Р Е Ш Е Н И Е

№519/18.12.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №854 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК. В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.84 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„ОТП Факторинг България” ЕАД-София, като цесионер, настоява съдът да  постанови решение с което да признае за установено  по отношение на ответницата, че дължи заплащане на сумата от 335,80 лева главница по договор за стоков кредит, сключен на 15.10.2015г. с Банка ДСК“АД, ведно със законна лихва от 03.11.2016г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 120 лева дължима такса; 140,08 лева-договорена лихва за периода от 15.10.2015г. до 02.11.2016г.; 14,45 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2016г. до 13.10.2016г. и 1,53 лева лихвена надбавка за забава, върху цялата главница начислена за периода от 14.10.2016г. до 02.11.2016г. В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, настоява ответницата да бъде осъдена на основание чл.79 и чл.84 от ЗЗД посочените суми. Претендира и разноски по делото, както и тези направени по заповедното производство.

Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с отговора по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание, заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че длъжникът не е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, че не е уведомени за обявената от банката предсрочна изискуемост на вземането, че уговорения годишен лихвен процент 39,73% четирикратно надхвърля законната лихва и тази клауза в договора като накърняваща добрите нрави е нищожна съгласно чл.26 ал.1 пред.3 от ЗЗД. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№2277/2016г. по описа на РРС, „Банка ДСК“ЕАД се е снабдил със заповед за незабавно  изпълнение на парично задължение за  сумата от 335,80 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит №133120, сключен на 15.10.2015г. с краен падеж 13.10.2016г., ведно със законна лихва, считано от 03.11.2016г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане както и за 140,08 лева неплатена договорена лихва за периода от 15.10.2015г. до 05.11.2016г.; 14,45 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2015г. до 13.10.2016г.; 1,53 лева лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 14.10.2016г. до 02.11.2016г. и 120 лева такса по кредита. Със заповедта за изпълнение са присъдини и разноските по ч.гр.дело в размер на 325 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

            На 16.03.2017г., след снабдяване с посочената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист „Банка ДСК“ЕАД е сключила договор за покупко-продажба на вземания, по силата на който настоящото вземане е прехвърлено на ищеца със всички привилегии и обезпечения-л.10 до л.15 от делото. Ищецът, цесионер, на база изрично пълномощно е изпратил уведомление до кредитополучателят за извършеното прехвърляне, но видно от представеното известие за доставка-л.17 от делото, то не е връчено на ответницата поради отсъствието й.

            Длъжникът-настоящата ответница не е открита на регистрирания постоянен и настоящ адрес, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

            Видно от представения по делото договор за стоков кредит №133120 на 15.10.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД и ответницата е сключен договор, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателката сума в размер на 335,80 лева за закупуване на мобилен телефон от „Технополис България“ ЕАД, като ответницата се е задължила да върне сумата в срок от 12 месеца на вноски съобразно подписан от нея погасителен план. Уговорен е ГЛП 39,73% и ГПР 47,92%. Съгласно издадения служебен бон-л.30 от делото, ответницата е закупила стоката плащайки я с отпуснатия кредит, а съгласно извлечението от счетоводните книги на кредитора-л.31 от делото, тя не е погасила нито една вноска по кредита.

            Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за стоков кредит и договор за сключване на застраховка чрез Банката с еднократна застрахователна премия, като сключването на застраховка е уговорено в самия индивидуален договор за кредит. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в погасителния план. В индивидуалния договор е уговорен фиксиран лихвен процент 39,73% годишно и начислена договорена лихва. Неоснователно процесуалния представител на ответницата възразява, че договорената лихва четирикратно надвишава законовата такава, заради което тази клауза в договора накърнява добрите нрави и е нищожна пред вид разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Към датата на сключване на договора е действала създадената със ЗИД на ЗПК в сила от 23.07.2014г. разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК предвиждаща, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал.1, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на МС. Договорената между Банката и ответницата лихва и ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което съдът приема, че сключения договор в тази си част е действителен и е породил действие. На второ място, особеният представител на ответницата неоснователно твърди, че тя не е уведомена за обявената от Банката предсрочна изискуемост на вземането. В случая, крайния падеж на договора за кредит е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и за предсрочна изискуемост не може да се говори. Неоснователно е и третото възражение на процесуалтия представител на ответницата, че длъжницата не е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и извършеното прехвърляне на вземане няма действие спрямо нея пред вид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено уведомление от новия кредитор за извършената цесия, което не е могло да бъде връчено на ответницата, поради отсъствието й. Исковата молба и приложенията й са връчени на особения представител назначен от съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК и сам законът приема това връчване за редовно. Следователно получаването на уведомление за извършената цесия е станало в рамките на съдебното производство и следва да се вземе пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Процесната цесия има действие за длъжницата и тъй като няма твърдение тя да е извършила плащане на прехвърлените суми. Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи.

             Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 25 лева платена държавна такса и 300 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото производство разноски са в размер на 325 лева= 175 платена държавна такса и 150 лева депозит за особен представител на ответницата. Общо дължимите разноски са в размер на 650 лева.

По изложените съображения съдът

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на С.Р.У. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес-***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-*********-гр.София, прехвърлено с договор за цесия на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, р-н Оборище, бул.“Княз Дондуков“ №19, ет.2 със съдебен адрес:*** и че тя дължи  сумата от 335,80 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит №133120, сключен на 15.10.2015г., ведно със законна лихва, считано от 03.112016г. до окончателното плащане, както и 140,08 лева неплатена редовна лихва за периода от 15.10.2015г. до 02.11.2016г.; 14,45 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2015г. до 13.10.2016г.; 1,53 лева лихвена надбавка върху цялата главница за периода от 14.10.2016г. до 02.11.2016г. и 120 лева такса по кредита, за което е издадена заповед за незабавна защита и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2277/2016г. по описа на РРС.

            ОСЪЖДА С.Р.У. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес-***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, р-н Оборище, бул.“Княз Дондуков“ №19, ет.2 със съдебен адрес:***  сумата от 650 лева, от които 325 лева разноски по заповедното производство и 325 лева разноски по настоящото дело.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :