№ 178
гр. Стара Загора , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огнян. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20205530103101 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът Р. Г. СТ. твърди, че на 14.03.2020г., около 16,45 часа в град
Стара Загора, движейки се с управлявания от него лек автомобил ..... по улица
...... в посока север и предприемайки пресичането на ул. „......“ на зелен сигнал
на светофарната уредба, бил ударен в предна дясна част на автомобила от
друг лек автомобил — марка „..... .... с ДК № ......, движещ се в посока запад
по улица „......“, управляван от ............ ......“ преминал кръстовището на ул.
„.....“ с ул. „......“ на забранителен /червен/ за него сигнал на светофарната
уредба. Ударът между двата автомобила бил много силен и в резултат на този
удар, на ищеца били причинени множество травматични увреждания. Поради
това на водачката на лекия автомобил „..... .... с ДК № ...... бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и наложено административно
наказание, съгласно наказателно постановление № 535/17.03.2020г.
1
В резултат на настъпилото ПТП на ищеца били причинени следните
телесни повреди - увреждания на шийните коренчета с увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Увреждания на
междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия. Контузия на лявото коляно с оток. Охлузвания и разкъсно —
контузна рана по дясната предмишница. В деня на ПТП, ищецът имал много
силни болки, ограничени и болезнени движения в областта на лявата раменна
става и лумбалната област. Болели го гърба и кръста, походката му била
скована, несигурна, придвижването му било съпроводено с много болезнени
усещания и страдания. На 18.03.2020 г. му били извършени прегледи от
невролог и ортопед — травматолог, и му било назначено медикаментозно
лечение. В резултат на приема на предписаните лекарствени препарати,
ищецът получил усложнения на хронични заболявания на стомаха и червата
— остри гастрити и язва на дванадесетопръстника. Седмица след започване
на лечението с предписаните от лекарите невролог и ортопед - травматолог
препарати, ищецът бил с много силни болки в горната половина на корема,
съпроводено с гадене и повръщане, с наличие на черни материи, жилки ясна
кръв и наличие начерни изпражнения. Това наложило незабавно посещение
при специалист гастроентеролог на 20.05.2020г., множество допълнителни
изследвания на стомаха и червата /фиброколоноскопия и
фиброгастродуоденоскопия/, както и провеждане на допълнително
медикаментозно лечение.
Ищецът в резултат на преживяното бил под силен емоционален стрес,
психически дискомфорт, изпадал в депресивни състояния. Не се чувствал
пълноценен. Месеци наред не можел да се придвижва нормално, изпитвал
много силни болки в коляното и раменната става, не бил в състояние да се
храни нормално, а трябвало да му се приготвя специална диетична храна
заради получените стомашни усложнения, страдал от безсъние, чувствал
напрежение, безпокойство, несигурност. В резултат на ПТП ищецът се
затворил в себе си, избягвал контакти с приятели и познати, трудно
комуникирал с близките си. Загубил повече от 10 килограма от теглото си.
Изпитвал огромен страх при шофиране от деня на катастрофата до сега.
Към момента на подаване на исковата молба /пет месеца след
инцидента/ все още изпитвал болки при продължително ходене и физическо
2
натоварване на крайника, рамото и шията, имал ограничени движения в
областта на лявото коляно, изпитвал страх при шофиране. Освен
претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания от
ПТП, на ищеца били причинени и имуществени вреди, представляващи
извършените от него разходи за изследвания, прегледи при специалисти,
покупка на лекарствени препарати и медикаменти. Размерът на
имуществените вреди възлизал общо на 1007,64 лева.
За управляваното от виновния водач ..........., с ......, моторно - превозно
средство - лек автомобил „..... .... с ДК № ......, към датата на ПТП 14.03.2020г.
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество "З.....
Въз основа на подадена от доверителя ми претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, при
ответника била образувана преписка под № 1368/30.03.2020г., като
ответникът отказал да заплати обезщетения за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 9 000,00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди болки и страдания от непозволено увреждане на 14.03.2020г.,
представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.03.2020г. - датата на уведомяване на ответника, до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1007,64 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 14.03.2020г.
представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.03.2020г. - датата на уведомяване на ответника, до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, като е заета позиция за неоснователност/прекомерност на
иска. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по отношение на лек автомобил „..... с регистрационен
номер ...... и че на 30.03.2020г. пред ..... е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 14.03.2020г.
3
събитие, която не е била уважена поради липса на доказателства относно
обстоятелствата около настъпването на събитието и поради неустановяването
в пълен обем на заявените болки и страдания.
Ответникът счита, че не били налице основания за ангажиране на
отговорността на застрахователя, поради липсата на предпоставките
определени от законодателя в разпоредбата на чл. 477 КЗ. Представените към
исковата молба доказателства не установявали наличието на основания за
ангажиране на отговорността на застрахователя. От приложените
доказателства не ставало ясно кое превозно средство в коя лента се е движело
и изобщо обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. С оглед непълнотата
на доказателствения материал ответникът, счита, че не следва да се изключи
като възможност за реализацията на процесното събитие да е била при други
обстоятелства. Приложения констативен протокол не се явявал доказателство
по отношение на обстоятелствата около настъпване на събитието доколкото
неговия съставител не е непосредствен очевидец на събитието. В тази връзка
счита, че е неистински по съдържание и правим възражение в този смисъл.
