Решение по дело №1512/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………./30.12.

Година 2019

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав

на двадесет и седми ноември

Година 2019

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                               Весела Станчева                                      като разгледа докладваното от                съдията                търговско дело № 1512 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Предмет на разглеждане са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 3 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чл. 59 ал. 5 ЗБН и чл. 59 ал. 3 ЗБН е чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.

Ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (КТБ АД-н.), твърди ответникът „Ф.Х.К.СРЛ“ – Букурещ, Румъния с предходно наименование „Д.Р.С.А., да е длъжник на банката със задължение в общ размер от 6549547,83 евро. Сочи ответникът да е уведомил КТБ АД-н. на 16.03.2005 г. за извършено прихващане на придобити по договор за цесия с дата 01.11.2014 г. вземания на М.Д.Д., произтичащо от договор за срочен депозит № 4х4/35350 от 06.08.2013 г. в размер на 19 497,05 лв. с негово задължение, произтичащо от Договор за банков кредит от 01.06.2012 г. На същата дата – 16.03.2015 г. е получено и уведомление за прихващане на задълженията по договора за кредит с вземане в размер на 121121,59 лв., придобито по договор за цесия с дата 01.11.2014 г. от „МПА Х.Б.“ ЕООД вземане, произтичащо от сключен договор за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на лихвата № 22743 от 02.08.2012 г. Застъпва теза, че с достигане на изявленията до банката двете насрещни задължения са погасени до размера на по-малкото от тях. Същевременно сочи, че прихващанията са извършени в нарушение на забраните, установени в чл. 3 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност. Счита, че нормата охранява обществения интерес, изразяващ се в опазване масата на несъстоятелността и пропорционално разпределение на имуществото, осигуряващо справедливо понесени последици от всички кредитори. Застъпва теза, че с изявленията за прихващане ответникът е предприел забранен от закона начин на изпълнение на задължения към банката.

При условията на евентуалност ищецът твърди прихващанията да са извършени след началната датата на неплатежоспособността, определена впоследствие на 20.06.2014 г. При тези обстоятелства се иска да бъде признато за установено, че извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите, съответно след датата на поставяне на банката под специален надзор – 06.11.2014 г. и след датата на предявеното искане за обявяване на банката в несъстоятелност от 07.11.2014 г.

При условията на евентуалност ищецът твърди също така вземанията да са придобити при знание за настъпила неплатежоспособност на банката. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Застъпва теза, че поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове обуславя знание за затрудненията и невъзможността на банката да обслужва своите клиенти. Счита също така за меродавно в тази насока оповестяването на 22.10.2014 г. от Българска народна банка на документ, наречен „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД, които данни твърди да показват отрицателен капитал и неплатежоспособност на банката, обуславящо отнемане на лиценза й. Сочи също така още преди взетото решение в публичното пространство били изразени становища, че се очаква лицензът на банката да бъде отнет. Иска се процесните  прихващия да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

            Пи условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на извършените прихващания поради липса на форма.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. В., поддържа исковете. Наведени са доводи в писмени бележки. Претендират се разноски като е представен и списък.

            Процесуалният представител на ответника – адв. Д. от САК, оспорва исковете. Претендират се разноски като е представен и списък.

 

Съдът приема, че е компетентен да разгледа предявения иск и да разреши съпътстващия го материоалноправен въпрос – кому да възложи разноските. Съгласно чл. Съгласно чл. 92 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. относно производството по несъстоятелност той се прилага за производствата, открити след 26.06.2017 г. Преди тази дата на ниво Европейски съюз материята на производството по несъстоятелност е регулирана с Регламент 1346/2000, който и по силата на чл. 84 т. 2 от Регламент (ЕС) 2015/848 продължава да се прилага за откритите преди 26.06.2017 г. производства по несъстоятелност. Съгласно член 1 т. 2 и девето съображение от Регламент 1346/2000, производствата по несъстоятелност на кредитни институции са изключени от обхвата му. Материята на несъстоятелността изрично е изключена и от обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета  от 12 декември 2012 година  относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – чл. 1 т. 2 б. „б“ от Регламент 1215/2012. Следователно, досежно несъстоятелността на банковите институции приложение следва да намерят правилата на българското частно международно право.

Съгласно чл. 137 ал. 2 от Закона за кредитните институции относно условията и реда за обявяване за нищожни или непротивопоставими спрямо кредиторите на правни актове, които ги увреждат, е българското законодателство. Редът включва и съда, компетентен да се произнесе по очертания правен въпрос. Нормата регламентира изключение от правилата, регламентиращи търговската несъстоятелност, поради което следва да намери приложение в случая. Съгласно чл. 10 ЗБН съдът по несъстоятелността, който е компетентен да разгледа и всички съпътстващи производството правни спорове, е окръжният съд по седалището на банката. Тази норма установява и международната компетентност на българския съд, а в частност – на Софийски градски съд.  Обстоятелството, че ответникът е със седалище в друга държава членка и предвид нормата на чл. 6 от Регламент 1346/2000 налице е правен интерес от утвърждаване на действителното правно положение досежно оспорените едностранни сделки.

Като съобрази въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за банков кредит се установява писмено  изразено съгласие на 01.06.2012 г. „КТБ“ АД да предостави на кредитополучателя Д.Р.С.А. регистрирано в Търговския регистър на Румъния под № J14/985/1994, едноличен регистрационен код 6529672, банков кредит в размер на 2 000 000 евро, увеличен с Анекс 3 от 04.03.2014 г. на 6 500 000 евро.

С решение по протокол № 27 от 06 ноември 2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД.

Не се спори по делото, че в деловодството на КТБ АД на 16.03.2015 г. са постъпили изявления за прихващане от името на Д.Р.С.А за погасяване на задължения, произтичащи от процесния договор за кредит . както следва:

1.      под № 1381/16.03.2015 г. като ответникът се позовава на вземане на М.Д.Д. в размер на 19497,05 лева, равностойни на 9968,68 евро, произтичащо от Договор за срочен депозит „4х4“ № 35350 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 06.08.2013 г. и придобито от ответника по договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2014 г.

2.      под № 1382/16.03.2015 г. като ответникът се позовава на вземане на МПА Х.Б. ЕООД в размер на 121121,59 лева, равностойни на 61928,49 евро, произтичащо от Договор № 22743 за стандартен депозит с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 02.08.2012 г. и придобито от ответника по договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2014 г.

 

Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

           

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 3 ал. 3. ЗБН

Законът предписва възможност пред съд да бъде повдигнат спор досежно несъществуването на твърдяно право. Съдът е ограничен до търсената в процеса защита, което при предявен установителен иск предполага изследване на твърдяното от ищеца правно положение съобразно посочените с исковата молба обстоятелства, от които го извлича. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност при условията на чл. 36 ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране на вземания срещу банката. Нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН определя и ефекта на тези действия – явяват се нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Тази норма налага ограничения върху правната сфера на банкова институция с отнета лицензия за осъществяване на банкова дейност с оглед обезпечаване на нормативно утвърдения механизъм за разпореждане с имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. първо ЗБН и съхраняване на имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН.

            Отреченият ефект на действия и сделки, насочени към реализация на вземания срещу банката предполага принципно допустима от закона възможност такъв да настъпи. С оглед относителния характер на облигационната връзка, която единствено е в състояние да породи вземане, единствено кредиторът в облигационното правоотношение е в състояние да предприеме действие срещу банката. Юридически невъзможно е банката да осъществи действия срещу себе си или сделки със себе си, а единствено чрез органите си за управление да се разпореди със своето имущество. От тази гледна точка и утвърдената с предходното изречение забрана ограничава правната сфера на банката, лишавайки органите й от юридическа възможност да се разпореждат с нейното имущество. Ето защо настоящият състав счита, че забраната по чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН ограничава правната сфера на кредитор на банката, а нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН определя последиците от пренебрегнатата забрана.

            Настоящият състав приема, че прихващането е утвърден от закона способ за погасяване на насрещни парични задължения като вместо реално изпълнение длъжникът се разпорежда със свое вземане към кредитора си, освобождавайки го в крайна сметка от неговото задължение. Като изключение от правилото, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължащото му се – чл. 65 ал. 1 ЗЗД, нито да приеме частично изпълнение – чл. 66 ЗЗД, нормата на чл. 104 ЗЗД овластява длъжника да наложи погасяване на своето задължение до размера на противопоставеното на кредитора  изискуемо еднородно вземане.

            При все, че нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН определя извършеното правно действие в нарушение на забраната като нищожно, изрично ограничава кръга на лицата, в чиято полза прогласява този ефект – кредиторите на несъстоятелността. Както правната теория, така и съдебната практика свързва с нищожността на правната сделка невъзможност тя да породи каквито и да било последици, а това правно положение касае всички. Самата редакция на чл. 3 ал. 3 ЗБН обаче разкрива еднозначно целта на законодателя – да обезпечи прокламираното с чл. 2 ал. 1 ЗБН справедливо удовлетворяване на кредиторите. Нито буквата на закона, нито неговият смисъл позволяват извод, че преследваната с нормата цел е лишаване на визираните в чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН действия и сделки от правно значение, каквото предполага използваният термин „нищожност“. Ето защо и налице е противоречие на указания порок с дефинираната цел, налагащо поправителното тълкуване на текста в смисъл, че осъществени при хипотезата на тази норма действия не могат да засегнат зачетени от правния ред интереси на останалите кредитори на несъстоятелността.

            При така установения смисъл на нормата възниква въпросът дали извършено прихващане след изрично указания в нормата момент – отнемане на лиценза на банката, е в състояние да засегне интересите на останалите кредитори.

            Прогласявайки принципа на справедливо удовлетворяване на кредиторите законът установява и правила, с оглед на които да бъде осигурено. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично предвижда възможност за кредитор на банката да извърши прихващане дори и при открито производство по несъстоятелност. Еднозначно се налага извод, че прихващането е зачетен от законодателя погасителен способ.    Самата норма не ограничава действието си във времето. От друга страна законът е призван трайно да регламентира обществените отношения. Ето защо и предвид възможността кредитор на банката да упражни право на прихващане при условията на чл. 59 ал. 1 ЗБН включително в рамките на открито вече производство по несъстоятелност, липсва разумно обосновима причина тази възможност да бъде изключена преди това.

            Настоящият състав приема обаче, че нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН лимитира потестативното право до изрично очертаните с нея белези на вземанията. Изрично е предписана необходимост вземанията да са били насрещни, т.е. кредиторът да е бил такъв и към посочения в нормата момент – преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Указаната в чл. 2 ал. 1 ЗБН цел за справедливо удовлетворяване на кредиторите предполага удовлетворяване на вземанията им при определени от закона правила. В тази насока и удовлетворяването на притезанието, определящо качеството кредитор пряко зависи от обема на масата на несъстоятелността към момента на разпределяне на имуществото на банката. Същевременно съвместеното качество кредитор и длъжник – предписана от закона предпоставка за упражняване потестативното право на прихващане, води до съразмерно намаляване на актива и пасива на банката. След като по изричен текст на закона това е допустимо в пълен размер при положение, че не компрометира преследваната цел за справедливо удовлетворяване на останалите кредитори по смисъла на чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН, кредиторът е в правото си да откаже изпълнение освобождавайки и банката от нейното задължение към себе си. Следователно длъжникът на банката не дължи да попълва масата на несъстоятелността  изпълнявай своето задължение, на която основа едва да разчита на последващо плащане при разпределението. С други думи, бездействието на кредитора (съвместяващ и качеството длъжник) да предотврати лишеното от икономическа логика разместване на блага преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не го лишава от възможност да упражни правото на прихващане и впоследствие. От тази гледна точка едновременното редуциране в пасива и актива на имуществото на банкова институция не засяга зачетени от правния ред чужди интереси без оглед на обстоятелството кога е предприето това действие.

            Не така обаче стоят нещата при цедирано вземане. Придобитото вземане от друг кредитор с цел да бъде погасено задължение към банката съставлява действие по смисъла на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН, насочено към събиране на вземания, съответно към наложено погасяване на парично задължение на банката при определен от цесионера размер. Настоящият състав приема за определящ в случая не погасителният ефект, съответен на действие или сделка, а потенциалът им да доведат до забранения резултат – компрометиране на принципа за справедливо удовлетворяване на кредиторите. Ако в хипотезата на насрещни задължения включително в рамките на открито производство по несъстоятелност, разместването на активи между банката и нейния длъжник е счетено за ненужно, недопустими са действия, насочени към отклонение от правилата за попълване на масата на несъстоятелност и разпределението й. Предпоставка за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е събиране на вземанията й, а прихващането като резултат препятства попълване на масата на несъстоятелността. От друга страна противопоставеното вземане към банката предполага усвояването му в отклонение от предписания принцип, че следва да стане съобразно приспадащия се за кредитора дял. Това поставя в привилегировано положение кредитор на банката, съвместяващ и качеството длъжник, но придобил чужди вземания срещу банка с отнет лиценз. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН забранява прихващане с придобити вземания по договора за цесия след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Принадлежността на вземането на друго лице към датата на решението за отнемане на лиценза изключва качеството насрещно, а забраната препятства възможността да го придобие след този момент и до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

            От доказателствата по делото се установява, че волеизявленията за прихващане от страна на ответника са достигнали до банката на 16.03.2015 г. или след като лицензът вече е бил отнет. Съдържанието на самите уведомителни писма (л. 33 и л. 38) сочат като момент на придобиване на вземанията договори от 01.12.2014 г. Позоваването на така сключените договори пред банката разкрива и насоката на сделката – събиране на вземания срещу банката, съответно изпълнение на нейни задължения. Българският закон отрича ефекта на сделки, насочени към постигане на този резултат, прогласявайки ги за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на неплатежоспособен длъжник – банкова институция.

Обстоятелството, че ответникът е в производство по несъстоятелност в случая остава без правно значение. Както е имал повод да посочи Съдът на Европейският съюз с цел защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност на сделките в държавите членки, различни от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, в членове 5—15 Регламентът предвижда някои изключения от посоченото правило за приложимия закон по отношение на някои права и правни положения, които съгласно съображение 11 от него се считат за особено важни (т. 39 от Решение от 5 юли 2012 по дело С-527/10). Според съображение 26 от Регламент 1346/2000 правилото цели да защити кредитор на несъстоятелността, ако приложимият закон към собственото му задължение (вземането на неплатежоспособния длъжник), допуска прихващане. Следователно, в общото производство по несъстоятелност, при колизия на интереси, основани на насрещни вземания, европейското законодателство охранява кредиторовия частен интерес, легитимирайки го да противопостави на длъжника и неговите кредитори извършено прихващане, когато приложимият закон към материално правоотношение, обуславящо неговото задължение, го овластява да откаже изпълнение, противопоставяйки своето вземане. От тази гледна точка приложимото към производството по несъстоятелност на ответника правило не го легитимира като кредитор на неплатежоспособен длъжник по смисъла на чл. 6 от Регламент 1346/2000, за да бъдат изследвани визираните в този текст предпоставки.

Обстоятелството дали и какъв размер от процесното вземане е прието в производството по несъстоятелност спрямо ответника по изложените съображения не обуславя изхода от настоящия спор. Напротив, разрешаването му обезпечава яснота за обема от права и задължения в отношенията между страните от значение и за двете производства по несъстоятелност.

            Целта на предявения установителен иск е да утвърди действителното правно положение с оглед провокираната несигурност от извършеното прихващане. Ето защо настоящият състав приема за необходимо с решението си да очертае правното действие на извършените едностранни сделки.

            При достигнатия извод липсва процесуалната предпоставка да бъдат разгледани останалите предявени искове, обусловени от еднозначен извод за допустимо от закона правно действие. Настоящият състав счита, че това следва да бъде изрично указано в диспозитива на решението.

 

            По разноските

Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, а дължимата следва да бъде възложена с оглед изхода от спора. Уваженият иск ангажира ответника да поеме разноските в производството в това число и следващата се държавна такса.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца и доказани по делото разноски.

            При установения изход от спора направените от ответника разноски не подлежат на възстановяване, който извод, с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, следва да бъде огласен с решението.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********* срещу „Ф.Х.К.СРЛ“ – Букурещ, Румъния, единен идентификационен код: 6529672 (предишно наименование Д.Р.С.А.), представлявано в процеса от С.К.– Филиал Букурещ – Професионално дружество с ограничена отговорност със седалище7 гр. Букурещ, Сектор 3, *********блон S21, вх. 1, ет 2, ап. 9, искове с правно основание чл. 3 ал. 3 ЗБН вр. чл. 124 ал. 1 предл. трето алтернатива втора ГПК, че недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността са:

1.                 прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г., извършено от Д.Р.С.А. с рег. № J14/958/1994 с изявление вх. № 1381/16.03.2015 г. с вземане в размер на 19497,05 лева, равностойни на 9968,68 евро, произтичащо от Договор за срочен депозит „4х4“ № 35350 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 06.08.2013 г., сключен с М.Д.Д. и придобито от с договор от 01.12.2014 г.

2.                 прихващане на задължения по договор за банков кредит от 01.06.2012 г., извършено от Д.Р.С.А. с рег. № J14/958/1994 с изявление вх.1382/16.03.2015 г., с вземане в размер на 121121,59 лева, равностойни на 61928,49 евро, произтичащо от Договор № 22743 за стандартен депозит с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 02.08.2012 г., придобито от МПА Х.Б. ЕООД и придобито с договор от 01.12.2014 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал.3 ЗБН и чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Ф.Х.К.СРЛ“ – Букурещ, Румъния, единен идентификационен код: 6529672 (предишно наименование Д.Р.С.А.), представлявано в процеса от Сиера Квадрант – Филиал Букурещ – Професионално дружество с ограничена отговорност със седалище7 гр. Букурещ, Сектор 3, *********блон S21, вх. ******* да заплати на „К.Т.Б.“ (в несъстоятелност), ЕИК ********* сумата 2226,60 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН „Ф.Х.К.СРЛ“ – Букурещ, Румъния, единен идентификационен код: 6529672 (предишно наименование Д.Р.С.А.), представлявано в процеса от Сиера Квадрант – Филиал Букурещ – Професионално дружество с ограничена отговорност със седалище7 гр. Букурещ, Сектор 3, *********блон S21, вх. 1, ет 2, ап. 9 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 5631,40 лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 3 ГПК, предявено от името на „Ф.Х.К.СРЛ“.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

Съдия: