Решение по дело №74/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 113

гр. Видин, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

двадесет и девети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

74

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от С.С. *** против решение № 376/16.12.2020г. по НАХД № 886/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 – 0000305/30.06.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че решението на ВРС е неправилно, тъй като съдът не взел предвид , че изискването за психологическа годност е подзаконов нормативен акт на ЗДвП,  а не на ЗАвтП като е абсурдно твърдението , че не е приложим ЗДвП. Сочи се , че ЗДвП не конкретизира международен или вътрешен превоз , а обществен . Сочи , че е неправилен изводът на съда , че в случая не е нарушен чл.3 от ЗАНН. Сочи се , че приложимият нормативен акт е наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията  и реда за провеждане на изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС , на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за извършване на психологически изследвания , издадена от министъра на транспорта, на основание Закона за движение по пътищата. 

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и потвърденото наказателно постановление.

Ответната по делото страна, във възражението си срещу касационната жалба, моли съда да не я уважава, тъй като е неоснователна, а решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото, същата е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от Административния съд.

Безспорно е, че на 22.06.2020г. на главен път Е 79 на км 0 + 400 , касаторът управлявал товарен автомобил „МАН“ , кат № 2, с рег. № СВ2100МВ . При извършената проверка било установено, че извършва международен превоз на товари с лиценз на ЕО, но без валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Представеното такова е с изтекъл срок на валидност - до 20.02.2020г.

За горното на С. му бил съставен АУАН № 274795 от 22.06.2020г. за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, който С. подписал с възражение , че не е успял да поднови същото поради извънредното положение. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и НП от 30.06.2020г., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Удостоверението е приложено към административната преписка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Правилно районният съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата.

За такова нарушение чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП предвижда наказание глоба за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно Наредбата е такъв подзаконов нормативен акт и съответно нарушителят не е разполагал с документ, който се изисква по нея.

Касаторът е наказан за това, че след като извършва международен превоз на товари не е представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и към момента на проверката не е имал такова валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция.

Изпълнителното деяние по чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Предвид посочените по – горе съображения нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/ 2002г. е безспорно доказано, тъй като в тази насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган. Обстоятелствата във връзка с липсата в момента на проверката на валидно удостоверение не се оспорват и от касатора. Видно от доказателствата по делото е, че притежаваното от него такова удостоверение е с изтекъл срок на валидност  на 20.02.2020г.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Неоснователно е твърдението на касатора, че приложимият закон е ЗДвП и неговите  санкционни норми, в случая чл.178в,ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената на 22.06.2020г. проверка касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2020г. за международен превоз на пътници и товари  по посочените съображения .

В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.4 , ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съобразно която се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение, тъй като срокът на валидност на удостоверението е изтекъл преди обявяване на извънредното положение от една страна , а от друга деянието е извършено и след посочения в разпоредбата едномесечен срок от отмяната на извънредното положение.

Предвид гореизложеното, като  е приел , че от наказаното лице е извършено вмененото нарушение, ВРС е направил законосъобразни правни изводи. 

ВРС правилно е приел, че административнонаказаващият орган е определил правилно и наказанието за извършеното нарушение, тъй като то е точно фиксирано такова, като предвидената в текста глоба е и наложената такива на нарушителя, а именно по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П - от 2000 лева. Следователно при налагането на глобата са взети предвид, както тежестта на извършеното нарушение от нарушителя, така и липсата на доказателства за имотното му състояние.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си ВРС се е съобразил с всички доказателства по делото и въз основа на тях е изградил законосъобразни правни изводи.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Както според ВРС, така и според настоящия съдебен състав, в НП са посочени и нарушените разпоредби, съгласно чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация и както бе посочено и по – горе, както от описанието, така и от правната квалификация може да се направи извод за какво нарушение става въпрос. Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото. Изводите, направени от първоинстанционния съд не са противоречиви по същество, нито противоречат на законодателството.

При налагането на санкцията по чл.93,ал.,т.1 от ЗАвт.П са били отчетени обстоятелствата, че деянието е формално и не предпоставя настъпването на вреди. Такива са и съображенията в конкретния случай да не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по изложените в жалбата съображения , че водачът управлява изключително рядко.

Предвид гореизложеното като е потвърдил наказателното постановление ВРС е постановил правилно решение като липсват касационни основания за неговата отмяна.  

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                 Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376/16.12.2020г. по НАХД № 886/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 – 0000305/30.06.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.