№ 4924
гр. София, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20201110144289 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Ищецът
АЛ. АНГ. М., ЕГН: ********** иска да бъде признато за установено по отношение на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, че не дължи сумата в размер на 846,78 лева
по изпълнителен лист от 14.06.2016 г., претендирана от ответника по изп. дело №
20169190400617 от 2016 г. на ЧСИ-Сийка Анадолиева, с рег. № 919.
Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни
действия от страна на взискателя за период повече от 3 години от влизане в сила на
Заповедта за изпълнение на парично задължение от 18.06.2013 г., поради което е следвало
изпълнителното дело да се е прекратило на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че в
производството, по което е издаден изпълнителният лист, актовете се издават въз основа на
определение на районния съд. Oпределението било постановено въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2013 г., поради което следвало да се
прилои тригодишната давност по ЗЗД. Давността била започнала да тече от влизането в сила
на Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2013 г. и впоследствие след
образуване на изпълнителното дело не била прекъсвана, доколкото действието на
образуване на изпълнително дело не прекъсвало давността. Не били извършвани
изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което твърди, че давността не била
нито спирана, нито прекъсвана. Ищецът също така твърди, че давността била започнала да
тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение и от този момент до завеждането на иска
били изтекли дори повече от 5 години.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение претендираното с нея вземане е
станало ликвидно – безспорно установено по основание и размер, като се преклудират
възраженията на длъжника, свързани със съществуване вземането на кредитора. Тези правни
последици се приравнявали на силата на пресъдено нещо, поради което ответникът счита, че
приложимата погасителна давност в случая е 5 години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с наведените твърдения от
страна на ищеца относно недължимост на сумата по изпълнително дело № 20169190400617
от 2016 г. на ЧСИ-Сийка Анадолиева, с рег. № 919 поради изтичане на погасителната
давност за него, в тежест на ответника „Топлофикация София“ ЕАД е да докаже
дължимостта на процесната сума. В случая това включва предприемането на действия,
които спират и/или прекъсват теченето на погасителната давност по отношение на
процесното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение.
Между страните не се спори, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от страна на ответника, е образувано ч.гр.д. №8602/2013 г. по описа
на СРС, 87 състав. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение на 18.06.2013
г., като след влизането в сила е бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. за
следните суми: сумата от 679,60 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.04.2010
г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2013 г. до окончателното
заплащане на вземането, лихва за забава в размер на 167,18 лева за периода от 01.06.2010 г.
до 17.04.2013 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е
направил искане за образуване на изпълнително производство на 11.08.2016 г., в резултат на
което е образувано изп. дело № 20169190400617 от 2016 г. на ЧСИ-Сийка Анадолиева, с рег.
№ 919.
Като доказателство по делото е приложено изп. дело № 20169190400617 от 2016 г. на
ЧСИ Сийка Анадолиева, с рег. № 919. Със запорно съобщение от 31.10.2016 г. до
„Обединена българска банка“ АД, получено от банката на 10.11.2016 г., е наложен запор
върху всички сметки на ищеца в банката. На 13.11.2016 г. съобщението за образувано
изпълнително дело и наложените запори и възбрана върху недвижим имот на ищеца,
находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 49, вх. В, ет. 2, ап. 55, е получено от ищеца.
По изпълнителното дело, на 27.03.2019 г. е извършен и опис и оценка на движимите вещи
на длъжника – ищец в настоящото производство, находящи се на адрес: гр. София, ж.к.
Дружба, бл. 49, вх. 3, ет. 2, ап. 55, като съобщението за насрочване на описа е получено от
ищеца на 16.03.2019 г.
Не се установи по делото точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 18.06.2013 г. Съдът обаче намира, че с
оглед останалите изяснени факти и обстоятелства по делото, неясният момент на влизане в
сила на заповедта за изпълнение в случая не препятства правилното разрешаване на спора,
предмет на делото.
Основният спорен въпрос между страните е относно срока на погасителна давност,
приложим относно установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания.
Настоящият състав намира за правилно виждането, че вземанията, установени с влязла в
сила заповед за изпълнение, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок от
влизането в сила на заповедта, освен ако са предприети действия, които спират и/или
прекъсват давността.
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква
в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може
да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК,
поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато вземането, макар и да
2
представлява такова по чл. 111 от ЗЗД, е установено с решение, постановено по реда на чл.
422 от ГПК след подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, същото при
всички положения се погасява с общата петгодишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката тригодишна давност – в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и последната е влязла в сила, това би създало различен режим, при
който срокът на приложимата спрямо вземането погасителна давност, ще зависи от
процесуалното поведение на длъжника. Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. По действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /Така Определение № 480 от 27.07.2010г.
на ВКС по ч.гр.д. № 221/2010г., Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №
1366/2015г/.
Наистина погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, започва да тече едва с влизането в сила, като в настоящото производство не
беше установен моментът на влизане в сила на заповедта за изпълнение от 18.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 8602/2013 г. по описа на СРС, 87 състав. Този момент обаче винаги следва
момента на нейното издаване, доколкото длъжникът има 2-седмичен срок за подаване на
възражение срещу заповедта след получаването . В този смисъл, след като от датата на
издаване на заповедта за изпълнение (18.06.2013 г.) до налагането на запор върху сметките
на длъжника (10.11.2016 г.) е видно, че не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок, то на
по-силно основание следва да се приеме, че давностният срок няма как да е изтекъл към
датата на налагане на запора и като се вземе като начална дата датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, която дата винаги следва издаването ѝ (в случая – на 18.06.2013 г.).
Във връзка с изложеното е видно, че от издаване на заповедта за изпълнение на
18.06.2013 г. до налагането на запора (на 10.11.2016 г.) и възбрана върху недвижим имот не
е бил изтекъл 5-годишния давностен срок за вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. Наистина образуването на изпълнителното дело не е действие по чл. 116 ЗЗД, с
което се прекъсва погасителната давност за вземането. Налагането на запор върху сметките
на длъжника и на възбрана върху имоти обаче са действия, които прекъсват давността – така
т. 10 от Тълкувателно решение 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С прекъсването на давността започва да тече нова давност. С оглед на изложеното,
настоящият състав намира, че с налагането на запор върху сметките на ищеца в „Обединена
българска банка“ АД, който запор е наложен на 10.11.2016 г. с получаването на запорното
съобщение от банката, е прекъсната погасителната давност за задълженията на ищеца,
установени в заповед за изпълнение от 18.06.2013 г., като от 11.11.2016 г. е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок за задълженията на ищеца.
Тази давност е прекъсната още веднъж с извършването на опис и оценка на
имуществото на длъжника по изпълнителното дело, което е извършено на 27.03.2019 г.
Въпреки че в Протокола за опис на движими вещи от 27.03.2019 г., съставен от ЧСИ Сийка
Анадолиева, е посочено, че в жилището не са открити секвестируеми вещи, извършеният
опис е прекъснал теченето на давността за вземането, предмет на принудително изпълнение
– така т. 10 от Тълкувателно решение 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Възприемането на противното сериозно би застрашило интересите на кредитора, като би
поставило прекъсването на давността в зависимост от наличието или липсата на
секвестируемо имущество в патримониума на длъжника.
Както вече беше установено, давността за вземането на ответника по изп. дело №
20169190400617 от 2016 г. на ЧСИ-Сийка Анадолиева, с рег. № 919 е била прекъсната с
извършването на опис и оценка на имуществото на длъжника А.А. Метнов на 27.03.2019 г.,
3
от който момент е започнала да тече нова давност. Видно е, че към датата на приключване
на устните състезания по настоящото дело, а именно – 16.09.2021 г. не е изтекъл
приложимия към процесните вземания 5-годишен давностен срок, поради което предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната
помощ чл. 37 от Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В
редакцията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към
момента на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по дела с
определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до 300 лева. С
оглед на изложеното, настоящият състав намира, че с предвид неголямата фактическа и
правна сложност на настоящото дело, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. АНГ. М., ЕГН: ********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, с който ищецът иска да се признае за установено, че не дължи сумата в размер на
846,78 лева по изпълнително дело № 20169190400617 от 2016 г. на ЧСИ-Сийка Анадолиева,
с рег. № 919, район на действие – Софийски градски съд, тъй като същата е погасена по
давност.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. М., ЕГН: ********** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4