Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.09. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Милена И.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 20481 по описа на състава за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.В.Д.
поддържа твърдение, че по време на брака си с ответницата, който брак бил
прекратен с влязло в сила решение №III-86-156/32.09.2011г. по гр.д. №2079/2011г. съгласно описа на 86-и състав при СРС, двамата
поели съвместно кредитно задължение към трето лице – „Б.П.Б.“ АД. Задължението
произтичало от сключения Договор за кредит обезпечен с ипотека №3058/R/2006 от
16.11.2006г. и предвиждало погасителен план с общо 330 брой месечни погасителни
вноски, с падеж на съответно 22-ро число на всеки календарен месец. Както по
време на брака, така и след прекратяването му всички месечни погасителни вноски
както и административните разходи по погасяването на кредита били заплатени
само и изключително от ищеца. Общият размер на заплатената от ищеца сума за
погасяване на кредита била 202 678, 70 лева, макар че, по аргумент от разпоредбата на чл.
25, ал.2 от СК /отм./ - задължението било поето при
условията на солидарност от бившите съпрузи, по време на брака им. Доколкото
задължението било погасено само от единия от солидарните длъжници, т.е. ищеца –
в негова полза възникнало регресно право, по отношение на заплатеното в повече от половината от дълга. С Нотариална
покана от 27.11.2014г. ищецът уведомил ответницата за извършеното плащане и я
поканил да възстанови половината от заплатената сума, но тя необосновано бездействала
и така изпаднала в забава. При
изложените фактически твърдения ищецът предявява претенция за осъждане на
ответницата, да му заплати (според уточнителната молба с вх. №45883/05.04.2017г.) сумата от 102 963,87 лева, представляваща половината от погасеното от ищеца солидарно
между тях кредитно задължение, както и сумата от 11 087, 92 лева
представляваща общия размер на мораторна лихва, изчислен върху размера на всяка
отделна заплатена погасителна вноска в погасителния план на договора за кредит,
за периода на забава от съответната дата на падежа за плащане - до
предявяването на иска, както и за законната лихва върху главницата за периода от
19.12.2014г., когато е предявен иска, до деня на окончателното плащане. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса ищецът претендира за осъждане на
ответницата да му заплати и направените разноски.
Предявените от
ищеца претенции са оспорени от ответницата В.Я.Т.. По съображенията, които са
подробно изложени в подадения отговор, ответницата поддържа становище, че
заплатените суми до влизане в сила на бракоразводното решение т.е. до 30.09.2011г. са били с парични средства
в режим СИО, поради което претенцията за всички платени до тази дата суми се
явява неоснователна. Ответницата оспорва твърденията, че анюитетните вноски са
заплатени със средства на ищеца и поддържа становище, че част от тях са
заплатени от трето за спора лице. Посочва, че не е изпадала в забава за
претендираните суми, поради ненадлежно връчване на нотариалната покана. При
условията на евентуалност ответницата прави възражение за изтекъл срок на
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за главницата и
лихвите. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да и
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приет като доказателство препис от Договор за кредит обезпечен с ипотека № 3058/R/2006 от
16.11.2006г., по силата на който „Б.П.Б.“ АД е предоставила на И.В.Д. и В.Я. Д.,
в качеството им на солидарни длъжници, банков кредит в размер на 130 000
лева за покупка на Урегулиран поземлен имот №986 с площ от 3 050 кв.м.,
находящ се в кв.51 по плана на гр. София, местността „Манастирски ливади-изток“.
За обезпечаване издължаването по кредита е учредена договорна ипотека върху
следния недвижим имот: Апартамент №3 находящ се в гр. София м. „Д. спирка“ с
площ от 114 кв.м., собственост на И.Д., Н.Д. и Р.Д.на стойност 162 000
лева. Съгласно договорените условия в Раздел VI
задълженията по кредита се погасявали
служебно от Б.та с постъпленията по разплащателна сметка, открита на
кредитополучателя във връзка с договора. Погасяването следвало да се извърши на
330 месечни анюитетни вносни съгласно представения и приет като доказателство
Погасителен план. Предвиденият краен срок за издължаване по кредита бил на
22.11.2034г.
Съдържанието на
приети като доказателства Анекс №1 и Анекс №2 към Договор за
кредит № 3058/R/2006 от 16.11.2006г. Видно от с Анекс №1 от 15.11.2011г. за
обезпечаване на вземанията по кредита в полза на Б.та е учреден реален залог в
размер на 72 000 евро, произтичащ от Договор за депозит № ЕА1FOLD*********, и е
заличена учредената ипотека върху Апартамент №3, находящ се в гр. София м. „Д.
спирка“ с площ от 114 кв.м. Съгласно Анекс
№2 от 06.02.2012г. за обезпечаване на вземанията на Б.та - в нейна полза е
учредена договорна ипотека върху Апартамент №7-04 със ЗП 77,40 кв.м. заедно с
прилежащите му 3,530% идеални части от общите части на сградата, заедно с
0.260% идеални части от правото на строеж и договорна ипотека върху подземен
гараж №010-01 с площ 19,40 кв.м. заедно с прилежащите му 2.271% идеални части
от общите части на подземните гаражи заедно с 0.062% идеални части от общите
части от правото на строеж, и двата имота находящи се в гр. София, район
Триадица, ж.к. „С.“ ул. „*********и сутерен. По силата на Анекс №2 е учреден и
реален залог върху доход от наем от отдаването под наем на недвижим имот,
намиращ се на ул. ********. И двата анекса са сключени от името на ищеца И.Д. с
кредитора „Б.П.Б.“ АД.
По силата на
Решение № III-86-156/30.09.2011г. по гр.д. №2079/2011г. съгласно описа на 86-и
състав при СРС е прекратен бракът между И.В.Д. и В.Я. Д., сключена на
10.10.1993г., поради взаимно съгласие за развод на основание чл.50 от СК. С
решението са уредени личните отношения между страните по повод родителските
права, местоживеенето на децата, издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В решението очевидно не са
уредени въпросите, свързани с имуществените отношения между съпрузите по повод
придобитото имущество по време на брака.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
Нотариална покана, адресирана до В.Я.Т., и уведомление към нея, в които е
посочено, че в изтичане на седемдневен срок от връчването адресатът следва да
заплати на И.Д. сумата от 101 339,35 лева, представляваща половината от
дължимото и платеното към „Б.П.Б.“ АД, както и лихва за забава считано от
датата на връчване до окончателното плащане.
Съгласно удостоверителното отбелязване в уведомлението
поканата е представена пред нотариуса на 27.11.2014г., както и че е връчена по
реда на чл. 47, ал.5 във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК на 30.11.2014г.
Съдържанието на
приет като писмено доказателство препис от Погасителен план, представляващ
Приложение №1 към Договора за кредит и Извлечение от сметка, по която се е
обслужвал процесния кредит за периода от 22.11.2006г. до 22.11.2011г.
Съдържанието на приет като писмено доказателство препис
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №139 том LXIII дело №12540/1994 г. на I Нотариус към Софийска
Нотариална служба към Софийски градски съд, обективиращ прехвърлителна сделка в
полза на В.В.Д. с предмет 1/10 идеална част от недвижим имот Апартамент №3 в
незавършен груб строеж, находящ се на втори жилищен етаж с четири-пет етажна
жилищна сграда в дворно място цялото с пространство от 524 кв.м. представляващо
парцел IX-555 по плана на София, м. „Д. спирка“, заедно с
принадлежащите на имота ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото срещу сумата от 12 345 лв.
По делото да
представени преписи от платежни банкови документи - 45 броя вносни бележки за
внесени суми в брой на каса по сметка с титуляр ищеца И.Д. за погасявания по
процесния кредит.
Съдържанието на
приет като писмено доказателство Нотариален акт покупко-продажба на недвижим
имот №99, том V, рег.№13328, дело №793 от 2006г. от 22.12.2006г. на нотариус №340 В.Г.с
район на действия Районен съд – гр. София, в който е обективирана прехвърлителна
сделка между „Дружество за земеделска земя и развитие“ ЕООД с едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството И.Д., в качеството на
продавач от една страна и от друга страна качеството на купувачи - В. Д. и Н.И.,
с предмет- правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. София,
община София, кв. Манастирски ливади съставляващ неурегулиран поземлен имот в
кв.51, 51а по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади - изток“, с площ
от 3 166 кв.м. срещу сумата от 98 902,70 лева. Купувачите закупили
собствеността върху имота при равни квоти.
Приетия като доказателство препис от Удостоверение за
липса на задължения по кредитно отношение вх.№ КА14150/02.09.2013г. посочва, че
клиентът И.Д. няма задължение по кредитно отношение с „Б.П.Б.“ АД, понеже към
02.09.2013г. е погасил задълженията си по Договор за кредит №3058/R/2006г.,
обезпечен с ипотека, със собствени средства.
По делото е представен препис от Нареждане за пълно
погасяване № КА – 67783/02.09.2013г. по Договор за кредит №3058/R/2006г. за сумата
от 121 384,93 лева по сметка на
титуляр И.Д.., от които 121 061 лева за погасена главница, 323,67 лева
начислена лихва и 2 421,23 лева такса за предсрочно погасяване.
По делото е
представена и приети като писмено доказателство Справка от служба по
вписванията – гр. София за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2015г. по партида
на В.Я.Т., която установява вписаните по партидата обстоятелства, но не е пряко
относима към подлежащите на установяване (спорни) факти.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х., обосновава
следните изводи:
·
Пълният размер на платената сума да погасяване на кредита
през периода от 22.06.2007г. до 02.09.2013г. е в размер на 205 927, 73
лева, която включва: сумата от 1 626
лв. платена еднократна такса за обслужване на кредита, сумата от 9 081,
74 лева платена за погасяване на падежирала главница, сумата от 121 061, 26 лева платена сума за предсрочно погасяване на главница с ненастъпил падеж,
сумата от 68 006,74 лева платена сума за погасяване на договорна лихва, сумата от 3 793, 77
лева платена сума за годишна такса за
обслужване на кредита, сумата от 2 421, 23 лева платена като банкова такса за предсрочно пълно
погасяване на кредита.
·
От представените и приети като доказателства банкови
платежни документи вещото лице установява, че за погасяване на кредитното
задължение са извършени внасяния на суми на каса по сметка №********** с
титуляр И.В.Д. с основание „Вноска по кредит“ или „Захранване на сметка“. От
така представените 45 вносни бележки се установява че внесените суми са
послужили за погасяване на 75 погасителни вноски за периода от 22.06.2007г. до
02.09.2013г. като заплащането на всяка
вноска се е извършвало на съответната падежна дата. В 29 от представените вносни бележки като
вносител е отбелязан титуляра на сметката И.Д., а общият сбор на внесената сума
по тях е 25 278,18 лева.
Същевременно в останалите 16 броя представени вносни бележки като вносител е посочена
неучастващото в спора трето лице С.Д., а общият сбор на внесената от нея сума е
16 400 лева.
·
Общият размер на сумата платена по кредита за периода от
първата падежна дата 22.06.2007г. до влизане в сила на решението за прекратяване
на брака между страните по делото - 30.09.2011г. е в размер на 57 049,40 лева, която включва
сумата от 1 626 лева – платена сума за еднократно обслужване на кредита, сумата
от 5553,83 лева – платена за погасяване на падежирала главница, сумата от 47 310,94
лева – платена за погасяване на договорна лихва, сумата от 2558,63 лева –
платена за годишна такса за обслужване на кредита.
·
Общият размер на сумата платена по кредита за периода от прекратяване на брака между страните
30.09.2011г. до датата на предявяване на исковата молба 19.12.2014г. е в размер
на 148 878, 33 лева, която включва сумата от 3 464,91 лева
платена за погасяване на падежиралата главница, 20 695,79 лева платена за
погасяване на договорна лихва, сумата от 121 061,26 лева платена за
предсрочно погасяване на главницата с ненастъпил падеж за плащане,
1 235,14 лева – платена сума за годишна такса за обслужване на кредита, 2 421,23 лева – платена сума за
предсрочно погасяване на кредита.
·
Общият размер на изчислената мораторна лихва върху
главница от 102 963, 87 лева, за
периода от датата на прекратяване на брака между страните в процеса -30.09.2011г.
до датата на подаване на исковата молба 19.12.2014г. възлиза на
22 175,84 лева, от който 5 878,86 лева – мораторна лихва върху
платените суми за периода от прекратяването на брака до пълното погасяване на
кредита, 16 296, 95 лв. – мораторна лихва върху платените суми за периода
от пълното погасяване на кредита до датата на завеждане на настоящия иск (15 977, 40
лв. върху предсрочно погасената непадежирала главница в размер на
121 061,26 лв. и 319,55 лв. върху платената такса за предсрочно погасяване).
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По предявения иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД:
Предявеният иск е
процесуално допустим, доколкото реализира обоснована с фактически твърдения теза
на ищеца, че чрез иска упражнява своето нормативно регламентирано регресно
право - спрямо бившата си съпруга (ответницата), в качеството й на солидарен
длъжник, да търси половината от заплатения от него общ дълг към трето лице – Б.-
кредитор.
Действително, съгласно
чл. 127, ал. 2 от ЗЗД - всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има срещу останалите съдлъжници иск за разликата в платеното - над
припадащата му се част от общия дълг, която се определя според правилата на чл.
127, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди да
е бил солидарен длъжник с ответницата, а това твърдение се установява по
категоричен начин посредством приетите писмени доказателства.
Ищецът твърди също,
да е изпълнил повече от припадащата му се част от общия дълг. Именно това
твърдение - за плащането на посочените в исковата молба парични суми, като
действие на сочено към погасяване на солидарен дълг, произтичащ от Договор за
кредит №3058/R/2006г. от 16.11.2006 се оспорва от ответницата. Ако ищецът е заплатил повече от припадащата
се част от солидарния дълг, той по принцип би бил легитимиран да претендира
тази разлика от ответницата, в качеството й на солидарен длъжник.
От една страна, ответницата
оспорва твърдението, че е солидарно задължена за изплащането на дължимите
погасителни вноски, платени след сключването на Анекс №1 и Анекс №2 към
договора, защото чрез тези анекси била реализирана новация на дълга, а тя не била
участвала при сключването им и следвало да се счита освободена от задължението.
При това, оспорва и твърдението, че ищецът е погасил цялата посочена от него
сума, като на свой ред твърди, че трето лице за спора също е извършило
погасителни вноски. Тези две насоки на оспорвания следва да бъдат разгледани
най- напред.
Съдът приема, че
ищецът и ответницата в действителност са поели солидарно парично задължение към трето лице - „Б.П.Б.“ АД. Солидарността
произтича както формално от изрично уговорената солидарност в съдържанието на
Договор за кредит обезпечен с ипотека № 3058/R/2006 от 16.11.2006г., в който ищецът и ответницата са
посочени като солидарни длъжници, така и от разпоредбата на чл. 25, ал.2
от СК /отменен понастоящем, но действащ при сключването на договора за кредит/
респ. чл. 32, ал.2 от СК, съгласно
която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване
на нужди на семейството.
