№ 82371
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20221110113874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 9173/10.02.2022г. на Д. В. Д., ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу М. Д. Г., ЕГН **********.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в неговата цялост, като
съображенията за това са следните:
Заявлението се основава на документ по чл. 417, т. 3 ГПК- писмен договор от
24.09.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него, съдържащ воля за
сключване на договор за паричен заем. Съгласно раздел I, чл. 1 от договора заемодателят се
задължава да „предаде в собственост“ на заемателя 9900.00 лева, като „предаването на
заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по следния начин- в деня на
подписване на договора в брой“. От така цитираните формулировки в писмения договор за
заем се налага извод, че при подписването му заемната сума не е била предадена от
заемодателя на заемателя, поради което и със сключването на съглашението и заверяването
на подписите по него от нотариуса не е бил завършен фактическият състав на договора за
заем, който е реален- счита се за сключен с предаването на отпуснатия в заем финансов
ресурс. Следователно, в случая документът по чл. 417 ГПК не удостоверява наличието на
облигационно отношение между страните по договор за паричен заем, а с това и наличието
на изпълняемо право. За осъществяването на фактическия състав на договора за заем е
необходимо реално предаване на паричната сума, каквото от представения договор с
нотариална заверка на подписите не се установява.
Следователно, доколкото документът по чл. 417 ГПК не удостоверява възникването на
облигационно отношение, а с това и на подлежащо на изпълнение парично притезание, не
би могъл да бъде формиран положителен извод за дължимост на претендирания главен
дълг.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9173/10.02.2022г. на Д. В. Д., ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
1
417 ГПК срещу М. Д. Г., ЕГН **********
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2