Определение по дело №134/2019 на Окръжен съд - Търговище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                              24.04.2019 година                 гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                           гражданска колегия

На двадесет и четвърти април                                                 2019 година

В закрито съдебно заседание в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Тихомир Петков

                                                        Членове:       Милен Стойчев

                                                                              Бисера Максимова                                                                         

 

 

Като разгледа докладваното от Б.Максимова

в. ч. гр.д.№ 134/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

           С определение № 249 от 19.03.2019 година, постановено по ч. гр.д.№ 73/2019 година, Омуртагският районен  съд е  прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д.№73/2019 г. по описа на РС – Омуртаг, образувано по положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 79 ЗС, предявен от Б.К.Ю. ***, чрез пълномощника му адв. Н.Ф. от ТАК, против ответниците ФСМ и ХКМ– двамата от с. Презвитер Козма, общ. Омуртаг, поради недопустимост на иска.

           Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Б.К.Ю. от с.Презвитер Козма, действащ чрез пълномощника си адв. Н.Ф. ***, със съдебен адрес ***, офис 3, в която се излагат следните съображения:

          Според частния жалбоподател, изводите на съда са незаконосъобразни и неправилни. Чл. 124 ал. 1 от ГПК казва, че всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение. Ищецът е пропуснал 5 годишния срок за обявяване на предварителния договор за окончателен пред съда, поради което не може да се ползва от тази законова възможност. Изповядването на нотариална сделка изиска представяне на актуални скици и данъчни оценки на имотите, които документи ищецът не може да представи, тъй като не е собственик по документи на тези имоти. Остава само възможността да установи това правоотношение въз основа на предварителния договор.

          Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение.

           Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

           По съществото на спора съдът съобрази следното:

            Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с  чл.124, ал.1 ГПК  иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по  чл.124, ал.1 ГПК  могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по  чл.124, ал.1 ГПК,  то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на  чл.124, ал.1 ГПК,  от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по  чл.124, ал.1 ГПК  защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

           В конкретния случай ищецът е обосновал правния си интерес като е посочил, че неговият съконтрагент по предварителния договор в качеството му на собственик на имота, може да се разпореди с него, макар вече близо 20 години ищецът да е владял имота, което ясно сочи, че ищецът желае да внесе яснота в отношенията си с ответниците като избегне бъдещи спорове относно правата му. Ищецът има правен интерес да предяви положителен установителен иск за собственост, поради което искът се явява допустим.

           Определението на ОРС следва да се отмени, а делото да се върне на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

           Водим от горното,  съдът

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

           ОТМЕНЯ Определение № 249 от 19.03.2019 година, постановено по ч. гр.д.№ 73/2019 година по описа на  Омуртагския районен  съд.

          ВРЪЩА делото на Омуртагския районен  съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

          Определението  не  подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

             ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                          2.