Съдържанието на споменатия вече Договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 3058/R/2006 от 16.11.2006г. установява, че „Б.П.Б.“ АД е
предоставила на солидарно задължените И.В.Д. и В.Я. Д. банков кредит в размер
на 130 000 лева за покупка на Урегулиран поземлен имот №986 с площ от 3 050
кв.м., находящ се в кв. 51 по плана на гр. София, местността „Манастирски
ливади-изток“.
Приетият като доказателство Нотариален акт
покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2006г. обосновава извода, че третото
за спора лице „Дружество земеделска земя и развитие“ ЕООД е прехвърлило
собствеността върху споменатитя имот на купувачите В. Д. и Н.И.. Договорът е
сключен по време на брака на страните в настоящото производство, поради което
по презумпция, установена в действащия по това време чл. 19, ал.2 от СК /отм./ -
тогавашните съпрузи и настоящи страни в процеса, са придобили съвместно, в
режим на съпружеска имуществена общност идеална част от правото на собственост
върху съответната част от имота.
Събраните
доказателства мотивират категоричен извод, че паричната сума на отпуснатия
кредит е послужила именно за плащане на продажната цена, т.е. за закупуването
на процесния недвижим имот. Оспорването на това обстоятелство от страна на
ответницата е напълно неоснователно. В целевото предназначение на
отпуснатия банков кредит е изрично посочено, че предоставената на кредит
парична сума следва да послужи именно за покупна цена на описания недвижим
имот, а с оглед заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза,
която установи факта на пълно усвояване на кредита, трябва да се направи
извода, че отпуснатата сума не е използвана за нищо друго, освен за заплащане
на цената по договора за покупко- продажба на процесния имот. Ако би било
противното, то Б.та- кредитор очевидно не би позволила усвояването на целевия
банков кредит.
Не могат да бъдат споделени и релевираните от ответницата
доводи, че тя не била надлежно материално легитимирана да отговаря за
кредитното задължение, понеже не билаучаствала като страна в допълнително
сключените анекси към основния договор. Внимателният преглед върху съдържанието
на споменатите анекси с №1 и 2 обосновава категоричен извод, че те са сключени
и са предназначени да регулират единствено онези уговорки в основния договор за
кредит, които касаят обекта на обезпечението на кредита. Анексите очевидно не новират онези условия по
договора, касаещи страните, размера на дължимата главница и договорната
лихва – поради което точно тези условия остават абсолютно идентични с първоначално
договорените т.е. ответницата остава
обвързана в качеството на длъжник /персонална новация не е налице/. Фактът,
че при сключването на анексите е участвал само ищеца е правно оправдан от
обстоятелството, че само той (не и ответницата, която по това време е била
негова съпруга) е бил титуляр на правата, които са предоставени като
обезпечение на Б.та- кредитор при сключване на договора за кредит.
Установената в чл.32, ал.2, от СК презумция за равна
задълженост във вътрешните отношения между съпрузите, в качеството им на
солидарни длъжници (чл. 127, ал. 1 от ЗЗД) по принцип е оборима, но в рамките
на настоящия процес също не беше оборена, поради която правните й последици ще
трябва да се приложат. Впрочем, именно в тежест на оспорващия съпруг (в
конкретния случай – на ответницата) е да докаже, че твърдените разходи или
изобщо не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна, но доколкото
оспорващият не стори това - то следва да
се приеме, че сумата е разходвана именно за задоволяване на нуждите на
семейството (така в Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС).
С прекратяването на брачното правоотношение между страните
в процеса - И.Д. и В. Д. (понастоящем Т.), режимът на СИО е отпаднал, но възникналото преди прекратяване на брака
солидарното задължение на двамата бивши съпрузи към кредитора „Б.П.Б.“ АД е запазило своето правно действие възникналото
преди прекратяване на брака.
Друг съществен елемент от спора между ищеца и ответницата
се концентрира върху обема на общия дълг, върху който се простира солидарността
помежду им. За да разреши този спор, и за да установи точния размер на възникналите
и на погасените задължения, начина на погасяване и периода на заплащане на
отделните месечни погасителни вноски, както и тяхната компонента: главница,
лихви, разноски, такси, съдът използва специални знания- чрез допуснатата и приета
съдебно- счетоводна експертиза, основавана на счетоводни записвания на „Б.П.Б.“
АД.
Важно е да се отбележи, че направените до края на юни
2009г. погасителни вноски по солидарното задължение за погасяване на кредита,
са били извършени с парични средства, които към момента на заплащането им по
банкова сметка *** съпружеска имуществена общност ( по арг. чл. 19, ал.1
пр.първо от СК (отм. От новия Семеен
кодекс, считано от 01.10.2009г.). С други думи, погасителните вноски по солидарният между
страните в процеса дълг, е бил погасяван до 01.10.2009г. със суми, които също са били в режим на имуществена
общност между ищеца и ответницата по правния режим на действащия тогава Семеен
кодекс.
Точно
по тази причина, ищецът не е надлежно материално легитимиран в хипотеза на чл.
127, ал.2 от ЗЗД - да претендира половината от сумите на вноските, платени
лично от него до 01.10.2009г. (таб.
№2 от експертното заключение).
Регресното
право, което ищецът се домогва да упражни, предявявайки процесния иск, обхваща само
онези погашения, за които са събрани доказателства, че са направени лично от ищеца и то в периода след 01.10.2009г., когато по силата на влезлия в сила СК
– паричните влогове и банкови сметки са нормативно изведени от режима на СИО.
Солидарния длъжник е материално легитимиран да упражни
срещу съдлъжника регресно право по чл. 127, ал.2 от ЗЗД, само ако преди това е
платил на кредитора такава част от солидарния дълг, която надхвърля съответно припадащата
се на този длъжник част. Това разрешение произтича от самото правило на чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД, което изрично изисква, че за да възникне вземане на платилия към
съдлъжниците му - солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част
от общия дълг (така в Решение
№ 827 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 1328/2010 г. IV ГО, ГК на ВКС и Решение № 196
от 21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
Въз основа на данните от заключението на ССчЕ съдът
приема, че само една част от платената за погасяване на солидарния дълг сума от
205 927, 73 лева, отговаря едновременно и
на двете изисквания - да е
погасена лично от ищеца и то с негови лични (непопадащи в режима на
СИО) парични средства. Това уточнение е необходимо, за да бъдат изключени
сумите, с които е погасяван кредита при стария режим на СИО с презумпция за
общност върху паричните влогове и сумите, които според проверените от вещото
лице Ю.Х. счетоводни данни са били внесени за погасяване на кредита, но трето
за спора и за кредитното правоотношение лице С.Д. – 16 400 лева).
Следователно, ищецът е заплатил със
собствени /лични/ парични средства сумата
от 186 327, 73 лева, която включваща главница, лихви и банкови такси,
като елемент от уговорения общ солидарен
дълг – на ищеца и ответницата към Б.та- кредитор.
След елементарни аритметични изчисления по разделяне на
две, прилагайки правилото на чл. 127, ал.1 от ЗЗД - съдът счита, че половината
от лично заплатената с лични средства сума, а именно 93 163, 86 лева представлява разликата, която е била платена от ищеца, в повече от припадащата се една втора
част от солидарния дълг.
На основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД, тази разлика в
погасената част от общия дълг - ответницата е длъжна да върне на ищеца. А
поради липса на доказано изпълнение на това парично задължение до момента на
приключване на съдебното дирене – ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца.
По
възражението за изтекъл срок на погасителна давност.
Неоснователно е релевираното от ответницата възражение за
изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на вземанията с правно
основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД.
