РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Троян, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100063 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. В. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и С. А. Ф. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу: К. С. О. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, настоящ: ***", и Р. Д. О., гражданин на К., с адрес: ***.
Искът е с правно основание чл.108 от ЗС – да бъдат признати ищците за
собственици на процесният имот и да бъдат осъдени ответниците да им
предадат владението върху имота, както и да бъде отменен на основание
чл.537, ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № 004 т. IV, рег.№ 4668, дело
№558/2020 г. на Нотариус Д. К. - Нотариус с район на действие РС-Троян, рег.
№525 на Нотариалната камара, който акт е вписан в Служба по вписванията
Троян с Вх.рег. № 3631 от 30-11-2020 г. Акт № 94 том XIII дело № 2679, с
който К.С.О. е призната за собственик на спорният имот, въз основа на
давностно владение.
В исковата молба ищците твърдят, че са единствените собственици на
недвижим имот, находящ се в село Б., община Троян, област Ловеч,
представляващ ПИ с идентификатор 02302.800.51 (нула две три нула две
точка осем нула нула точка пет едно) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Б., общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-
18/19.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 13.10.2020 г., с адрес на поземления имот: с. Б., п.к. 5615 (пет хиляди
1
шестстотин и петнадесет), , местност „***“, с площ на имота: 933 кв. м
(деветстотин тридесет и три квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: 02302.60.57 (нула две три нула две
точка шест нула точка пет седем), номер по предходен план: 060057 (нула
шест нула нула пет седем), при граници и съседи: поземлен имот с
идентификатор 02302.800.73 (нула две три нула две точка осем нула нула
точка седем три), поземлен имот с идентификатор 02302.800.64 (нула две три
нула две точка осем нула нула точка шест четири), поземлен имот с
идентификатор 02302.800.63 (нула две три нула две точка осем нула нула
точка шест три), поземлен имот с идентификатор 02302.800.62 (нула две три
нула две точка осем нула нула точка шест две), поземлен имот с
идентификатор 02302.800.61 (нула две три нула две точка осем нула нула
точка шест едно) и поземлен имот с идентификатор 02302.800.120 (нула две
три нула две точка осем нула нула точка едно две нула), заедно с всички
построени в поземления имот сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор
02302.800.51.1 (нула две три нула две точка осем нула нула точка пет едно
точка едно) със застроена площ 12 кв. м (дванадесет квадратни метра), с брой
етажи 1 (един), с предназначение: Селскостопанска сграда, и СГРАДА с
идентификатор 02302.800.51.2 (нула две три нула две точка осем нула нула
точка пет едно точка две) със застроена площ 19 кв. м (деветнадесет
квадратни метра), с брой етажи 1 (един), с предназначение: Друг вид сграда за
обитаване.
Излагат, че правото на собственост върху описаните по-горе поземлен
имот и сгради са придобили на 16.09.2020 год., посредством покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 026 том IV рег.№ 3805 дело № 558 от 2020 г. на Нотариус Б. К.,
Нотариус с район на действие - района на Троянски Районен Съд, вписан в
регистъра при Нотариалната камара - гр. София под № 337, който акт е
вписан в Служба по вписванията Троян с Вх.рег. № 2725 от 16-09-2020 г. Акт
№ 22 том X дело № 1945, по силата на който Ц. В. М. е закупила от Г. Д. Т. и
М. С. Т. описания по-горе имот.
Твърди се, че към 16.09.2020 год. двамата ищци са в граждански брак,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс,
недвижимият имот принадлежи общо на двамата.
Сочи се, че Г. Д. Т. и съпругата му и М. С. Т. се легитимират като
собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198 том I per. №
1726 дело № 180 от 2008 г. на Нотариус М. Г. - Нотариус, регистриран в
Нотариална камара под № 477, с район на действие района на Районен съд
Троян. Излага се, че имота са закупили от Т. Н. Т. и М. С. Т., които са го
придобили на 31.10.2007 год., от М. Т. П. и Д. Т. М..
Твърди се, че до 16.09.2020 год. Г. Д. Т. и съпругата му и М.С.Т. са били
2
единствените собственици на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
02302.800.51 в село Б. и на всички построени в имота сгради, като за периода
от 28.03.2008 год. до 16.09.2020 год. са го владяли непрекъснато,явно и
необезпокоявано, лично за себе си и никога не са губили владението и
фактическата власт върху имота и никой не е оспорвал собствеността или
владението им.
Излага се, че отделно от сградите в ПИ с идентификатор 02302.800.51
е разположен и фургон, който до 10.11.2020 год. не се обитавал от никого, а
на 10.11.2020 год. установили, че във фургона се е настанила и е започнала да
живее ответницата К.С.О..
Сочат, че на 20.11.2020 год. ищецът по настоящото дело - С. А.
Ф. подал жалба до Районна прокуратура гр. Троян, а в последствие
установили, че на 30.11.2020 год. К.С.О. се е снабдила с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 004 т. IV,
рег.№ 4668, дело №558/2020 г., с който е призната за собственик по давностно
владение върху ПИ с идентификатор 02302.800.51, заедно с построените в
имота СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 02302.800.51.1 и
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 02302.800.51.2.
Поради гореизложеното ищците считат, че за тях е налице правен
интерес да бъде установено правото си на собственост по отношение на
процесния имот и молят съдът да осъди ответницата К.О. да им предаде
владението върху така описания по-горе имот. Претендират се сторените
съдебни разноски.
На ответницата К.О. е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК и в
предвиденият едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в който излага
съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията. Навежда се
твърдение, че е придобила имота на основание придобивна давност, като
излага се, че повече от 10 години го владее непрекъснато, спокойно, явно и
необезпокоявано и го ползва като свой, поддържала го е, опазила го е,
правила е ремонти в него и никой не се е противопоставял на владението и
през тези години. Настоява се за отхвърляне на иска. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът Р.
Д. О., чрез назначения му от съдът особен представител – адв.К.Д. от ЛАК,
който излага съображения за недопустимост на предявеният иск по
отношение на ответникът Р. Д., а по същество за неоснователност.
По искане на страните, в хода на производството са събрани гласни
доказателства досежно установяване на факта и периода на придобивната
давност.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
3
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. За
успешното му провеждане е необходимо да бъде установено
кумулативно следното: ищецът да е собственик на имота, предмет на исковата
претенция, вещта да се намира във владение на ответника и установяването
на обстоятелството, че ответникът владее този имот без правно основание.
Ищците се легитимират като собственици на процесният имот по силата
на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 026 том IV
рег.№ 3805 дело № 558 от 2020 г. на Нотариус Б.К., Нотариус с район на
действие - района на Троянски Районен Съд, вписан в регистъра при
Нотариалната камара - гр. София под № 337, който акт е вписан в Служба по
вписванията Троян с Вх.рег. № 2725 от 16-09-2020 г. Акт № 22 том X дело №
1945,
Ответницата поделото К.О. навежда твърдения, че е собственик на
имота, на основание придобивна давност и представя констативен нот.акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 004 т. IV,
рег.№ 4668, дело №558/2020 г. на Нотариус Д.К. - Нотариус с район на
действие РС-Троян, рег.№525 на Нотариалната камара, който акт е вписан в
Служба по вписванията Троян с Вх.рег. № 3631 от 30-11-2020 г. Акт № 94
том XIII дело № 2679.
По направеното възражението за недопустимост на производството по
отношение на ответникът Р. Д. О.. От събраните по делото доказателства –
препис извлечение от Акт за сключен граждански брак /л.40/ се установява,
че ответниците са в брак от 08.12.1988г.
От дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от К.О. се установява,
че след сключване на брака, Р.О.е напуснал РБългария и от 1988г. са във
фактическа раздяла. Заявява, че същият не е осъществявал владение върху
проц.имот, няма принос в неговото придобиване.
Тъй като решението следва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, а в
производството по делото те имат положението на необходими другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, в случая е налице съвместна собственост,
която обуславя съвместна процесуална легитимация, поради което общото
предявяване на иска срещу двамата съпрузи е условие за допустимост на
процеса / в този смисъл Решение № 21 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 716 / 2012
г. на ВКС, I г.о./ Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК: „По предявен от или срещу съпрузите иск
за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни
другари.“.
От приложените на л.121 и л.122 доказателства – писма от Община
Троян, отдел „Местни приходи“ се установява, че за имот с идентификатор
02302.800.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ.
Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, в м. "***", местност „***“,Г. Д. Т. и
4
М.С.Т. /праводатели на ищците/, за периода от 2008г. до 2014г. не са
заплащали данък върху недв.имот и такса битови отпадъци, а за периода от
2015г. до 2020г. дължимата такса битови отпадъци е заплатена на
08.09.2020г. По отношение на К.О. се установява, че същата не е подавала
декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, а такава е генерирана служебно на
14.12.2020г.
От приложената по делото на л.116,117 /118,119/ справка от МВР - ГД
„Гранична полиция“ се установяват регистрираните данни за преминаване
през ГКПП на РБългария на К.С.О..
От разпита на свидетелят Г. Д. Т. се установява, че е закупил
процесният имот /заедно с други имоти в Община Троян/ с цел инвестиция,че
имал договорка с брокер на име В.Г.,който да се грижи за имотите му и за
тази цел му бил „пращал пари да ги коси“. От показанията на свидетелят се
установява, че през периода 2013 -2018 година не е посещавал имота, че през
2018 година „….съседите ми се обадиха да ми кажат,че някой се е настанил в
имота…“, въпреки получената информация, пристигнал в гр.Троян през
2020г. по повод друга негова сделка.
Свидетелят удостоверява с показанията си, че не е заплащал ежегодно
данъци за имота, като уточнява, че „….По принцип данъците ги
плащам,когато трябва да извършвам прехвърлителна сделка", което
обстоятелство се установява и от представеното по делото писмо от Община -
гр.Троян, отдел „Местни приходи".
От показанията на свид. М.Д. се установява, че ответницата се
настанила и заживяла в имота „…Преди 5-6 години…… тя си прекарала
ток… и вода от съсед…“.
От показанията на свид. И.И. се установява, че е живял в чужбина от
2008г. до 2015 година и не знае кой е владял имота през това време но знае,че
след 2015 година в имота живее К.О..
От показанията на свид.Д.Г. се установява, че е родена и живее в
близост до процесният имот, знае, че ответницата и нейният приятел живеят в
имота от 2008 година, че К.О. е живяла във“.. виличка..“,която се е намирала
в имота,но през 2012 година тя изгоряла;че К. „…поддържа,коси и почиства
имота,оградила го е и е поставила порта, прекарала е вода …“, като дори след
като постройката в имота изгоряла, К.О. останала в имота, пригодила си „…
нещо като стаичка с покривче,където да живее….“,а след това в имота си
поставила фургон.
От показанията на св.Ц.Ц. се установява, че през
2008година,поддържайки като работник пътя Троян-Б. е видял ответницата в
имота. Твърди, че го почиствала и му споделила, че го е закупила за 13
хил.лева. Заявява, че след време свидетелят и гостувал, като му е известно, че
3-4 години след придобиването на имота около 2012-2013 година,
постройката в него изгоряла, като ответницата „…изчистила имота след
5
пожара…. оградила мястото след пожара…“.. Категорично заявява, че след
2008 година в процесният имот не е виждал друг, освен К.О. „……от 2008 -до
2019 година само К. живее в този имот…“.
От показанията на свид. Я.Е. се установява, че К. е закупила имота
2007-2008 година,че е живяла в нещо,което той нарича „барака" до момента, в
който е изгоряла. Свидетелят удостоверява с показанията си, че „…К.
поддържа имота…..там тя има градина…тя е оградила имота…тя си е
прекарала в имота ток и вода…“..
От показанията на свид.М.П. се установява, че познава К.О. от около
20г., знае, че живее „… по пътя за Б., след завоя малко понагоре в дясната
страна. …в нещо като къщичка, която си беше направила в имота от 2007 – 8
година. След това й изгоря виличката или бараката. Преди 4-5 години тя си
купи фургон…“. Твърди, че мястото е оградено, че тя го е подобрила. Сочи,
че никога не му е споделяла след „…. 2005 г. някой да й е пречил да си живее
там….“.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, И.И., Д.Г., Ц.Ц.,
Я.Е. и М.П. като счита, че същите са обективни, непосредствени и
подкрепящи се от останалият събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свид. Г. Д. Т. прецени съобразно разпоредбата на чл.172
ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, като не кредитира същите в
частта, в която свидетелят твърди, че е поддържал имота чрез трети лица -
В.Г., че е посетилпроц.имот октомври – ноември 2012г. заедно с „брокера
В.“, тъй като по делото беше установено, че В.Г. е напуснал адреса, който
обитава /установен при извършена сл.справка по Наредба №14/18.11.2009г./, а
от приложената на л.144 справка от МВР- ГД „Гранична полиция“ се
установява, че през 2012г. и 2013г. няма регистрирано влизане в РБългария.
Установено е от посочената справка, че за периода 01.01.2012г. до
28.02.2022г. В.Г. има регистрирано влизане в РБългария на 14.09.2020г. и
регистрирано излизане на 18.09.2020г. Съдът не кредитира показанията на
свидетелят Т. и досежно обстоятелството, от кога в имота е поставен фургон,
тъй като настоящият състав констатира противоречие в тази част от
показанията а именно: В с.з. свидетелят заявява: „………мисля, че през
2020г. имах някакви сделки и съм минавал от там и съм видял, че има
фургон…“, като малко по- късно в показанията си твърди, че „……След като
съседката ми се обади /през 2018г./, че някой се е настанил в имота ми, за
пръв път посетих на място имота след като го бях продал, в деня на
предходното с.з. – 15 или на 16.06.2021 г., и тогава видях фургона….“.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. М.Д., тъй като
намира същите за заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК поради факта, че
свидетелката е била потенциален купувач на имота, което се установи от
показанията на свид.Г. Д. Т. /праводател на ищците/ „…преди да ми се обадят
съседите по имот, някъде около 2018 г., че искат да го купят, аз не съм идвал
6
в Троян. Първо ми се обадиха съседите, че искат да го купуват. Аз им обявих
цената, на която съм го купил и те се отказаха. …..“. Съдът констатира и
противоречие в показанията на свидетелката Д. по отношение на следните
обстоятелства: Свидетелката твърди в с.з., чепритежава имот, съседен на
процесния от 2007-2008г. , твърди, че „….В имота имаше ток, който беше
прекаран, може би по инициатива на родители на К.……. И. цяла линия,
която захранваше целия квартал……съседът от другата страна на имота й
даде ток. Това е било много отдавна, не съм била там тогава…“, т.е. преди
2007-2008г., а в същото време заявява, че: „…. К. се настани в имота преди 5-
6 години….“.
При така изложените фактически обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за
уважаване на ревандикационния иск.Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за
собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се
нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да
наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до други
изводи в противоречие с константната съдебна практика.
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки
са свързани с установяване правото на собственост на ищеца върху процесния
имот от една страна, а от друга - упражняваната върху същия имот
фактическа власт без правно основание от ответника. В тежест на последния е
да докаже, че държи имота на правно основание, ако такова е налице. В
разглеждания случай ищецът и ответницата са ангажирали доказателства за
наличието на предпоставките, за които всеки един от тях носи
доказателствената тежест.
Тъй като ищцата Ц. Ф. се легитимира като собственик на процесния
имот, въз основа на сделка–покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 026 том IV рег.№ 3805 дело
№ 558 от 2020 г. на Нотариус Б.К., Нотариус с район на действие - района на
Троянски Районен Съд, вписан в регистъра при Нотариалната камара - гр.
София под № 337, по този начин е установена и активната и материална
легитимация по предявения иск по чл.108 от ЗС.
Спорно по делото е обстоятелството, дали ответницата К.О. е
придобила по давност имота в с.Б., общ.Троян, в сочения от нея 12-годишен
период, считано от 2008г. до 2020г.
Давностното владение, съгласно чл. 77 от ЗС е оригинерен способ за
придобиване на собствеността, към което са изискуеми следните
предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт –
държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в
явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия, типични и
7
включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани
лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на
владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения
от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно
владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския
оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като
последица от осъщественото владение.За да се признае правото на
изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10
години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/и
да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право
на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и
пълно.
По делото беше установено по безспорен и категоричен начин, че от
2008 година - до 2020 година /когато ищците са и оспорили владението/,
ответницата К.О. е станала собственик на процесният имот, тъй като го е
придобила въз основа на давностно владение, продължило повече от 10
години. Доказателствата по делото навеждат на извод, че са изпълнени и
двете условия, необходими за придобиване право на собственост върху имота
- бе доказано, че ответницата се е настанила в имота и установила фактическа
власт върху него през 2008 година и до есента на 2020 година/ т.е повече от
12 години / тя живее в него, владяла е имота за себе си, явно и спокойно,
почиствала го, облагородявала, водоснабдила, прекарала ток, направила през
годините ограда, поставила метална порта, като в последствие, позовавайки
се на изтекла в нейна полза придобивна давност се е снабдила с нот.акт за
собственост № 004 т. IV, рег.№ 4668, дело №558/2020 г. на Нотариус Д.К. -
Нотариус с район на действие РС-Троян, рег.№525 на Нотариалната камара.
От доказателствата по делото- справка от МВР - ГД „Гранична
полиция“/л.116,117/ се установи, че за периода 01.01.2011г. до 30.11.2020г.
ответницата К.С.О. не е напускала пределите на страната за период, по-дълъг
от 6 месеца, поради което съдът счита, че фактическата власт по отношение
на проц.имот, осъществявана от ответницата О. не е прекъсвана за време, по-
дълго от 6 месеца, каквото е изискването на чл. 81 от ЗС.
Събраните в хода на процеса доказателства за принадлежността на
правото на собственост по отношение на проц.имот в полза на ищците не
оборват изложените по-горе аргументи. Безспорно е обстоятелството, че
праводателите на ищците през 2008г. са закупили проц.имот, но не бяха
събрани доказателства, от които да се установят твърденията в ИМ,
подържани в хода на производството и в представената по делото писмена
8
защита, че от 2008г. са осъществявали владение лично за себе си на
проц.поземлен имот, в едно с всички сгради и подобрения, което се
установява от заявено от свид.Т. в с.з. и от останалите събрани в хода на
производството гласни доказателства.
Изложените по-горе аргументи мотивират настоящият състав да
приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.79 ЗС, поради което
следва да се приемеза основателно правопораждащото възражение, че К.О. е
придобила правото на собственост върху процесният недвижим имот на това
основание, поради което предявеният от ищците ревандикационен иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на главният иск, неоснователна и недоказана се явява и
акцесорната претенция с правно основание чл.537 ал.2 ГПК - да бъде отменен
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 004 т. IV, рег.№ 4668, дело №558/2020 г. на Нотариус
Д.К. - Нотариус с район на действие РС-Троян, рег.№525 на Нотариалната
камара, който акт е вписан в Служба по вписванията Троян с Вх.рег. № 3631
от 30-11-2020 г. Акт № 94 том XIII дело № 2679, с който К.С.О. е призната за
собственик на спорният имот, въз основа на давностно владение.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищците следва да бъдат възложени съдебните разноски, направени от
ответницата в размер на 400.00-четиристотин лева, представляващи разноски
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Ц. В. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и С. А. Ф. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу К.С.О. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, настоящ: с. Б., община Троян, област Ловеч, местност „***", и Р. Д. О.,
гражданин на К., с адрес: с. Б., община Троян, област Ловеч, местност „***"
иск с правно основание чл.108 от ЗС – да бъдат признати ищците за
собственици на процесният имот и да бъдат осъдени ответниците да им
предадат владението върху имота.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният акцесорен иск
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 004 т. IV, рег.№ 4668, дело №558/2020 г. на Нотариус Д.К. -
Нотариус с район на действие РС-Троян, рег.№525 на Нотариалната камара,
който акт е вписан в Служба по вписванията Троян с Вх.рег. № 3631 от 30-11-
2020 г. Акт № 94 том XIII дело № 2679, с който К.С.О. е призната за
собственик на спорният имот, въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА Ц. В. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и С. А.
9
Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.С.О. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, настоящ: с. Б., община Троян,
област Ловеч, местност „***" сторените по делото разноски в размер на 400-
четиристотин лева, съобразно представен списък по реда на чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивнообжалване пред Окръжен съд Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10