При условията на евентуалност заявявява, че възможна причина за
настъпване на ПТП се явява поведението на самия ищец.
Оспорва че при ищеца в резултат на процесното ПТП се е стигнало до
увреждане на шийните коренчета с увреждане на междупрешленните дискове
и шийния отдел с радикулопатия, като се позовава на амбулаторния лист, от
който било видно, че същия има установени предходни неврологични
заболявания. Твърди, че се касае за предходно съществуващи медицински
състояния, по отношение на които ответника не можел да носи отговорност.
Оспорва твърдението, че ищеца в резултат на получените травми е
получил влошаване на предходно съществуващи язва и гастрит. Тези вреди
били косвени, а по отношение на косвените вреди отговорност не носи
делинквента, съответно и застрахователят на неговата отговорност. В случая
влошаване на здравословното състояние след прием на медикаменти за
травматично състояние не е пряко причинена вреда. Освен това при ищеца
била изолирана ...., която в пълна степен обяснява състоянието му и именно
нейното изолиране е обусловило съответното медикаментозно лечение с
прием на антибиотици.
4
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ищецът
се движел с превишена или несъобразена с пътните условия скорост и не е
успял да спре при внезапно възникнала опасност.
Оспорва, че ответника дължи заплащане на разход за извършване на
амбулаторни прегледи и изследвания, които са покрити по линия на здравна
каса и не е ясно защо са били заплащани. Оспорва, че ответника дължи
възстановяване на разходи за преглед от съдебна медицина. Оспорва, че
застрахователят дължи възстановяване на разходи за всички медикаменти.
Оспорва лихвата за забава от претендирания от ищеца период, който се
явява датата на уведомяване на застрахователя, а не датата, в на която следва
да се произнесе след набиране на всички значими доказателства. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда,
предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с
изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на
претенцията. В случая осъдителните искове са допустими /вж. писмени
доказателства, л. 29-31 от делото/.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
5
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и
по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има
задължението да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на
увреждането.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки /юридически факта/: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
между ищеца и .... е настъпило на 14.03.2020 г. ПТП, към датата на
настъпване на ПТП за лекия автомобил „..... при ответника е била налице
6
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, .... е административно
наказана с влязло в сила НП, предявяването на застрахователна претенция от
ищеца към ответника на 30.03.2020 г.
Предвид на обявените за безспорни с доклада по делото факти,
настоящата съдебна инстанция приема, че са установени всички
правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно
притезателно право, а именно - 1. наличието на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност
към момента на настъпване на ПТП и 2. Застрахованият /.........../ чиято
деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” при
ответното дружество, виновно е увредила ищеца, като му е причинил
имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Това се установява и от доказателствата по делото – констативен протокол за
ПТП от 14.03.2020 г. /л. 7 от делото/, административно-наказателната
преписка /л. 55-60 и л. 82 от делото/, представените медицински документи
/л. 8-19 от делото/ и представените фактури и доказателства за плащане /л.20-
28 от делото/.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за
застраховка “Гражданска отговорност” – 14.03.2020 г. /факт обявен за
безспорен между страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното
покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички
материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл.
432, ал. 1 КЗ.
Установи се по делото, че на 18.03.2020 г. на ищеца са били извършени
множество изследвания, а впоследствие след настъпили усложения
вследствие на предписаното му лечение и през м. май 2020 г., които ще бъдат
взети предвид при определяне на размера на обезщетението на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В тази връзка от заключението /основно и допълнително/ на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.114-125 от делото и
7
л. 127-128 от делото/, което е компетентно и обективно изготвено, вкл.
