Р Е Ш Е Н И Е
№2079
06.12.2018 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет девети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7127/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е второ по ред въззивно след като с Решение № 2273 от 07.11.2018 г.,
постановено по КАНД 2692/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е
било обезсилено Решение № 1342 от 24.07.2018 г. постановено по АНД № 7059/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив и делото е било върнато за разглеждане от
друг състав на Пловдивския районен съд.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000559 от
11.10.2017 г., издадено от А.В.Г.– ***към Областен отдел ,,Автомобилна
администрация‘‘ с което на ,,Лили-2002‘‘ ООД с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 000 лева
за извършено от него нарушение по чл. 24, ал. 1 Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Излага твърдения, че в хода на административно-наказателното
производство има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на наказаното лице.
Въззиваемата страна депозира становище по съществото
на спора и твърди, че подадената жалба е неоснователна, поради което
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва
да се потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право,
срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния 7-дневен срок, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
основателна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било
санкционирано за това, че на 09.06.2017 г. около 00:01 часа в гр. Пловдив, бул.
,,Христо Ботев‘‘ № 82, Областен отдел ,,Автомобилна администрация‘‘ гр.
Пловдив, като лице притежаващо разрешение за извършване на периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства № 1268
валидно до 11.03.2018 г. било извършило следното нарушение: при постъпила
промяна в обстоятелствата – освобождаване от работа на ***А.Д.Ч.ЕГН: **********,
фигуриращ в списъка на техническите специалисти към разрешение № 1268 за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътни превозни средства, не е уведомил писмено изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация‘‘ в 7-дневен срок от
извършването на промяната, като приложи документите, които удостоверяват.
Седмодневният срок е изтекъл на 09.06.2017 г., а уведомлението е подадено на
26.09.2017 г. с вх.№ 42-04-23-520 от 26.09.2017 г. АУАН е съставен на
26.09.2017 г. в Областен отдел ,,Автомобилна администрация‘‘ – гр. Пловдив,
бул. ,,Христо Ботев‘‘ № 82 при подаване на уведомление.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят К.Ш., който потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитания
свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заявление се установява, че
на 26.09.2017 г. е било подадено такова от дружеството жалбоподател чрез ИА
,,Автомобилна администрация‘‘ до Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
От представеното копие от списък на техническите
специалисти се установява, че лицето А.Ч. фигурира в тях.
От представеното копие от Заповед №001/01.06.2017 г.
се установява, че на тази дата е било прекратено трудовото правоотношение между
дружеството жалбоподател и А.Ч..
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото е издадено
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП, поради
което се достигна до извод, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото
му нарушение.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството по осъществяване на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият
е санкциониран за това, че на 09.06.2017 г., около 00:01 ч. в гр. Пловдив, бул.
„Христо Ботев“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, като
лице, притежаващо разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка
на техническата изправност на пътни превозни средства № 1268, валидно до
11.03.2018 г., при настъпила промяна – освобождаване от работа на ***А. Д. Ч.,
фигуриращ в Списъка на техническите специалисти за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, не
е уведомил писмено изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ в
7-дневен срок от извършването на промяната, като приложи документите, които я
удостоверяват. Наказващият орган е приел още, че 7-дневният срок е изтекъл на
09.06.2017 г., а уведомлението е подадено на 26.09.2017 г. Предвид изложеното
съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че наказващият орган
веднъж е приел, че 7-дневният срок за изпълнение на уведомителното задължение
изтича на 09.06.2017 г. и същевременно с това и че деянието отново е извършено
на тази дата, т.е. в последния ден от срока, но преди неговото изтичане.
В тази връзка следва да се посочи, че съставът на
нарушението по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не
изисква посочването на датата, на която е изтекъл срокът за уведомяване на изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация“. Към кой момент се отнася изтичането
на този срок е правна преценка (приложение на правилата за броенето на срокове)
и в тази връзка е въпрос по същество. Задължително обаче с оглед защитата на
санкционираното лице, а и за извършване от съда на посочената преценка е още с
АУАН да бъде посочена и по този начин предявена на нарушителя датата, на която
се твърди да е настъпила релевантната промяна на обстоятелствата, както и
датата, на която се сочи да е извършено нарушението. В този смисъл е и
съдебната практика по отношение на минималните задължителни стандарти към
съдържанието на обвинителните актове с обвинение за престъпление по чл. 227б
или по чл. 207, ал. 1 от НК, при които е налице същият механизъм на
осъществяване на деянието – чрез бездействие и след изтичането на определен
период от време, през който адресатът на задължението може правомерно да
осъществи дължимото поведение. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит на съдържанието на АУАН, респ. на НП
е описанието на нарушението. Предназначението на описанието на нарушението е и
да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, като задължение
на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят общите и абстрактни
понятия от правните норми с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по
време, място и начин на извършване. В процесния случай по отношение на
твърдението за настъпила промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите
по чл.18, ал.1 от Наредбата нито актосъставителят, нито наказващият орган е
изпълнил задължението си да индивидуализира фактическия си извод като посочи на
коя дата приема да е настъпила тази промяна. Волята на АНО не може да се
предполага и да се извежда по тълкувателен път въз основа на събраните
доказателства. Следователно посочването на датата, на която АНО приема да е
настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща жалбоподателят писмено да уведоми
изпълнителния директор на ИА „АА“, не е единствено проблем на доказателственото
право, но и въпрос на описание на нарушението. Чрез непосочването на това
обстоятелство съдът не би могъл да провери правилността на извода на наказващия
орган, а санкционираното лице изначално е поставено в положение, при което не би
могло адекватно и пълноценно да се защитава, тъй като не са му предявени всички
факти от състава на нарушението. В този смисъл съдът цени като основателно
възражението на жалбоподателя, че и в двата акта – АУАН и НП, не е посочена датата
на прекратяване на трудовото правоотношение с ***А. Д. Ч., както и че това
съставлява съществено процесуално нарушение, което се явява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Вместо това административно-наказващият орган е
предприел друг подход при описанието на нарушението като е посочил датата, на
която е изтекъл срокът за изпълнение на уведомителното задължение на
жалбоподателя. Както беше изяснено, АНО е приел, че срокът за уведомяване е
изтекъл на 09.06.2017 г., както и че нарушението отново е извършено на тази
дата, т.е. деянието е извършено преди да е изтекъл срокът за уведомяване. По
този начин волята на АНО остава неясна. Поради липса на посочване на датата, на
която е започнал да тече 7-дневният срок за уведомяване по чл. 24, ал. 1 от
Наредбата, следва да се приеме, че изначално жалбоподателят се е бранил по обвинение
за това, че срокът за уведомяване изтича именно на 09.06.2017 г., както и по
обвинение, че деянието е извършено отново на 09.06.2017 г. Следователно не би
могло за първи път едва във въззивното производство жалбоподателят да бъде
поставен в положение да се защитава по обвинение за това, че срокът за
изпълнение на уведомителното задължение пред изпълнителния директор на ИА „АА“
е изтекъл по-рано от приетото за установено в НП.
Отделно от това следва да се посочи, че фактическият
извод на наказващия орган се явява и неправилен, преценен по същество. Такава
преценка съдът прави едва след като е приключило съдебното следствие и процеса
по събиране на доказателствата. В хода на цялото следствие обаче жалбоподателят
се е бранил и е правил доказателствените си искания, съобразявайки предявеното
му фактическо обвинение още с АУАН. При обжалването пред съд на издадено НП
съдът може да извършва преценка по фактите и самостоятелно установява
фактическата обстановка по делото, не може обаче санкционираното лице да бъде
наказано по факти, по които не се е защитавало и му се предявяват за първи път.
Така при доказателствения си анализ съдът установи, че трудовото правоотношение
между жалбоподателя и ***А.Д.Ч.е прекратено на 01.06.2017 г., откъдето по
аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 2 НПК се установява, че 7-дневният
срок по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е изтекъл на 08.06.2017
г. В случая – с оглед на избрания от АНО орган подход за описание на
нарушението без посочване на датата на настъпване на промяната, а само на тази
на изтичането на срока, следва да се приеме, че чрез този факт (изтичането на
срока) се описва елемент от състава. Същият обаче е установен с това си
съдържание (08.06.2017 г.) за пръв път във въззивното производство. Жалбоподателят
не би могъл да бъде наказан и по приетите за установени с наказателното
постановление факти, тъй като там е посочено, че нарушението е било извършено
преди да е изтекъл срокът за уведомяване, към който момент деянието все още не
би било довършено. По гореизложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление трябва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални
нарушения, чрез които от една страна волята на АНО е останала неясна, а от
друга санирането им едва във въззивното производство би ограничило правото на
защита на наказаното лице, поради което е невъзможно едва на тази фаза
нарушенията да бъдат отстранени.
Следва да се отбележи, че има и произнасяне на
Административен съд гр. Пловдив по аналогичен случай със същото дружеството
жалбоподател по Решение № № 1131 от
17.05. 2018 год., постановено по КАНД № 723 по описа за 2018 год.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателствени материали се прави извод, че дружеството-жалбоподател е
осъществило административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011
г., но тъй като това е станало при различни факти от изложените в наказателното
постановление, то в случая това налага атакуваният административен акт да бъде
отменен. Дружеството жалбоподател е годен субект на нарушението, тъй като
попада сред кръга на лицата по чл. 16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. Установи се и да е настъпила промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 18, ал. 1 от Наредбата, като в конкретния случай промяната
засяга документът по чл. 18, ал. 1, т. 5, а именно списък на техническите
специалисти. Тази промяна е настъпила на 01.06.2017 г., тъй като към този
момент и трудовото правоотношение между жалбоподателя и ***А.Д.Ч.се счита за
прекратено. Тъй като Заповед № 001/01.06.2017 г. носи подписа на изпълнителния
орган на дружеството-жалбоподател в графата „работодател“, то от този момент
„Лили-2002“ ООД е узнало за промяната, съответно от тогава започва да тече и
7-дневният срок за уведомяване на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Заявлението за настъпилата промяна,
подадено от жалбоподателя чрез началника на Областния отдел „АА“ Пловдив с вх.
№ 42-04-23-159, е подадено на 26.09.2017 г., към който момент срокът за
уведомяване е бил изтекъл, като същият е изтекъл още на 08.06.2017 г. Отговорността
на юридическите лица е обективна и не подлежи на изследване въпросът за вината.
Въпреки това поради констатираните по-горе съществени процесуални нарушения
съдът намери жалбата за основателна, а наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предл.
трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000559 от 11.10.2017 г., издадено от А.В.Г.– ***към
Областен отдел ,,Автомобилна администрация‘‘ с което на ,,Лили-2002‘‘ ООД с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 1 000 лева за извършено от него нарушение по чл. 24, ал.
1 Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.