Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
Гр. Перник, 25.11.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Анна
Манчева и с участието на прокурор Дилян Деянов от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа, докладваното от съдия Ивайло И. КАНД № 218/2022 година по описа
на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл. 208 – чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от всеки двама от следните членове на
съвета на директорите, действащи заедно: В.П. Н.М.и Й.П., чрез пълномощника адвокат
Х.М. ***, против Решение № 498/23.08.2022 година, постановено по АНД № 20201720201475/2020
година по описа на Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно
постановление № ПК-31-А-14/17.08.2020 година, издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, с което на „***“
АД, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като е изменил размера на
имуществена санкция и е наложил на 18 000 лева.
Касаторът
излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение,
районният съд не е събрал всички относими към спора доказателства, които е
следвало да приобщи и изследва, и поради това е издал акта си при неизяснена и
неправилно възприета фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението
и наказателното постановление, а алтернативно: размерът на имуществената
санкция да бъде намален до минимално предвидения от закона.
В
проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адвокат
Х.М. ***, който поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Моли за отмяна на
съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и
представя списък по чл.80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба директорът на
Регионална инспекция по околната среда и водите - София редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура Перник, чрез прокурор Дилян Деянов, счита касационната
жалба за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен
съд Перник, като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1
от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да
постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел, че на 18.09.2019 година,
при извършена проверка от служители на РИОСВ – Перник на инсталация за
производство на стомана на производствената площадка на „***“ АД, находяща се в
гр. Перник, ул. „***“ № 1 е установено
наличието на остра, неприятна миризма. При обхода било констатирано, че
миризмата е най-силна от източната страна на инсталацията за производство на
стомана. Същата специфична миризма се усещала и в жилищния квартал, което било установено
след обход в района на кв. „Църква“ – между ул. „***“, ул. „***“ и ул. „***“.
За резултата от проверката е изготвен Констативен протокол № 618/19.09.2019 година.
Той е съставен в присъствието на двама представители на дружеството, които са
го подписали с отбелязване, че нямат възражения.
Проверката
била извънредна и незабавна, извършена вследствие множество сигнали, подадени
от страна на граждани за наличие на остра, задушлива миризма в района на кв.
Църква, гр. Перник и с. Кралев дол.
Вследствие
на установяванията, обективирани в Констативен протокол № 618/19.09.2019 година,
срещу „***“ АД е образувано административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН № 14/17.02.2020 година. Прието е, че с деянието си
дружеството е извършило нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, тъй като в
качеството си на оператор на инсталация за производство на стомана, на който е
издадено Комплексно разрешително /КР/ № 100-Н1/2010 година от министъра на
околната среда и водите, актуализирано с Решение № 100-Н1-И0-А3/2015 година на
изпълнителния директор на ИАОС, не е изпълнил Условие 9.4.1 от същото, а
именно: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на
площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка“. Актът е предявен на трима упълномощени
представители на нарушителя /съгласно представено пълномощно/ – К.С., К.Б.и Г.К.,
и подписан от тях. Вписани са възражения, които са разгледани от
административнонаказващият орган, но са оставени без уважение като
неоснователни. Като извършил проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и като
приел, че са налице основанията по чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН последният
издал процесното наказателно постановление.
При така установеното
от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното
постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за
това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на
чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото по вид в закона административно наказание, но
съобразявайки разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН е изменил размера
на същото от 500 000 лева на 18 000 лева.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима
жалба, поради което е валидно и допустимо.
Решението
е и правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилен
и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите
го процесуални правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 14/17.02.2020 година е съставен от компетентно за това лице и
съдържа всички законоустановени реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Подписан
е от актосъставителя, свидетелите и от надлежно упълномощени представители на
нарушителя, като е връчен на последните. Въз основа на АУАН, компетентният за
това орган е издал процесното Наказателно
постановление № ПК-31-А-14/17.08.2020 г. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от
издателя.
Предвид
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ
на закона е изводът на Районен съд – Перник за осъществяване на състава на
нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Съгласно
посочената разпоредба „Операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително …“, а видно е, че дружеството е
нарушило Условие 9.4.1 от издаденото му Комплексно разрешително
/КР/ № 100-Н1/2010 г. от министъра на околната среда и водите, актуализирано с
Решение № 100-Н1-И0-А3/2015 година на изпълнителния директор на ИАОС, според
което притежателят му е длъжен да извършва всички дейности на площадката по
начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка.
Не
се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че
оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа
обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора
доказателства. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен
анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно
с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду
им, така и с останалия доказателствен материал.
Въз основа на доказателствената съвкупност, районният
съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил
описаното в наказателното постановление деяние, съдържащо всички признаци от
състава на вмененото му нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, поради което
правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно
производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
и му е наложено наказание, което е правилно определено по вид и съответства на
предвиденото такова за съответното нарушение. Като е приел, че размерът на
наказанието не е съобразен с критериите по чл. 27 от ЗАНН съдът е изменил
същото и го е намалил на 18 000 лева.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за
отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК то следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение направеното искане от процесуалния представител на касатора за
присъждане на съдебни разноски.
Предвид липсата на претенции от ответника по касационната
жалба за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия съдебен състав Административен съд
– Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 498/23.08.2022 година, постановено по АНД № 20201720201475/2020
година по описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/