ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. Стара Загора , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501458 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 –
279 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна
жалба от „С.Б.С.”- АД, *** против Разпореждане от 28.05.2021 г.,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №
348/28.05.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 1625/2021г. по описа на РС-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска в частта за разноските. Частният
жалбоподател излага аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт и
претендира за отмяната му в частта за разноски, респективно и на Заповедта
за изпълнение в частта, с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лв. Счита, че РС погрешно е присъдил юрисконсултско
възнаграждение при положение, че жалбоподателят е представил като
доказателства за извършването на разход за адвокатско възнаграждение чрез
договора за правна защита и съдействие с адвокат, а не с юрисконсулт.
Приема, че в този случай, заповедният съд не можел да прави преценка дали
претендираното възнаграждение е прекомерно или не, тъй като не можело да
се прави възражение за прекомерност от другата страна и РС бил длъжен да
присъди претендираното адв.възнаграждение в пълния му размер.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните
по първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намери за установено от фактическа страна следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410
1
от ГПК на заявителя „С.Б.С.”- АД, със седалище и адрес на управление в ***
против длъжника С.С.М. от *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за процесното вземане в общ
размер на 151, 22 лв., от които 131, 56 лв. – главница; 19, 66 лв. – лихва за
забава за периода от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането
както и законна лихва за забава за периода от 25.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. Заявено е искане за присъждане на разноските
му, направени в заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна
такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като в текста на само заявление
изрично е посочено, че паричното задължение произхожда от неплащане на
парично задължение от страна на длъжника по договор за продажба на
изплащане, сключен между „А.Б.”- ЕАД и С.С.М., поради което кредиторът е
упражнил правото си да прекрати договора предсрочно. Непогасените суми
до края на срока по Договора са станали предсрочно изискуеми на основание
т.12.3 от Общите условия към него и поради липса на доброволно плащане от
страна на длъжника, след като е бил надлежно поканен, заявителят „С.Б.С.”-
АД е заплатила на дружеството „А.Б.”- ЕАД сумата от 131, 56 лв.,
представляваща главница по договора.
С обжалваното Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение № 348/28.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 1625/2021г.
на РС- Казанлък, съдът е уважил претенцията на кредитора за цялото вземане
и е присъдил разноски по делото в размер на цялата държавна такса от 25,00
лв. и само 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, каквото не е било
направено и не е било поискане.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна, че ч.жалба е подадена в законния срок от легитимирано да
обжалва лице /заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното
оплакване.
Ч.жалба се явява напълно основателна и доказана, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 във връзка с чл.412, т.6 от ГПК, заплатените от
заявителя в заповедното производство такси и възнаграждения за един
адвокат, ако страната е имал такъв, се заплащат от длъжника. Правото на
разноски представлява имуществено субективно благо и отговорността за
заплащане на разноски произтича от процесуалния закон е и основана на
гражданското правоотношение. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за
адвокатурата/ЗАдв./, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, този размер трябва да бъде обоснован и справедлив и не може да
бъде по- нисък от предвидения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, тъй като с нея са определени
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените
2
реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено
производство и вземането за разноски не може да служи и не може да се
използва за неоснователно разместване на материални парични блага.
В настоящия случай е представен писмен договор за правна защита и
съдействие между заявителя и адв.И.Л. от АК- гр. София, с което е
договорено възнаграждение в размер на общо 300, 00 лв., като изрично е
упоменато, че то е било платено изцяло и в брой преди датата на подписване
на самия договор, поради което доводите на частния жалбоподател, наведени
в ч.жалбата са изцяло основателни и доказани. Неправилно РС е присъдил на
дружеството- заявител “С.Б.С.”- АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение, вместо дължимото адвокатско такова, в размер на 50 лв.
Наред с това Разпореждането за издаване на Заповедта за изпълнение на
парично задължение не е подкрепено с никакви мотиви на РС , въз основа на
които е присъдено нетърсено юрисконсултско възнаграждение вместо
търсеното адвокатско такова. В случая се касае за представителство на
страна по реда чл.32, ал.1 от ГПК именно от ангажиран адвокат, а не по чл.32,
ал. 3 от ГПК- от техен щатен служител- юрисконсулт. Налице са безспорни
писмени доказателства на осъществено процесуално представителство и
заплатено адвокатско възнаграждение с ясно посочено основание, размер и
извършено фактическо плащане. Възнагражденията на адвокатите се
определят съобразно Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но в случая не следва да се изследва този
въпрос, тъй като няма доказателства за постъпило писмено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
длъжника. При това положение не може съдът служебно да преценява дали
адвокатският хонорар е прекомерен или не, като съобрази фактическата и
правната сложност на делото, а длъжен да присъди такова в пълния му
претендиран и доказан размер, поради липсата на възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Възможността съгласно
цитираната разпоредба е предвидена като право на насрещната страна, а не
като служебно правомощие на заповедния РС. Законодателят изрично е
предвидил, че преценката на съда за прекомерност на възнаграждението се
предпоставя от направено възражение, и за да се реализира възможността да
се прецени дали адвокатското възнаграждение е прекомерно, трябва
длъжникът по надлежен ред да е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл.414 от ГПК, което в
случая не е направено.
С оглед тези съображения, обжалваното Разпореждане, обективирано в
Заповедта за изпълнение, следва да бъде частично отменено и да бъде
разпоредено от настоящия въззивен съд да се присъди пълния размер на
претендирания адвокатски хонорар в размер на 300 лв. в полза на заявителя.
Определението е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично Разпореждане от 28.05.2021г., обективирано в
Заповед № 348/28.05.2021г. по ч.гр.д.№ 1625/2021г. по описа на РС- Казанлък,
в частта с която е разпоредено длъжникът С.С.М.- ЕГН ********** от ***, да
заплати разноски, направени в заповедното производство в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение на кредитора „С.Б.С.”- АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в ***, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА длъжника С.С.М.- ЕГН ********** от ***, да заплати на
заявителя „С.Б.С.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление –
*** сумата 300 лв./триста лева/ разноски за адвокатски хонорар.
РАЗПОРЕЖДА на Районен съд- Казанлък да издаде допълнителна
Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на дружеството-
заявител „С.Б.С.”- АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, с
която да се заплати от страна на длъжника С.С.М.-ЕГН ********** от
*** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на
дружеството- кредитор.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Казанлък за издаване на допълнителна
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1625/2021г. по описа на РС- Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4