РЕШЕНИЕ
№ 1032
06.01.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка
Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Мария Койнова………………………………………………………………..
в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева……………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
АНД (К) № 1152 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.Ж.В. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№180
от 13.08.2019 г., постановено по АНД №333 по описа на Районен съд –
Димитровград за
В
касационната жалба се твърди, че въззивният съд постановил неправилен и
незаконосъобразен акт, като игнорирал наведените с жалбата пред него доводи.
Сочи се, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление не били изложени факти, от които да можело да се направи извод,
че наказаното лице било собственик на притежаваните имоти, или че притежава
права върху тях, които да обосновавали отговорността му в качеството на
възложител, съобразно чл.161, ал.1 от ЗУТ. Предвид това се изтъква, че тези
факти касаели съставомерни признаци на нарушението и непосочването им
съставлявало съществено процесуално нарушение, респ. самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Освен това, в санкционния акт не ставало
ясно за какво била ангажирана административнонаказателната отговорност на
лицето – за това, че възложило, допуснало СМР, или за това, че извършило СМР.
Във връзка с последното се навежда довод за нарушено право на защита, тъй като
наказаното лице не могло да разбере всички факти и обстоятелства във връзка с
нарушението, съответно в извършването на какво бил обвинен. На следващо място се сочи, че в обстоятелствената
част на НП, както и в АУАН, били описани имоти с идентификатори 39.668.92.7,
39.668.208.5, 39.668.207.957, като се твърди, че имоти с такива номера не
фигурирали в кадастралните и имотните регистри в землището на с.Крепост,
общ.Димитровград, още по-малко в местността „Дурхана“. Моли се да бъде отменен
съдебният акт, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба - Община Димитровград, в представен отговор на касационната жалба, както
и в съдебно заседание чрез пълномощник, навеждат доводи за правилност и
законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност и недоказаност на
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира
съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
Решение №180/13.08.2019 г., постановено по АНД №333/2019 г. Районен съд – Димитровград
потвърдил Наказателно постановление (НП) №117 от 24.06.2019г., издадено от
Кмета на Община Димитровград, с което на Е.Ж.В., за нарушение на чл.148, ал.1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.2 и
чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 5000 лв.
За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. По същество приел, че нарушението се явява
доказано от обективна и субективна страна. Изложил мотиви за правилно определен
размер на наложената глоба, като отчел, че същият бил съобразен с отегчаващите
отговорността обстоятелства, изразяващи се извършване на нарушението в обхвата
на три различни имота - в държавна, общинска и частна собственост, простиращо
се на над 100 метра.
Настоящата инстанция не споделя изводите на
районния съд.
При правилно установена фактическа
обстановка, съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на НП,
като не е отчел обстоятелството че е административнонаказателната процедура е
незаконосъобразно проведена.
В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, законодателят е предвидил като задължителни реквизити на АУАН и НП
посочването на мястото и датата на извършване на нарушението. Конкретното и
правилно посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на
НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде
отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление. Посочването
на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с
оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата
си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в
тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна
процедура, завършила със законосъобразни актове. Непосочването на датата на
извършване на нарушението засяга правото на наказаното лице да разбере ясно и
недвусмислено вмененото му противоправно деяние, респ. да организира адекватно
защитата си.
Обжалваното
пред районният съд наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН с
1/16.05.2019г. съставен от старши инспектор в отдел УТКР при Община
Димитровград. При преглед съдържанието на АУАН е видно, че в същия не е
посочена датата/периода, в който
описаното нарушение е осъществено. В
издаденото въз основа на този АУАН Наказателно постановление 117/24.06.2019г. е визирано, че датата на
която е осъществено деянието е 16.05.2019г. Констатираното, съществено
опорочава административнонаказателната процедура, доколкото на практика с издаденото НП са въведени нови факти касаещи
нарушението, които не са били въведени със съставения АУАН и спрямо които
адресата на акта не е имал възможност да се защити.
Допуснатото нарушение касателно липса на
съществен реквизит в АУАН и въвеждане на нови факти с НП и то касаещи
съществени реквизити относно обективната страна на деянието е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление.
Отделно от това
съдът изцяло споделя изложеното в касационната жалба, че извършеното в АУАН и
НП описание от фактическа и правна страна на вмененото на наказаното лице деяние не отговаря на
изискванията на закона .
Описанието
на нарушението и на законните разпоредби който
са били нарушени виновно са, сред задължителните реквизити на
наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и
следователно винаги следва да съществува конекситет по такъв начин, че
описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми и обратно.
Неспазването на този принцип
винаги нарушава правото на защита на лицето,
чиято отговорност е ангажирана, тъй като го затруднява да организира
адекватно същата.
Административнонаказателната отговорност
на касационният жалбоподател е ангажирана на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ, предвиждаща налагане на глоба от 1000 до
10 000 лева , ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание на лице –участник в строителството, което
извършва разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Тоест
предвидени са три възможни форми на изпълнително деяние- извърши, разпореди или
допусне. При описание на нарушението в АУАН и НП е допуснато механично сместване на две от
тези възможни форми на изпълнителното
деяние, като е посочено че жалбоподателят едновременно е и допуснал извършване
на незаконен строеж, така и че го е
извършил. Като се има предвид, че
допустителство е налице, когато деецът не е попречил на извършване/довършване на едно нарушение от
друго лице, а извършител е лицето, което участва в самото извършване на
нарушението, то видно е че няма как едно лице едновременно да действа и в
качеството на извършител и на допустител на един и същ незаконен строеж. При съставяне на АУАН актосъставителят е необходимо да се ангажира с ясни и конкретни твърдения относно начина на извършване на
описаното нарушение, които да бъдат предмет на проверка по същество от
контролиращия съд, като тези твърдения не може да бъдат определяеми или да
бъдат извличани по логически или тълкувателен път от съда, чрез заместване по
недопустим начин волята на контролните органи от съответната администрация,
предвид обвинителната функция на акта, за точни и съответни на предвидените в
закона възможни форми на изпълнителното деяние. В случая това не е сторено от
актосъставителя, а подходът на наказващия орган да възприеме изцяло описаното в
съставения АУАН, вместо при издаване на обжалваното наказателно постановление
да отстрани по съответния ред тези пропуски, е довел сам по себе си до
възпроизвеждане на процесуалното нарушение и до несъответствие на санкционния
акт по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от това следва да се посочи, че при разглеждане на спора по същество в тежест
на административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени
средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в АУАН и в НП
административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на нарушението, включително и с дата на извършването му,
която е съществен елемент от обективната му страна. В случай, че административно-наказващият
орган не успее да докаже, че на посочената
в наказателното постановление дата, посоченото за нарушител лице е
извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение.
В конкретния случай,
административно-наказващият орган, не е доказал
че на 16.05.2019г., която е посочена
като датата на осъществяване на деянието в НП, наказаното лице е осъществило нарушение по чл.232, ал.2 от ЗУТ. Строителството
е констатирано на 15.05.2019г., на която дата е съставен констативен акт
№2/15.05.2019г. от служители на Община
Димитровград и към тази дата описаният
в АУАН и НП строеж вече е бил реализиран. Съответно от страна на административно-наказващият
орган не са ангажирани писмени или гласни доказателства установяващи
обстоятелство, че и на 16.05.2019г. в посочените в санкционният акт три броя
имота находящи се в землището на с.Крепост, местност Дурхана, е продължило
осъществяването на СМР. Всъщност 16.05.2019г. е датата на която е съставен акта
за установяване на административно нарушение, и същата няма отношение към
обективната страна на вмененото административното нарушение.
Като не е установил допуснатите при
провеждане на административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, и недоказването на описаното
деяние, предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, районният съд е постановил решението си в
нарушение на материалния закон – основание за касирането му по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Оспореното решение следва да бъде отменено, като се отмени и
потвърденото с него наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, Решение №180
от 13.08.2019 г., постановено по АНД №333 по описа на Районен съд –
Димитровград за
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) №117 от 24.06.2019г., издадено от Кмета на Община
Димитровград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.