неоспорено от страните се установява, че ищецът вследствие на настъпилото
ПТП от 14.03.2020 г. е получил следните увреждания – контузия на лявото
коляно с оток, разкъсно контузна рана на дясната предмишница, контузия на
лявата раменна става, контузия на шийния и поясния отдел на гръбначния
стълб. В резултат на посочените контузии е получил и дикогенна и
радикулитна патология в шийния и поясния отдел на гръбнака. Вещите лица
сочат, че към 23.02.2021 г. ищецът се е възстановил от контузиите причинени
от процесното ПТП – движенията на шийния отдел и гръбначния стълб за
били възстановени, вкл. тези на лявото коляно и лявото рамо. От
допълнителното заключение към експертизата обаче се установява наличие
на допълнителни усложнения в опорно-двигателния апарат на ищеца
вследствие на травмата и че дори към момента на нейното изготвяне не е
налице пълно възстановяване досежно дикогенната и радикулитна патология
в шийния и поясния отдел на гръбнака и прогнозата за пълно възстановяване
е песимистична. Вещите лица са категорични, че лечението е проведено
адекватно. Лечението е дало резултат, но е било прекъснато поради здравни
противопоказания /настъпили усложнения на хронични заболявания на
стомаха на ищеца/. В о.с.з. вещите лица изясниха, че от една страна
възрастовите изменения, които е имал ищеца преди настъпване на ПТП са
нормални и не влошават качеството му на живот и от друга страна язвите,
които е имал преди ПТП са били в латентно състояние /покрити със слой/ и
приемът на обезболяващи медикаменти са причинили тяхното кървене, като
не е възможно тези усложнения да бъдат изцяло избегнати. По отношение на
установената в стомаха на ищеца бактерия /..../ в.л. посочиха, че всеки човек
се е срещал с нея, но е индивидуална реакцията на организма. Стресът не
може да причини наличието на тази бактерия. С оглед категоричното
заключение на вещите лица възраженията в отговора на исковата молба
относно наличието на съществуващи предходни неврологични заболявания на
ищеца са неоснователни. И трите вещи лица бяха категорични в о.с.з., че
„възрастовите изменения на ищеца, които е имал преди настъпване на ПТП са
били нормални и не влошават качеството му на живот“ и „травмата е
отприщила всичко това“. И при двата вида проблеми – в областта на шията и
лумбалния дял не са били налице симптоми влошаващи качеството му на
живот, освен инцидентно приемане на медикаменти при поява на проблеми.
8
По отношение на възраженията за възникнали проблеми със стомаха на
ищеца вследствие на лечението следва да се посочи от една страна, че същото
е проведено напълно адекватно и от друга страна вещите лица изясниха, че
пораждането на тези проблеми със стомаха на ищеца е било неизбежно. По
отношение на бактерията .... сочат, че същата не се поражда от стреса и на
практика почти цялото население на Земята е имало досег с нея. Относно
представените фактури и касови бонове вещите лица сочат, че: всички
разходно-оправдателни документи за прегледи и медикаменти са адекватно
извършени и във връзка с травмите на ищеца. Не е констатирано от в.л.
извършване на неоправдани разходи, като единствено изследванията в
Медицински център .... е било възможно да бъдат поети от НЗОК.
От показанията на ....... се установява, че същата е видяла ищеца на
18.03.2020 г. Не е постъпвал в болница след ПТП. Оплаквал се е от силни
болки, бил стресиран с главоболие, нервен. Свидетелката му е приготвяла
специални храни, интензивните грижи от нейна страна са били 4-5 седмици,
като същите продължават и в момента. Ищецът започнал да ползва бастун и
изкачвал и слизал от стълби с чужда помощ. Медикаменти ищецът е приемал
4-5 седмици, като е имало известно подобрение, но поради изкървяването на
язвите на ищеца техният прием е бил спрян. Ищецът не е имал проблеми със
своите язви поне 5-6 години преди настъпване на ПТП. По непосредствени
впечатления на свидетелката ищецът е бил напрегнат, разтревожен и
разконцентриран. Страдал от безсъние, спрял да шофира автомобил. Мислел
за катастрофата и загубил тегло.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява
следното: на 14.03.2020 г., в гр. Стара Загора по ул. „.....“ /посока север се е
движел лек автомобил ...., управляван от водача Р.С.. В същото време по ...... в
посока запад се е движел лек автомобил „..... ...................... ПТП е настъпило
на кръстовището между улиците ..... и „.....“. Лекият автомобил „..... ...... е
преминал на червен сигнал на светофара, а лекият автомобил „..... е преминал
на зелен сигнал на светофара. Водачът на лекия автомобил „..... е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се
съобрази с червения сигнал на светофара и да спре преди навлизането си в
кръстовището. Няма данни водачът на ......., при така стеклите се
обстоятелства, да е имал техническа възможност да спре преди мястото на
9
удара и същият за него е неизбежен. Вещото лице е категорично, че за водача
......водачът на лекия автомобил „...../ ударът е бил предотвратим – единствено
е било необходимо да спре на червения сигнал на светофара. По делото няма
данни за начина на движение на лекия автомобил „..... от гл. точка на скорост
и възможност за предотвратимост на удара. Поради това настоящият съд
приема от фактическа страна за доказано, че действията на водача ...., който
не е съобразил предимството на движещия се лек автомобил „...., като е
преминал на червен забранителен сигнал на светофара, а е следвало да спре. В
заключение може да се обобщи, че механизма на настъпване на ПТП е
установен с помощта на вещо лице, изготвило заключение по съдебна
автотехническа експертиза, като е установено, че водача на застрахования в
ответното застрахователно дружество лек автомобил „..... ...... с рег. № .... е
причинил на 14.03.2020 г. около 16,45 часа на кръстовището между улиците
..... и „.....“ пътно-транспортно произшествие, като не е спрял на червен
забранителен сигнал на светофара, където в този момент на зелен
разрешителен сигнал се движи лек автомобил .... с водач Р.С. и настъпва
сблъсък между двата автомобила, при който са причинени имуществени
повреди на двата автомобила и телесни увреждания на Р.С. – ищец.
Установената с помощта на вещо лице техническа причина, довела до
възникването на ПТП, до възникване на удара между застрахования лек
автомобил „..... ...... с рег. № .... и лекия автомобил .... е преминаване на червен
забранителен сигнал на светофара от страна на водача на лекия автомобил
„...... Няма данни водачът на л.а. „.... да е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като той с поведението си не е допринесъл за пътния
инцидент.
От ответната страна е направено общо възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД изразяващо се в
движение с несъобразена скорост и липса на спиране. Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
практиката на ВКС /решение № 144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д. №
1000/2015 г., II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009
г., II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о.,
решение № 151/12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 1140/2011 г., II т. о.,
10
решение № 154/31.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 977/2010 г., II т.о., решение
№ 27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 457/2014 г., II т.о. и др. / не във всеки
случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице
основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният е
тяхно следствие. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Само по себе си дори
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение,
тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива на пострадалото лице, както и
да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на
пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос-определянето на степента на съпричиняване зависи от
конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен
процес.
11
В случая анализът на доказателствата по делото не установява, че
пострадалият е допуснал нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. На база на събраните в хода на
производството доказателства, настоящият съд приема, че пострадалият не е
допринесъл за вредоносния резултат, предвид факта, че се е движил на зелен
сигнал на светофара и няма данни по делото да е нарушил някоя разпоредба
на ЗДвП. Предвид заключението на автотехническата експертиза съдът
намира за установено по делото, че не е налице противоправно поведение
изразяващо се в нарушение на правила за движение на ищеца в причинна
връзка с настъпването на процесното ПТП. От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса не са ангажирани доказателства в тази
връзка. Ето защо съдът намира възражението на ответника за съпричиняване
за неоснователно. В хода на производството не се твърдеше от ответника
наличие на техническа изправност на лекия автомобил „....., което да е в
причинна връзка с вредоносния резултат-настъпилото ПТП, при което
ищецът е пострадал. Освен това се установи, че проведеното медицинско
лечение е адекватно. Както се посочи съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на
правилата за движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива
на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то
обективно да е способствало за настъпването на вредите. Настоящият съд, в
тази връзка, приема, че не се ангажираха доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Отделно от това следва да се посочи, че в случая направеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е общо, като в
решение № 18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II т.о. и сочената
в него съдебна практика е прието, че обезщетението за неимуществени вреди
/претендирано с пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм./ не може да бъде намалено
от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил
своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни
действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране
12
на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в
процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия
или бездействия. В настоящия случай възражение за съпричиняване е
въведено своевременно с отговора на исковата молба, но не почива на
конкретни фактически твърдения за действията, чрез които ищецът е
допринесъл за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат.
Твърденията в отговора, че починалият е съпричинил деликта посредством
„движение с несъобразена и превишена скорост“, сочат на общо /бланкетно/
възражение за съпричиняване, което е следвало да бъде уточнено от
ответника. Противопоставянето с отговора на исковата молба на общо
възражение за съпричиняване не може да се приравни на надлежно сезиране с
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по което съдът дължи произнасяне с
решението си. Механизмът на произшествието и поведението на участниците
в него са установени от заключението на автотехническата експертиза, но и
след неговото приемане ответникът не е въвел в предмета на спора
фактически твърдения за станалите му известни от заключението действия на
ищеца обуславящи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поставянето на задачи
към експертизата, не е освободило ответника от задължението да
конкретизира възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД като условие за
надлежното му въвеждане в процеса, в какъвто смисъл е практиката в
решение № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т.о.
По иска за неимуществени вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по
13
същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената
сфера на пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален
статус, който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази
насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания. Съдът
е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер
на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки
и страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и психически, които
ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо–емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето,
възрастта му и други/.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца е причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в множество различни контузии по цялото
тяло. Травмите са отключили продължителен болков синдром, като следва да
се подчертае, че съгласно допълнителното заключение на съдебно-
медицинската експертиза „прогнозата за пълно възстановяване е
песимистична“. Действително първоначалната експертиза дава заключение
към момента на нейното изготвяне, че движенията на ищеца са възстановени
като функция, но от допълнителното заключение и представената по делото
епикриза /л. 109 от делото/ се установи, че е невъзможно пълно
възстановяване без наличие на неврологична симптоматика. Поради това в.л.
