Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
Normal;за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. С определение от 03.05.2011 год., постановено по гр. дело № 508 по описа на Павликенски районен съд за 2010 година, производството е прекратено, разпоредено е връщане на исковата молба. Определението е обжалвано от ищеца А. К. П. с искане за отмяната му. Изложени са доводи за неправилност на атакувания акт. Указанията на съда били в срок изпълнени, исковата молба била редовна. При тези факти липсвало основание за прекратяване на производството по делото. Съдът обсъди наведените доводи и, след преценка на доказателствата по делото, приема: Производството по делото е образувано по искова молба на частния жалбоподател, с която от ответната кооперация „Н. Н.”, с. Г.Л., претендира присъждане на сумата от 4 787,58 лв., рента за внесена в кооперацията земя за времето от 1996 година до 2009 година, сумата от 3 269,01 лв., мораторна лихва върху първото вземане и разноските по делото. Претенциите си е основал на твърдение да е член на ответната кооперация и да е внесъл наследствени земи с обща площ от 78 декара. Като е намерил исковата молба за нередовна по смисъла на чл. 129 от ГПК първостепенният съд е оставил производството без движение, давайки указания на ищеца да посочи как е формирана исковата сума, ако се касае за рента на каква стойност възлиза тя за декар площ, по години за исковия период да посочи стойността дължимата рента, да конкретизира с площ, землище и местност внесените в кооперацията земеделски земи, да уточни претенцията за лихва по години. С молба от 08.03.2011 година ищецът е посочил, че вземането е фиксирано по стойност и периоди в справка, издадена от председателя на ответната кооперация и приложена като доказателство към исковата молба. По повод задължението да индивидуализира внесените ниви се е позовал на писмо № 10 от 12.01.2004 година, също приложение към делото. С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че указанията на съда не са изпълнени и на това основание е постановил прекратяване на делото и връщане на исковата молба. Частната жалба е основателна. В съответствие с изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК ищецът е посочил фактите, от които извлича тезата си да му се дължат исковите суми, фиксирал е последните по периоди и стойност. Чрез препратките в молбата от 08.03.2011 година е изпълнил допълнителните изисквания на съда. При тези обстоятелства липсва възможността, към която съдът е прибегнал – да прекрати производството по делото. Следвало е да пристъпи към разглеждане на спора. Атакуваното определение е постановено при нарушение на чл. 129 във връзка с чл. 127 от ГПК и следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на исковите претенции по същество. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението в частта, с която съдът е отказано отстраняване на съдията-докладчик по реда на чл. 22 от ГПК. В тази част определението не подлежи на съдебен контрол отделно от решението по същество на делото. Ако са налице основания за отстраняване на съдията, доводи в тази насока страната може да развие в жалбата си против съдебния акт, с който се решава спора по същество. Затова съдът не се произнася по този въпрос. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Отменя, по реда на чл.278 от ГПК, определение от 03.05.2011 год., постановено по гр. дело № 508 по описа на Павликенски районен съд за 2010 година, в частта, с която производ±твото е прекратено и е разпоредено връщане на исковата молба. Връща делото на Павликенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |