Решение по дело №131/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 192
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700131
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

   192                                                       23.09.2020г.                                   град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети септември                                                   две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 131 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Началник Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кюстендил обжалва решението по а.н.д.№1121/2019г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано нарушение и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по делото.

            Адв.В.С. *** като пълномощник на ответника К.Б.Т. оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че оспореното решение се подкрепя от доказателствата по делото и моли да бъде потвърдено.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №19-5310-001030/10.09.2019г. на началник Група КПДГПА в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на К.Б.Т. за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 12.08.2019г. около 22.19 часа в гр.Дупница на ул.“Св.Иван Рилски“ в посока бензиностанция Петрол срещу кафе „Мираж“ нарушителят е управлявал посочения в НП мотоциклет, като не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и след продължително следване е спрян на ул.“Бузлуджа“ срещу №20.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна недоказано противоправно деяние. След анализ на регламентираните в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП начини за подаване на сигнал за спиране на ППС, съдът е установил, че посоченото в НП подаване на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение, какъвто е полицейският, не може да се приравни на сигнал за спиране по см. на чл.103 от ЗДвП. Следователно, неспирането на водача при подаване на сигнала не може да се квалифицира като нарушение на чл.103 от ЗДвП, т.е. като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. По изложените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е извода на съда за недоказано противоправно деяние.

Фактическият състав на санкцията по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП във връзка със задължението по чл.103 от ЗДвП предполага поведение на водача на МПС по отказ да изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението, свързано с подаден сигнал за спиране. Регламентацията по чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП съдържа изчерпателна правна уредба за начините на спиране на ППС за проверка или за оказване на съдействие, между които не се включва поведението на органите по оспореното НП, свързано с подаване на светлинен и звуков сигнал. Възможността за спиране на ППС през нощта посредством описваща полукръг червена светлина не е използвана от контролните органи по начина на описание на фактическата обстановка в НП. При разпита актосъставителят и свидетелят по акта не установяват подробности относно подадения светлинен сигнал – в какъв цвят е бил същия и какво е било неговото движение, поради което не може да се изведе еднозначен извод за спазване на законовите правила за спиране на ППС през нощта /нарушението е констатирано на 12.08.2019г. в 22.19 часа/. Липсват доказателства и за спазване на правилото за спиране от движещ се полицейски автомобил чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №115/09.03.2020г. по а.н.д. №1121/2019г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                  2.