РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Перник, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. А. И., чрез пълномощника му
адв. Г.Б. – ПАК срещу Решение № № 10 от 21.01.2022г., постановено по гр. дело №
990/2021г. по описа на Районен съд – Радомир, с което И. А. И. е осъден да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 8441,70 лева (осем хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща заплатено от ищеца
обезщетение за вреди, причинени на л. а., марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. №
***, от ПТП, настъпило на *** в ***, причинено виновно от ответника, като водач на
лек автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“, с рег. № ***, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със ЗД „Бул Инс“ АД,
валиден към датата на произшествието, както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение И. А. И. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 сумата от 438,67 лева (четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки) – направени разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че правните констатации
1
на първоинстанционния съд са непълни, неточни и не кореспондират с
доказателствения материал по делото. Жалбоподателя счита, че моментът на
плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. Задължението на застрахователя да
обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което
обосновава и извода за приложимост на едни и същи материалноправни норми. Сочи,
че застрахователното събитие е настъпило на ***, а застрахователят по имуществената
застраховка на увреденото лице е извършил плащане на застрахователното
обезщетение на 04.12.2014г. и именно от тази дата настъпва изискуемостта на
регресното притезание, респ. започва да тече давността относно предявяване на
регресния иск срещу причинителя на вредата. Сочи още, че действително ЗД“ БУЛ
ИНС“ АД е заплатил изплатеното застрахователно обезщетение на ЗАД „Армеец“ АД
по предявената претенция по регресния иск на 15.03.2019г., но счита, че не от тази дата
започва да тече погасителната давност спрямо причинителя на вредата, а от датата,
когато е удовлетворено увреденото лице. Поради това намира, че обжалвания съдебен
акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, поради което иска неговата
отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, е депозирала писмен
отговор, с който изразява становище по жалбата. Същата намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, и прави искане за потвърждаването му. По отношение
на релевираните от въззивния жалбоподател възражения, въззиваемата страна посочва,
че за регресен иск на застрахователя важи общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като
началният момент започва от плащането на застрахователните обезщетения на
пострадалите лица. Сочи, че съгласно чл. 410 КЗ застрахователят, при настъпване на
застрахователното събитие, заплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, встъпвайки в правата на увредения срещу причинителя на
вредата. Сочи още, че този срок тече от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя или от причинителя на вредата. Счита, че давността на иска по чл. 410
КЗ започва да тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие, а от
момента на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя. Поради
това намира атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, и иска
потвърждаването му.
И двете страни претендират разноски.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК: ********* срещу И. А. И. от *** осъдителен иск с правно
основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм.), с който се иска ответника да бъде осъден да
заплати сума в размер на 8446,70 лева, представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“
АД застрахователно обезщетение в размер на 8441,70 лева и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба до пълното изплащане на вземането, както и претендираните съдебни
разноски.
Ответникът, в предоставения му едномесечен срок, е подал писмен отговор, с
който е изразил становище за допустимост на предявения иск, но за неоснователност
2
на същия. Основния довод, с който ответника оспорва предявения иск е погасяването
му по давност, предвид изтеклия давностен срок. Всички останали твърдения,
изложени в исковата молба, не са били оспорени.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обявени
обстоятелството, че ответникът виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което е станал причина за твърдяното ПТП, заплатеното от
страна на ищеца обезщетение на собственика на увредената вещ и неговия размер,
както и че ответникът е шофирал след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол
в кръвта си над допустимите норми.
Установено от приетото по делото заверено копие на Застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № *** е, че между Б.В.Б. и ЗД „БУЛ ИНС“ АД е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок на договора от една година – от *** до *** за лек автомобил
марка „Опел“ модел „Тигра“, с рег. № ***.
Установено е и че между ЗАД „Армеец“ АД и И.Д.Й. е сключен договор за
застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в полица № ***, със срок на
застрахователното покритие от *** до *** и с предмет лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Авенсис“ с рег. № ***.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в резултат на
предявеното от И.Д.Й. уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от ***, на 04.12.2014г. ЗАД „Армеец“ е заплатило на последния сумата от
8813,92 лева, представляваща размера на установените с Доклад по щета №*** щети
по автомобила, след извършено прихващане на дължимите се по полицата вноски в
размер на 167,08 лева.
По делото е прието писмо до ЗД „БУЛ ИНС“ от ЗАД „АРМЕЕЦ“, с което
последния уведомява ищцовото дружество, че на основание чл. 411 и чл. 412 от КЗ вр.
с чл. 45 от ЗЗД, ЗАД „АРМЕЕЦ“ встъпва в правата на своя застрахован срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ и претендира възстановяване на изплатената като застрахователно
обезщетение сума в размер на 8 981,00 лева, както и направените ликвидационни
разноски по щетата в размер на 15,00 лева.
На 08.03.2019г. в гр. София, между ЗД „БУЛ ИНС“ и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е
сключено споразумение за разсрочено плащане на регресни претенции, в които е
включена и регресната претенция, предявена с посоченото по-горе писмо. Към
споразумението е приложен погаситилен план, съгласно който стойността на
регресните претенции е следвало да се изплатят на четири вноски, последната от които
платима до 15.06.2019г. Установено е от приложеното платежно нареждане (л. 59 от
делото), че удовлетворяването на претенцията по имуществената застраховка е
извършено на 15.03.2019г.
С регресна покана рег. № *** ЗД „БУЛ ИНС“ е уведомило И. А. И. за размера на
изплатеното на увреденото лице обезщетение, а именно: сумата от 8466,70 лева с
ликвидационните разноски, като е отправило покана към И. в 5 /пет/ работни дни от
получаването на поканата да се обади за изясняване начина на погасяване на
задължението му. С регресната покана, на И. А. И. са били разяснени и последиците
при неизпълнение на задължението в срок, а именно: че ще бъде заведен съдебен иск
на основание чл. 411 и чл. 500 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Пернишкия окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима,
като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259 ГПК, поради което следва
да се разгледа по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкия окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд – гр. Радомир, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение на допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав
на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим, доколкото
районният съд се е произнесъл по заявените с исковата молба факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Пред Районен съд – гр. Радомир е предявен иск с правно основание чл. 274 ал. 1
т. 1 КЗ (отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на
увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че същият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо
да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от
застрахованото лице, управление на МПС при забраната за употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата от закона норма и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия за ищеца регресно право фактически състав.
Настоящия съдебен състав приема, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, който е управлявал автомобил, с който е
реализирано ПТП. Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на автомобила, управляван от ответника, е
установено чрез приетите по делото писмени доказателства, а и това обстоятелство не
е спорно между страните. Безспорно установено е, че при възникване на процесното
ПТП ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата съгласно чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДП (в редакцията й ДВ, бр.
85 / 2004 г.), а именно: с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила.
Увреденото лице – И.Д.Й. е обезщетено за получените при процесното ПТП щети по
лекия му автомобил на 04.12.2014г., когато му е изплатена сумата от 8813,92 лева от
страна на ЗАД „Армеец“ АД. Не се спори по делото относно това, че плащането на
сумата е извършено между посочените страни няма и съдът приема за доказан този
факт предвид издаденото платежно нареждане, въз основа на което увреденото лице е
получило обезщетение в посочения размер.
4
Безспорен по делото факт е и че удовлетворяването на претенцията по
имуществената застраховка е извършено на 15.03.2019г., когато е изплатена
предявената от ЗАД „Армеец“ АД към ищеца по делото – ЗД „БУЛ ИНС“ АД регресна
претенция по щета № ***.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя
ЗД „БУЛ ИНС“ АД е възникнало, предвид наличието на всички елементи от
правопораждащия го фактически състав.
Единствения спорен по делото въпрос е дали регресното вземане на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) спрямо делинквента е било погасено по
давност. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира следното:
По общо правило на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за едно вземане,
включително и за вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност" на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) започва да тече от
момента на неговата изискуемост. Съгласно Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. №
768/2010 г. на ВКС, II т. о. регресното право възниква спрямо застрахования от
момента на деликта. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице
определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението
на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му
право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка,
което обосновава и извода за приложимост на едни и същи материално правни норми.
Съгласно трайно установената съдебна практика, която настоящия съдебен състав
споделя изцяло, регресното право възниква спрямо застрахования от момента на
деликта, а момента на плащането на обезщетението на третото лице определя
изискуемостта на регресното притезание (в т.см. Решение № 35 от 9.07.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1175/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. №
1935/2015 г., II т. о., ТК и др.). Т.е. давностния срок по чл. 110 ЗЗД за предявяване на
регресния иск спрямо делинквента започва да тече от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на увреденото лице. От този момент възниква правото
на регрес и от същия момент тече и погасителната давност за упражняване на
регресните права. В случая е без значение момента, в който двете застрахователни
дружества са уредили насрещните си вземания, тъй като в това правоотношение между
тях делинквента не е страна. Приемането на по-късен момент за течение на давността
по отношение на причинителя на щетата би удължило необосновано давностния срок и
би го поставило в зависимост от волята на застрахователите да уредят
взаимоотношенията помежду си. От приетите по делото доказателства се установи, че
увреденото лице е било обезщетено на 04.12.2014г. и оттогава е започнало течението
на предвидения в закона давностен срок. Исковата молба на ищеца е била депозирана в
съда на 30.07.2021г., от което е видно, че установения петгодишен давностен срок към
датата на предявяване на настоящия иск е бил изтекъл, съответно предявения
осъдителен иск се явява неоснователен.
С оглед горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение на основание чл. 271 ал. 1 изр. 1 пр. 2 ГПК
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения от
ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
5
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба, на
основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски, както и тези, направени в
хода на производството, развило се пред първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция жалбоподателя претендира и е доказал разноски в размер на 919,34 лева, от
които: 750,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 169,34 лева – държавна
такса. В развилото се исково производство пред Районен съд – гр. Радомир, ответникът
е претендирал и е доказал разноски в размер на 750,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото съдът намира релевираното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение (както досежно настоящата инстанция, така и пред районния съд) за
неоснователно, предвид обстоятелството, че заплатеното в двете съдебни инстанции
адвокатско възнаграждение е в минимума (дори и по-малко с 2,06 лева за всяка
инстанция) от предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то претендираните и доказани от жалбоподателя
(ответник в първоинстанционното производство) разноски следва да му бъдат
присъдени в пълен размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 10 от 20.01.2022г, постановено по гр. д.
№ 00990/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу И. А. И.
с адрес: *** осъдителен иск за сумата от 8466,70 лева, представляваща заплатено от
ищеца обезщетение в размер на 8441,70 лева (осем хиляди четиристотин четиридесет и
един лева и седемдесет стотинки) за вреди, причинени на л. а., марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. № ***, от ПТП, настъпило на *** в ***, причинено виновно от
ответника, като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“, с рег. № ***,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със ЗД „Бул Инс“ АД, валиден към датата на произшествието и 25,00 лева
(двадесет и пет лева), ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 8466,70 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И. с адрес:
*** сумата от 1669,34 лева, представляваща направени пред Окръжен съд – гр. Перник
и Районен съд – гр. Радомир, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7