба
аналогична на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност и именно поради това
тълкуването е в насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в административнонаказателното
производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от
където следва, че абсолютната давност, която не се повлиява от спирането и
прекъсването, изтича при административните нарушения след изминаване на 4
години и половина от извършване на деянието. Тази абсолютна давност не се
повлиява от спирания и прекъсвания, следователно и за теченето на същата е без
значение кога е издадено процесното НП и колко време
е продължила процедурата по обжалване. За изтичане на давността съдът е длъжен
да следи и служебно. За разлика от производството по аналогичното дело, по
което възражението за изтекла давност е оставено без уважение, тъй като към
момента на произнасянето на съдебния състав тя не е била още изтекла, в
настоящата хипотеза абсолютната погасителна давност е вече изтекла, като е била
изтекла и към датата, на която е даден ход по същество на делото - 04.12.2019г.
Без значение са причините, довели до забавянето на евентуалното влизане в сила
на процесното НП /сред които безспорно са погрешните
възприятия на АНО и действията на СРС/, тъй като изтичането на срока от 4
години и половина е обективен факт и единственият релевантен такъв за
преценката на настоящия съд. В настоящия случай, поради изтичането на четири
години и половина от извършване на
нарушението /на 22.11.2019г./ съдът е длъжен да прекрати образуваното
производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса
за неговата материална законосъобразност.
По изложените съображения
и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1363, издадено от директора на РДГ-София на
29.02.2016 г., с което на основание чл. 257, ал.2 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на Д.С.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, е наложена ГЛОБА в размер 1000 лв. за нарушение на чл. 257, ал.2 ЗГ
във вр. с чл.55, ал.1 от Наредба №8
от 05.08.2011г. за сечите в горите.
ПРЕКРАТЯВА образуваното от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - СОФИЯ административнонаказателно производство, в рамките на което
е издадено НП №1363
от 29.02.2016г. на директора на РДГ-София, ПОРАДИ ИЗТИЧАНЕ НА АБСОЛЮТНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ за
преследване на нарушението.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: