№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Анна Димитрова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1/2020г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на М.Г.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.В.Н., против Решение
№ 2069/15.11.2019г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД
№ 3546/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 252/21.05.2019г.
на зам.кмета на
Община-Варна, с което на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ ѝ е наложена глоба, в размер на 50лв.
В касационната жалба са
наведени доводи за това, че решението на ВРС е неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно
се сочи, че за да потвърди наказателното постановление ВРС се е позовал само на
показанията на разпитания свидетел - подател на сигнала, и на снимков материал.
Твърди се, че по никакъв начин не е доказано, че снимковият материал е направен
в деня, часа и мястото, когато се твърди, че е извършено нарушението. Отделно,
от самия снимков материал било видно, че лекият автомобил е паркиран съобразно
изискванията на ЗДвП - успоредно на пътя, като откъм страната на сградата имало
разстояние повече от 2 метра за преминаване на пешеходци. Неправилно и в разрез
с основни принципи на правото било прието, че в тежест на наказаното лице било
да установи положителния факт - че мястото, на което е бил паркиран
автомобилът, е било разрешено за паркиране от собствениците на пътя или
администрацията. Наведени са и доводи за това, че наказателното постановление е
съставено в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Описаното в
наказателното постановление е в противоречие с разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е нарушена. Нормата не е забранителна, а урежда общи
правила за престой и паркиране. Наказателното постановление не съдържа белезите
на наказуемо по чл.178е и чл.94, ал.3 от ЗДвП деяние - никъде не е посочено, че
това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона
или че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. В
материалите по делото липсват данни за точното място, на което е бил паркиран
автомобила и че е възпрепятствал преминаването на пешеходци. Иска се отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответната страна не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено е при спазване на
процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 22.03.2019г. около 13,50 часа в гр.Варна, като водач на
МПС - лек автомобил с ДК № В ***ВС на ****до
№ **, М.К. паркирала на тротоара и с това създала пречки за преминаването на
пешеходци. Нарушението било констатирано от св.Д Т , който сезирал Община-Варна
и ведно със сигнала представил снимков материал. Прието било, че М.К. е
извършила нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за което ѝ е съставен АУАН №
0003884/09.04.2019г. Въз основа на акта зам.кметът на Община-Варна издал НП №
252/21.05.2019г., с което на основание чл.178е от ЗДвП ѝ наложил глоба в
размер на 50лв.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че административнонаказателното
производство е проведено законосъобразно, АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въз основа на
показанията на св.Т. е прието за доказано, че автомобилът е бил паркиран на
тротоара. Местоизвършването на нарушението е установено от номера на намиращата
се в близост жилищна сграда, до която е бил паркиран автомобила и представения
в административнонаказателното производство снимков материал. Прието е, че
фактът на паркиране на лекия автомобил на тротоара не е оборен от наказаното
лице. Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране на
тротоара на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци, като в конкретния случай не се установява да е имало обозначение,
че това място е било определено за паркиране, което сочи на липсата на
предпоставките на чл.94 от ЗДвП. Обстоятелството, че спряното МПС не е
създавало опасност и не е правило невъзможно преминаването на другите участници
в движението е прието за относимо към оспорване на ПАМ, не и към наказателното
постановление. За неоснователно е прието възражението, че не е установено
именно наказаното лице да е управлявало автомобила, т.к. не е била изпълнена
нормата в закона, сочеща задължение за собственика да посочи лицето, което е
управлявало автомобила. Прието е и че не са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, т.к. са засегнати интересите на други участници в движението.
Отделно, нарушението е формално, от същото не е необходимо да са настъпили
вредни последици и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Така постановеното
решение е неправилно.
Настоящият касационен
състав не споделя извода на ВРС, че в производството по издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и АНО е
приложил правилно материалния закон.
Видно от АУАН и НП
отговорността на водача М.Г.К. е ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.94 от ЗДвП регламентира правила за паркиране и престой, като съгласно ал.3, пр.2,
допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
От своя страна
приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.178е от ЗДвП предвижда наказание
глоба от 50 до 200лв. за лице, което паркира ППС в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.
ВРС правилно е приел, че липсват
данни на описаното в АУАН и НП място да е имало обозначение, че мястото е
определено за паркиране, но неправилно е приел, че нарушението по чл.94, ал.3
от ЗДвП и нарушителят са безспорно установени.
Не се спори, че
нарушението не е установено непосредствено от контролните органи и в момента на
извършването му, а по сигнал от Д Т. и въз основа на приложен към него снимков
материал. Този сигнал не е част от административнонаказателната преписка, а
приложената по преписката снимка, за която се сочи, че е изготвена от подателя
на сигнала, не е годно доказателствено средство, т.к. не отговаря на
изискванията на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Приложената по преписката електронна
кореспонденция между Община-Варна и Д Т., включително снетото от него писмено
сведение, са с дата, следваща датата, на която се твърди, че е извършено
нарушението, поради което посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението е необоснована.
Като е стигнал до други
правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което да е отмени наказателното
постановление.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.222,
ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2069/15.11.2019г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав,
постановено по НАХД № 3546/2019г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 252/21.05.2019г. на зам.кмета на
Община-Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 и на основание чл.178е от ЗДвП, на М.Г.К., ЕГН: **********,*** е наложена глоба в размер на 50,00лв.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.