в о.с.з. дават мнение, че при продължаващи болки единствения изход е
оперативна намеса с фиксация, което води до извод, че състоянието е
необратимо поне към настоящия момент. Следва да бъде отчетено, че
възрастта на пострадалия към датата на деликта е била 59 години. Поради
това следва да се вземе предвид обстоятелството, че травмите на гръбначния
стълб и шията са настъпили на фона на генеративни, а не болестни или в
резултат на друга травма изменения на последния, в резултат на възрастта на
пострадалия, които изключват тяхното обратно развитие. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищецът е бил по професия
шофьор, като след инцидента е спрял да шофира, отслабнал е, започнал да се
14
страхува при пресичане на улици, имал безсъние, започнал непрекъснато да
ползва бастун /така показания на св. Георгиева/. Допълнително неудобство е
била необходимостта да използва чужда помощ.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние, затрудненията на
ищеца Георгиев да се грижи сам за своето ежедневие, затруднението в
работоспособността на пострадалия, т.е. негативната промяна в начина му на
живот за 4-5 седмици, причиненият му от инцидента стрес и уплах, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за причинени имуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност” – до 10 420 000 лв. Отделно от това неминуемо ищецът е
преживял стрес при настъпване на процесното ПТП, като сблъсъкът с лек
автомобил създава непосредствена опасност за живота на лицето, намиращо
се на пътното платно. В тази връзка самият механизъм на ПТП при пълна
неочакваност при наличие на движение на лекия автомобил на ищеца на
зелен разрешителен сигнал на светофара неминуемо увеличава
психологическия стрес от настъпилото ПТП. Обобщено – при определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на
извършването на противоправното деяние, затруднението в
работоспособността на пострадалия, неудобствата в нормалната му
деятелност водеща до негативна промяна в начина му на живот, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка “Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв. при едно
пострадало лице, какъвто е настоящият случай /така чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ in
fine/. Лимитът на застрахователното покритие е релевантно обстоятелство,
тъй като икономическата конюнктюра е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
15
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /така решение № 1/26.03.2012 г. на
ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по
т.д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. №
60/2012 г., II т.о. /. При наличие на законовите предпоставки за ангажиране на
пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователната сума по нея следва да се има предвид като
един от критериите за решението на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД –
така решение № 189/04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т.о.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние.
При конкретен анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния
казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в причинените
физически увреждания – контузия на лявото коляно с оток, разкъсно контузна
рана на дясната предмишница, контузия на лявата раменна става, контузия на
шийния и поясния отдел на гръбначния стълб. В резултат на посочените
контузии е получил и дикогенна и радикулитна патология в шийния и
поясния отдел на гръбнака; причинените болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане – по време на инцидента, както и възникналите по
време на лечението проблеми със стомаха на ищеца, тъй като е било
невъзможно при наличието на язви и бактерия .... да се използва щадящо
лечение, съобразявайки възрастта на пострадалия /около 59 години/,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания около 4-5
седмици интензивни болки и страдания /следва да се подчертае, че се
съобразиха и последиците в психологичен план - всеки претърпян пътен
инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален план,
които са установени и от свидетелските показания-понижаване на
самочувствието, социално дистанциране/, нарушен житейски ритъм,
необходимост от ползване на бастун, затруднения в работата и в битово
отношение, продължилия страх, песимистична прогноза за пълно
възстановяване на травматичните увреждания на гръбначния стълб и шията
от гл. точка на болкова симптоматика, което означава, че до приключване на
16
съдебното дирене следва да се отчетат продължаващите и установени от
допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза болки и
страдания /чл. 235, ал. 2 ГПК/ и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, настоящият съд приема, справедливият размер на
заместващото обезщетение на ищеца при подобни травматични увреждания
на пострадал при активна възраст за причинените му от противоправното
поведение на делинквента Р.Г. неимуществени вреди е 8000,00 лв.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди –
в размер на над десет милиона лева. Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и
страдания. Процесната сума е и към минимума, определен в тази разпоредба.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените и изживявани неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В заключение доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди както се посочи следва да бъдат обезщетени в размер
8000,00 лв.
В тази връзка настоящият съд съобрази и практиката на съдилищата по
сходни случаи обективирана напр. в решение № 31/02.03.2021 г. на ВКС по
т.д. № 2962/2019 г., II т.о., в което е определено обезщетение от 8000,00 лв.
за наличие на травми на пострадала на 61 години, които също са били на
гръбначния стълб и са настъпили на фона на генеративни изменения на
последния, в резултат на възрастта на пострадалата, които изключват тяхното
спонтанно обратно развитие. Това е налице и в настоящия случай –
прогнозите на вещите лица за пълно възстановяване на дегенеративните
17
изменения по гръбначния стълб на ищеца са песимистични.
По иска за имуществени вреди:
По силата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от
него на трети лица имуществени вреди. В настоящия случай ищецът Р.Г.
претендира присъждане на сума в размер на 1007,64 лв., която да репарира
сторените от него разходи по лечение и възстановяване. Представените по
делото от ищеца писмени доказателства безспорно установяват, че в периода
март-май 2020 г. ищецът е сторил множество разходи за лечение,
рехабилитация и медикаменти. Приложените фискални бонове имат
характера на разписка. Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД, при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, но пък и кредиторът не
може да откаже изпълнението на парично задължение, ако и да е извършено
от лице, различно от длъжника /чл. 73 ЗЗД/. Това е така, защото паричните
задължения изключват хипотеза, в която кредиторът да има интерес
плащането да бъде извършено точно от длъжника. Житейски обосновимо е
опитното правило, че след като разписките се намират в държане на ищеца,
той е извършил и плащанията или пък средствата са били негови, ако и
плащанията да са от трето лице. В случая, ответникът носи тежест да докаже
фактите, които изключват опитното правило. При липса на доказателства в
такава насока, съдът намира, че плащанията са довели до разход в
патримонуима на ищеца. Фискалните бонове са за лекарства, рехабилитация и
изделия, напълно отговарящи по период и по естеството си на установените
по делото увреждания на ищеца.
В заключението на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на
в.л. в о.с.з. категорично се сочи, че всички разходи на ищеца са обосновани и
необходими за проведеното от него лечение, т.е. сторените разноски за
лекарства, терапии и лечение от ищеца са се налагали с оглед неговото
здравословно състояние и възстановяване, били са необходими и са в
причинна връзка с деликта. Не се доказва да са правени разходи за лекарства,
лечение и рехабилитация за несъществуващи травми. Достатъчно е, че за
доказаните травматични увреждания са правени разходи за лекарства,
лечение и рехабилитация, които са били необходими за възстановяването му.
18
и то в размер на исковата сума. По въпроса на ответника, кои дейности се
поемат от НЗОК вещите лица сочат, че единствено изследванията и
лечението на ищеца на стойност 580,00 лв. /така фактура и касов бон, л. 28 от
делото/ проведени в Частен медицински център .... ЕООД биха могли да се
назначат по медицинско направление и заплатят от НЗОК. Въпреки това
възражението на ответника за изключване на този разход от 580,00 лв. е
неоснователно по следните съображения:
От една страна по делото няма доказателства, установяващи, че ищецът
към датата на интервенциите е бил здравно осигурен, а от там и че е има
право на лечение, покривано от здравната каса. От друга страна, по силата на
изричен подзаконов регламент - Наредба за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, в редакция на релевантния период 2020 г., изрично
предоставя право на всеки пациент свободно да избере лекар или екип, което
означава свободно да избере лечебното заведение, в което лекарят/ респ.
екипът от лекари извършва съответната медицинска дейност срещу
заплащане. И това е така, защото при всяко лечение между пациента и
съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква отношение на
доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на друг човек,
макар и професионалист в областта на медицината. Следователно, при
извършването на медицински манипулации не само добросъвестната
медицинска практика, но и законодателят /в широкия смисъл на това понятие/
е предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере
своето лечебно заведение ведно с предпочитания лекуващ лекар или екип,
като извършените разходи за осъществяване на този избор са присъщи на
предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не представляват
луксозни разноски извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна
стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, поради което
заплатеното възнаграждение за избор на лечебно заведение при извършване
на необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване
последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие
на процесния деликт, представлява разумен разход, поради което той е и
правно обоснован /допълнителни аргументи в решение № 4684/03.08.2020 г.
на Софийски градски съд по в.гр.д. № 16139/2019 г./.
Следва да се посочи още, че конституционна гаранция на правото на
19
здравеопазване е предвидена в нормата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, а
именно: гражданите на Република България имат безусловно право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Този закон е Законът за здравето /ЗЗ/, който прогласява
принципите на правото на достъпна медицинска помощ, както и на правата на
пациента, и определя достъпът до медицинска помощ да бъде своевременен,
достатъчен и качествен /чл. 81 ЗЗ/. Съответно Законът за здравното
осигуряване /ЗЗО/ гарантира свободния достъп на осигурените лица до
медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса -
НЗОК /чл. 45 ЗЗО/. Основният пакет от здравни дейности, гарантирани от
бюджета на НЗОК, включва определени по вид и обхват медицински
дейности - дейности за лечение на определени заболявания или на група
заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица.
Описанието на медицинските дейности, за чието извършване НЗОК заплаща
на лечебните заведения за болнична помощ, е регламентирано в т. нар.
„клинични пътеки“ - система от изисквания и указания за поведението на
различните видове медицински специалисти при диагностични и лечебни
процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация
в лечебни заведения със стационар /§ 1 от ДР на Наредба № 40 от 2004 на МЗ
за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на НЗОК/. В българското законодателство обаче не съществуват
задължения за задължително осигурените лица да получават медицинска
помощ само в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за
първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК - това са техни
права според нормите на чл. 35, т. 1 и т. 2 ЗЗО.
Изборът на лечебно заведение е аналогичен на избора на лекар/екип и
представлява необходим, разумен и обоснован разход, който следва да бъде
възстановен от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. В
тази връзка настоящият съдебен състав споделя практиката, която приема, че
правната възможност на всеки пациент за избор на лекар е уредена и
гарантирана от нормата на чл. 28 от Наредбата за осъществяване правото на
20
достъп до медицинска помощ /обн. ДВ, бр. 45 от 02.06.2006 г./. Съгласно
цитираната разпоредба избор на лекар/екип се допуска за извършване на
конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес по съответната клинична пътека/амбулаторна
процедура, посочена от пациента. Легална дефиниция на понятието „избор на
лекар/екип“ е дадена в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Наредбата
– то представлява изразяване на предпочитание от пациента конкретна
интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да
му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата.
При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар възниква
отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на
друг човек, макар и професионалист в областта на медицината. Следователно,
при извършването на конкретната интервенция – в случая оперативна, не
само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил
и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ
лекар/екип. Няма спор, че този разход е извършен по желание на ищеца, но от
друга страна, не се касае за някаква негова прищявка, а за упражняване на
нормативно предвидено право на избор в кое лечебно заведение да повери
здравето и живота си за извършването на изследвания и процедури, наложени
от процесния деликт.
В този смисъл, заплатеното възнаграждение за изследвания и лечение в
избраното от Р.Г.. болнично заведение Медицински център .... за извършване
на посочените във фактурата медицински манипулации, чрез които неговото
здравословно състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди
/под формата на имуществени загуби/, които са в причинно - следствена
връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез
ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя.
Съобразно с изложеното предявеният по чл. 432, ал. 1 КЗ иск за
репариране на имуществени вреди като основателен следва да бъде уважен за
сумата от 1007,64 лв.
По претенцията за обезщетение за забава:
1. По неимуществените вреди - процесният договор за застраховка
21
„Гражданска отговорност“ е сключен на 27.08.2019 г. и по силата на ......, в
сила от 01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия
Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин въпросът за
лихвата върху застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл.
496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение, вх. № 1368/30.03.2020 г. /л. 29-30 от делото/ се установява, че
ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от
процесното ПТП вреди на 30.03.2020 г., т.е. срокът за произнасяне на
ответника е изтекъл на 30.06.2020 г. /присъствен ден/, т.е. от дата 30.06.2020
г. ответникът е в забава.
Въпреки това законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи от дата 30.03.2020 г., която е
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП по следните
съображения - независимо, че за периода от 30.03.2020 г. /на която дата е
уведомен ответника/ до 29.06.2020 г. вкл. застрахователят не е в забава по чл.
497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от 1/ застрахования делинквент
или 2/ от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
22
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият съд
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
30.03.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, поради което за периода от 30.03.2020 г. до 29.06.2020 г. ответникът
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /така изцяло решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по
т.д. № 2273/2018 г., II т.о./ . В решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2466/2018 г., I т.о., определение № 320/27.05.2021 г. на ВКС по т.д. №
2063/2020 г., I т.о., по поставения правен въпрос също се приема, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Изложеното и прието както от ВКС, така и от настоящия съд се
подкрепя и от цялостния анализ на правната уредба по КЗ и КЗ /отм./ - налице
е различен правен режим между КЗ /отм./; и действащия КЗ. При действието
на КЗ /отм./; по отношение на третото увредено лице, предявило иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./; респективно чл. 432 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва от деня на непозволеното увреждане, тъй като делинквентът дължи
23
законна лихва при непозволено увреждане от момента на деликта, респ.
откриването на дееца, когато той е бил неизвестен – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл.
223, ал. 2 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ /отм./, която урежда
отговорността на застрахователя пред третото лице, изключва възможността
застрахователят да прави възражение на увреденото лице по прекия иск за
неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ и недължимост на лихвата до датата
на съобщаване. Последицата от неизпълнението на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя е застрахователят с регресен иск да
иска от застрахования заплатените от него лихви за забава – така напр.
решение № 217/20.12.2017 г. на ВКС по т.д. № 990 / 2017 г., II т.о., решение
№ 107/01.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 441/2016 г., I т.о., решение №
105/13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60097/2016 г., I г.о., решение № 126/
29.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 994/2016 г., II т.о., решение № 24/23.03.2017
г. на ВКС по гр.д. № 60047/2016 г., III г.о. При действието на КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ /арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/, тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на
самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в
този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
24
условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума /лимити на отговорността/ и второто условие е да се
начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от
правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху
дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният
размер вече не е част от застрахователната сума /визирана в чл. 429 КЗ/ и не
може да бъде ограничаван от размера на последната.
По отношение на забавата на самия застраховател следва да се посочи
още, че действително с писмо /л. 46 от делото/ ответникът е поискал от ищеца
представяне на допълнително доказателство – влязло в сила наказателно
постановление. По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ обаче застрахователят може да
изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и
размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния случай,
искането на застрахователя, получено от адресата му на 02.04.2020 г., за
представяне на влязло в сила наказателно постановление акт, е било и
обективно неизпълнимо, тъй като наказателното постановление е влязло в
сила на 27.10.2020 г. /така писмо, л. 82 от делото/ т. е. около четири месеца,
след изтичане на 30.06.2020 г. на окончателния тримесечен срок на
застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по претенцията. Освен
това, наказателното постановление не е факт от значение за установяване на
механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на
обезщетението. С оглед изложеното, искането на застрахователя за
представяне на издадения в административно-наказателното производство
акта за приключването не представлява искане по реда и условията на чл. 106,
ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.
25
1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. Когато липсват
обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни
дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече.
Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това, че: 1. застрахователят не ги е поискал или 2. поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ,
срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се
прилага тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от
предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е
обусловен от представяне на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ. Безспорно,
условие за прилагане на този срок е към момента на изтичането му да не е
налице непредставяне на доказателства от увредения във връзка с надлежно
искане на застрахователя за това по чл. 106, ал. 3 КЗ. Тази отрицателна
предпоставка обаче в посочените две хипотези не може да намери
проявление, тъй като при тях, или липсва искане на застрахователя по чл. 106,
ал. 3 КЗ, или има неизпълнение от увреденото лице на ненадлежно искане по
чл. 106, ал. 3 КЗ, приравнено по последици на липса на искане по чл. 106, ал.
3 КЗ. В тези случаи, при преценка на началния момент на забава на
застрахователното дружество няма конкуренция между двата срока по чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Такава е налице само при представяне от увреденото
лице на доказателства, поискани от застрахователя. С оглед изложеното, в
настоящия случай застрахователят изпада в собствена забава на 30.06.2020
г., след изтичане на 30.06.2020 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 496, ал. 1 КЗ /така изцяло решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 2273/2018 г., II т.о./, но както се посочи по-горе дължи мораторна лихва от
дата 30.03.2020 г. /неговото уведомяване/ по изложените по-горе подробни
съображения.
Следва да се добави още, че горните изводи за дължимост на лихвата за
забава не се променят от факта, че в застрахователната претенция не е
посочена банкова сметка от ищеца. Непосочването на банковата сметка,
видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от
26
увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на
застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по
размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато
произнасянето по застрахователната претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ е отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства или в
хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията
на чл. 106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на
банкова сметка от увреденото лице. В този случай не е налице причинна
връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и
неизплащането на застрахователното обезщетение. Така, според решение №
194/03.02.2016 г. на ВКС по т.д. № 1890/2014 г. на I т.о., забавата на
кредитора по чл. 95, ал. 1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е
в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.
380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи
единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо
се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо,
не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от
кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да
отпадат негативните последици на собствената му забава. С оглед горното,
ВКС е приел, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по
чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за
изплащане на застрахователното обезщетение, не е налице забава на
кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и
точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението /така изцяло решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д. №
2273/2018 г., II т.о./.
2. По имуществените вреди - по отношение на имуществените вреди
27
обезщетение за забава се дължи аналогично на изложеното по-горе, като за
сумата от 197,92 лв. това е момента на уведомяването на застрахователя за
тази претенция – 30.03.2020 г., тъй като този размер на вредите е изрично
посочен в нея и това обезщетение е следвало да преценява застрахователя
дали да заплати.
За по-късно направените разходи релевантна е датата е подаване на
исковата молба – 17.08.2020 г., тъй като застрахователят не е бил уведомен за
тяхното извършване по-рано от датата на подаване на исковата молба, респ.
не е било претендирано по-рано обезщетение за тези имуществени вреди от
него. Аналогично на изложеното по-горе не може да се приеме за начален
момент извършването на разходите, тъй като съгласно КЗ моментът на
увреждането /в случая извършването на разхода когато настъпва вредата/ не е
меродавен /за разлика от КЗ /отм.//, а следва да е налице уведомяване. По-
ранен момент на уведомяване от подаване на исковата молба не се сочи от
ищеца.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
2355,48 лв. съразмерно на уважената част от исковете за заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие
от 12.08.2020 г. /л. 129 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е
изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, за държавна такси и възнаграждение
за вещи лица. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение с отговора на исковата молба или в друг
процесуален момент.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
28
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 ..... със седалище и
адрес на управление: .... да заплати на Р. Г. СТ., ЕГН: ********** и адрес: .....
сумата от 8000,00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат ПТП настъпило на 14.03.2020
г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
водач – ..........., ......, на л.а. „..... .... с рег. № ...., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.03.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 9000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 ..... със седалище и
адрес на управление: .... да заплати на Р. Г. СТ., ЕГН: ********** и адрес: .....
сумата от 1007,64 лв. /хиляда и седем лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение и възстановяване, в резултат ПТП настъпило на 14.03.2020 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач –
..........., ......, на л.а. „..... .... с рег. № ...., ведно със законната лихва върху
сумата от 197,92 лв., считано от 30.03.2020 г. до окончателното плащане, а за
разликата за сумата от 197,92 лв. до пълния предявен/присъден размер от
1007,64 лв., считано от 17.08.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.... Е....., със седалище и
адрес на управление: .... да заплати на Р. Г. СТ., ЕГН: ********** и адрес: ....
....... сума от общо 2355,48 лв. /две хиляди триста петдесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждения за вещи
лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
29
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
30