Р
Е Ш Е Н И Е
№
242
гр. Хасково, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р.К.,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 290 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
108 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 689 по описа на РС – Димитровград
за 2018 г., на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на
М.П.Д., че А.В.А., С.В.А. и С.П.С. са съсобственици, всеки на ¼ ид.
части от следните недвижими имоти: 1. ПИ № 21052.308.90 по КК и КР на гр.
Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково, вид територия - земеделска, с начин на трайно
ползване - друг вид нива, с площ от 4 000 кв. м., стар номер - 308047, при
граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.308.66, 21052.308.88,
21052.308.89, 21052.308.85 и 21052.308.48; 2. ПИ № 21052.304.10 по КК и КР на
гр. Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково, вид територия - земеделска, с начин на трайно
ползване - друг вид нива, с площ от 2 346 кв. м., стар номер - 304010, при
граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.304.11, 21052.304.18,
21052.308.63, 21052.304.09, 21052.304.07 21052.304.04; 3. ПИ № 21052.345.36 по
КК и КР на гр. Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***,
обл. Хасково, вид територия - земеделска, с начин на
трайно ползване - друг вид нива, с площ от 1 746 кв. м., стар номер - 345036,
при граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.345.37,
21052.345.40, 21052.345.35 и 21052.345.39; 4. ПИ № 21052.327.35 по КК и КР на
гр. Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково, вид територия - земеделска, с начин на трайно
ползване - друг вид нива, с площ от 873 кв. м., стар номер – 327035, при
граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.327.34, 21052.327.33,
21052.327.36 и 21052.327.50; 5. ПИ № 61368.214.5 по КК и КР на с.***, общ.
Димитровград, находящ се в местността *** в землището на с.***, общ. Димитровград,
обл. Хасково, вид територия - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, с
площ от 2 000 кв. м., при граници - съседни поземлени имоти с идентификатори:
000657, 61368.214.4, 61368.214.26, 61368.214.25 и 61368.214.6, като М.П.Д. е осъдена
да предаде владението на А.В.А., С.В.А. и С.П.С. на общо ¾ ид. части или
на ¼ ид. части за всеки от тях от описаните имоти.
На основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК са отменени Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 158, том IV, рег. № 5297, дело № 636/2015 г., съставен на 22.10.2015 г.
от нотариус Румяна Велева с рег. № 398 по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие – РС Димитровград, вписан в Служба по
вписванията - гр. Димитровград по вх. рег. № 3966 от 22.10.2015 г., дв.вх. рег.№ 3964 от 22.10.2015г., акт № 147, том 12, дело
№ 1709, партидна книга, стр. 73923, с който М.П.Д. е била призната за
собственик на следните имоти: ПИ № 21052.308.90 с площ от 4 000 кв. м. в
местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково,
ПИ № 21052.304.10 с площ от 2 346 кв. м. в местността *** в землището на гр.***,
обл. Хасково, ПИ № 21052.345.36 с площ от 1 746 кв.
м. в местността *** в землището на гр.***, обл.
Хасково, ПИ № 21052.327.35 с площ от 873 кв. м. в местността *** в землището на
гр.***, обл. Хасково, в частта над ¼ ид. части
от тези имоти; Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 159, том IV,
рег. № 5304, дело № 637/2015 г., съставен на 22.10.2015 г. от нотариус Румяна
Велева с рег. № 398 по регистъра на Нотариалната камара на Република България,
с район на действие – РС Димитровград, вписан в Служба по вписванията - гр. Димитровград
по вх. рег. № 3967 от 22.10.2015г., дв. вх. рег. №
3959 от 22.10.2015г., акт № 143, том 12, дело № 1705, партидна книга, стр.
73905, с който М.П.Д. е била призната за собственик на нива от 2.00 дка,
находяща се в местността ***, представляваща имот № 214005 по плана на с.***,
общ. Димитровград, в частта над ¼ ид. част от този имот; Констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти по писмени документи с № 183,
том I, рег. № 1394, дело № 164/2018 г. на Румяна Велева с рег. № 398 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие –
РС Димитровград, вписан в Служба по вписванията - гр. Димитровград по вх. рег.
№ 1399 от 08.05.2018 г., дв. вх. рег. № 1397 от
08.05.2018г., акт № 198, том IV, дело № 680, партидна книга, стр. 73896, с
който М.П.Д. е била призната за собственик по писмени документи на всички
горепосочени поземлени недвижими имоти в частта над ¼ ид. части от тези
имоти.
Със същото
решение М.П.Д. е осъдена да заплати на А.В.А. и С.В.А. сумата в общ размер на
725 лв., а на С.П.С. сумата от 390 лв., представляващи направени по делото
разноски.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от М.П.Д.,
чрез пълномощник адв. Д.К., с
твърдение, че е неправилно, поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са доводи, че
ответницата е придобила правото на собственост върху имотите на основание
придобивна давност, като в съдебно заседание се е позовала на давностното владение и на наследодателя си, което обаче не
е обсъдено от районния съд. Сочи се, че за ищцата С.С.
не са ангажирани никакви доказателства да е упражнявала фактическа власт по
отношение на имотите. Изложени са подробни съображения във връзка с направеното
оспорване на представените договори за наем на земеделските земи. Твърди се, че
ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили истинността на тези
договори. Оспорва се съдържанието на тези документи и техните правни последици.
Поддържа се, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като е кредитирал свидетелски показания относно сключването на
договорите, за които законът изисква писмен акт. Изтъква се, че от събраните
гласни доказателства се установява, че ответницата е получавала цялата рента от
имотите, макар и опосредено чрез майка си, което по
категоричен начин доказва осъществяваното от нея владение. В заключение
е посочено, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно извода си за
основателност на исковата претенция, като неправилно е осъдил ответницата да
предаде владението, доколкото е установено, че не го упражнява. С оглед
изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените ревандикационни
искове. Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание адв. Ч., пълномощник на въззиваемите А.В.А.
и С.В.А., оспорва наведените в жалбата доводи и претендира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с искане за
присъждане на разноски. В качеството си на процесуален представител на С.П.С.
пред въззивния съд адв. Я. изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли постановеното решение да бъде
оставено в сила, като претендира деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени ревандикационни искове по
чл. 108 ЗС, предявени от А.В.А., С.В.А. и С.П.С. против М.П.Д., за
установяване правото на собственост на всеки от ищците върху ¼ ид. части
и осъждане на ответницата да им предаде владението върху същите идеални части
от следните недвижими имот: 1. ПИ № 21052.308.90 по КК и КР
на гр. Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково, с площ от 4 000 кв. м., стар номер – 308047;
2. ПИ № 21052.304.10 по КК и КР на гр. Димитровград, находящ се в местността ***
в землището на гр.***, обл. Хасково, с площ от 2 346
кв. м., стар номер - 304010; 3. ПИ № 21052.345.36 по КК и КР на гр.
Димитровград, находящ се в местността *** в землището на гр.***, обл. Хасково, с площ от 1 746 кв. м., стар номер - 345036;
4. ПИ № 21052.327.35 по КК и КР на гр. Димитровград, находящ се в местността ***
в землището на гр.***, обл. Хасково, с площ от 873
кв. м., стар номер – 327035; 5. ПИ № 61368.214.5 по КК и КР на с.***, общ.
Димитровград, находящ се в местността *** в землището на с.***, общ.
Димитровград, обл. Хасково, с площ от 2 000 кв. м. С подадената искова молба е
направено искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадените в
полза на ответницата нотариални актове за съответните идеални части, предмет на
спора.
От фактическа
страна по делото се установява, че с решение № 28-27 от 11.01.1999 г., решение
№ 28-01 от 08.02.1999 г. и решение № 19-27 от 17.05.1999 г. на общинската
служба по земеделие в гр. Димитровград е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. В.В. върху процесните
имоти.
Видно от
представеното удостоверение за наследници А. В.В. е
починал на 11.12.1986 г. и е оставил като законни наследници: съпруга – С.Г.В.
/починала на 20.02.1988 г./, син – В.А.В. /починал на 08.12.1978 г. и заместен
от своите синове – А.В.А. и С.В.А./, дъщеря – П.А.Д. /починала на 27.02.2018
г., с наследници дъщерите си М.П.Д. и С.П.С./.
На 02.10.2000
г. между С.В.А. и А.В.А., като наемодатели, и СКС „Раковски“ – гр.
Димитровград, като наемател, е сключен договор № 366 за наем на земеделска земя
с предмет половината от площта на процесните поземлени имоти, както и други
такива, със срок от една стопанска година и възможност за продължаване. По
силата на договор № 295 за внасяне на земя в кооперацията, сключен на
24.07.2011 г. между С.В.А., А.В.А. и П.А.Д., в
качеството им на възложители, и СКС „Раковски“ – гр. Димитровград, като
изпълнител, е предоставено обработването на процесните земеделски земи в
пълната им площ от 10.965 дка. за срок от 5 години. На 12.04.2016 г. между
същите страни е сключен нов договор за внасяне в кооперацията на спорните земи,
както и на други, за срок от 5 стопански години.
Видно от представените
справки от информационната система на общинската служба по земеделие – гр.
Димитровград, за стопанските години 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г. като ползвател на процесните земеделски земи е
вписана СКС „Раковски“ – гр. Димитровград. От приложените по делото
удостоверения, издадени от СКС „Раковски“ – гр. Димитровград, се установява, че
на С.А. е изплатена рента за 2013/2014 г. – 154,53 лв./5.152 дка, 2014/2015 г.
– 144,23 лв./5.152 дка, 2015/2016 г. – 170,02 лв./5.152 дка, 2016/2017 г. –
180,32 лв./5.152 дка, а на А.А. съответно 2013/2014
г. – 105,96 лв./3.533 дка, 2014/2015 г. – 98,90 лв./3.533 дка, 2015/2016 г. –
116,59 лв./ 3.533 дка, 2016/2017 г. – 123,66 лв./ 3.533 дка. От издаденото за П.А.Д. удостоверение е
видно, че като наследница на имотите от покойния си баща А.В. В. е получавала лично рента за периода 2007 г. 2010 г.,
изплащана в натура зърно, и за периода 2011 г. – 2012 г., изплащана в брой
лева, а за периода 2013 г. – 2017 г. рентата също е изплащана в пари и получава
чрез пълномощник М.П.Д.. По делото е представено нотариално заверено на
17.07.2013 г. пълномощно, с което П.А.Д. е упълномощила дъщеря си М. П.Д. да
извършва правни действия по отношение на наследствената ѝ идеална част от
земеделски земи в землището на гр.*** и с. ****, останали ѝ в наследство
от А.В. В.
На 22.10.2015
г. е съставен Нотариален акт № 158, том IV, рег. № 5297, дело № 636/2015 г., по
описа на нотариус Румяна Велева с рег. № 398 и с район на действие – РС
Димитровград, с който М.П.Д. е призната за собственик по наследство и давностно
владение на процесните поземлени имоти, намиращи се в землището на гр.***. На
същата дата с Нотариален акт № 159, том IV, рег. № 5304, дело № 637/2015 г., по
описа на нотариус Румяна Велева с рег. № 398 и с район на действие – РС
Димитровград, М.Д. е призната за собственик по наследство и давностно владение
на поземления имот, представляващ нива от 2.00 дка, находяща се в землището на
с.***, общ. Димитровград. Въз основа на констативен нотариален акт № 183, том
I, рег. № 1394, дело № 164/2018 г. по описа на нотариус Румяна Велева с рег. №
398 и с район на действие – РС Димитровград, на 08.05.2018 г. М.Д. е призната
за собственик по писмени документи на всички спорни поземлени недвижими имоти.
С уведомление
от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, получено на
17.04.2018 г., ищците С.А. и А.А. са уведомени за
вписана по заявление на ответницата М.Д. промяна в собствеността на процесните
земи въз основа на горепосочените нотариални актове.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетели, ангажирани и от двете страни по делото. Свидетелката Т.К. Т.,
изпълняваща длъжността *** на СКС „Раковски“ – гр. Димитровград от 2000 г.,
потвърждава, че е изплащана рента на наследниците на А. В. - С.А., А.А. и П.Д.. Разказва, че при сключването на договорите е
изискано удостоверение за наследници и въз основа на него е разпределена
рентата. Свидетелката заявява, че договор може да бъде подписан само от един от
собственици и не е задължително всички да присъстват едновременно при
сключването, като останалите подписват при получаване на рентата. Според Т.
отбелязването в договора от 2016 г., че П.Д. е починала, е извършено впоследствие
след смъртта ѝ от служител на кооперацията, доколкото договорът е бил за
срок от 5 години. До този момент рентата била получавана от дъщеря ѝ – М.Д.
въз основа на пълномощно, а през 2018 г. представила нотариален акт за
собственост. От показанията на Д.Д..И. и П.Ж.П. се
установява, че са придружавали М.Д. при получаване на рентата, която след това
се е предавала на майка ѝ – П.Д.. Според тези свидетелки ответницата е
взимала цялата рента за всички спорни имоти, останали в наследство от дядо
ѝ. Споделят своите наблюдения, че М.Д. е ръководела и организирала всичко
във връзка с имотите, а сестра ѝ С.С. нямала
никакви претенции.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост върху
процесните земеделски земи с обща площ от 10.965 дка, находящи се в землището
на гр.*** и с.***, общ. Димитровград. В основата на предявената ревандикационна претенция е твърдението на ищците С.В.А., А.В.А. и С.П.С., че всеки от тях, както и ответницата М.П.Д.,
е собственик на ¼ идеални части от имотите въз основа на наследствено
правоприемство от общия им наследодател – А. В.В. От
своя страна ответницата претендира да е едноличен носител на абсолютното право
на собственост върху спорните имоти, легитимирайки се с констативни нотариални
актове за придобиването им по наследство и давностно владение.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема за
безспорно установено, че през 1999 г. правото на собственост върху спорните
земеделски земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. В.В. - С.В.А., А.В.А. и П.А.Д..
Последната, като низходящ от първа степен на общия наследодател, е придобила
½ идеални части, а другите двама наследници – ищци по делото, като
заместили на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН своя наследодател – В.А.В. /също
низходящ от първа степен/, са придобили по ¼ идеални части. От този
момент наследниците са установили своя фактическа власт върху имотите, която от
2000 г. ищците А.А. и С.А. са започнали да
осъществяват чрез СКС „Раковски“ – гр. Димитровград по силата на сключен
договор за наем. Въз основа на това наемно правоотношение е предоставено
ползването на реална площ от спорните земи, която съответства на притежаваната
от ищците идеална част. Настоящият въззивен състав намира за несъстоятелни
наведените във въззивната жалба доводи за недействителност и неистинност на
представения договор. В т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по тълк.
д. № 2/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК изрично
е предвидено, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на
земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация в ЗАЗ. Разпоредбата на чл. 4б, ал. 1
от ЗСПЗЗ, изискваща сключване на договора в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите, е неприложима в настоящия случай, доколкото е нова
норма в сила от 22.05.2018 г. Следователно към 2000 г. не е имало предвидена
форма за действителност на договора за наем на земеделска земя, поради което и
по аргумент за противното от чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК фактът на сключването
му може да се установява със свидетели. В тази насока са показанията на
разпитаната по делото Т.К.Т., *** на СКС „Раковски“ – гр. Димитровград, която
потвърждава наличието на обсъжданото наемно правоотношение като основание за
изплащаната рента. Договорът е сключен за срок от една стопанска година с
изрично предвидена възможност за автоматично продължаване и доколкото по делото
не са ангажирани доказателства за прекратяването му, следва да се приеме, че
правоотношението е запазило действието си и след изтичане на уговорения срок.
Впоследствие по силата на другите два представени по делото договори, всеки със
срок от 5 стопански години, процесните земеделски земи в тяхната цялост от
10.965 дка са внесени за съвместно обработване в кооперацията - СКС „Раковски“
– гр. Димитровград. Уредбата на този вид договори се съдържа в разпоредбата на
чл. 31, ал. 4, т. 3 от Закона за кооперациите, която в редакцията ѝ преди
изменението с ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., е предвиждала
сключването им да се извършва в писмена форма, без да подлежат на нотариална
заверка и вписване. В случая съглашенията датират от 2011 г. и 2016 г. и са
облечени в изискуемата от закона форма. Действително и по двете правоотношения
на страната на възложителя фигурира П.Д., но в договора от 2011 г. липсва неин
подпис. От друга страна този договор е облигационен по своя характер, с предмет
предоставяне ползването на земеделска земя срещу получаване на рента, което
съставлява действие на управление и може да бъде извършено от всеки
съсобственик с изричното или мълчаливо съгласие на останалите. С такава
насоченост са и показанията на свидетелката Т., съгласно които договорът може
да се подпише от един от собствениците, но разпределението и изплащането на
рентата се извършва съобразно представеното удостоверение за наследници. Що се
отнася до отбелязването върху договора от 2016 г., че П. Д. е починала, то това
очевидно е извършено след смъртта ѝ на 27.02.2018 г., доколкото договорът
е продължил да обвързва нейните наследници - М.П.Д. и С.П.С.. Изложеното
обуславя неоснователност на възраженията, насочени към обсъжданите договори. От
съществено значение във връзка с направеното от ответницата М.Д. оспорване
истинността на тези писмени документи е обстоятелството, че тя не отрича фактът
на получаване на рента, основание за което са именно тези договори, а напротив
ангажира гласни доказателства в тази насока, събрани чрез разпита на
свидетелите Д.Д.И.и П.Ж.П.. Този релевантен по делото
факт се установява и посредством представените от кооперацията удостоверения за
изплатената рента на С.А., А.А. и П.Д., както и от
справката от информационната система на ОСЗ - Димитровград, че именно СКС
„Раковски“ е вписана като ползвател на процесните земеделски земи.
Въззивната
инстанция намира за неоснователна претенцията на ответницата М.Д., че е
единствен собственик на процесните
земеделски земи въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение.
На първо място, ответницата е придобила права върху имотите по наследство, при
това заедно със сестра си – ищцата С.С., едва след смъртта
на майка им П.Д., която както се посочи е починала на 27.02.2018 г. До този
момент ответницата е действала единствено като неин пълномощник, видно от
представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 17.07.2013 г. Поради
това съставените през 2015 г. констативни нотариални актове, с които
ответницата е призната за собственик на имотите по наследство, не отговарят на
обективната действителност. На следващо място, не намира
опора в събраните по делото доказателства и твърдението за придобиване
собствеността на спорните земи на основание давностно владение, осъществявано
от П.Д., на което в качеството си на правоприемник се позовава ответницата. По
делото е установено, както вече се посочи, че наследниците на А. В.В. - С.А., А.А. и П.Д. са станали
собственици на процесните земи през 1999 г. В теорията и съдебната практика
еднозначно се приема, че при съсобственост, възникнала от наследствено
правоприемство, всеки сънаследник е владелец на собствената си идеална част и
държател на идеалните части на другите. В този случай основанието, на което е
установена фактическата власт не отрича правата на останалите съсобственици,
поради което презумпцията на чл. 69 от ЗС е изначално оборена. При това
положение, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва с едностранни
действия да превърне държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. От събраните по делото доказателства не
се установява П.Д. да е манифестирала намерение да отнеме владението на другите
съсобственици – ищците С.А. и А.А.. Напротив, всички
сънаследници заедно са осъществявали фактическа власт чрез СКС „Раковски“ – гр.
Димитровград, на която са предоставили ползването на земите срещу изплащане на
рента. Не се доказва и наведеният довод, че ответницата е получавала опосредено чрез майка си цялата дължима за земите рента. В
тази насока от представените от кооперацията удостоверения, както и от
показанията на Т.Т. се установява, че всеки от
съсобствениците - С.А., А.А. и П. Д., е получавал
рентата съобразно квотата си в съсобствеността, определена с оглед
наследствените им права. Представеното по делото пълномощно опровергава
твърдението на ответницата, доколкото от съдържанието му е видно, че П.Д. е
упълномощила дъщеря си М.Д. да извършва правни действия по отношение само на
нейната наследствена идеална част от земеделските земи. От изложеното следва
единственият възможен извод, че ответницата М.Д. не е едноличен носител на
правото на собственост върху спорните имоти, а е собственик единствено на
¼ идеална част, получена в наследство от майка ѝ.
По изложените съображения въззивната
инстанция споделя
становището на първостепенния съд и приема, че са налице предпоставките на чл.
108 от ЗС, кумулативната даденост на които обуславя основателност на предявения
ревандикационен иск. При това положение основателно се явява и направеното от ищците
искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадените констативни
нотариални актове в частите им, в които ответницата М.Д. е призната за
собственик над притежаваната от нея ¼ ид. част от процесните земеделски
земи.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав,
съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите
следва да се присъдят направените от тях във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 1 000 лв. за С.В.
и А.А. и сумата от 500 лв. за С.С..
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 26.03.2019 г., постановено по
гр. д. № 689 по описа за 2018 г. на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.В.А., с ЕГН ********** и на А.В.А., с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от общо 1 000 лева, както и на С.П.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 500 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.