Решение по дело №12583/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4415
Дата: 18 декември 2017 г. (в сила от 17 януари 2018 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20175330112583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 4415

 

гр. Пловдив,18 12 2017г .

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на 18 12 2017година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12583/2017г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.  150 СК. Ищцата Н.   Ю.Х.  -майка и законен представител на  малолетната В.А.Т. ********** , е предявила иск за  увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която  ответникът   А.Х.Т. ЕГН ********** заплаща на  малолетното си дете  – а именно от 120лв  в размер на 200лв   месечно .

Твърди се, че  с решение №2038/16 05 2013 г по бр д 14930/2013 по описа на ПРС 4 бр с  упражняването на родителските права по  отношение на роденото от брака дете В.Т. ,  е предоставено на майката , а за бащата е определен режим за лични контакти и месечна издръжка в размер на 120 лв. От присъждането на издръжка в посочения размер е изминал значителен период от време – повече от 4 години, същевременно са  се изменили значително социално – икономическите условия в страната. Нараснали нуждите на детето от храна, облекло, транспорт, учебници и извънкласни занимания. Същото е ученичка ,има разнородни интереси .Майката е силно затруднена да поема разходите на порасналата  си дъщеря  .

 Същевременно, ответникът е млад ,здрав и работоспособен човек и заплащането на по-висока издръжка е в  неговите възможности.

От Съда се иска да постанови решение , с което да  увеличи размера на заплащаната от ответника издръжка от 120 лв на 200лв месечно,НАЧИНАЯ от депозирането на исковата молба  .

            Прилагат се писмени доказателства.

            На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му  е указана възможността  в едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване на това право.  В едномесечния срок не е постъпил отговор от ответника .

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените  по делото удостоверения за раждане се установява, че В.А.Т. **********  е дъщеря на Н.Ю.Х. и А.Х.Т..  Видно от представеното съдебно решение- 2038/16 05 2013г на ПРС 4 бр с по гр д 14930/2012г , бракът между страните е прекратен , като упражняването на родителските права спрямо  малолетната В. е предоставено на майката, а  бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на  120лв .Видно от представеното удостоверение л .8 изх №1683/09 08 2017г детето В. е ученичка във *** клас през учебната 2016/2017г

От събраните по делото гласни доказателства- св.  С. /без родство- / се установява, че  от 2015г той живее на съпружески начала с ищцата Н.Х. . От 2015г досега бащата е взел детето веднъж през месец август 2016г .Издръжката се заплаща от ответника по заведено *** дело . Детето В. е често боледуващо . В период на активен растеж е и често се налага да и се закупуват дрехи и обувки . Ежемесечните и разходи включват дневни разходи за джобни ,за учебни помагала ,за ученически стол ,здравни и образователни потребности. През изминалата година бащата закупил на детето яке ,маратонки и сандали . Не поддържа контакт с детето ,като пропуска да му се обади дори за празници . 

От изготвения социален доклад се установява ,че детето се отглежда от майката която полага адекватни грижи за него . Детето общува с роднините по майчина линия,контактът с роднините по бащина линия е прекъснат ,по данни на майката те не се интересуват от него . Момичето е в училищна възраст и се нуждае от средства за посрещане на базовите потребности ,но и за задоволяване и на индивидуални потребности .

От приложените по делото справки за родствени връзки се установява ,че ответникът и ищцата нямат други деца освен детето В. .

От изисканата справка от НАП-ТД – П. се установява ,че ищцата има регистриран трудов договор с основна заплата от 850лв месечно ,а ответникът реализира месечна заплата от 460лв ,няма декларирано недвижимо имущество ,има декларирано МПС .

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на  детето  следва да се установи, че ответниът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си .

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2012г/ е изминал  ЗНАЧИТЕЛЕН период от време, през който нуждите на детето  значително  са се увеличили.

 Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължения за издръжка  към други лица .В настоящия случай бащата е млад,здрав и работоспособен човек , няма задължения за издръжка към други лица .Действително ,същият  има регистриран трудов договор  при минимална работна заплата , но това не го освобождава от задължението му да издържа децата си ,така както майката  ,която също живее и работи в условията на финансова криза ,полага неимоверни усилия,за да издържа дъщеря   си. Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен ,ответникът е длъжен да работи и да осигурява издръжка на своите деца. Определения със съдебното решение размер на издръжката от по 120 лв месечно, действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на детето   и променената икономическа ситуация в страната  .Издръжката в размер на 120лв е определена от съда когато детето е било ***годишно , а понастоящем е на *** години , у. в *** клас.Съдът намира ,че за посрещане нуждите на *** годишно дете към момента са необходими поне 300лв месечно ,в които се  включват разходи за храна , облекло ,дневни ,джобни ,здравни и образователни потребности в рамките на обичайните такива .Така определената издръжка от 300лв следва да се разпредели между двамата родители ,като по-голямата част от нея – в размер на 180лв следва да се поемат от бащата , а останалата част ,ведно с непосредствените грижи следва да се поемат от майката    .

 

Ето защо искът за увеличаване размера  на  определената издръжката се явява частично основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери  от 180лв месечно ,начиная от депозирането на исковата молба -10 08 2017г .

Основателна е претенцията на ищцата за разноски по делото ,доколкото в материалите по същото  се съдържат доказателства за направени такива в размер на 300лв за адв хонорар . Разноските ще се присъдят съразмерно с уважената част на иска

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

УВАЖАВА ИСКА НА Н.   Ю.Х.  -майка и законен представител на  малолетната В.А.Т. ********** ,за  увеличаване размера на определената месечна издръжка с решение 2038/16 05 2013г по гр д 14930/2012г на ПРС 4 бр с  ,която  ответникът   А.Х.Т. ЕГН ********** ,заплаща на  малолетното си дете  – а именно от 120лв  в размер на 180лв / сто и осемдесет лева/   месечно, начиная от завеждане на исковата молба пред съда- 10 08 2017г ,до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане . Отхвърля иска в частта му от уважения размер на издръжката до претендирания такъв от 200лв месечно .

ОСЪЖДА А.Х.Т. ЕГН **********  да заплати по сметка на ВСС СУМАТА ОТ 86,40  ЛВ/ОСЕМДЕСЕТ И  ШЕСТ ЛЕВА И ЧЕТИРИДЕСЕТ СТ  / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ   

ОСЪЖДА А.Х.Т. ЕГН **********  да заплати НА Н.   Ю.Х.  ЕГН ********** СУМАТА ОТ 225ЛВ / ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА/ разноски по делото за адв хонорар.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н. Вълчева

 

Вярно с оригинала

М.К.