Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.11.2017 г. гр. А.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 407 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.
Г.К., с адрес ***, пл. *** ***, искови претенции срещу Р.Д.А. и М.К.А.,***,
както следва: 1/ с правно основание по чл.108 от ЗС за предаване на владението на коридор
(проход) с размери по вътрешни очертания: ширина 1,20 м, дължина 10 м и площ от
12 кв.м., намиращ се на лявата северна част на магазинно помещение в партерния
етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.А., ул. ***№ ***/ по чл.109
от ЗС за прекратяване на всяко действие, с което ограничават достъпа на избеното
помещение от същата сграда, включително като премахнат съществуващата бетонна
плоча върху входа на това помещение и осигурят достъпа до него, както и 3/ за
заплащане на обезщетение от ответниците при условията на солидарност за
лишаването на ищеца от ползването на процесния коридор и избено помещение под
магазина в общ размер на 2 520 лева за период от три години или 70 лева
месечно, от които две години преди завеждане на настоящото дело, както и една
година за бъдеще време или до настъпване на законни причини за прекратяване на
плащането – предаване на владението на коридора и осигуряване на свободен
достъп до избеното помещение, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Поддържа се, че ищецът е собственик по наследство на
магазин със застроена площ от 117 кв.м. с принадлежащото мазе, находящи се в
процесната сграда в гр. А., ул. *****. Съгласно излоЖ.те твърдения в исковата
молба в площта на притежавания магазин се включва и площта от процесния коридор
(проход), който заема част от лицето на магазина откъм ул. ***и същевременно
осигурява достъпа до притежаваното от ищеца избено помещение, чийто вход е от
източната част на двуетажната сграда със съществуващо и построено по проект
външно стълбище към него. Процесният коридор не е включен в титула за
собственост на ответниците, които са собственици на втори жилищен етаж,
таванското помещение и масивна двуетажна постройка, долепена до жилищната
сграда. Макар да не са собственици на коридора, същият се ползва от
ответниците, като ищецът е лишен от възможността да го владее и съответно да
ползва пълноценно собствеността си по отношение на избеното помещение под
магазина. Отделно от това, върху входа на това помещение имало и излята
бетонова плоча, което допълнително възпрепятствало достъпа до него. Не
постигнали разбирателство с ответниците, поради което им изпратил покана и
претендира и обезщетение за това, че е лишен да ползва коридора и избеното
помещение в размер на 70 лева месечно за три години, две години преди завеждане
на делото и една година за бъдеще време или до настъпване на законни причини за
прекратяване на плащането – предаване на владението на коридора и осигуряване
на свободен достъп до избенето помещение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
В първото
съдебно заседание от 11.09.2017 г. по реда на чл.143, ал.2 от ГПК ищецът е
въвел допълнителни фактически твърдения относно статута на процесния коридор
(проход), като поддържа, че същият съставлява обща част на сградата – л.77 от делото. Тези фактически твърдения
се поддържат в хода на производството по делото, като допълнително със заявление с вх. № 4912 от 15.09.2017
г., депозирано на л.88 от делото, ищецът отново поддържа твърденията си,
заявени в първото съдебно заседание за статута на процесния коридор (проход)
като обща част на сградата. Изложените от ищеца доводи в първото съдебно
заседание и допълнително развити със заявлението, въз основа на които се
претендира собствеността върху процесния коридор (проход), са твърдения за факти,
които са част от вече посоченото основание на иска – ищецът претендира
собственост по отношение на процесния коридор (проход) въз основа на заявените
в исковата молба обстоятелства, че ищецът и ответниците са собственици на
индивидуални обекти в сградата – ищеца на магазинно помещение, ведно с
прилежащото му мазе, а ответниците на жилищния етаж, ведно с таванското
помещение. Фактическите твърдения, въведени в първото съдебно заседание от
11.09.2017 г. от процесуалния представител на ищеца, касаят естеството на
прохода, който не обслужва само магазинното помещение и в този смисъл се явява
част от него, както е заявено първоначално в исковата молба, а обслужва и
обектите на ответниците и в този смисъл се явява обща част. Настоящият състав
възприема, че въведените по този начин фактически твърдения досежно статута на
процесния коридор (проход) съставляват уточнение на обстоятелствата по исковата
молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, а не изменение на основанието на иска.
Поради това липсва изрично определение по чл.214 от ГПК, но следва да отбележи,
че дори да се счете, че е налице изменение на основанието на исковата
претенция, то това се явява допустимо изменение съгласно дадените задължителни
указания на т.2В от Тълкувателно решение
№ 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, като
същевременно ВКС е последователен в практиката си, че не е основание за
недопустимост на първоинстаинционното решение, ако първоинстанционният съд не
се е произнесъл с изрично определение по направеното своевременно допустимо
искане за изменение на иска, но с решението си се е произнесъл по изменения иск.
В тази връзка следва да се отбележат Решение
№114/19.01.2017 по дело №1357/2016 на ВКС, ГК, II г.о., постановено по чл.290
от ГПК, а също и определение
Определение №616/19.07.2016 по дело №2160/2015 на ВКС, ТК, II т.о. Още
повече, че в настоящото производство предмет на изследване от съда са били
именно твърденията на страните, че процесният проход съставлява обща част на
сградата, в която връзка съдът е обсъдил и се е произнесъл по доказателствените
им искания – определение № 593 от 21.09.2017 г., депозирано на л.93 от делото.
С допълнителна
молба с вх. № 4268 от 04.07.2017 г., депозирана на л. 49 от делото преди
първото съдебно заседание, ищецът е конкретизирал петитума на негаторния си
иск, като е заявил следните искания: 1. да бъдат
осъдени ответниците да не възпрепятстват по какъвто и да е начин преминаването
през съществуващия коридор (проход) на партерния етаж и 2. да премахнат
съществуващата бетонна плоча, излята на входа на стълбището на избеното
помещение.
С молба,
депозирана в съдебно заседание от 16.10.2017 г. (л.124 от делото) ищецът е
изменил по размер предявените искови претенции за лишаване от ползване, като
изменението е прието с определение в съдебно
заседание от 16.10.2017 г. (л.129 от делото), както следва: претенцията за
лишаване от ползване на процесното избено помещение в размер на 56 лева месечно
или общо 1 344 лева за преходните 24 месеца до завеждане на делото и 672 лева
за срок от 12 месеца за бъдеще време и претенцията за лишаване от ползване по
отношение на коридора, която е в размер общо на 412, 20 лева – по 11, 45 лева
месечно, от които 274, 80 лева за преходните 24 месеца до завеждане на делото и
137, 40 лева за срок от 12 месеца за бъдеще време.
В срока за отговор е постъпил такъв, който не е бил
подписан от ответниците, но след даване на указания от съда с разпореждане
недостатъкът е отстранен на 14.07.2017 г.
В отговора по исковата молба ответниците оспорват
предявените искове, като сочат, че считано от 1992 г., когато са придобили
собствеността в жилищната сграда, не са имали спорове с ищеца относно
ползването. Магазинът се отдавал под наем, а избеното помещение се ползвало
посредством изход направен в пода на магазина. През октомври 2016 г. възникнал
спор с оглед заявени инвестиционни намерения на поредния наемател, като за
целта последният поискал да ползва коридора, към който самото магазинно
помещение конструктивно няма достъп, тъй като коридорът е отделен фанкционално
със зид от магазина. За да се осигури достъп до коридора трябва да се влезе
през входната врата на ответниците откъм улицата направо в предверието, където
има подход към врата, осигуряваща достъп до двора и сградата на ответниците,
долепена до жилищната сграда. Такъв достъп ответниците отказали, като при това
поддържат че коридорът е тяхна собственост, тъй като е функционално свързан с
техния енаж и следва жилището им като прилежаща част, чрез която се осигурява
достъпа до жилището на втория етаж посредством стълбищна клетка и до двиуетажната постройка. Последвали
множество проблемни ситуации между страните, вкл. спиране на водоподаването към
ответниците., а всъщност коридорът се явява тахна собственост. Оспорва се
твърдението, че ищецът нямал достъп до избенето помещение, ъй като има такъв и
той е в самото магазинно помещение. Оспорва се твърдението, че в има изградено
по проект /одобрен по надлежния ред/ и съществуващо външно стълбище към избата.
Поддържа се, че титулът за собственост не легитимира ищеца като собственик на
коридора, а алтернативно се счита, че същото съставлява обща част на сградата и
не се включва в площта на магазина на ищеца. Възразяват срещу исковата
претенция по чл.109 от ЗС, тъй като не са конкретизирани конкретните действия
срещу които се търси защита. Оспорва се и иска за обзещетение, тъй като имотът
на ищеца е отдаван под наем и същият се ползва, още повече се възразява срещу
претенцията за бъдещо време, в която част се навеждат и твърдения за
недопустимост на исковата претенция.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът
намира следното:
От фактическа страна по делото се
установява, че ищецът се легитимира като собственик на магазин с прилежащо мазе
от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с
административен адрес гр. А., ул. ***** на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 82, том I, рег. № 2096, дело № 1266 от 1999 г. и
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 200, том I, рег. № 3982, дело № 2493 от 1999 г.,
сключени с Ж. З. Т., майка на ищеца, починала на 04.04.2004 г., по време на
брака с бащата на ищеца Х. О. Т., починал на 19.11.2011 г. Като единствен
наследник на родителите си ищецът е собственик на описания имот по силата на осъщественото
в негова полза наследствено правоприемство. Ответниците са собственици на
дворното место, в което е построена двуетажна жилищна сграда, ведно със
следните постройки: целия втори жилищен етаж, ведно с таванското помещение,
както и масивната жилищна пристройка на два етажа, долепена до жилищната сграда
от вътрешната страна на двора, като за собствеността се легитимират с
нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на глава втора от ЗСГ чрез
Общински народен съвет А. № 110, том I, дело **42 от 1982 г., сключен от бащата на ответника Д. А.
Т.. Последният, заедно с майката на ответника Т. П. Д., прехвърлят на ответника
Р.Д.А. по време на брака му с ответницата М.К.А. описания имот срещу задължение
за издръжка и гледане с нотариален акт № 13, том II, дело № 411 от 1992 г.
По документите на страните за собственост
е видно, че като общ праводател фигурира Б. О. Г., който с нотариалния акт за
продажба на недвижим имот по реда на глава втора от ЗСГ чрез Общински народен
съвет А. № 110, том I,
дело **42 от 1982 г., е продал на родителите на ответника втория етаж, таванското
помещение и пристройката, а с нотариален
акт № 200, том I,
рег. № 3982, дело № 2493 от 1999 г. е продал по време на брака на родителите на
ищеца 1/2 идеална част от магазина и прилежащото мазе.
Съгласно основното и допълнителното
заключение на вещото лице жилищната сграда е изградена като еднофамилна с
магазин на партера, сутерен и втори жилищен етаж. На партера са разположени
магазина и процесния коридор (проход) с вътрешно стълбище. Достъпът към
магазина се осъществява чрез директен подход откъм улицата, а чрез коридора
(прохода) е единственият възможен достъп от улицата към дворното място. От
коридора (прохода) започва входа към вътрешното стълбище, чрез което
осъществява достъпа до втория жилищен етаж и таванския етаж на сградата, а през
прохода е бил предвиден и достъпа към складовото помещение (изба, мазе). В тази
връзка вещото лице е заключило, че складовото помещение (изба, мазе) в сутерена
на изградената като еднофамилна сграда е имало връзка с двора чрез вътрешно
стълбище, която понастоящем е прекъсната. Вътрешното стълбище започва от терена
на избата с четири броя стъпала, продължава със стълбищна площадка с още 12
броя стъпала и завършва на ниво 1, 15 м под ниво терен. Връзката между
стълбището на избата и дворното място е прекъсната чрез тухлена зидария, в
която има отвор с неправилна геометрична фигура и след около 0,60 м е изпълнена
втора тухлена стена. Стълбището е осигурявало достъп до избеното помещение през
двора, като входът на стълбището е в близост до вратата на коридора (прохода).
Входът на избеното помещение през двора е препятстван чрез изградената тухлена
стена от една страна и стоманенобетонова плоча пред външното стълбище на двуетажната
пристройка в дворното място от друга страна. За стоманенобетоновата плоча
вещото лице сочи, че е поставена за удобство на ответниците, за да се изравни
дворното място, а не с цел прекъсване на връзката с входа на стълбището към
избата, но в крайна сметка също пречи за възстановяване на достъпа. Самото
прекъсване на достъпа между избеното помещение и дворното място чрез поставяне
на тухлените зидове вещото лице сочи, че няма категорични данни кога е станало,
но вероятно е осъществено във връзка с вероятно одържавяване на магазина, когато
е държавата е станала собственик на магазина и избеното помещение, а дворното
място е останало в собственост на праводателя на страните по представените
нотариални актове Б. О. Г.. Към настоящия момент достъпът до избеното помещение
е осигурен през магазина с монтажно стълбище от пода на магазина до пода на
сутерена, като се минава през отвор в настилката на пода на магазина с размери
0,80 м/0,80 м. Прекъснатият достъп до избата през двора затруднява ползването й
поради това, че зареждането на избата (склада) на магазина не е допустимо да
става през входа от залата на магазина. Вещото лице е констатирало, че в архива
на общината не е съхранен проект на сградата и други за изменение на
разпределението.
Относно построяването на сградата данни се
съдържат единствено в оценителните протоколи, представени по делото – л.37 от
делото и л.75 от делото, като е видно, че в оценителен протокол от 08.07.1981
г. на ОНС-А. като дата на построяване на жилищната сграда е посочена 1908 г., а
на двуетажната постойка – 1964 г. В допълнителното заключение вещото лице е
посочило изрично, че процесния коридор (проход) е обща част само на двуетажната
жилищна сграда, но не и на пристройката, тъй като двуетажната масивна
пристройка не е функционално свързана с основната изграда с изключение на
плоския покрив, който се ползва за тераса (отговор на въпрос 1 от ищцовата
страна).
Няма спор, че процесният коридор
(проходът) се владее от ответниците. Има входна врата на коридора, през която
те влизат и от която разполагат с ключ. Свидетелите С. Х. и И. К. са
категорични, че сградата е същата като от „социалистическо“ време. Още от 80
години семейството на ответниците живее в жилищната част, а магазинът се е
ползвал от „държавна кооперация“. Помещението е било шивашки цех, а после и магазин
за дрехи, като свидетелите знаят, че достъпът до избеното помещение под него се
е осъществявал през отвора в пода на самия магазин.
При горните фактически данни се обосновава
извод, че процесната двуетажна сграда е в режим на етажна собственост, тъй като
страните са собственици на индивидуални обекти в нея – ищецът е собственик на
магазин, заемащ партерния етаж, ведно с прилежащото избено помещение на
сутерена, а ответниците са собственици на втория жилищен етаж, ведно с
прилежащия тавански етаж. Етажната собственост е възникнала най-късно през 1982
г., когато родителите на ответника са придобили собствеността по отношение на
жилищната част от сградата, а осталата част от сградата – магазин с прилежащото
избено помещение е обособена в собственост на различно от тях лице, което след
извършените във времето разпореждания понастоящем се явява ищецът. Като
собственици на индивидуални обекти в сградата ищецът и ответниците са
собственици на припадащите се идеални части от общите части на сградата, а анализът
на фактическите данни по делото обосновават извод, че процесният коридор (проход),
ползван еднолично от ответниците, представлява по естеството си обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС. В тази връзка се установява, че сградата е построена
през 1908 г. като еднофамилна сграда, като проходът е изграден конструктивно
като част от сградата, осигурявайки единствен възможен достъп от улицата до стълбището
към обектите на втория жилищен етаж от сградата и до двора, където е входа към
стълбището на избеното помещение. Констатираните от вещото лице преустройства в
сградата, каквито са затваряне на подхода към избеното помещение към двора чрез
изграждане на тухлени зидове на стълбището и отваряне на отвор в настилката на
пода към магазинното помещение, безспорно са извършени в последващ изграждането
на сградата период с цел да я приспособят към разделянето на собствеността в
различни собственици. Това е лесно обяснимо предвид, че процесната сграда е
изградена като еднофамилна, а с разделянето на собствеността се е наложило
обособяване на две части с различно предназначение, в която връзка се съдържат
данни в показанията на свидетелите – магазин с прилежащо избено помещение и
жилищна част с дворно място. Няма конкретни данни кога е станало фактическото
прекъсване на връзката между избеното помещение и дворното място, но не може да
се приеме, че процесният проход е изгубил качеството на обща част по естеството
си. Този извод се налага предвид обстоятелството, че обща част може да престане
да съществува като такава и да се изключи от съсобствеността само със съгласие
на всички етажни собственици и одобрен архитектурен/инвестиционен проект, а
данни за дадено съгласие от собствениците и за законност на преустройството
няма по делото – в този смисъл е
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК с решение
**8 от 16.04.2015 г. по гр.д. **181/2014 г. на I г.о. на ВКС. Нещо повече, от заключението на вещото
лице се установява, че помещението на партерния етаж не може да се ползва по
предназначението, което по свидетелските показания винаги е имало и продължава
да има – магазинно помещение, тъй като зареждането на избата (склада) на
магазина не е допустимо да става през отворения вход от залата на магазина, а следователно
единственият възможен достъп е този, с който е построена сградата през 1908 г.
- през прохода към дворното място, в което се намира стълбището към избата. Като
обща част, процесният проход е съсобствен между собствениците на самостоятелни
обекти в сградата и етажните собственици имат право да го ползват за
преминаване от улицата към двора за входа на стълбището на избеното помещение
за ищеца и за двора и стълбите за втория етаж за ответниците, а действията по
осъществяване на еднолична фактическата власт върху него от ответниците и
затварянето на входа на избеното помещение чрез бетонова плоча, излята в
дворното място, са незаконосъобразни. Ответниците са пасивно легитимирани да
отговарят по исковите претенции, незавиисимо дали едноличното завземане на
прохода и поставянето на бетоновата плоча в дворното им место е извършено от предишен
собственик, тъй като имотът търпи това противоправно състояние към настоящия
момент.
По
исковата претенция с правно основание по чл.108 от ЗС: При така установените данни относно статута на
прохода, който осигурява достъп до входа на стълбището към избеното помещение,
прилежащо към индивидуалния обект в собственост на ищеца – магазинното
помещение в сградата и до двора и стълбите към втория жилищния етаж на
сградата, собственост на ответниците, ищецът се легитимира като собственик на
припадащите им се части от тези общи части на сградата. Размерът им е определен
с приетото по делото допълнително заключение на техническата експертиза, като
за собственика на магазинното помещение, ведно с прилежащото избено помещение,
те възлизат на 48.388 %, а за собствениците на втория жилищен етаж с таванското
помещение на 56.612 %. След като ответниците отричат правата на ищеца и
упражняват самостоятелно владение върху тези части от сградата, като
препятстват достъпа им до тях, предявеният ревандикационен иск с правно
основание по чл.108 от ЗС е основателен до размера на 48.388 %, до който следва
да бъде уважен. Ответниците ще бъдат осъдени да ревандикират на ищеца
притежаваните от него 48.388 % ид. части от процесния проход, съставляващ обща
част на сградата, чрез която се осигурява достъп до втория жилищен етаж,
дворното място и съответно до входа на стълбището на избеното помещение,
прилежащо към магазина. Аналогичен е казуса, разгледан по реда на чл.290 от ГПК
в Решение от 24.06.2015 г. по гр. д.
№524/2015 г. на ВКС, I ГО, в който се разглежда спор за собственост на
подпокривно пространство, като съдът е приел, че то е обща част по
предназначение и е определил припадащата се идеална част от тази обща част на
ищеца, който е етажен собственик.
По
исковата претенция с правно основание по чл.109 от ЗС: По отношение на негаторния иск с правно
основание по чл.109 от ЗС, съдът е сезиран със следните искания: 1. да бъдат
осъдени ответниците да не възпрепятстват по какъвто и да е начин преминаването
през съществуващия коридор (проход) на партерния етаж и 2. да премахнат
съществуващата бетонна плоча, излята върху входа на стълбището на избеното
помещение.
Първото искане да бъдат осъдени
ответниците да не възпрепятстват по какъвто и да е начин преминаването през
съществуващия коридор (проход) на партерния етаж, съдът намира за недопустимо
като лишено от правен интерес. С това искане ищецът цели да си осигури достъп
до прохода, съставляващ обща част на сградата. Установи се безпорно по делото,
че единственият начин, по който ответниците се препятствали достъпа до коридора
(прохода) на партерния етаж, е чрез упражняване на еднолична фактическа власт
върху общата част. Като обща част, проходът е съсобствен между собствениците на
самостоятелни обекти в сградата и всеки от етажните собственици има право да го
ползва за преминаване от улицата към двора, а действията по устовяване на еднолична
фактическа власт върху общата част от ответниците са незаконосъобразни, в която
връзка от ищеца е получената защита по исковата претенция с правно основание по
чл.108 от ЗС. По исковата претенция с
правно основание по чл.109 от ЗС е необходимо да се установи не само неоснователно
въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и търсената
защита да съответства на вида на нарушението. Съсобственик на недвижим
имот може да защитава правата си, включително срещу друг съсобственик, чрез
предявяване на ревандикационен иск, когато е лишен от владението и ползването
на вещта. Ако друг съсобственик му пречи с действията си, без да го лишава от
владението, да упражнява правата си в съсобствеността, той следва да се защити
с негаторния иск по чл.109 от ЗС. Настоящият случай не е такъв, тъй като се
установи от събраните по делото доказателства, че от 1982 г. праводателите на
ответниците, съответно ответниците владеят изцяло общата част - спорния коридор,
а като етажен собственик право на достъп и ползване има и ищеца. По тази
причина правата
на ищеца следва да се реализират чрез иск за предаване на владението на припадащата му се
идеална част от общите части на сградата, съставляващи процесния коридор, а не чрез иск, с който ответниците да бъдат принудени да му
разрешат достъп до общата част с оглед преминаване през него. Тази защита
ищецът вече е получил чрез уважаване на ревандикационната претенция по чл.108
от ЗС до размера на припадащите му се идеални части, поради което предявеният иск по чл.109 от ЗС в посочената част се явява лишен от
правен интерес и следва да се прекрати като недопустим.
Втората част от претенцията с правно основание по
чл.109 от ЗС, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат съществуващата бетонна плоча, излята на входа на
стълбището към избеното помещение, следва да бъде уважена. Установи се
безспорно от заключението на вещото лице, че излятата в двора бетонна плоча
препятства достъпа към входа на стълбището на избеното помещение, поради което
е налице смущаване на правото на собственост на ищеца. Същият не е в състояние
да реализира правото си на ползване на избеното помещение през входа на
стълбището на избеното помещение от двора, достъпът до който е затруднено от
съществуващата на място бетонова плоча, поради което исковата претенция в тази
част е основателна и съответно следва да бъде уважена.
По исковата
претенция за обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на процесния проход
и находящото се под магазина избено помещение:
По отношение търсеното обезщетение за лишаване на
ищеца от ползване на процесния проход, съдът го квалифицира като иск с правно
основание по чл.31, ал.2 от ЗС, предявен за следните периоди: две години преди
датата на предявяване на исковата молба и една година за бъдеще време след
датата на предявяване на исковата молба или настъпване на законна причина за
прекратяване на плащането. Установи се, че с действията си по упражняване на
еднолична фактическа власт на прохода на партерния етаж, ответниците са лишили
неоснователно ищеца от достъп до общите части в сграда, съответно от ползването
им според предназначението им. Законът не ограничава правото на обезщетение по
чл.31 от ЗС само до случаите на обикновена съсобственост върху една вещ, а
държи сметка единствено за общността на притежаваното субективно материално
право. Поради това в хипотезата на ползване на общи части в етажна собственост
дължимостта на обезщетението се обуславя при условията на чл.31 от ЗС.
Единственото ограничение и в настоящата хипотеза при ползване на общи части над
притежаваната квота е в отправяне на покана от неползващия етажен собственик до
ползващия, от който момент последният ще дължи обезщетение.
За периода от две години преди датата на
предявяване на исковата молба - от 16.05.2015
г. до 16.05.2017 г., съдът намира, че не е налице изискването за писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен неползващият
съсобственик. Приложената нотариална покана е
връчена на 02.11.2016 г. на ответника при условията на отказ, като изхожда от трето
за делото лице, посочено като наемател на обекта, притежаван от ищеца - Г. В. Н.,
действащ като пълномощник на „***” ЕООД. Правото по чл.31, ал.2 от ЗС урежда
отношенията между съсобственици по повод обща вещ, като е предоставено в полза
на неползващия съобразно правата си собственик. Поради това писменото поискване
следва да изхожда от него и да е отправено до ползващия собственик, а не такава
е представената покана, изходяща от трето лице – наемател на ищеца. Тази
възможност е предоставена на неползващия съобразно правата си собственик в
чл.31, ал.2 от ЗС, а не на неговия наемател. В чл.233 от ЗЗД се предвижда задължението
на наемателя да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и
посегателствата, извършени върху наетата вещ. Възможностите, регламентирани в
ЗС, които зависят изцяло от преценката на собственика, на когото са
предоставени, не могат да се упражнят от неговия наемател, дори ако след
съобщаването за извършено посегателство, собственикът бездейства. Това е
възможно въз основа на упълномощаване от собственика - наемодател в писмена
форма предвид предвидената писмена форма на искането по чл.31, ал.2 от ЗС, но
твърдения и доказателства в тази посока не са ангажирани от ищцовата страна,
чиято е тежестта за доказване на предпоставките по чл.31, ал.2 от ЗС. Поради
това за този период исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
За периода една
година за бъдеще време от датата на предявяване на исковата молба - от 17.05.2015 г. до 17.05.2018 г., касае се
за предявен иск за бъдещи платежи по смисъла на чл.124, ал.2 от ГПК,
предмет, на който обаче не може да бъде вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.
Повтарящи се задължения, претенция за които би могла да бъде предявена по реда
на чл.124, ал.2 от ГПК,
съставляват такива задълЖ.я, при които възникването на задължението не трябва
да зависи от волята или действията на една от страните по спора. Задълението по
чл.31, ал.2 от ЗС не е от
тази категория, тъй като макар и правата на съсобствениците да са установени,
то ползването в обем по-голям от притежавания, като източник на вземането, е
факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е
реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото. Дължимото
обезщетение се изчислява на база свободния пазарен наем, който би могъл да се
получи за такъв вид имот за периода, през който ищецът е бил лишен от
възможността да ползва вещта. Този начин на изчисление обаче е само средство за
определяне размера на обезщетението и чрез него не могат да се създадат наемни
отношения между страните, нито може да се придаде на обезщетението характер на
повтарящо се задължение по смисъла на посочената процесуална норма. Ето защо
съдът приема, че за периода след предявяването на иска претенцията не е за
съществуващо вземане, а за бъдещи вземания, които обаче не произтичат от
периодични платежи, поради което в тази част предявеният иск е недопустим. В
този смисъл следва да се има предвид практиката на ВКС - Решение № 516 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., III г. о.; Решение № 99 от
13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о. и Определение № 396 от
25.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3293/2015 г., III г. о.
Предявени е иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
на собственика на избеното помещение за ползата, от
които е бил лишен, поради невъзможността да го ползва по предназначение, съизмеримо
по размер със средно
месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика Няма спор, че обектите, собственост на ищеца, във времето са
били отдавани под наем, в която връзка са показанията на всички свидетели. Не
се установи по делото невъзможност да се ползва избеното помещение по
предназначението, което има. В магазина е извършено преустройство, изразяващо
се в отваряне на отвор от пода на магазина към избеното помещение, което
осигурява достъп и ползване на избеното помещение. Действително това
преустройство е незаконно, което се установява от заключението на вещото лице. Независимо дали е извършено от предишен собственик, то се
намира в обектите, собственост на ищеца, поради което така създаденото
противоправно състояние ползва него, осигурявайки му достъп до избеното
помещението, поради което преки вреди не е претърпял. Фактически в нито един
момент не е бил лишен от възможността да ползва избеното помещение по
предназначение като складово помещение. Факт, че отворът в пода на магазинното
помещение е недопустим за помещение със статут на магазин, но това има отношение
към ползването на самото магазинно помещение като такова, а не към избеното
помещение. Няма доказателства, че собственикът е претърпял някакви други вреди,
които да са довели до неговото обедняване – напр. наематели, които да са
отказали плащане на наем за избеното помещение поради незаконното преустройство.
Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си
добросъвестно поведение, а до нарушаване на този принцип би се стигнало с
присъждане на исканото обезщетение. С него ищецът би се обогатил неоснователно
за сметка на ответниците. Би се стигнало до положението, в което ищецът да
получи обезщетение от ответниците за това, че е лишен от достъп до избеното
помещение, макар да не търпи вреда, тъй като се ползва от създаденото
противоправно състояние, осигуряващо му достъп до избеното помещение. Нещо
повече, установи се по
делото, че достъпът до входа на стълбището на избеното помещение е препятстван
за ищеца, но причините са не само в действията на ответниците, изразяващи се
еднолично ползване на прохода и поставяне на бетонова плоча в дворното място.
Самото стълбище на избеното помещение е затворено чрез две тухлени стени, които
попадат в обхвата на собственост на ищеца (изградени са на самото стълбище,
което е неразделна част от избеното помещение) и не може да се вменят на ответниците. Всички тези съображения според настоящия състав налагат
отхвърляне на исковата претенция за сумата от 1 344 лева, претендирани
като обезщетение за преходните две години до завеждане на делото.
Производството по претенцията за обезщетение за бъдеще време от 672 лева по
причини, аналогични с изложените по-горе относно обезщетението за лишаването от
правото на ползване на съществуващия проход, следва да
се прекрати поради недопустимост.
Претендираната законна лихва върху сумите
по исковите претенции за обезщетение за лишаване от правото на ползване на прохода
и избеното помещение като акцесорно искане следва крайния изход по исковите
претенции, описан по-горе.
По отношение на разноските: На основание
чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковите претенции ответниците
дължат на ищеца 436, 90 лева от общо направените по делото разноски от 1310, 80
лева (200, 80 лева за държавна такса, 900 лева за адвокатско възнаграждение и
210 лева за възнаграждение за вещо лице), а на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК съобразно отхвърлената и прекратената част от исковите претенции ищецът
дължи на ответниците 650, 67 лева от общо направените по делото разноски от 1 150
лева (800 лева за адвокатско възнаграждение и 350 лева за възнаграждение на
вещо лице).
Така мотивиран, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответниците
Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, че ищецът О.Х.Т. с ЕГН **********
***, е собственик на 48.388 % идеални части от общи части, съставляващи съществуващия
коридор (проход) на партерния етаж на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ
VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****, и ОСЪЖДА ответниците
Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, да предадат владението
им на ищеца О.Х.Т. с ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ за размера над уважената част, описана по-горе, иска
за признаване собствеността и предаване на владението на съществуващия коридор
(проход) на партерния етаж на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****.
ОСЪЖДА ответниците Р.Д.А.
с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, да премахнат бетоновата плоча в дворното място на УПИ VII-1995, кв.
118 по плана на гр. А., с административен адрес гр. А., ул. *****, с която се препятства достъпа до входа на стълбището
на собственото на ищеца О.Х.Т. с ЕГН **********
***, избено помещение, находящо се в сутерена
на двуетажната масивна сграда, построена
в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от ищеца О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, да не
възпрепятстват по какъвто и да е начин преминаването през съществуващия коридор
(проход) на партерния етаж на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от ищеца О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците Р.Д.А. с ЕГН **********
и М.К.А. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно сумата от 274, 80 лева,
представляваща обезщетение за лишаването
му от ползване от съществуващия коридор
(проход) на партерния етаж на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****, за периода от две
години преди предявяване на исковата молба (17.05.2017 г.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
(17.05.2017 г.) до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска, предявен от ищеца О.Х.Т.
с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А.
с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно сумата от 137, 40 лева,
представляваща обезщетение за лишаването
му от ползване от съществуващия коридор
(проход) на партерния етаж на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****, за бъдеще време от
една година, считано от предявяване на исковата молба (17.05.2017 г.) или до настъпване на законни причини за прекратяване
на плащането, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба (17.05.2017
г.) до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от ищеца О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците Р.Д.А. с ЕГН **********
и М.К.А. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно сумата от 1 344 лева,
представляваща обезщетение за лишаването
му от ползване на собственото му избено
помещение в сутерена на двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес
гр. А., ул. *****, за периода от две
години преди предявяване на исковата молба (17.05.2017 г.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
(17.05.2017 г.) до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА
иска, предявен от ищеца О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците
Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно
сумата от 672 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собственото му избено помещение в сутерена на двуетажната масивна
сграда, построена в УПИ VII-1995, кв.
118 по плана на гр. А., с административен адрес гр. А., ул. *****, за бъдеще време от една година, считано от
предявяване на исковата молба (17.05.2017 г.) или до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба (17.05.2017 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***,
да заплатят на О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски от 436,
90 лева, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с
ЕГН **********,***, да заплатят на О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, съдебно
деловодни разноски от 650, 67 лева съобразно отхвърлената и прекратена част от
исковите претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителна част с
характер на определение може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Бургас в
едноседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия……………………