Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260020
гр.Севлиево 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 04.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1364 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.211 във вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ - иск за
реализиране на отчетническата имуществена отговорност за липси по съдебен ред.
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от адв.М.Д.,
в качеството му на пълномощник на „Деари Фууд България" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Мармарча" № 1 против М.И.Я.
***, ЕГН **********.Ищецът „Деари Фууд България" АД твърди, че между
страните съществува трудово правоотношение, като ответникът М.И.Я. е работил на
длъжност „***" по трудов договор № 74 от 14.08.2018 г.В това му качество в
задълженията му влизало превозване на продукция от предприятието до негови
клиенти и пренасяне, приемане и предаване на паричните средства и съпътстващата
товара документация на отговорните за това лица.В тази връзка ищецът счита, че
дейността, която ответникът извършвал била отчетническа по смисъла на КТ.На
26.02.2019 г. ответникът бил изпратен да изпълни курс към клиенти на
дружеството-ищец, като задължението му било да достави заявената от клиентите
продукция и да получи сумата, дължима за превозваните и доставени стоки.Общата
сума, която ответникът получил от клиентите на дружеството-ищец била в размер
на 3156.55 лева.Сумата е следвало да се отчете от водача след изпълнението на възложения
курс.На 27.02.2019 г. обаче ответникът отчел документите, касова бележка за
заредено гориво за сумата от 120.00 лева и едва сумата от 3,30 лева от
дължимата сума за доставката на стоките.За разликата от 3033,25 лева ответникът
заявил, че била открадната от камиона му, за което подал сигнал в полицията, но
до дружеството не била достигнала информация в потвърждение на това му
становище.Същевременно за констатираната липса ответникът се задължил да
възстанови сумата на своя работодател, което обаче не сторил.Ищецът твърди, че
ответникът носи отговорност за сумата и моли съда да уважи иска, като
претендира и направените по делото разноски.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който не
оспорва / признава / твърденията за сключен между страните трудов договор,
длъжността, която заема по силата на същия, че действително на 26.02.2019 г. е
извършил курс с поверения му автомобил и е изпълнил поставената му задача - да
достави стока.Оспорва обаче твърденията, че длъжността, на което е назначен е
отчетническа, както и, че бил упълномощен да извършва покупко-продажби.Оспорва
съдържанието на представения с исковата молба Приемо-предавателен протокол,
като признава, че единственото вярно в него било, че е предал търговски
документи на клиентите и бележка за гориво.На посочената в исковата молба дата
от управлявания от него служебен автомобил била извършена кражба на пари от
неизвестни лица, за което надлежно уведомил органите на МВР.В заключение моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като претендира
и направените разноски.Алтернативно моли съда ако счете, че има вина за
причиняването на вреда на работодателя, но не изпълнява материално-отчетническа
длъжност да намали обезщетението до размера, посочен в чл.207, ал.1, т.1 от КТ.
С исковата молба е направено особено искане за допускане на обезпечение на
предявения иск, като на осн. чл. 397, ал.1, т.2 и 3, предл. второ от ГПК да се
наложи запор върху два броя МПС, собственост на ответника по делото.
С определение от 06.12.2019 г. е допуснато исканото обезпечение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Към дата 26.02.2019 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото
дружество, като заемал длъжността „***", видно от представения по делото
Трудов договор № 74 от 14.08.2018 г.
Видно от приложената по делото Длъжностна характеристика на длъжността „***"
в Раздел ІІ са посочени основните функции и задължения на ответника във връзка
с изпълняваната от последния длъжност между които и задължението му „да
пренася, приема и предава съпътстващата товара документация и парични
средства“.В раздел ІV от дл.характеристика е посочено, че „носи отговорност за
настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия или неопазване на
товарите“.
В следствие на възложените му трудови задължения, на 26.02.2019 г.
ответника е следвало да изпълни курс към клиенти на дружеството-ищец, като
задължението му било да достави
продукция и да получи сумата, дължима за същата.Общата сума, която
ответникът получил от клиентите на дружеството-ищец била в размер на сумата от
3156.55 лева, представляваща сбор от платени суми по 4 броя документи –
„Търговски документ за произход“, приети и приложени като доказателство по
делото.Ответникът не е отчел процесната сума, а на 27.02.2019 г. отчел
документите, касова бележка за заредено гориво за сумата от 120.00 лева и едва
сумата от 3,30 лева от дължимата сума за доставката на стоките, за които суми е
съставен Приемо-предавателен протокол, представен с исковата молба и приет като
доказателство по делото.
По делото е приета и приобщена като доказателство Преписка № 813/2019 г. на
Районна прокуратура Севлиево, образувана по сигнал за извършено престъпление по
чл.206 ал.1 от НК.В Преписката се съдържа Писмо с изх. № 10586р-2657, екз.
2/04.11.2019 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Отдел „Районен
център 112“ – Русе, относно това, че на 26.02.2019 г. в 15.57 часа е получено
обаждане за инцидент от лице, което се е представило с имена М.И.Я. от
телефонен номер **********; в 16.08 ч. дежурен ОДМВР Стара Загора разговарял с
дежурен координатор РЦ 112 Бургас относно обслужване на инцидента; в 16.11 ч.
дежурен координатор РЦ 112 Бургас разговарял с дежурен ОДМВР Сливен относно обслужване
на инцидента.Реално оглед на мястото на инцидента не е извършен поради
противоречия относно това в чий район е станал.
По делото е допусната, изготвена, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните.От заключението на вещото лице се
установява следното:
За доставени на клиенти на ищцовото дружество стоки са издадени фактури,
както следва: на „Тошо-Тани 60“ ЕООД, гр.Ямбол - фактура №
**********/25.02.2019 г. на стойност 1825.26 лв., с вкл. ДДС /ред.314,
м.февруари 2019 г. в дневника за продажби/; на „Пи Ем Дистрибюшън“ ООД, гр.София
- фактура № **********/25.02.2019 г. на стойност 132.00 лв., с вкл. ДДС
/ред.307, м.февруари 2019 г. в дневника за продажби/; на ЕТ „Простор-М. М.“,
с.Роза, обл.Ямбол - фактура № **********/25.02.2019 г. на стойност 489.59 лв.,
с вкл. ДДС /ред.310, м.февруари 2019 г. в дневника за продажби/.За доставена на
„Комерс“ ООД, гр.Сливен стока няма издадена фактура.В счетоводството на ищеца
се води задължение на М.Я. за сумата от 3033.25 лв.
В с.з. на 24.06.2020 г. вещото лице В.В. заявява в отговор на зададен му от
адвоката на ответника въпрос, че в счетоводството на ищеца няма документи, че
шофьорът, т.е.ответникът е приел сумата.В бележките само е записано, че е
платено в брой.Няма представени РКО.Търговският документ за произход е документ
издаден от ищеца, не от купувача.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирани изцяло от съда, като
изготвена компетентно и неоспорена от страните по делото.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства, като е разпитана в
хода на съдебното дирене свидетелката Н.Г.М..
Свидетелката Н.Г.М., служител в ищцовото дружество, посочва, че тя е
съставила и подписала приемо-предавателния протокол от 27.02.2019 г.В този ден
тя е била на каса и е трябвало шофьорите да се отчитат на нея.Потвърждава, че
са й предадени документите от ответника, отчетени са й били парите за гориво
съгласно бележката за заредено гориво и още 3.30 лв. от сумата от доставките.Твърди,
че не било трайна практика шофьорите да получават парите при доставката, имало
и преводи по банков път.Тя получавала справка за сумите, които следва да й
бъдат отчетени, но не може да знае кой клиент какви пари точно е дал на
шофьора.Ответникът й е обяснил, че парите са били откраднати.И преди е имало
случаи на кражба на пари от шофьори по време на изпълнение на доставки.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.207, ал.1,т.2 от КТ е неоснователен и
недоказан, по следните съображенията:
За да се уважи претенцията с правно основание чл.207, ал.1 от КТ следва да
бъдат доказани от работодателя следните обстоятелства: с ответника да са били в
трудово-правни отношения към момента на установяване на липсите; на ответника
да е възложена отчетническа функция и да са установени по предвидения в Закона
за счетоводството и другите нормативни документи липси на стоково-материални
ценности.
Съдът намира, че по делото безспорно се установява наличие на валидно
трудово правоотношение между ищцовото дружество и ответника, но счита, че на
последния не е възлагана отчетническа функция.Действително според константната
съдебна практика установяването на факта дали на работника или служителя са възложени
отчетнически функции може да се установява, както с длъжностна характеристика,
така и с други доказателства (Решение № 493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр.дело
№ 586/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 1 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
158/2010 г., III г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи
задължителна съдебна практика), но в настоящата хипотеза такива не бяха
ангажирани от страна на ищеца.Съдът счита, че последното изречение от Раздел ІІ
на длъжностната характеристика, а именно: „приема и предава съпътстващата
товара документация и парични средства“ по своето естество не съставлява възлагане
на отчетнически функции.За да са възложени отчетнически функции, в длъжностната
характеристика на работника следва да фигурира задължение да събира, съхранява,
разходва и отчита парични или материални ценности.Такава по делото липсва, т.е.
работодателят не доказва пълно и главно качеството на отчетник на ответника.Нито
в Трудовия му договор, нито в Раздел ІV - „Отговорности на длъжността“ от
длъжностната характеристика не е отразено, че шофьорите имат материално
отчетнически функции.
Според възприетото в правната теория и в константната съдебна практика
становище, липсата представлява щета с неустановен произход - състояние на
неотчетност на парични и/или материални ценности в предприятието на
работодателя, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за
недостиг на липсващите ценности и се презумира, че тя се дължи на поведение на
отчетника, комуто са поверени ценностите.
Ответникът от своя страна с оглед изложеното по – горе следва да докаже, че
не е причинил твърдяната липса, че същата не е причинена виновно от него, както
и да опровергае твърденията за това, че е лице носещо материално отчетническа
отговорност.
Нито от представените по делото и приети като доказателства документи
/търговски документи за произход, които не са счетоводни документи, представените от ЕТ “Простор-М. М.“
документи, от които става ясно, че има
изплатена сума по фактура от 25.02.2019 г., но не става ясно по какъв начин е
заплатена тя и на кого/, нито от свидетелските показания на разпитаната по
делото свидетелка, която казва, че не знае дали и каква сума е получил
ответника за доставяните от дружеството стоки, нито от заключението на вещото
лице, от което се установява единствено, че има фактурирана стока и то не за
цялата претендирана от ищеца сума, се доказа по безспорен начин, че ответникът
е получил претендираните от ищцовото дружество суми.
Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо, че
реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси.Това следва от
естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена да възмезди
работодателя за този недостиг, чийто произход не може да бъде установен.Именно
поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да
боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество.Липсващите
ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за
управление и пазене, макар че е имал досег до тях.
Предвид изложеното в конкретния случай, съдът намира, че не са налице
материално-правните предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност
на ответника по реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ.Това е така предвид
обстоятелството, че ищецът не успя да докаже в настоящия съдебен процес, че
ответникът в качеството си на „шофьор” на тежкотоварен автомобил в неговата
фирма, има качеството на материално отговорно лице.
Неправилни и неоснователни са и твърденията на ищеца за причинени му
имуществени вреди с действията на ответника, като такива за липса.Липсата е
вреда, на която произходът не е
установени и не може да се установи.Липсата
следва да бъде установена при пълно доказване въз основа на първични
счетоводни документи, а в настоящия процес това не бе сторено.
Според ППВС №5/55 г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна
причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава
обективна причина.
По делото е безспорно установено, че щетата в случая не е с неустановен
произход, а в резултат на извършена кражба, за което свидетелстват
събраните данни по Преписка № 813/2019
г. на РП Севлиево образувана по повод подаден от ищцовото дружество сигнал до
Районна прокуратура Севлиево за извършено престъпление и приключила с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и от
представения от ищеца Приемо-предавателен протокол от 27.02.2019 г., в който е
отразено, че сумите от извършени доставки на стоки на 26.02.2019 г. са
откраднати от камиона управлява от ответника, както и обясненията дадени от
ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника по
делото следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски
в размер на 400.00лв., съобразно приложения списък на разноските.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният „Деари Фууд България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Мармарча" № 1, против М.И.Я. ***, ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 3033.25 лв., представляваща
обезщетение за липса на парични средства, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Деари Фууд България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.„Мармарча" № 1, да заплати на М.И.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: