Р Е Ш Е Н И Е №
77
ПЛОВДИВ 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ- ри състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 1105 по описа за 2010 година и
констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Д.О.Т.,
ЕГН **********,*** против Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,*** с правна квалификация
чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните по делото
на 19.05.2009 г. е сключен договор за заем, по силата на който Д.Т. е предоставил на Д.К. - Р. сумата от 33 075
евро, като Д.К. – Р. се е задължила да я върне на 30.06.2009 г., ведно с
начислените лихви от 2352 евро. Уговорена е и неустойка при забава от страна на
длъжника в размер на 1% за всеки просрочен ден. При сключването на договора за
заем Д.К. – Р. е подписала и запис на заповед, с който се е задължила
безусловно, без право на протест и джиросване да заплати сумата 35 427 евро,
което включва общо предоставената в заем сума от 33 075 евро и уговорената
лихва от 2352 евро, който запис на заповед е също с нотариална заверка на
подписа. Длъжникът не е изпълнил в срок задължението си за връщане на заема.
Ищецът по реда на чл.417 ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
с изпълнителен лист за сумата 35 427 евро. Д.К. – Р. е подала възражение по реда
на чл. 414 ГПК, поради което на ищеца му е указано, че следва да заведе иск, с
който да докаже вземането си като, ако не предяви такъв иск, издаденият
изпълнителен лист ще бъде обезсилен.
Ето
защо ищецът моли да се постанови решение, с което да се установи по отношение
на Д.К. – Р., че му дължи:
- сумата 35 427 евро по Договор за заем от
19.05.2009 г. и Запис на заповед от 19.05.2009 г. с падеж 30.06.2009 г.,
- сумата 1822.35 лв разноски, произтичащи
от уважената част по заявление по чл. 417 ГПК,
-както и да се осъди ответникът да му
заплати сумата 959.17 евро /1875.98 лв/, представляваща част от общо дължимата
неустойка по Договора за заем от 19.05.2009 г. от 95917.50 евро за периода
01.07.2009 – 16.04.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К., в което се дава становище за неоснователност на претенциите.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
По иска с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с
чл.240 ЗЗД:
С Договор от
19.05.2009 г. Д.Т. и Д.К. – Р. са се споразумели за следното: Д.Т. предоставя
на Д.К. – Р. сумата от 33 075 евро, като заемателят Д.К. – Р. се задължава
да върне получената в заем сума до 30.06.2009 г. и заплати 5% месечна лихва.
Страните са уговорили, че при забавяне виновната страна дължи неустойка в
размер на 1% дневна лихва. В договора страните са отбелязали, че към момента на
сключването на договора – 19.05.2009 г. – заемодателят е предоставил на
заемателя сумата, предмет на настоящия договор.
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
05.01.2010 г., издадена по ч.гр.д. 18213/2009 г., е разпоредено Д.К. – Р. да
заплати на Д.О.Т. сумата 35 427
евро, като вземането произтича от Договор за заем от 19.05.2009 г. с нотариална
заверка на подписите, за което задължение от Д.К. - Р. е издаден и Запис на
заповед от 19.05.2009 г. с падеж 30.06.2009 г., както и 1822.35 лева разноски
по делото.
С Решение от
03.07.2017, постановено по гр.д. 1801/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло
в сила на 29.03.2019 г., е прогласена нищожността на Договор за заем от
19.05.2009 г. поради противоречие с добрите нрави в частта относно уговорената
възнаградителна лихва за разликата над 1 500 евро до 2 352 евро.
При така събраните
доказателства Съдът приема, че на основание Договор от 19.05.2009 г. Д.Т. е
предал на Д.К. – Р. в заем сумата от 33 075 евро, като за фактическото
предаване на паричните средства е направена изрична отметка в текста на
договора, срещу задължението К. - Р. да върне получената в заем сума до
30.06.2009 г., като заплати и възнаградителна лихва от 5% месечно, равняваща се
на 2352 евро. Доколкото с Решение от 03.07.2017, постановено по гр.д. 1801/2014
г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 29.03.2019 г., е прогласена
нищожността на Договор за заем от 19.05.2009 г. поради противоречие с добрите
нрави в частта относно уговорената възнаградителна лихва за разликата над 1 500
евро до 2 352 евро, следва да се приеме, че дължимата от Д.К. – Р.
възнаградителна лихва е в размер на 1500 евро. В хода на производството при
доказателствена тежест, лежаща върху ответника, да установи обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си последици, не се ангажират доказателства,
че към приключването на съдебното дирене, до който момент се събират релевантни
за спора доказателства, ответникът К. – Р. е погасила задължението си, поради
което Съдът приема това обстоятелство за недоказано.
Предвид изложеното
Съдът счита, че искът следва да се уважи, като се признае вземането на ищеца по
отношение на ответника в размер на 34 575 евро, от които 33 075 евро
главница и 1 500 евро възнаградителна лихва, като за разликата над 34 575
евро до пълния предявен размер от 35 427 евро искът следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД:
Според
чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката има за цел да обезпечи изпълнението на договорно задължение
и служи за обезщетение на изправната страна за претърпените от нея вреди от
неизпълнението.
Безспорно по делото
се установява, че между страните е сключен на 19.05.2009 г. Договор за заем, в
който е уговорено, че при забавяне виновната страна дължи неустойка в размер на
1% дневна лихва.
За спазването на
добрите нрави при иск за присъждане на неустойка Съдът следи и служебно (в тази
насока - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК). Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3
във вр. с ал.3 ЗЗД нищожни са отделни части
(клаузи) от договорите, които накърняват добрите нрави. Както е посочено в ТР №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в насока
съдържанието на договора да не противоречи на добрите нрави, които не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са морални норми, на които Законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със Закона, като преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД следва да се извършва към момента на
сключване на договора. Съгласно т.3 на ТР неустойката следва да се приеме за нищожна
тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В настоящия случай Съдът
намира, че клаузата за заплащане на неустойка по т.5 от Договор за заем от 19.05.2009
г. е нищожна като нарушаваща принципите на справедливостта и
добросъвестността и създаваща условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Същата е договорена като санкция за забавяне
изпълнението на задължение по договора и несъмнено има обезпечителна функция,
доколкото цели да стимулира точното изпълнение на поетото задължение. Размерът
на неустойката обаче е определен в размер от 1% лихва дневно, което би довело
до неравностойност на насрещните задължения на страните и би надхвърлило
размера на очакваните вреди от неизпълнението. Така уговорената неустойката изгубва
обезщетителния си характер и се явява спрямо неизпълнението несъразмерна санкция за длъжника, както и в средство за
неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо Съдът счита, че уговорената
клауза за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД, и не може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника съгласно чл.92,
ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
В
хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на
1822.35 лв, които са предмет и на издадената заповед за изпълнение. Съобразно
т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в исковото производство осъжда ответната
страна да заплати направените разноски в заповедното производство. Ето защо
разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с
решението в настоящето производство. Предвид уважаването на иска за
установяване вземането на Т. по отношение на К. - Р. в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 1822.35
лв.
С
оглед частичното уважаване на предявените искове и на основание чл.78, ал.1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3850 лв. Направено е от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
но съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 г. минималният
размер на адвокатското възнаграждение възнаграждение е 2550 лв, като
заплатеното не надхвърля минималния размер, поради което възражението по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК следва да се остави без уважение.
Предвид
изложеното Съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено вземането на Д.О.Т., ЕГН **********,*** по отношение на Д.Т.К.-Р.,
ЕГН **********,*** в размер на 34 575 евро /тридесет и четири хиляди петстотин
седемдесет и пет евро/, дължимо на основание Договор за заем от 19.05.2009 г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 4499/28.05.2009 г. на Нотариус Светлана
Запрянова и Запис на заповед с дата на издаване 19.05.2009 г. с издател Д.К. – Р.
и падеж 30.06.2009 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.01.2010 г. по ч.гр.д.
18213/2009 г. на Районен съд - Пловдив, като за разликата до пълния предявен
размер от 35 427 евро отхвърля иска
Осъжда
Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,*** да заплати на Д.О.Т., ЕГН **********,*** сумата
1822.35 лв /хиляда осемстотин двадесет и два лева и 35 ст/ разноски, направени
в производството по ч.гр.д. 18213/2009 г. по описа на районен съд - Пловдив
Осъжда
Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,*** да заплати на Д.О.Т., ЕГН **********,*** сумата
3850 лв /три хиляди осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото
Отхвърля
предявения от Д.О.Т., ЕГН **********,*** против Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,***
иск за заплащане на сумата 959.17 евро /деветстотин петдесет и девет евро и 17
цента/, представляваща част от общо дължимата неустойка по Договора за заем от
19.05.2009 г. от 95 917.50 евро за периода 01.07.2009 г. – 16.04.2010 г., ведно
с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на препис
СЪДИЯ: