Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.04.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

05.04

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

17

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ш.Б.А. от ***, действаща чрез пълномощник, против Решение № 260/14.12.2022 г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 80/05.08.2022 г., издадено от ВПД началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкрД/, на Ш.Б.А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкрД.

 Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на закона.

Излага съображения, че в наказателното постановление не бил посочен правилно единния граждански номер на наказаното лице /жалбоподателя/. Сгрешеният ЕГН означавал, че всъщност липсвал такъв, а той бил задължителен реквизит на постановлението съгласно чл. 42 ал. 1 т. 6 ЗАНН. Твърди, че ЕГН на непълнолетния син на жалбоподателя също бил грешен. В тази връзка оспорва изводите на районния съд, че това не било съществено нарушение и не се отразявало на редовността на постановлението. Счита, че този извод на съда е неправилен и незаконо­съобразен. Посочените в закона задължителни реквизити следвало да бъдат спазени от административнонаказващия орган и липсата на някой тях безусловно водили до незаконосъобразност на НП.

На следващо място твърди другото допуснато съществено процесуално нарушение, а именно липсата на редовно издаден акт за установяване на административното нарушение. В тази връзка сочи, че районният съд по необясними причини изобщо не е изложил мотиви, а такъв довод изрично бил посочен в жалбата, а и въведен в хода на съдебното заседание.

Връченият на жалбоподателя акт /приложен в оригинал към жалбата/ бил абсолютно нечетлив, което означавало, че всъщност липсвал такъв акт. Нечетливият акт лишавал нарушителя от всякаква защита в производството и това било достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

 Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260/14.12.2022 г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, и се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 80/05.08.2022 г., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали и присъди разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, чрез адв. Р.Р. поддържа жалбата.

Ответникът по касация – ВПД началник РУ - Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че посочените в жалбата нарушения не са съществени и не обосновават отмяна на НП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и неправилност на на атакуваното решение се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 80/05.08.2022 г., издадено от ВПД началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкрД/, на Ш.Б.А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкрД. Със съдебния акт е осъдена жалбоподателката да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Съдът е приел, че от изложените в АУАН и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е извършено то и каква е неговата правна квалификация, като в случая не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Приел е за неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, аргументирани с неверни цифри в ЕГН на жалбоподателката и непълнолетното лице.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ш.Б.А. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място не са налице допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довели до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Изрично в процесното НП № 80/05.08.2022 г. е посочена правната квалификация на нарушението, а именно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушението се изразява в това, че на 17.07.2022 г. около *** часа в гр.Кърджали, ул.„***“ № ***, като родител, който полага грижи за дете - навършилият *** г., но ненавършил 18 г. непълнолетен син Е. С. А., не го е придружила на посоченото обществено място след 22.00 ч. Така описано нарушението изцяло осъществява хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗкрД. Безспорно отговорността за неизпълнение на задължението на родителя да придружава детето по силата на цитираната разпоредба би отпаднала, ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22.00 ч., в съответствие с чл. 8, ал. 4 от ЗЗкрД, което обстоятелство обаче не се твърди и не се установява по делото. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и при словесното описание на административното нарушение.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на въведените доводи за съществени процесуални нарушения свързани с неправилно изписване на ЕГН на санкционираното лице и непълнолетното лице. В тази връзка следва отново да се посочи, че допуснатата грешка при изписване на ЕГН на Ш.А. и Е. А. по никакъв начин не води до неясното относно идентичността на посочените в АУАН и НП лица – жалбоподателката и нейният непълнолетен син. Налице е описание на лицата с трите им имена и адрес по местоживеене, което е достатъчно, за да бъдат индивидуализирани лицата. Допускането на грешка при отразяването на ЕГН не може да се приравни на липса на реквизит на АУАН по смисъл на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както неправилно счита касаторът.

На следващо място, неоснователни са доводите за липса на съставен АУАН, обосновани с връчването на нечетлив препис от същия на Ш.Б. и произтичащо от това нарушено право на защита. В тази връзка следва да се отбележи, че върху оригинала на АУАН е налице надлежно положен подпис от нарушителя, както и собственоръчно положен ръкописен текст, че няма възражения и не желае НП да й бъде връчвано чрез съобщение до персонален профил. Безспорно е, че процесният АУАН е съставен в присъствието на Ш.Б., което взето в съвкупност с обстоятелството, че АУАН е съставен на жалбоподателката при предаването й от органите на полицията на непълнолетния й син на 17.07.2022 г. в 04.00 часа, за което е съставен приемо-предавателен протокол, категорично опровергава твърденията са липсата на знание от страна на Ш.Б. относно това, за какво конкретно действие или бездействие е издаден АУАН. Най-накрая следва да се посочи, че безспорно представеният към жалбата пред районния съд препис от АУАН е силно нечетлив, но от съдържанието му би могло да се възприеме за какво е съставен същият, а и от представянето му по делото до датата на която е бил предоставен на лицето, е изминал период от около 2 месеца, което несъмнено се е отразило на качеството на документа.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваният ЕФ, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт Стоян Чолаков. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Ш.Б.А. от ***, действаща чрез пълномощник, против Решение № 260/14.12.2022 г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260/14.12.2022 г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.