Това е така, доколкото не е изтекъл предвидения от закона
давностен срок. Срокът на давността тече, считано от падежа, в който е станало
изискуемо упражненото регресно право
на ищеца, спрямо ответницата.
Както беше посочено по- горе, регресното право възниква в
момента на погасяване на целия дълг, към
третото лице: Б. - кредитор. Дори задължението
да е делимо а погасяването на задължението да е разсрочено на анюитентни вноски
по погасителен план, то тази уговорка е в отношенията между Б.та от една страна
и солидарните длъжници от друга страна. В отношенията между солидарните
длъжници - солидарният дълг е единен,
доколкото произтича от един юридически факт. Казано с други думи, докато не бъде погасен дълга в цялост, няма
как да възникне регресното право по
чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и да настъпи падежа на задължението на въстановяване
на надплатеното. Този извод съвсем закономерно се налага, както поради чисто езиковото
и логическо тълкуване на самия текст на разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД,
така и с оглед на систематическото тълкуване на правната уредба на
солидарността. В тази насока е необходимо да се вземе предвид, че разпоредбата
на чл. 122 от ЗЗД създава право на кредитора, да претендира пълно изпълнение
(плащане) на целия дълг от всеки един от солидарен длъжник, а освен това всеки
длъжник, по всяко време и по собствено усмотрение може да предприеме действия
за изпълнение на общия дълг, без да иска съгласието на останалите солидарно
задължени. При това положение, преди да
бъде налице пълно погасяване на солидарното задължение, не би могло да се
прецени дали някой от солидарните длъжници е изпълнил повече от припадащата му
се част и дали е легитимиран да бъде носител на регламентираното от закона
регресно право по чл. 127, ал.2 от ЗЗД. Така мотивиран, съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД е основателен до размер
на сумата от 93 163, 86 лева, а
за разликата и до пълния размер на претенцията за сумата от 102 963,87 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По предявения иск по чл. 86 от ЗЗД:
По претенцията за присъждане на мораторна лихва, съдът
счита, че въпрос с преюдициално значение е този за изпадането на ответницата в
забава.
Както вече беше посочено по- горе, предмет на главното
вземане, което ищецът упражнява е едно регресно право, произтичащо от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Това право се поражда за солидарния
длъжник, който е платил дълга в момента на пълното погасяване на целия дълг, а
точно тази концепция очевидно е споделена от ищеца, като се съди по
конклудентните му действия. Заслужава да се отбележи, че приетата като
доказателство Нотариална покана, която е адресирана до ответницата чрез
нотариус В.Г.във връзка с възникналото регресно право е отправена на
27.11.2014г. т.е. след пълното погасяване на дълга, а не по- рано.
Ответницата оспорва надлежното връчване на поканата, а
това възражение ще трябва да бъде прието за основателно, понеже изготвените от
самия нотариус документи недвусмислено сочат, че връчването е ненадлежно, според изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК.
Този извод се налага, като се има предвид, че поканата е представена пред
нотариуса на 27.11.2014г., а залепването на уведомление е извършено само три дни по- късно т.е. на
посочената изрично дата 30.11.2014г.
За задължения, при които срокът не е определен
предварително, длъжникът изпада в забава след покана, а доколкото в конкретния
случай, съдът мотивира своя извод, че отправената до ответницата нотариална
покана не е била връчена надлежно - то моментът на изпадането на ответницата в
забава, не би могъл да настъпи преди датата на предявяването на иска при
завеждане на исковата молба в съда т.е. преди 19.12.2014г.
По всички изложени съображения, предявената срещу ищцата
претенция за мораторна лихва, за периода преди 19.12.2014г. следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Ответницата обаче, следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца претендираната законна лихва върху
уважената част от иска, за сумата от 93 163, 86 лева и за периода от
предявяването на иска на 19.12.2014г., до деня на окончателното плащане.
По претенцията за присъждане на съдебните разноски:
С оглед изхода на
правния спор, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е легитимиран да получи
от ответницата направените съдебни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК- ответницата е
легитимирана да получи от ищеца направените от нея съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
И двете страни са
представили списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от чието съдържание се
установява, че значителна част от разноските са направени за процесуално
представителство. В тази връзка, всяка от страните е релевирала възражение по
чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за процесуално
представителство, които са направени от насрещната страна.
За да се
произнесе по това възражение, съдът съобрази фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания и цената на предявените
искове, в резултат на което достигна до извода, че само направеното от
ответницата възражение е основателно.
Ищецът претендира
разноски за адвокатски хонорар сумата от 7640 лева, а ответницата- сумата от
4 000 лева.
Съобразно правилата,
посочени в чл. 7, ал.1, т.5 от НМРАВ - минимумът на адвокатските хонорари при
тази цена на иска, би следвало да бъде около 4 000 лева.
В такъв размер
впрочем е заплатеният от ответницата и претендиран като разноски адвокатски
хонорар. Следователно, възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да
бъде отхвърлено.
Като се има
предвид факта, че адвокатските възнаграждения се договарят свободно и на
пазарен принцип, не може да се очаква те да бъдат винаги на минималните нива,
но пък разумното превишение над минимума в случая, може да бъде най- много с около
1/3 част т.е. възнаграждението би било разумно до размер на сумата от
6 000 лева. За горницата над
тази сума до 7640 лева, платеният от ищеца адвокатски хонорар в действителност
е прекомерно висок и поради това - по изрично възражение на ответницата, той
следва да бъде редуциран, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК при определяне на
размера на разноските.
За особен
представител на ответницата, какъвто и участвал пред съда до преди участие на
упълномощен от нея адвокат, ищецът е направил разноски по чл. 47, ал.6 от ГПК,
в размер на сумата от 1844, 67 лева. Тази сума е заплатена на особения
представител и следва да бъде призната и включена в рекапитулацията на
разноските. Остатъкът от внесения депозит чл. 47, ал.6 от ГПК не следва да бъде
признат като разноски, понеже подлежи на връщане, съгласно определение от
проведеното открито заседание на 28.09.2017г. Като се отчита този факт се
оказва, че на практика размера на разноските за процесуално представителство за
всяка от страните се оказва приблизително еднакъв.
Общият размер на претендираните и доказано
извършени от ищеца разноски (след редукцията по чл. 78, ал.5 от ГПК) възлиза на
12 826, 74 лева, поради което, с оглед уважената част от иска – ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо 10 517, 93 лева за съдебни
разноски.
Общият размер на
претендираните и направените от ответницата разноски възлизат на 4000 лева,
поради което ищецът следва да бъде осъден да и заплати сумата от 720 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Я.Т. с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Е.П.,*** да заплати на И.В.Д.
с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Н.Д.,*** - на основание чл. 127, ал.
2 от ЗЗД - сумата от 93 163,
86 лева /деветдесет и три хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и шест
ст./ представляваща превишението в
припадащата се част от погасеното солидарно задължение, произтичащо от Договор
за банков кредит обезпечен с ипотека № 3058/R/2006 от 16.11.2006г., заедно със законната лихва върху претендираната
сума, за периода от предявяването на иска на 19.12.2014 г. до окончателното
плащане, като отхвърля претенцията с
правно основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД - в частта за горницата над
посочената сума и до пълния размер на претенция за 102 963, 87 лева (сто и две
хиляди деветстотин шестдесет и три лева и 87 ст.), както и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 11 087,92 лева.
Задължението може
да бъде платено доброволно по банкова сметка ***: ***, открита на името на ищеца при „Б. ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА В.Я.Т. да заплати на И.В.Д., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 10 517, 93 лева (десет хиляди петстотин и
седемнадесет лева и деветдесет и три ст.), представляваща съответна част от направените
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.В.Д. да заплати на В.Я.Т.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща
направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: