Решение по дело №2818/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260403
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20203110202818
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ260403/17.11.2020г.

 

Номер …/…                  Година 2020                             Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На единадесети ноември                                                   Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД 2818  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Т.Т.“ ООД  чрез адв. Б.З. при ВАК, против НП 03-011311/26.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800  /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 32 ал.2 вр. с чл. 30 ал.3 т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Обн. ДВ бр. 49/2003 г., изм. бр. 52 от 2006 г/Наредбата/.

            В подадената до съда жалба въззивникът излага твърдения, че не му е предоставена възможност да отстрани констатираните административни нарушения, поради което е нямал фактическа възможност да се ползва от прилагане на привилегированата разпоредба  на чл. 415в ал.1 от КТ. Оспорва се датата на извършване на нарушението като се твърди, че трудовият договор е предоставен на Н.Р. на 12.02.2019 г. , за което същият е подписал „Декларация I“, а е влязъл в сила на 25.02.2019 г. Сочи се, че дружеството-жалбоподател не се явява работодател, а посредник по отношение на Н.Р. и не следва да носи отговорност за неясноти или непълноти в трудовия договор, който се предоставя на работника преди заминаването му в Г.. Твърди се, че работникът е получил индивидуалния си трудов договор преди отпътуването му от Г. и той изцяло отговаря на немската законодателна трудовоправна уредба. Твърди се, че според немския работодател договорът съдържа изискуемите реквизити според немското законодателство и за действителността и пълнотата му, той следва да отговаря пред немските институции. Заявява се, че освен трудовият договор работникът е получил потвърждение за назначаване, както и приложение към договора , съотв. в съвкупността си трите документа изцяло покриват законовите изисквания на чл. 32 ал.2 т.3 от Наредбата.   Твърди се, че нарушението е маловажно и формално по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид факта, че не носи вреда за лицето Н.Р., не се характеризира с обществена опасност и не е довело до вредни последици за никого.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че в Наредбата е предвидено задължение именно за посредника, преди заминаване да представи на конкретния работник или служител екземпляр от трудовия договор със съдържание, съответстващо на нормата на чл. 32 ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт. Сочи се, че видно от приложения към административната преписка индивидуален трудов договор , преведен на немски език, с който лицето е било запознато, предвид положения подпис от същото, в съдържанието му липсва конкретика относно задължителни реквизити, а иметто срок на договора и др. Сочи се, че нарушението е извършено в деня, в който конкретния работник е подписал договора. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Д.И., свидетеля по акта – Д.И., както и лицето, с което е сключен процесния трудов договор – св. Н.Р.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на договор за посредническа дейност по наемане на работа, сключен между Т. Б. М.Г.и „Т.Т.“ООД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Административно-наказателното производство е образувано въз основа на информацията от извършена проверка от служители на ДИТ-В.  във връзка с изпълнение на плана за контролна дейност по Оперативна цел № 1 "Осъществяване на ефективен контрол относно спазване на законодателството в областта на труда, държавната служба, трудовата мобилност и трудовата миграция", Мярка № 7 "Осъществяване на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване на правоотношения по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на възнаграждения и разпределението на работното време, както и по спазване на режима за предоставяне на услуги, свързани с намиране и започване на работа и на лицензионните и разрешителните режими, свързани с наемане на работа".

В хода на проверката е установено, че въз основа на Удостоверение № 2057/ 03.06.1016 г., издадено от Министъра на труда и социалната политика "Т.Т." ООД осъществява посредническа дейност по информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, както и насочва и подпомага за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави. При осъществяване на посредническата дейност, дружеството-жалбоподател било в отношения  само с един работодател - "Т.Б. М. Г.. КГ", Г., като за целта подбира, обучава в случай на необходимост, и изпраща на чуждестранното юридическо лице работници с нужната техническа и езикова подготовка, свързани с дейността на тази фирма. Отношенията между „Т.Т.“ООД  и немският работодател били уредени със сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа от 16.03.2017 г. , приложен към материалите по АНП.

Проверката е извършена на 17.05.2019 г. на адреса на седалището на "Т.Т." ООД, ***, в присъствието на управителя на дружеството от  служители при ДИТ-В.  - св. Д.И. и св. Д.И..  В хода на проверката били констатирани няколко нарушения на трудовото законодателство, обективирани от проверяващите в съставения Протокол за извършена проверка изх. № ПР1916445/17.06.2019 г., във връзка с които са дадени задължителни предписания.

 Едно от констатираните нарушения било, че при посредничеството по наемане на работа на български гражданин за работа в чужбина – Г., са нарушени изискванията за извършване на посредническа дейност, доколкото в индивидуалният трудов договор за наемане на работа, сключен между лицето Н.Ц.Р. с ЕГН: ********** и немския работодател „Т.Б. М.Г.“, Г., не се съдържат данни за срока на наемането; работно време; почивките; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, съгл. чл. 32, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.).

При така установените факти  на въззивника е съставен АУАН за нарушение на чл. 32 ал.2 във вр. с чл. 30 ал.3 т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субектадресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

 Наказателно постановление  НП № 03-011311/26.06.2019 г.. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. В. , съгласно Устройствения правилник на ГД”ИТ” и видно от копие на заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ”.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател е  осъществило нарушението, описано в обжалваното НП, което правилно е квалифицирано като дерогиращо нормата на чл. 33 ал.2, вр. с чл. 30 ал.3 т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Обн. ДВ бр. 49/2003 г., изм. бр. 52 от 2006 г.//Наредбата/. Правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 81 ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, доколкото посочената санкционна разпоредба предвижда нарушението в диспозицията си, като предвижда налагане на административно наказание на физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредбата посредникът предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето. Съгласно нормата на чл. 32 ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт  индивидуалният договор за наемане на работа съдържа данни за датата и мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните по чл. 30, ал. 3, т. 3 и 4 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 30 ал. 3 т. 3 от Наредбата отнася към императивното съдържание на индивидуалния трудов договор данните  за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането; работното време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт; предсрочното прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, включително при предсрочно прекратяване на трудовия договор; разрешенията за работа.

Не се оспорват от въззивника  фактите, касаещи осъществяваната от него посредническа дейност, както и  съдържанието на индивидуалния трудов договор, сключен с немски работодател и посоченото в НП лице – Н.Ц.Р. . Не се оспорва и констатацията, че съдържанието на процесния индивидуален трудов договор не съответства на законовите изисквания, доколкото не се съдържат клаузи по пунктовете, посочени в обжалваното НП. Видно от изложената в хода на съдебното производство теза на въззивника, защитната теза на същия е свързана с оспорване приложимостта на българското законодателство по отношение на индивидуалния трудов договор, както и датата на извършване на нарушението. 

Неоснователни са , според съда доводите на въззивника, че отношенията между немския работодател и наетото от него физически лице – български гражданин се определят съобразно приложимото немско трудово законодателство. В настоящия случай, видно от съдържанието на чл. 4, т. 4 от Договора от 16.03.2017 г., немският работодател и "Т.Т." ООД са се споразумели относно съдържанието на индивидуалните трудови договори, които ще бъдат предлагани за подпис в България на наетите лица, като изрично е договорено те да съдържат данните съгласно чл. 30, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Подписвайки договора за посредничество със своя български контрагент, немският работодател се е съгласил индивидуалните трудови договори с наетите лица да съдържат условията, предписани от ответника в т. 3 и т. 4 от Протокол изх. №ПР1916445/17.06.2019 г.

 

От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета (Рим І),  всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

С чл. 30, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), приета с ПМС № 107/17.05.2003 г., е установено, че посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа в друга държава съгласно условията на посреднически договор, сключен с чужд работодател. В ал. 3 от същия член, в точки от 1 до 5 е посочено задължителното съдържание на посредническия договор между посредника и чуждия работодател. Тъй като основната дейност на "Т.Т." ООД в изпълнение на посредническия му договор (наемането на работници, подготовка, обучение и пр.) се извършва на територията на Република България, то приложими към същата са разпоредбите на българското законодателство, поради което игнорирането на клаузите по чл. 30, ал. 3 от Наредбата от 17.05.2003 г. представлява нарушение на същото.

Следва да бъде съобразен и факта, че по силата на договора за посредническа дейност по наемане на работа между страните по него възниква облигационно правоотношение, при което клаузите му подлежат на уговаряне съобразно изискванията на правото на държавата-членка на всяка от тях. В този смисъл възражението на "Т.Т." ООД, че съдържанието на този договор се подчинява единствено на немското трудово законодателство,  е неоснователно и предвид факта, че в Раздел VІІ "Заключителни разпоредби", чл. 12 от Договора за посредническа дейност, сключен на 16.03.2017 г., страните по него изрично са заявили съгласието си всички спорове, възникнали във връзка с този договор или допълнителните споразумения към него, да се решават по пътя на преговорите, а в следващото изречение от същия член страните са се споразумели, че ако не може да бъде постигнато споразумение, споровете ще се отнасят за разрешаване от съда в съответствие с разпоредбите на българското законодателство. Тази клауза от договора според настоящия съдебен състав е от решаващо значение по въпроса за приложимото в отношенията между "Т.Т." ООД и немският му контрагент материално право, и след като са се съгласили, че приложими в отношенията им са разпоредбите на българското законодателство, то самият договор следва да съдържа императивно изискуемите с НУРИПДНР реквизити, в какъвто смисъл е даденото им с т. 1 задължително предписание.

Несонователни са и доводите на въззивника за неправилно определяне датата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на приложеното към АНП копие на трудов договор между немския работодател и лицето Н.Р., същият е предявен и подписан на работника в Република България на датата, отбелязана като дата на сключването му, в края на текста на документа, а именно - 31.01.2019 г. В показанията си св. Р. е потвърдил посочения факт. С оглед на изложеното, доколкото именно с подписване на трудовия договор, работникът или служителят се обвързва с неговите клаузи и в този смисъл същият поражда за него правни последици, именно датата на подписването на договора, който не съдържа съответните реквизити, съгласно чл. 30 ал.3 т.3 от Наредбата се явява дата на извършване на нарушението на цитираната норма.

Разпоредбата на чл. 81 ал.2 от Наредбата за насърчаване на заетостта сочи, че на физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че правилно е наложена административна санкция, въз основа на цитираната санкционна норма.

Съдът намира, че не се налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на посочената разпоредба , доколкото не се установяват обстоятелства, сочещи липса или незначителност на обществената опасност от извършеното нарушение. Касае се за формално деяние с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената материално-правна норма.

Доколкото в хода на административно-наказателното производство не са събрани доказателства за имущественото състояние на дружеството-жалбоподател и не се установяват в хода на съдебното производство отегчаващи отговорността на същото обстоятелства, съдът намира, че необосновано АНО е наложил административна санкция над средния размер, предвиден в закона, с оглед на което НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.

С оглед на изложеното, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, но като налагащо санкция в несправедлив размер, същото следва да бъде изменено по отношение размера на наложеното наказание.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, но същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 44,44 /четиридесет и четири 0,44/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-011311/26.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на „Т.Т.“ ООД  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800  /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 32 ал.2 вр. с чл. 30 ал.3 т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Обн. ДВ бр. 49/2003 г., изм. бр. 52 от 2006 г/Наредбата/ като намалява размера на санкцията до сумата  1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА  „„Т.Т.“ ООД  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  44,44 /четиридесет и четири 0,44/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       

                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: