№ 380
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пловдив за
отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал
съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по
чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 26.09.2022г. съдът е
установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва необходимата
конкретика относно фактите, срещу които подсъдимият да се брани, а
обвинението да доказва.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт
във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия,
респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на
базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да
организира защитата си. Това важи в пълна степен и за бланкетните правни
норми, каквато е тази по чл.343 НК, където конкретното нарушение на
бланкетната норма следва да бъде посочено фактически пълно, ясно и точно
или казано по друг начин необходимо е да са посочени всички факти, които
прокурорът счита, че очертават нарушението на съответната бланкетна норма,
както от обективна, така и от субективна страна.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за
процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на
претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да
провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия.
Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени фактите /подробно посочени в атакуваното
определение/ необходими за пълно и точно фактическо обвинение. Тази
фактологична празнина не може да бъде запълнена с цитираното в
обвинителния акт заключение на вещите лица по назначената АТЕ.
Експертизата е един от доказателствените способи по НПК, посредством
който способ се изясняват обстоятелства по делото, за които са необходими
специални знания, а заключението на вещите лица е доказателствен източник
за тези обстоятелства. Същото обаче не е задължително за органите на съда и
на досъдебното производство и подлежи на внимателен анализ и преценка.
Прокурорът е този, който в хода на досъдебното производство следва да
прецени дали и доколко експертното заключение е относимо към предмета на
доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния
2
акт кои факти се установяват посредством това заключение.
Отделно от така установената липса на основни факти за деятелността
на подсъдимия, посочените такива са неясни и противоречиви.
Първоинстанционният съд правилно е забелязъл както неяснотите, така и
противоречията във фактическата обосновка на прокурора за времето,
мястото и механизма на настъпилото ПТП и конкретното участие подсъдимия
в него. Неясно е защо представителят на държавното обвинение фактически е
посочил, че причината за блъскането на пешеходката е закъснялата реакция
на обвиняемия, т.е. че той не е контролирал непрекъснато управлявания от
него автомобил, които му действия попадат в обхвата на разпоредбата на
чл.20, ал.1 ЗДвП/, а е квалифицирал същото като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП,
определящо изискването за управление на МПС със съобразена скорост. Тук е
местото да се обърне внимание, че двете норми, макар и в обхвата на
разпоредбата на чл.20 ЗДвП касаят коренно различни императиви за водачите
на МПС при управлението им. Нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП задължава
водачите да не отклоняват вниманието си, да контролират непрекъснато
автомобила и да реагират своевременно на създалите се опасности на пътя.
Тази норма, за разлика от разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП не е свързана по
никакъв начин със скоростта на автомобила и двете норми не могат да
съществуват заедно.
Същото се отнася и за разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, която съдържа
две напълно различни хипотези, но в обвинителния акт липсва
конкретизиране в коя от двете хипотези попада поведението на водача на
МПС и така общо посочено нарушението не позволява на обвиняемия да го
разбере и да организира правилно защитата си.
Обобщено, въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда
по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и
законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното
заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил
първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на
протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото
3
върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени
процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен
и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни
последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подаденият срещу него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1182/26.09.2022г. по нохд №
1364/22г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4