№ 6183
гр. С, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110126304
по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от П. К. Н. срещу СО, в
обстоятелствената част на която се твърди, че е наследник по закон на Е М Б /по мъж Е К
Н,а/, починала на 07.02.1945г., която приживе е била призната за собственик на основание
давностно владение на бостан, с площ от около 14.8 дка в землището на с.В, по силата на
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №62, том №3, р.555, дело 487
от 1913г. Посочва, че с одобрен регулационен план на с.В от 1927г. имотът е заснет с пл.
№390 и за него били отредени седем парцела, попадащи в кв.52 и кв.53, а именно парцел V –
390, кв. 52, парцел VI – 390, кв. 52, парцел II – 390, кв. 53, парцел III – 390, кв. 53, парцел IV
– 390, кв. 53, парцел VII – 390, кв. 53 и парцел VIII – 390, кв. 53. Посочва, че със спогодба от
03.11.1960 г., одобрена от съда по гр.д.№4793/1958г. по описа на Софийски народен съд,
наследствените имоти били поделени и в негов дял бил поставен парцел VII – 390, кв. 53 по
плана на с. В, с площ от 1855кв.м.
Твърди, че със Заповед РД – 50 – 08 – 332/16.09.1965 г. на зам.председател на ИК на
СГНС бил одобрен нов регулационен план на с.В, като съгласно предвижданията част от
парцел VII – 390, кв. 53 попадал в ул.“Завоя“, и в парцели I, XV, XIV, XIII от кв.34, а
остатъкът бил заснет като част от имоти с пл.№438 и пл.№439, които попадали в парцел за
озеленяване от кв. 33. Посочва, че със Заповед № РД – 50 – 09 – 332/16.09.1988 г. на гл.
архитект на гр. С бил одобрен регулационен план на с. В, действащ и до днес, в който част
от имота на ищеца попада в УПИ „за парк, спортна площадка, атракционен пък,
сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка“ от
1
нов кв. 32, като това обществено мероприятие не било реализирано.
Заявява, че през 2011 г. била одобрена кадастрална карта на с. В, в която парцелът не е
заснет като самостоятелен обект, като по – голямата част от него е отразена като част от
поземлен имот с идентификатор 12084.2700.257, а останалата част попада в ул. „Завоя“ от
о.т. 138 до о.т. 140а, която е реализирана съгласно плана от 1965г. и в част от имотите,
разположени източно от тази улица – парцели I, XV, XIV, XIII, кв. 34 по плана от 1965 г.
Посочва, че със Заповед № 18 – 889 – 24.01.2020 г. на Началника на Службата по
геодезия, картография и кадастър – С е отказано искане на ищеца за изменение на
одобрената кадастрална карта, в която да се отрази неговия имот на основание, че е наличен
материален спор за материално право със СО, тъй като е направено възражение от страна на
общината, че имотът е частна общинска собственост.
Моли се да бъде установено, че е собственик на реална част от поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.257, с площ от 1100 кв. м., при граници на реалната част: имот с
идентификатор 12084.2700.2499, имот с идентификатор 12084.2700.1451 и имот с
идентификатор 12084.2700.1525, остатъка от имот 12084.2700.257 и имот 12084.2700.133,
които граници са означени по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на комбинирана скица, приложение №5
към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СО, Район „В“ е подала отговор, с който на
първо място счита, че искът е процесуално допустим, но се оспорва като неоснователен и
недоказан.
Сочи се, че относно поземления имот с идентификатор 12084.2700.257 има издадени
заповеди Заповед за одобрение на КК и КР № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителен
директор на АГКК, Заповед № РД – 18 – 11180 – 25.10.2019 г. на началника на СГКК – С и
№ 18-889-24.01.2020/24.01.2020 г. на началника на СГКК – С. В кадастралния регистър е
отразенo, че общината е собственик с акт за частна общинска собственост № 292/27.02.1997
г. и акт за общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., като предназначението по
действащия регулационен план е за парк, спортна площадка, атракционен пък, сладкарница,
кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка.
Ответната страна навежда доводи, че поземленият имот както е описан в исковата
молба на ищеца не съществува в действащ кадастрален регистър, а неговата големина не
съответства на нито един имот, като се сочи, че ищецът не е доказал върху кой имот е
установил фактическа власт, кога я е установил и как я е упражнявал. Имот – парцел УПИ
VII – 390 може да бъде идентифициран и претендиран единствено в идеални части от УПИ,
но не и в реални граници, само ако отговаря на изискванията за самостоятелно обособяване
и в случай, че се докаже собствеността му. Според ответника обаче с оглед на законите,
действащи до приемането на ЗУТ, процесният имот не е съществувал като такъв.
Посочва се, че актът за частна общинска собственост № 292/27.02.1997 г. и акт за
общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., са официални документи, съставени са от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като в тях било посочено и
2
придобивното основание, а именно чл. 6 от тогава действащия Закон за собствеността и чл.
21 от Правилника за държавните имоти, като се твърди, че за имотите е извършена
процедура по отчуждаване, като лицата са получили съответното обезщетение. Съгласно чл.
6 от ЗС от 1951 г. държавата става собственик на имотите, които придобива по закон, а също
така и на имотите, които нямат друг собственик, като се посочва, че именно такъв е случая и
при съставянето на АЧОС № 292/27.02.1997 г.
Ако съдът уважи исковата молба на ищеца, в условията на евентуалност ответникът
посочва още, че съгласно стар регулационен план от 1927 г. през процесния имот минава
река съгласно комбинираната скица и заема площ от 313 кв. м. и като държавна собственост
тя не може да бъде собственост на други лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
намира следното:
От Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 62, том № 3, р.
555, дело 487 от 1913 г. е видно, че Е М е призната за собственик на основание давностно
владение на бостан, заедно със селище, с площ от около 14.8 дка, находящи се в землището
на с. В, при съседи М С, река, М Ф, черковно място и път. Видно от удостоверение за
наследници № 5204/ 08.04.1958 г. на Кирковски народен съвет Е М Б, а по мъж Е К Н,а е
починала на 07.02.1945 г., като е оставила съпруг и седем деца, сред които П. К. Н. - син.
С одобрена от съда спогодба от 03.11.1960 г. по гр. д. № 4793/ 1958 г. по описа на
Софийския народен съд, Коларовски район, наследствените имоти останали от Е К Н,а са
поделени от наследниците й, като в дял на П. К. Н. е поставен парцел VII-390, кв. 53, по
плана на с. В от 1927 г., с пространство от 1 855 кв. м. при съседи: от изток парцел VIII-390,
кв. 53, от запад-парцел VI-266 и парцел V-265, от север парцел 390 и от юг-улица.
Към исковата молба са приложени документи, които установяват, че по заявление на
П. К. Н. вх.№01-126127-22.03.2019г. до Служба по геодезия, картография и кадастър С е
поискано нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта /КК/ и кадстралния
регистър на недвижими имоти /КРНИ/ за поземлени имоти с идентификатори
12084.2700.257 и 12084.2700.2499, с.В. Представена е Заповед № 18 – 889 – 24.01.2020 г. на
Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С, от която се установява, че
поисканото от П. К. Н. изменение се изразява в промяна на границите на поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.2499 и нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори
12084.2700.2989 и 12084.2700.2990 по скица проект в съответствие с границите на УПИ VII-
390, кв. 53, по плана на с. В, одобрен с Указ№ 289/ 15.07.1927 г. и Заповед №
1948/20.07.1927 г. Със заповедта е отказано поисканото изменение на одобрената
кадастрална карта на основание, че е наличен спор за материално право със СО, тъй като е
направено възражение от страна на общината, че се иска нанансяне върху част от имот,
представляващ частна общинска собственост съгласно АОС №292/27.02.1997г. и АОС
№1304/13.01.2000г., както и нанасяне върху имот, отреден за улица и представляващ
публична общинска собственост.
3
Двата АОС са представени към отговора на исковата молба, като от АОС
№292/27.02.1997г. се установява, че на осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС е актуван имот пл.№438
/стар/, кв.33 /нов 32/, съставляващ 1630 кв.м., бивша сосбтвеност на Ц и Д Д, като е
направена забележка, че на основание Заповед №РД-57-599/13.08.1997г. част от имота с
площ от 1470кв.м. е отписана от актовите книги за общинска собственост. Представен е и
АДС №1980/26.10.1978г., посочен в АОС №292/27.02.1997г. като предхождащ документ, от
който се установява, че се актува празно дворно място от 1630 кв.м., съставляващо имот пл.
№438, кв.33 по плана на с.В, отчуждени по рег.преписка №375/76г. на отдел „А Б“ при VII
РНС, за корекция на река.
От АОС №1304/13.01.2000г. се установява, че се актува имот пл.№437, кв.33,
находящ се в с.В, съставляващ 2500кв.м. площ, с бивши собственици К Н Х, К Н Х,
наследници на Н Х и Б Н Х. Посочен е по-рано съставен АДС №1988/78г. и №1989/78г. От
АДС №1988/28.08.1978г. се установява, че отчуждена 1/3 ид.ч. от 900кв.м., съставляваща
имот пл.№437, кв.33 по плана на с.В, празно дворно място от 1630 кв.м., съставляващо имот
пл.№438, кв.33 по плана на с.В, отчуждени по рег.преписка №366/76г. на отдел „А Б“ при
VII РНС, за озеленяване.
Съгласно приложеното към исковата молба и отговора Удостоверение № РВР18-
ЕР94-2511(3)/08.02.2019 г. на СО, район В за поземлен имот-парцел VII-390, кв. 32 /стар кв.
53 по плана от 1927 г.; стар кв. 33 по плана от 1965 г./, с площ от 1 813 кв. м. по КККР на с.
В, одобрени със Заповед № РД-18-40/ 20.07.2011 г. на ИД на ЛГКК, който поземлен имот по
действащ регулационен план попада в УПИ I-за парк, спортна площадка, атракционен кът,
сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка,
находящ се в с.В, район В, СО, след направена проверка по наличните актови книги, не се е
установил съставен акт за държавна собственост до 01.01.1996 г.
Видно от приложения към исковата молба отговор по искане за предоставяне на
достъп до обществена информация от район В с изх. № РВР-20-ЕВ01-14/21/ 27.04.2021 г. по
отношение за имот пл. № 439, районната администрация няма данни за провеждана
отчуждителна процедура“.
По делото е изслушана СТЕ с основно и допълнително заключения, които като
неоспорени от страните, настоящия състав напълно приема. В констативната част на
заключението вещото лице описва представените от двете страни документи, на които
основават правото си на собственост, като посочва, че в кадастралната основа на РП от
1927г. имота на Е М е нанесен с пл.№390. в следващия кадастрален план от 1959г. иммота е
с пл.№439 с графична площ 15 358 кв. м., като в разписния лист към плана като собственик е
записана Е М, без данни за документ за собственост. Вещото лице посочва, че в този план,
при преценка на описание на имотите в АОС и АДС, имота на ответника е с пл.№438 и с
гр.площ от 2530кв.м., като в разписната книга от 1959г. в имот пл.№438 първоначално е
записан К Х Т – за оземляване, името е задраскано и е записан Д Н Д и Ц С Д, с НА от
1962г. и площ от 1770кв.м.
Съгласно основното заключение в кадастралната основа на стария регулационен план
4
на с. В, одобрен с Указ№ 289/15.07.1927 г. за улична регулация и Заповед № 1948/20.07.1927
г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, за дворищна
регулация, имотът на Е М е с пл. № 390 с площ 17 225 кв. м. От имот пл.№390 в
регулационния план на с.В от 1927г. са обособени в кв.52 парцели V-390 и VI – 390 и в
квартал 53 парцели II – 390, III – 390, IV – 390, VII – 390 и VIII – 390. Парцел VII-390, кв.53
от регулационен план на с.В от 1927г. е с графична площ от 1813кв.м. /за сравнение по
делбения протокол е с площ 1855кв.м./.
Следващия регулационен план на с.В е одобрен със Заповед №171/12.06.1965г. и
имота на ищеца е с пл.№439 с гр.площ 15441кв.м., а на ответника с пл.№438, с гр.площ
2554кв.м.
Действащия рег.план на с.В е одобрен със Заповед РД-50-09-332/16.09.1988 г. на гл.
архитект на С, в който парцел VII-390, кв. 53 по плана от 1927 г. не е заснет като
самостоятелен.
Вещото лице установява, че отредените в рег.план от 1927г. за имот пл.№390 парцели
в кв.52 и 53 не са нанесени в следващия кадастрален план от преди 1956г. В кад.план от
1959г. имота е с пл.№439, като за този имот са отредени парцели I, XV, XIV, XIII, XII в кв.36
и парцели X и XI в кв.34 в рег.план от 1965г., одобрен със Заповед № 171/ 12.06.1965 г. на
зам. председателя на ИК на СГНС, които не са идентични с отредените за имот пл.№390 в
рег.план от 1927г.
Съгласно предвижданията на регулационния план от 1965 г. една част от парцел VII-
390, кв. 53, по плана от 1927 г. с гр.площ 367кв.м. попада в ул. „Завоя“, а части с графична
площ 218кв.м. попадат в парцели I-439, XV-439, XIV-439, XIII-439 и XII-439, кв. 36, в частта
от имот пл.№439, намираща се на запад от ул. „Завоя“ няма отредени парцели и зоната е за
зелени връзки и озеленяване на улуцу, реки, дерета и открити канали.
В разписния лист от 1959г. в имот пл.№438 е записан К Х Т, който е продавачът на Д
Н Д и Ц С Д по НА, приложен на стр.76 от делото. В имот пл.№439 е записано наследници
на Е М, без документ за собственост.
На представената от вещото лице комбинирана скица е видно, че частта от парцел
VII-390, която попада в ПИ с идентификатор 12084.2700.257 от одобрената КККР е по
цифри 1-2-3-4-5-6-1 с графична площ на тази част 1 121 кв. м., като ПИ с ид. 12084.2700.257
по вид собственост е записан: общинска частна; по вид територия:урбанизирана; по начин
на трайно ползване: за друг вид озеленени площи. По действащ рег.план ПИ попада в кв.32,
УПИ I – терени за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооперативен
пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка.
В приетата по делото допълнителна СТЕ в о. с. з. на 28.04.2022 г. вещото лице
посочва, че: в парцел VII-390, кв. 53 по стария регулационен план от 1927 г. не попадат
части от имот с пл. № 437 по кадастралния план от 1959 г., за който са съставени АДС №
1988/28.08.1978 г. и АЧОС № 1304/31.01.2000 г.; с АДС № 1980/26.10.1978 г. е зает за
държавен недвижим имот в с. В, съставляващ празно дворно място от 1 630 кв. м. с пл. №
5
438, кв. 33.
При изслушване в зала вещото лице изрично уточнява, че предмет на отчуждаване и
актуване с посочения АДС № 1980/ 26.10.1978 г. е било дворното място, съставляващо
парцел VI-266, кв. 53 от РП от 1927 г. В документа за собственост на лицата, от които е
отчужден този имот - Нотариален акт № 56, том XXII, дело 3654/ 1962 г., както е установило
и вещото лице, като съсед е посочен парцел VII-390 по плана от 1927 г., а съгласно
спогодбата от 03.11.1960 г. по гр. д.№ 4793/1958 г. П. К. Н. получава в дял целия парцел
VII-390, кв. 53 по плана на с. В, Софийско с пространство от 1 855 кв. м.
Частта от парцел VII-390, кв. 53 от стария РП от 1927 г., разположена от запад на ул.
„Завоя“ е отразена по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-1 на комбинираната скица към
допълнителната СТЕ. Графичната площ е 1 121 кв. м., като площта е измерена до уличната
регулационна линия 1-2-3. Лицето на имота е ок. 44,7 м. Частта от стария парцел VII-390, кв.
53 по плана от 1927 г. отразена по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-1 отговаря на
минималните изисквания за площ и лице по чл. 19 ЗУТ и този извод не се променя дори при
изваждане на частта от имот пл. № 438 с площ около 116 кв. м.
При така установеното от фактическа страна, настоящия състав намира от правна
страна следното:
При спор за материално право, всяка от страните следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличие на основания, изключващи претенциите на
насрещната страна. Видно от преписката по изменение на КККР СО е направила
възражение, че се иска нанасяне върху част от имот, представляващ частна общинска
собственост съгласно АОС №292/27.02.1997г. и АОС №1304/13.01.2000г., както и нанасяне
върху имот, отреден за улица и представляващ публична общинска собственост.
Видно обаче от събраните по делото доказателства, двата АОС касаят имоти,
различни от процесната реална част, а границата на същата е именно улицата, поради което
възраженията на СО са неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че П. К. Н. е придобил
по наследство от майка си Е К Н,а и след съдебна делба правото на собственост по
отношение на парцел VII-390, кв. 53 по плана на с. В от 1927 г. с пространство от 1 855 кв.
м. при съседи: от изток парцел VIII-390, кв. 53, от запад-парцел VI-266 и парцел V-265, от
север парцел VIII-390 и от юг-улица - видно от спогодбата от 03.11.1960 г. по гр. д. № 4793/
1958 г. и комбинираните скици към основното и допълнително заключение на вещото лице.
Регулацията от 1927 г. по отношение на парцел VII-390, кв. 53, по плана на с. В е приложена
със сключената спогодба за делба от 03.11.1960 г. Тъй като към периода на изработване на
кадастралния план от 1959 г. делото за делба между наследниците на Е Н.а все още не е
приключило, парцел VII- 390, кв. 53 по плана на с. В от 1927 г. не е нанесен като
самостоятелен имот в новия кадастрален план, а като част от общия имот на
наследодателката на П. К. Н., заснет с пл. № 439 и записан в разписния лист към плана като
собственост на н-ци на Е М. Това обстоятелство е видно от отговора на въпрос № 3 от
6
основното заключение на СТЕ и приложения към същото разписен лист.
От основното заключение на вещото лице се установява, че процесният имот,
представляващ реална част от парцел VII-390, кв. 53 по плана на с. В от 1927 г., в
следващите регулационни планове от 1965 г. и 1988 г. попада в терени, отредени за
обществени мероприятия, които не са реализирани. Процесният имот, представляващ
реална част от имот с идентификатор 12084.2700.257 е означен от вещото лице с цифри 1-2-
3-4-5-6-1 на комбинираната скица на стр. 4 от приетата в о. с. з. на 14.03.2022 г. основна
СТЕ, с площ на тази реална част 1 121 кв. м., т.е. реда на преминаване на собствеността по
отношение на имота в патримониума на П. К. Н. не е прекъсвана, като имота е съществувал
реално и отразяван в отделните планове, като част от други имоти.
От страна на СО не се представят документи, които да я легитимират като собственик
именно на процесната част от парцел VII-390, кв. 53 по плана на с. В от 1927 г. Този имот не
е предмет на нито един от посочените в отговора на исковата молба актове - АДС № 1988/
28.08.1978 г., АДС № 1980/ 26.10.1978 г., АЧОС № 1304/ 31.01.2000 г. и АЧОС № 292 от
27.02.1997 г.
От приетата по делото допълнителна СТЕ безспорно се установява, че представените
актове за общинска собственост се отнасят за съседни имоти по кадастралния план от 1959
г. - имот пл. № 437 и част от имот пл. № 438. Не се представят доказателства процесния
имот да е бил предмет на отчуждаване, напротив самия ответник удостоверява, че за
процесния имот до 1996 г. не е съставен АДС, видно от Удостоверение № РВР18- ГР94-
2511(3)/ 08.02.2019 г. на СО, район В и не е провеждана отчуждителна процедура, видно от
писмо с изх. № РВР-20-ЕВ01-14/21/ 27.04.2021 г. на СО, район В.
В отговора на исковата молба се посочва, че парцел VII-390, кв. 53 по плана на с. В от
1927 г.попада в територия за парк, спортна площадка и др., поради което с оглед на
предназначението на територията и предвид липсата на лице, което да стопанисва имота,
Общината е заела имота на законно основание и е упражнявала фактическа власт върху
него. Доказателства за твърдяното заемане обаче не са представени, доколкото имота не е е
предмет на двата АОС.
Неоснователно е позоваването от ответника в отговора на исковата молба на чл. 6 от
Закона за собствеността в първоначалната му редакция и чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за
общинската собственост с твърдения, че парцел VII-390, кв. 53 по плана на с. В от 1927 г. е
такъв, чийто собственик не може да бъде установен. Както се установява от доказателствата
по делото, за процесния имот са налице документи за собственост, в разписния лист към
кадастралния план е вписано чия собственост е имотът, а в издаваните през годините
документи Общината сама е отразявала чия е собствеността върху парцел VII-390, кв. 53 по
плана на с. В от 1927 г., поради което в случая не става дума за имот, чийто собственик не
може да бъде установен.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен.
При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски,
7
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно
деловодни разноски, поискани с представен списък по чл.80 ГПК, в размер на: 58,99
лв. за заплатена държавна такса, 450лв. за депозити за работа на вещо лице по СТЕ и
3600лв. адвокатско възнаграждение, като по отношение на последното от страна на
ответника не е направено възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 ГПК, поради
което и се присъжда в пълен размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от П. К. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ул. „В“ №, вх., ет., ап. срещу СО,
с адрес: гр.С, ул.“М“ №33, че П. К. Н. е собственик на реална част от имот с
идентификатор 12084.2700.257 в границите, заключени между цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-13-
14-1 на комбинираната скица към допълнителна СТЕ, изготвена от вещо лице Л. ИВ. Г.,
приложена на стр.130 от делото, с площ на тази реална част 1 121 кв. м., която
комбинирана скица, приподписана от съдията, се явява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.С, ул.“М“ №33, да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на П. К. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ул. „В“ №, вх., ет., ап. сумата от
4108.99 лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8