№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 28.11.2019 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове:
Веселина Чолакова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2731
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във
вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Н.Б. , против
решение № 1565/7.08.2019 г. по
НАХД № 3284/2019 г. по
описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от зам.кмета
на Община Варна НП № 110/ 12.03.2019 г. Посочените в касационната жалба основания са за допуснати
от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон,като първите са обосновани с постановяване на решението при
неизяснена по категоричен начин фактическа обстановка,неправилен анализ на
доказателствата по делото и погрешно третирана доказателствена тежест. В допълнението към касационната жалба са
изложени доводи за неконстатирано от въззивния съд несъответствие между първоначално съставения фиш и последвалия АУАН,за пропуск на съда да
установи допуснато от наказващия орган
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липсата на цифрово изражение в
НП на посочената в него
квалификация за създаване на пречка за
другите участници в движението,както и
такъв съдът правилно да квалифицира липсата на проверка по чл.52,ал.4 от ЗАНН и
липсата на изложени в НП разсъждения по приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се постановяване
на съдебно решение за отмяна
на обжалваното решение
и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с представеното
от упълномощения адвокат С. становище
с.д. 17586/27.11.2019 г.
Ответникът Община Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Й. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество тя
е основателна,но не по изложените в нея
съображения.
С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП е наложена
на касатора глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП ,а
именно : затова,че на 30.01.2019 г. около 21.45 ч. в гр.Варна,като водач на МПС –
лек автомобил „Хонда” с рег.№ ***,паркира автомобила на кръстовището на
ул.”Мадара” с ул.”Д-р А.Железкова”,с което създава пречки за преминаването на
другите участници в движението.
При постановяване на решението си
за потвърждаване на обжалваното пред него НП, ВРС е отхвърлил възраженията
за допуснати в административно-наказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила,както и тези за липсата на компетентност на наказващия
орган,приемайки за установени изложените в НП факти,съответно за правилна
посочената в НП тяхна материално-правна квалификация.
Касационният съд намира за
правилни изведените от ВРС правни изводи за процесуална законосъобразност на
обжалваното НП. Независимо от обстоятелството,че АУАН е съставен въз основа на
цитираният в него фиш,законосъобразността на акта не е обусловена от
съответствието му с реквизитите на фиша – след възражението по чл.186,ал.2 от ЗДвП,каквото в случая е било налице,фишът се анулира и няма правна стойност
занапред. Съответствие в описанието на деянието е необходимо в рамките на
правилото по чл.53,ал.2 от ЗАНН между поставящия началото на
административно-наказателното производство АУАН
и финализиращото го НП. В случая е налице несъответствие между дадените
с АУАН и НП описания на деянието – в НП
е посочено,че автомобилът е паркиран на кръстовището, а в АУАН е
посочено,че е паркиран на разстояние
по-малко от 5 м. от кръстовището. Паркирането е забранено и в
двете хипотези според цитираната в НП като нарушена разпоредба на
чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП,поради което съществуващите различия в описанието на деянието не са израз на
съществено нарушение на процесуалните правила,още повече,че от страна на
наказаното лице липсва възражение
относно точното място на паркиране.
Отправеното възражение е друго и
касае описанието в АУАН и НП за
създаване на пречки за преминаването на другите участници в движението,чиято
квалификация по чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП не е цитирана както в АУАН,така и в НП.
Противно на изложеното в касационната жалба,тази липса не представлява израз на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – въпросното описание е било напълно излишно, тъй като при
паркиране в приетата от наказващия орган
хипотеза на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП е без
значение дали се създава пречка за преминаването на другите участници в
движението,т.е. забраната за паркиране винаги е нарушена,съответно в хипотезата на
чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП забраната е нарушена без оглед на това дали паркирането
е на кръстовище или на разстояние по-малко от 5 м. от него. Правилен е извода
на въззивния съд по жалбата в частта й за липсата в НП
на съображения по приложението на чл.28 от ЗАНН – въпросната липса би
представлява процесуално нарушение само ако
органът не се е произнесъл при наличието на отправено от наказаното лице възражение в
същата насока,а такова не е имало. Що се касае до доказателствената тежест,то
изложените от касатора доводи са в противоречие с разпоредбата на чл.189,ал.2
от ЗДвП,регламентираща доказателствената сила на АУАН – същият е редовно съставен, при което доказателствената
тежест е за наказаното лице,а в хода на
въззивното производство то не е правило каквито и да било доказателствени
искания в тази насока,съответно не е опровергало изложените в АУАН фактически
констатации. Ирелевантна за последните в
качеството на писмено доказателство е докладната записка,за чиято регистрация
са изложени доводи в касационната жалба. Необосновани са и доводите на касатора по приложението на чл.52,ал.4 от ЗАНН – отправеното при съставяне на АУАН възражение с текст „Имам
възражения.Неправилно приложение на закона”, по характера си и предвид липсата на конкретика в него , не
представлява възражение налагащо
преценка на доказателства от страна на наказващия орган извън рамките на
проверката за законосъобразност и обоснованост на акта,каквато е направена.
Освен установени при спазване на
процесуалните правила,фактите са и правилно квалифицирани в НП като състав на
адм.нарушение по чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП – нарушаването на забраната по
чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП представлява неправилно паркиране на кръстовище.
Независимо от
гореизложеното,касационният съд намира за необосновани правните изводи на
въззивния съд относно материалната компетентност на наказващия орган,каквото
изрично възражение се съдържа във въззивната жалба. Възражението е
отхвърлено с мотива,че компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл.189,ал.12 от ЗДвП,която обаче
е приложена от ВРС без събиране на необходимите доказателства. Нормата
предоставя компетентност на кметовете на общините или на определени от тях
длъжностни лица. В случая процесното НП
е издадено от зам.кмета на община Варна ,като по делото не са налице
доказателства този орган да е определен от кмета за компетентен такъв по
издаването на НП по ЗДвП,т.е.
въззивното решение е постановено при непълнота на доказателства. Касационната
жалба съдържа възражение именно за постановяване на въззивното решение при
неизяснена фактическа обстановка. Във въззивното производство съдът има
задължението и служебно да изясни
релевантните за делото факти, включително тези относно компетентността на
наказващия орган. Като се е произнесъл без да събере доказателства в тази насока, ВРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 от НПК,тъй при
неустановени факти е възможно различно
приложение на материалния закон – ако
издателят на процесното НП не е определен от кмета по реда на чл.189,ал.12 от ЗДвП ,то НП би било незаконосъобразно като издадено от некомпетентен орган. Наличието
на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК налага отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото на основание чл.222,ал.2,т.1 от АПК на
ВРС за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат
събрани доказателства за компетентност на зам.кмета на община Варна Т.В.И.за
издаване на НП по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1565/ 7.08.2019 г. по НАХД № 3284/2019 г. по описа на ВРС
и ВРЪЩА делото на същият съд за ново
разглеждане от друг състав при спазване на
дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :