№ 350
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 13.08.2020г по гр.д. № 252/2019г СГС,ІГО, 18 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на Х. П. Д. сумата от 64 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 11.06.2018г, реализирано от
водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е
отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до 200 000лв. Съдът е приел, че ищецът е съпричинил своето увреждане в обем
на 1/5.С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора.
С определение от 12.10.2020г по същото дело СГС е изменил своето решение в
частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника, на осн.
чл.248 от ГПК.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 10 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Произнасянето на СГС с отхвърлителен диспозитив по иск за заплащане на
1
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв до 200 000лв е
недопустимо, тъй като съдът не е сезиран с такъв иск, но решението в тази част е
влязло в сила и не е предмет на обжалване. Като влязло в сила решението, макар и
недопустимо, не подлежи на обезсилване. Следва да се посочи, че според настоящият
съдебен състав това произнасяне на СГС не е ОФГ, тъй като същият размер на
претендирано обезщетение съдът е посочил и в мотивите на своето решение- посочил
е, че е сезиран с искова претенция за сумата от 200 000лв. Не е налице разминаване
между формирана и изразена воля на съда.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Х.Д., в
отхвърлителната му част за сумата до 100 000лв, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е
обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е
съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния
характер и интензитет. Поддържа още, че обема на съпричиняването е съобразен при
определяне на размера на исковата претенция. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част
за сумата над 10000лв , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното
обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че
е несправедливо. Поддържа, че обемът на определеното съпричиняване е занижен.
Въззивникът- ответник моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и
обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Претендира
разноски.
Ищецът Х.Д. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя,
с който оспорва жалбата.
Ищецът е депозирал и частна жалба против определението на СГС постановено
по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа, че същото е недопустимо, поради липса на
представен списък по чл.80 от ГПК, което лишава застрахователя от право на
процедура по чл.248 от ГПК.
В о.с.з. въззивникът- ищец не се представлява. Депозира писмена молба чрез адв.
Х., с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на
застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата на ищеца.
Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
2
Въззивникът – ответник ЗД”Бул инс”АД се представлява от адв. Илиев, който
поддържа жалбата на застрахователя и оспорва жалбите- въззивна и частна – на ищеца.
Моли жалбата на застрахователя да бъде уважена по съображенията изложени в нея.
Поддържа, че не се установява по делото ищецът да е претърпял сериозни увреждания,
а от друга страна е занижен обема на съпричиняването. Претендира разноски по делото
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 10 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се от ответника
на ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено
3
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД „Бул инс” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца
за причинените му вреди от ПТП настъпило на 11.06.2018г, причинено от водач
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Спорен е и въпроса за обема
на съпричиняването на увреждането от страна на ищеца, след като във въззивната си
жалба ищецът признава наличието на съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на 38
години.
От изслушаната СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. Б., неоспорена от страните
се установява, че вследствие на ПТП ищецът е счупване на горната челюст, счупване
на фронталния синус и травматично изкривяване на хрущялна носна преграда,
пневмоцефалия /навлизане на свободен въздух/ под мозъчните обвивки, диафизарно
счупване на костите на лявата предмишница, фрактура и изкълчване на лявата
акромио-клавикуларна става, разкъсване на латералния /вътрешен/ лигамент на
дясната колянна става, контузия на гърдите, контузионни огнища в белите дробове.
Вещото лице сочи, че получената черепно-мозъчна травма е причинила на ищеца
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице ищецът е
претърпял две операции за наместване на счупените кости на лявата предмишница и
стабилизиране на фрактурите с плаки и винтове и открито наместване на изкълчена
ключично – лопатъчна става и стабилизиране с плака и винтове. Установява се, че в
периода от 29.06.2018г до 03.07.2018г ищецът е провел ново болнично лечение в
Клиника по лицево – челюстна хирургия, където е направено закрито наместване на
изкривена носна преграда и поставена предна тампонада. На 27.05.2019г е претърпял
операция , при която е извадена металната плака от зарасналата клюцица и е
възстановена деформация на лявата акромио-клавикуларна става. Според вещото лице
за период от 5 месеца ищецът е провеждал лечение повече на постелен режим, като в
началото на 6 месец е започнал натоварване на левия горен крайник и е започна
рехабилитация на съседните на фрактурните стави. Вещото лице посочва, че общо
оздравителния период е приключил за срок от 11 месеца. Според вещото лице в този
период ищецът е търпял болки и страдания, които през първите 3-4 месеца и след всяка
4
операция са имали интензивен характер. Според вещото лице, освен болките, в
първите 5 месеца от лечението си ищецът не е можел да се предвижва с патерици, като
е бил принуден да провежда лечението си при постелен режим и е имал нужда от
помощ. Вещото лице е извършило преглед на ищеца и е констатирало, че към
настоящия момент в резултат на черепно-мозъчната травма не са останали
постравматични неврологични усложнения. Носната преграда е изкривена, но
дишането е възстановено през двете ноздри. Счупената ключица е възстановена без
остатъчна деформация. Лявата акромио-клевикуларна става е възстановена.
Движенията на горния крайник са в норма. Металните плаки не са извадени, поради
което предстои нова операция, след която ищецът ще търпи отново болки за срок до 30
дни. Вещото лице е констатирало, че външната колатерална връзка на лявото коляно не
е зараснала въпреки проведеното консервативно лечение и движенията на долния
крайник са в пълен обем , но се наблюдава остатъчна задно-латерална нестабилност на
коляното, поради което е необходимо оперативно лечение – свободна сухожилна
пластика със сухожилие от бедрен мускул.
В о.с.з. на 05.12.2019г е изслушан свид. Т. , приятел на ищеца, който
установява,че е видял ищеца 2-3 дни след инцидента. Установява, че ищецът бил зле,
целият бил гипсиран, цялото му лице било подуто. Бил контактен и адекватен. Според
свидетеля ищецът престоял около месец в болница. През целия болничен престой се
нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел да си движи ръката, а на крака не можел
да стъпва. Бил на легло. След изписването му за него се грижели майка му и баща му.
Според свидетеля около 2-3 месеца ищецът бил на легло. Психически бил зле,
получавал световъртежи, причернявало му. Разстроил се като разбрал, че ще го
уволнят. Работел като електроинженер, но една година бил в болничен. След това се
върнал на работа, но не можел да си изпълнява задълженията заради ръката и крака и
го съкратили. Според свидетеля ищецът понастоящем е безработен. Едната си ръка
почти не вдигал. Установява още, че след травмата пиел главно течности, защото имал
изкривяване на носа и не можел да дъвче твърда храна. В момента още не можел да се
движи както трябва, не може да изпълнява трудни физически неща, имал главоболие.
Според свидетеля кракът му не бил възстановен, бягал му и му било трудно да слиза и
да се качва по стълбите. Имал болки в коляното, тъй като имал скъсани връзки.
Останали му белези по едната ръка, предмишницата и на рамото, а носът му е
изкривен от удара. Свидетелят установява у чи ищецът сега не може да кара мотор, а и
кола не можел да управлява заради крака и ръката си.
Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания , тъй като
свидетелят споделя факти, които е възприел като очевидец и установените от него
обстотяелства се подкрепят от имслушаната СМЕ.
С оглед установеното– претърпяните физически увреждания – множество
5
счупвания и контузии, изпадането в състояние временно опасно за живота, като
съобрази претърпените три операции и предстоящата такава за изваждане на импланти,
като съобрази дългия възстановителен период- близо година, продължителния период
на интензивни болки – първоначално 3-4 месеца и след всяка операция , като съобрази
първоначалната нужда от помощ в ежедневието , установена от СМЕ и изслушания
свидетел, като съобрази още променения изцяло начин на живот на ищеца-
невъзможността да кара мотор, да упражнява професията си, да води активен живот,
като съобрази още непълното възстановяване на ищеца и до този момент, както и
нормално изпитания стрес при ПТП, като взе предвид и липсата на неблагоприятни
прогнози за неговото здраве съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 100
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази момента на настъпване на вредата и следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически
условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите ,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на възражението за съпричиняване
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на постадалия поради управление на
мотоциклета с превишена скорост и без да има право на това, тъй като е бил лишен от
право да управлява МПС.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Видно от депозираната въззивна жалба ищецът не отрича наличието на принос
при неговото увреждане, като подържа, че той е съобразен при посочване на размера
на търсеното обезщетение за неимуществени вреди- нещо което не е упоменато в
исковата молба и не е заявено пред първата инстанция.
Според изслушаната по делото САТЕ ПТП е настъпило като л.а. Фолксваген
Голф /застрахован при ответника/ се движел по бул. „Черни връх“ с посока
„Околовръстен път“ към ул. „Сребърна“ и в района на № 154 водачът на лекия
6
автомобил предприел ляв завой. По същото време в обратна посока се движел
мотоциклет Сузуки , управляван от ищеца, по дясната лента със скорост от 70 км./ч.
Поради пресичане на траекториите на движение на двамата участници, настъпил удар
на предната част на мотоциклета в областта на задната част на предна дясна врата на
автомобила. Според вещото лице преди ПТП мотоциклета се е движил със скорост от
70км/ч, при разрешена такава от 30км/ч. Според вещото лице, ако мотоциклетистът се
е движил със скорост от 30 км/ч, то той е можел да предотврати ПТП с аварийно
спиране. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е комплексна. Водачът
на лекия автомобил е предприел маневра ляв завой на място забранено за това, а
водачът на мотоциклет Сузуки не е спазил ограничението на скоростта и не е могъл да
предотврати удара посредством аварийно спиране.
Изслушаната по делото КСМАТЕ дава заключение, че в зоната на ПТП
скоростта за движение е ограничена до 30 км/ч поради наличие на повдигната
пешеходна пътека. Установява се, че при скорост на движение на мотоциклета от 70
км/ч ударът е бил непредотвратим, като той е можел да бъде избегнат при скорост не
по-висока от 47,17 км.ч. Водачът на автомобила е можел да избегне настъпване на
ПТП като не предприема навлизане в платното за движение на мотоциклета.
За механизма на настъпване на ПТП показания като свидетел дава и М. Б.,
управлявал л.а. Фолкваген, който установява, че преди настъпване на ПТП се е спускал
по бул. Черни връх и се престроил да направи завой наляво, в забранена зона и при
двойна непресечена линия като маркировка. Установява, че при предприемане на
маневрата само е е чул звука на мотора, не го е видял. Според свидетеля моторът е
дошъл много бързо.
От съвкупната преценка на изслушаните експертизи и свидетелски показания
съдът приема за установено, че ищецът като водач на мотоциклет има противоправно
поведение на пътя, в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Това е така, защото ищецът управлява своя мотоциклет със скорост , многократно
по-висока от разрешената за зоната на ПТП и ако беше управлявал с разрешената
скорост, според САТЕ, ПТП е можело да бъде избегнато. Поведението на ищеца е
противоправно- в нарушение на разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП и в причинна
връзка с настъпилия вредоносен за ищеца резултат. Категорично е заключението на
вещите лица по делото , че при управление на мотоциклета със законоустановената
скорост ищецът е можел да избегне ПТП, което е основание да се приеме, че
управлянието на мотоциклета с превишена скорост е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Съдът счита, че вината на ищеца за настъпването на ПТП е равна на
тази на водача на л.а. Фолксваген. Застрахованият при ответника водач предприема
съзнателно забранена маневра, но ищецът управлява в рамките на града мотоциклета
7
си със скорост надхвърляща както разрешената , така и съобразената с пътните условия
скорост. Карането с превишена скорост е нарушение на също толкова сериозни
правила за движение, колкото и нарушението на водача на л.а. Фолксваген.
Съобразяването с правилата за движение по пътищата от всеки един от двамата
водачи би довело до възможност за избягване на процесния инцидент в равен обем.
Ето защо, съдът приема, че съпричиняването е установено в обем на 50%, което прави
възражението на застрахователя основателно в посочения обем.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца, поради управление на мотоциклета при лишаване от право на управление на
МПС. Наличето на такова право при ищеца не би довело до избягване на инцидента,
при същото поведение на двамата водачи. Ето защо и поради липса на причинна
връзка това нарушение на правилата за движение от страна на ищеца не следва да се
приема за основание за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 50 000лв, която като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП следва да
се възложи върху ответника.
Против възприетата дата като начален момент на дължимост на законна лихва
няма развити въззивни оплаквания, поради което въззивният съд не дължи проверка на
решението в тази част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 50 000лв до 64 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва да
бъде потвърдено .
По отношеине на частната жалба
С депозираната частна жалба против определението на СГС по чл.248 от ГПК
въззивникът ищец атакува определението като недопустимо, като поддържа,че съдът
не е следвало да разглежда молбата на застрахователя за изменение на постановеното
решение в частта за разноските поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК.
Оплакването е неоснователно. Списък на разноските по чл.80 от ГПК е бил
представен от застрахователя , обективиран в молба от 27.08.2019г. Действително
липсва отбелязване на докладване от съда на тази молба със съдържащия се в нея
списък, но молбата със списъка е била налична по делото и страните са имали
възможност да се запознаят със същата много преди края на съдебното дирене. Ето
защо и поддържаните оплаквания за липса на списък по чл.80 от ГПК и недопустимост
на опледелението по чл.248 от ГПК са неоснователни.
8
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Първоинстанционното решение , с оглед изменения изход от спора , следва да
бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за сумата над 2160лв.
На ответника се дължат разноски пред първата инстанция от 6175лв, според
възприетия от СГС размер на разноските, съобразен с изменения изход от спора , или
се дължи сумата от още 1729лв.
Пред настоящата инстанция ищецът доказва разноски от 5230лв, от които
съобразно изхода от спора върху ответника следва да се възложи сумата от 2615лв.
Неоснователно е възражението на застрахователя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение . При обжалваем интерес от 90 000лв минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 3230лв, с ДДС- 3876лв. С оглед това
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца не може да се приеме за прекомерно
завишено.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1080лв- заплатени за държавна такса,
от които следва да му се възстановят с оглед изхода от спора 540лв. Доказателства за
платено възнаграждение за един адвокат и списък с разноски за това застрахователят е
представил по делото след приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция. Ето защо тези напрпавени разноски не следва да се съобразяват при
възлагане на разонските по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4966 от 13.08. 2020г по гр.д. № 252/2019г по описа на
Софийски градси съд, ІГО, 18-ти състав в частта, с която е осъдено ЗД„Бул инс”АД да
заплати на Х. П. Д. сумата над 50 000лв до 64 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 11.06.2018г , както и в частта, с която е
осъдено ЗД„Бул инс”АД да заплати разноски за сумата над 2160лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Х. П. Д. с ЕГН ********** против ЗД„Бул
инс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
9
претърпени от ПТП настъпило на 11.06.2018г, на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 50
000лв до 64 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4966 от 13.08. 2020г по гр.д. № 252/2019г по описа
на Софийски градси съд, ІГО, 18-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. П. Д. против определение на
Софийски градски съд по чл.248 от ГПК постановено на 12.10.2020г по гр.д. №
252/2019г по описа на съда.
ОСЪЖДА Х. П. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗД„Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от още 1729лв- разноски , дължими се пред първата инстанция,
както и 540лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД„Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Х. П. Д. с ЕГН
********** сумата от 2615лв- разноски, направени пред настоящата инстанция на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10