РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Благоевград, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500406 по описа за 2024 година
съобрази следното:
„Б“ АД обжалва решение № 90008 от 16.01.2024 г., постановено по гражданско дело №
395 от 2018 г. на Районен съд Благоевград, в отхвърлителната му част. В жалбата се
твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен поради противоречие с
материалния закон. Първата инстанция погрешно приела, че в договора за кредит
липсва фиксиран размер на лихвата. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД,
лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не можела да надхвърля седем
процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва била нищожна. С тази уговорка,
с оглед на особената защита на кредитополучателя, бил определен максимален размер
на лихвата, която банката може да начислява върху отпуснатата сума. Съгласно
практиката на ВКС, при конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които
размерът на възнаграждението /лихвата/ на търговеца е изразен в абсолютна стойност -
като процент към момента на сключване на договора, било спазено изискването за
яснота и разбираемост. Посочването на задължение за лихва в отнапред известен
размер не нарушавало изискването за добросъвестност и не водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и заемополучателя. Такъв бил
и настоящият случай, още повече че в приетата като доказателство по делото
декларация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, от 17.12.2013 г., кредитополучателят декларирал, че
1
е получил предварителна информация относно параметрите на кредита, с оглед на
сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за
сключване на този договор. В същата ясно бил посочен лихвен процент от 7 %. Наред с
това, в получения от кредитополучателя погасителен план, в колона „лихвен %“, ясно
бил посочен фиксираният размер от 7 %. От изложеното можел да се направи
обоснован извод, че кредитополучателят е приел сключването на договора при
заплащане на възнаградителна лихва, определена в абсолютна стойност от 7 %. От
заключението на вещото лице се установило, че за целия период на договора
кредиторът е прилагал лихвата, уговорена от страните. Премахването изцяло на
клаузата за определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за
възнаграждение, изразено като абсолютна стойност към момента на сключване на
договора, щяло да променило възмездния му характер, което не съответствало на
разпоредбите на закона - чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ. Изводът на съда, че не се дължи
изобщо възнаградителна лихва, а оттам - и санкционираща такава по процесния
договор за кредит, бил неоснователен. Трайно установената практика на ВКС
приемала, че уговорките, които определят основния предмет на договора, дори да не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на
кредитодателя била съществен елемент на договора за кредит и изискването за яснота и
разбираемост се считало за изпълнено не само когато цената е посочена ясно от
граматическа гледна точка, но и когато от съдържанието й може точно да бъде разбран
обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в
разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици
от сключването на договора. Когато клаузата съдържала конкретизирано по размер
задължение на длъжника и доколкото касаела основния предмет на договора -
възнаградителната лихва, и била формулирана по ясен и разбираем начин, съгласно
изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, не следвало да се преценява като неравноправна.
Основанието, на което се дължала установената с експертизата сума, представляваща
санкционираща лихва, бил чл. 17.1 от общите условия, представляващи неразделна
част от договора за кредит и получени и приети от кредитополучателя. Макар
дължимият размер за санкционираща лихва да бил установен от вещото лице,
претенцията била отхвърлена без допълнителни аргументи. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.
Подаден е отговор от особения представител на ответника. В него се изтъква, че
жалбата е неоснователна. Съответният специален закон предвиждал максимален
размер на лихвата, но същевременно овластявал/признавал на страните правото да
договорят свободно точния размер на дължимата лихва до размер от 7 %. Банката не
посочила точен размер на възнаградителната лихва в договора. Съдът правилно приел,
че в процесния договор липсва фиксиран размер на възнаградителната лихва, което от
2
своя страна води и до нарушение на чл. 17 и 18 от ЗКСД. Преди сключване на
договора, банката следвало да уведоми кредитополучателя за всички условия по
кредита. Самият договор следвало да съдържа всички необходими реквизити, един от
които е точно фиксиран размер на дължимата лихва. Съдът правилно приел, че
договорът е недействителен в частта, касаеща дължимата от кредитополучателя лихва.
Оплакванията на жалбоподателя били несъстоятелни. В процесния договор липсвало
именно фиксиране на възнаградителната лихва в абсолютна стойност. Жалбоподателят
несъстоятелно и неправилно слагал знак за равенство между абсолютно фиксирана
стойност, каквато би била уговорка за дължима лихва в размер на 7 %, и уговорка за
дължима лихва в размер на до 7 %, каквато била посочена в процесния договор, като
по този начин неуспешно се опитвал да втълпи, че ситуацията е идентична, а лихвата -
ясно определена, поради което и дължима. Това съждение било правно неиздържано и
абсурдно. Доводите и мотивите на съда, изложени в обжалваната част на съдебното
решение, били правилни. То следвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав констатира, че решението на Районен съд Благоевград е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора.
Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск.
След като се запозна с доказателствените материали, приобщени от районния съд, и ги
анализира, окръжната инстанция също достигна до извода, направен от първата такава,
за неоснователност на претенциите на банката за присъждане на възнаградителна
лихва и мораторна неустойка.
По делото е несъмнено, че е сключен целеви договор за кредитиране на студент, който
се урежда от правилата на ЗКСД. Този закон е специален спрямо общите правила за
кредитиране. С него се гарантира правото на достъп до образование, като форма на
държавна политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция
по всеки договор - гарантират се главницата и лихвите, като при неплащане на кредита
той се погасява от държавния бюджет чрез плащане от министерството на
образованието в определените хипотези. Правилата относно начина на сключване,
предмета и изпълнението на договора защитават студентите и са императивни.
3
Изрично е предвидено, че за договора за такъв кредит се прилагат и чл. 143-148 от ЗЗП.
В чл. 17 от ЗКСД е предвидена форма на договора - писмена, като договорът трябва да
е изготвен на ясен и разбираем език. Съгласно чл. 17, ал. 4, кредитополучателят не е
длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения
договор. При нарушения на формата на договора, при невключени условия в договора,
както и когато кредитополучателят не е уведомен за всички условия на договора преди
сключването му, което правило е уредено в чл. 18, ал. 3, както и не са спазени
задължителните реквизити на типовите условия по чл. 7, договорът се счита за
недействителен, съгласно ал. 6. В този случай и по силата на ал. 7, кредитополучателят
е длъжен да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихви, такси или
други разходи. Съгласно чл. 20 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на
банката, не може да надхвърля 7 % и уговорка за по-висока лихва е нищожна. Според
чл. 21, максималният размер на кредита за плащане на такси за обучение се формира
въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на
кредитополучателя съгласно учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата
такса за обучение. Съгласно чл. 23, кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от
сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласно учебния план за
съответната специалност. Общият размер на задълженията на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на
договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период,
съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10-годишен
срок, считано от края на гратисния период.
По делото се установява, че с договора е отпуснат кредит за заплащане на
семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит, която не
може да надхвърля 7 % на годишна база, но без да има конкретно фиксиран размер на
лихвата. В същото време в общите условия е предвидено, че за предоставения кредит
се заплаща фиксирана лихва, посочена в самия договор за кредит, и начисляването й
става върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период,
като в последния случай се прави годишна капитализация - чл. 10.2. Това е сторено в
процесния случай, като към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва в
максималния й размер и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по
кредита /остатъчната главница/. Допълнително, след изтичане на гратисния период, се
претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и наказателна лихва
/неустойка/. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите възнаградителни лихви за
гратисния период към главницата, като по този начин размерът на главницата се е
4
увеличил /остатъчна главница/, а после има и начисляване на договорна лихва върху
увеличената главница, включително и върху включените възнаградителни лихви за
гратисния период.
Противно на твърденията на банката, липсва погасителен план, който е следвало да се
изготви след изтичането на гратисния период. В самия договор също не е определен
размерът на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, които кредитополучателят
дължи след изтичане на гратисния период, съответно няма данни с всяка от месечните
вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва се погасява.
Нарушени са изискванията на чл. 6.9 от типовия договор, на чл. 17, ал. 4 и чл. 24, ал. 2
от ЗКСД, както и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й
води до извод за недействителност на договора за кредит. В случая е нарушено
изискването на чл. 18, ал. 3 от закона, задължаващо банката преди сключване на
договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Липсата на
подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора,
обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя. Погасителният план не е инкорпориран и в
самия договор. Нарушена е и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, съгласно която
изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период
съгласно погасителния план, уговорен между страните. Нормата е императивна и в
самия закон съществува изискване за наличие на погасителен план, уговорен между
страните, което предполага да е подписан и от двете страни по договора, а не да е
изготвен едностранно от банката-кредитор. Липсата на погасителен план, с който да е
определен размер на месечната вноска след изтичане на гратисния период, без този
размер да е предварително съобщен на кредитополучателя-потребител, и липсата на
яснота относно начина, по който ще се заплаща начислената възнаградителна лихва,
отложена по време на гратисния период, обуславят извода, че процесният договор за
студентски кредит е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП,
поради което се явява нищожен съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на
банката-кредитор едностранно да променя условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, както и едностранно да променя характеристиките на
предоставената на потребителя финансова услуга, което не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Липсата на погасителен план
не може да се вмени във вина на кредитополучателя, доколкото никъде в процесния
договор за студентски кредит не е предвидено негово задължение след изтичане на
гратисния период да се яви в офис на банката, за да подпише погасителен план.
Не се установява страните да са договорили фиксиран размер на договорната лихва
съгласно чл. 7 от договора и капитализиране на лихвата съгласно чл. 10.2 от общите
условия, а оттук и не са налице условията по чл. 17, ал. 3 и 4, както и по чл. 18, ал. 3 от
5
ЗКСД, а именно - посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя на ясен и
разбираем за него език. На практика за кредитополучателя са останали неясни
икономическите последици от сключването на договора. В договора липсва клауза за
капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответства на чл. 21
и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите средства
за такси.
Върху капитализираната /добавената към дълга/ лихва за гратисния период не е
следвало да се начислява възнаградителна лихва. Прибавянето на просрочени
задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които после да се
начислява възнаградителна лихва, без съмнение представлява анатоцизъм по смисъла
на чл. 10, ал. 3 от ЗЗДог, а той е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ /Определение № 1456 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
1877/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова/. Повдигнатият от
банката въпрос e правен и се отнася до тълкуването и прилагането на нормите от
ЗКСД, отнасящи се до режима на лихвите по банковите заеми, отпускани на студенти и
докторанти с държавна финансова подкрепа. Специализацията на този вид целево
кредитиране се отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките-
кредитодатели. В този контекст понятието „лихва“, въведено в чл. 20, ал. 1 от ЗКСД,
следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона, определена в чл. 2.
Ето защо приложимите банкови правила за „капитализиране на лихвите“ и
„анатоцизма на лихвите“ не намират приложение към тази група банкови заеми.
Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото
кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на
принципите за предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване на
конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на
неоправдано икономическо предимство в отклонение от целите, преследвани от
държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат правилата за
капитализация на лихвите и анатоцизъм, това несъмнено ще повлече нарастване на
държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-благоприятно
положение в сравнение с определеното от чл. 20 от ЗКСД, което не кореспондира на
преследваните от този специален закон цели и на чл. 107, § 1 от ДФЕС, която
общностна разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето
на „нерегламентирана държавна подкрепа“. Разпоредбите на чл. 20-24 от ЗКСД са
своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в
повече от допустимото и да надхвърли сбора от „отпуснатите средства“ и „дължимата
лихва за срока на кредита“. Понятието „сбор“ не допуска банките да добавят
начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране води до прогресия на
дълга и до нарушаване на законовоустановения предел на лихвата, а това изправя пред
несигурност както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна
6
сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл. 12, 17 и 20 от ЗКСД, определя за
недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията
в посока на тяхното нарастване. В този ред на мисли, понятието за „сбора от
отпуснатите средства и лихвата за срока на кредита“ /чл. 24 от ЗКСД/, не допуска
приложение на правилата за „капитализация на лихвата към размера на отпуснатия
кредит“, нито на правилата за „анатоцизъм на лихвата“. С други думи - всяко
разместване на стойности в полза на банката, кредитираща студенти и докторанти, за
сметка на последните и на държавната гаранция противоречи на особените
повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД и следва да бъде
отказано като неоснователно /Решение № 338 от 20.03.2023 г. на САС по в. гр. д. №
2699/2022 г., ГО, 14 състав, докладчик председателят Ася Събева/.
Претендираната лихвена надбавка за забава /мораторна неустойка/ също не е уговорена
в договора, а е предвидена в чл. 17.2 от общите условия, съгласно който при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта, или общо 17 %. Тази
лихва не е посочена в договора и за нея няма разписани ясни правила, приети от
кредитополучателя. Възможно е да се уговори между страните обезщетение при
забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид съгласно изискването за
писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има постигнато съгласие,
материализирано в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване
на законово определената максимална лихва от 7 % по договора, в която разпоредба не
е индивидуализиран видът на лихвата - дали се отнася само за възнаградителна, или и
за лихва за забава. Следователно и чл. 17.2 от общите условия противоречи на
правилата на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, които са императивни и
имат за цел защита на кредитополучателя.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, с оглед на коментираните нарушения на изискванията
на чл. 17, ал. 3 и 4, както и на чл. 18, ал. 3 от същия закон, целият договор за кредит се
явява недействителен, като на основание чл. 17, ал. 7 следва да се дължи само чистата
стойност на кредита. Ето защо процесните във въззивното производство лихви се
явяват недължими. Претенциите за тях действително са неоснователни. До този краен
извод е достигнал и районният съд, поради което неговото решение следва да се
потвърди в обжалваната му отхвърлителна част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, актът на окръжния съд няма да
подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, разсъждения и аргументи, настоящият въззивен съдебен
състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90008 от 16.01.2024 г., постановено по гражданско дело
№ 395 от 2018 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната му част, с която са
отхвърлени исковете на „Б“ АД срещу Т. Д. П. за заплащане на сума в размер на 474,23
лв., представляваща начислена за периода от 19.12.2013 г. до 13.12.2018 г. договорна
лихва по договор за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен
на 18.12.2013 г., и за заплащане на сума в размер на 15,12 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 27.06.2017 г. до 13.02.2018 г. по същия договор.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8