Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15399 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 СК.
Ищците Д.Б.К.,
действащ със съгласието на баща си Б.С.К., и Б.С.К., в качеството му на баща и
законен представител на М.Б.К., твърдят, че К.В.И. е бивша съпруга на Б.К. и
майка на ненавършилите пълнолетие деца Д. и М.. В исковата молба е изложено, че
бракът между двамата е прекратен по силата на Решение № 2322/07.07.2008 г. по гр.д. № 2841/2008 г. по описа на ВРС, като
първоначално родителските права по отношение на децата били предоставени на
майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в тяхна полза. Впоследствие,
с Решение № III-113-55/14.04.2014 г. по
гр.д. № 12565/2013 г. по описа на СРС било утвърдено споразумение между двамата
родители, съгласно което родителските права по отношение на детето Д. били
предоставени на бащата, а майката се задължила да заплаща в негова полза
месечна издръжка в размер на 85 лева, считано от 12.03.2004 г. По-късно, с
протоколно определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 13418/2015 г.
по описа на ВРС, била утвърдена спогодба между К.И. и Б.К., по силата на която
упражняването на родителските права по отношение на двете деца били
предоставени на бащата и било определено местоживеенето им при него. Съдът
изменил и размера на издръжката, дължима от майката в полза на детето Д., като
я увеличил от 85 лева на 120 лева, считано от 19.11.2015 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 10-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Ответницата била осъдена да заплаща в полза на
детето М., чрез неговия баща и законен представител Б.С.К., сумата от 100 лева
месечна издръжка, считано от 19.11.2015 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж до 10-то число на месеца за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
В исковата
молба са наведени доводи, че от момента на определяне размера на издръжката са
изминали повече от две години и нуждите на децата са се увеличили. Ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат, че за издръжката на дете от 7 до 14
години са необходими 262.50 лева на месец, като се позовават на чл. 49, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от ППЗЗДет. Считат, че това е минимално
необходимата месечно сума за всяко от двете деца, като от нея майката следва да
поеме 175 лева, а бащата – 87.50 лева. Твърдят, че увеличаването размера на
издръжката е наложително с оглед правилното отглеждане на двете деца, полагане
на грижи за тяхното здраве,
здравословното състояние, необходимостта от получаване на образование,
обезпечаване на образователните и личните им потребности. Подчертават, че
бащата полага непосредствените грижи за двете момчета, поради което и следва да
поеме по-малка част от общата им месечна издръжка.
Развити са
съображения, че ответницата работи и няма финансови ангажименти към други лица
под 18 г., поради което и получаваните от нея доходи се изразходват единствено
за задоволяване на личните ѝ потребности. В този смисъл се твърди, че тя
има възможност да заплаща издръжка от по 175 лева месечно в полза на всяко от
децата.
Отправено е
искане до съда за изменение на издръжката, определената в полза на двете ненавършили
пълнолетие деца със спогодба, одобрена с определение от 10.12.2015 г.,
постановено по гр.д. № 13418/2015 г. по описа на РС-Варна: съответно в полза на
детето Д.Б.К. – от 120 лева на 175 лева и в полза на детето М.Б.К. – от 100
лева на 175 лева, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 10.10.2018 г. до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищците претендират
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата К.И. е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Поддържа, че претендираният размер на издръжката е завишен,
като същият не е съобразен с доходите и възможностите на всеки от родителите.
Посочва, че в исковата молба не са изложени твърдения за конкретни потребности
на децата, които да обуславят увеличаване размера на дължимата издръжка, като
липсват и доказателства за доходите на бащата. Счита, че изменението във
възрастта на децата не е самостоятелно основание за увеличаването на месечната
им издръжка. Поддържа, че са от значение доходите на всеки от родителите, като
следва да се приеме, че и двамата отдават издръжка и в натура, но последното е обусловено
и от възможността майката да осъществява определения ѝ режим на лични
отношения. Твърди, че получава трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата и доходът на бащата в пъти надвишава нейния.
Навежда
доводи, че за период от повече от две години и половина е лишена от контакт с
децата поради неправомерни действия на техния баща. Твърди, че последният ги
отчуждава от нея и ѝ създава негативен образ.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъде
увеличен размерът на издръжката при съобразяване реалните доходи на всеки от
родителите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че К.В.И., ЕГН **********, и Б.С.К., ЕГН **********,
са родители на ненавършилите пълнолетие деца Д.Б.К., ЕГН **********, и М.Б.К.,
ЕГН **********.
От представените
с исковата молба писмени доказателства се изясняват следните обстоятелства:
С Решение №
2322 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 2841/2008 г. на ВРС
/л. 9-10/ е прекратен бракът между Б.К. и К.И., като упражняването на
родителските права по отношение на двете деца – Д. и М., е предоставено на
майката, а бащата е осъден да заплаща в тяхна полза издръжка.
По силата
на Решение № III-113-55 от
14.04.2014 г. по гр. д. № 12565/2013 г. на СРС са изменени мерките относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката, като родителските права само по отношение на детето Д. са
предоставени на бащата, а майката е осъдена да му заплаща издръжка в размер на
85 лева.
Със
спогодба, одобрена с определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. №
13418/2015 г. по описа на ВРС /л. 14-16/, на Б.К. е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата Д. и М., а К.И. е осъдена да
заплаща издръжка в размер на 120 лева в полза на детето Д. и 100 лева в полза
на детето М., считано от 19.11.2015 г.
От
съдържанието на приложените на л. 59-60 от делото удостоверения, издадени от
Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ се установява, че ответницата К.И. е
декларирала, че притежава ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Арх. Костадин Яръмов“ № 11, с площ от
73.46 кв. м. Същата не е декларирала МПС. Б.К. е декларирал собственост върху
следните недвижими имоти: жилище с адрес гр. Варна, ул. „14-та“ № 510 с площ от
43 кв. м., ведно с поземлен имот с площ от 996 кв. м. и второстепенна постройка
с площ от 10 кв. м.; жилище с адрес гр. Варна, к. к. „Чайка“ с площ от 98.39
кв. м.; както и поземлен имот, находящ се в гр. Варна, местност Траката, с площ от 1000 кв. м. Наред с тях Б.К. е
декларирал, че притежава и мотоциклет „Харлей Дейвидсън“.
Видно от
удостоверение с изх. № 2019-19/13.06.2019 г., издадено от „ЧДГ Аз съм българче“
ЕООД, К.И. получава брутен месечен доход в размер на 586.96 лева, респ. нетен
месечен доход в размер на 455.47 лева. Същото се потвърждава и от издадена от
ТД на НАП – Варна справка – данни за осигуряване /л. 97/.
Към
писмените доказателства по делото е приобщено заверено копие от годината
данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. на Б.К. /л. 64-70/. От нейното
съдържание става ясно, че същият е декларирал осигурителен доход в размер на
460 лева месечно. Видно от приложеното на л. 72 от делото писмо от ТД на НАП –
Варна, с данъчната си декларация за 2018 г. Б.К. е декларирал получени доходи
от наем в размер на 7200 лева. Отразено е също, че за 2018 г. има данни за
изплатени в полза на същия доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Този
доход, съгласно писмо с изх. № 30353-1/03.07.2019 г. на ТД на НАП – Варна /л.
94/ възлиза на 21 000 лева. Касае се за обстоятелства, удостоверени с
данъчните декларации на лицето, които имат характер на частни свидетелстващи
документи. В този смисъл те имат само формална доказателствена сила, но по
отношение на удостоверените с тях неизгодни за страната обстоятелства, същите
по съществото си представляват извънсъдебно признание, което съдът следва да
цени наред с всички събрани по делото доказателства.
На л. 100 и
101 от делото са представени служебни бележки, от които се установява, че
децата Д. и М. посещават допълнително учебни занятия, както следва: М. е
посещавал занятия по български език и литература и математика в периода от м.
септември 2018 г. до м. юни 2019 г., за които е заплатена такса общо в размер
на 1564 лева; както М., така и Д. са посещавали занятия по английски език за
периода от 2016 г. до 2019 г., като общият размер на заплатената такса за тези
обучения за учебната 2018-2019 г. възлиза на 1336.60 лева.
Ищците
представят и писмени доказателства от дентален
кабинет /л. 102-103/ за разходи за ортодонтско
лечение в размер на 3620 лева за Д.К. и в размер на 3500 лева за М.К..
От показанията на разпитаните
по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Св. Христо Атанасов Димитров посочва, че с Б.К. са съдружници. Същият познава децата Д. и М. от тяхното
раждане, като има непосредствени впечатления относно полаганите от баща им
грижи и техните нужди. От неговите показания става ясно, че децата живеят с
баща си, който се грижи за тях с помощта на своята сестра. Св. Димитров
заявява, че и двете деца ходят на уроци по математика, български език и
литература, както и на извънкласни занимания – Д. – на пиано, а М. – на китара.
Наред с това излага, че децата имат стоматологични проблеми, които са свързани
със значителни разходи. След проведеното лечение посочва, че при Д. е дало
резултат, като е коригирано изкривяването на зъбите му. Св. Димитров заявява,
че не знае ответницата да участва в разходите за децата, като те се поемат
изцяло от баща им.
По делото е разпитана и св. Валентина Стоянова
Костадинова, сестра на Б.К.. Последната потвърждава, че от три години Д. и М.
живеят с баща си и тя му помага в грижите за тях. Изрично заявява, че Б.К.
изцяло покрива разходите за задоволяване нуждите на децата. И тя, както св.
Димитров, посочва, че децата посещават допълнително уроци и извънкласни
занимания, както и ортодонт.
Относно точния размер на разходите за уроци на двете деца
съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото
същите са противоречиви и не кореспондират с коментираните по-горе писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) трайно
увеличаване на потребностите на издържания; 2) възможност на дължащия да
заплаща издръжка в увеличен размер.
От момента на присъждане на дължимата досега издръжка /в края на 2015
г./ са изминали повече от три години, за който период обществено-икономическите
условия в страната са се изменили и потребностите на двете деца са нараснали.
Безспорно са се увеличили разходите за храна, дрехи и учебни пособия. В този
период размерът на минималната работна заплата се е увеличил от 380 на 560
лева.
Следователно безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният
размер на дължимата в полза на Д. и М. издръжка следва да бъде определен
съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на децата, от една
страна, и възможностите на дължащия издръжка, от друга.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото
тримесечие на 2019 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер на 1402.69
лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и
даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1019.72 лева
или 339.91 лева за месец, като това са средствата, необходими за покриване на
основните ежедневни потребности.
При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да
вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия на
живот и специфични потребности. От събраните по делото доказателства се
установява, че Д. и М. са ученици, като Д. вече е в гимназиалните класове, а на
М. предстои да бъде в осми клас. От свидетелските показания и приложените по
делото писмени доказателства става ясно, че и двамата посещават допълнително
уроци и се лекуват при ортодонт. Следва да се
отбележи обаче, че разходите за уроци по български език и литература и
математика, за които са представени доказателства, не са такива с регулярен
характер. От съдържанието на представената в тази връзка служебна бележка става
ясно, че такива уроци М. е посещавал с оглед подготовка за кандидатстване след
7-ми клас, като необходимостта от този разход отпада за в бъдеще. Следователно
допълнителните разходи за всяко от децата са свързани единствено с необходимото
им ортодонтско лечение и уроци по английски език.
След съобразяване на тези обстоятелства, както и на горепосочените
официалните данни, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да
бъде осигурена на Д. и М. от двамата им родители, е по 450 лева за всяко дете.
Така определеният общ размер на необходимата на децата издръжка следва
да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят техните
възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната
съдебна практика възможността на дължащия издръжка родител се преценява въз
основа на получавания доход, квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата
дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка.
Съгласно събраните по делото доказателства получаваното от майката К.И. брутно
трудово възнаграждение е малко над минималното – 586.96 лева, като по делото
липсват доказателства за допълнителни доходи. Действително ответницата няма
други деца, на които да дължи издръжка, като лисват и доказателства същата да
има разходи, извън обичайните. Същевременно, доходите на бащата Б.К.,
установени посредством предоставената от ТД на НАП информация са в значително
по-висок размер. Наред с това следва да се съобрази обстоятелството, че до
момента бащата самостоятелно е покривал издръжката на двете момчета. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че той е в състояние да
осигури задоволяването както ежедневните потребности на Д. и М., така и да
заплаща извънредните разходи за обучение и лечение на децата. Самият той в
съдебно заседание признава, че разполага с възможности самостоятелно да издържа
двамата си синове.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че майката следва да
поеме част от издръжката на всяко от децата, равняваща се на законния минимум
по чл. 142, ал. 2 СК, а именно – по 140 лева за всяко дете. Настоящият съдебен
състав намира, че така определеният размер на издръжката би гарантирал реалната
възможност за регулярното ѝ заплащане.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2018
г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищците
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, възлизащо на 134.55 лева. Не следва да бъдат присъждани разноски за
издаване на съдебно удостоверение, доколкото ищците са освободени от такси и
разноски в производството по чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК и евентуално внесени суми
за такси по делото подлежат на възстановяване като недължимо платени.
Предвид частичното
уважаване на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 107.60 лева върху
изменения размер на издръжката.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена със спогодба, одобрена с
определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. №
13418/2015 г. по описа на РС-Варна, дължима от К.В.И., ЕГН **********, с адрес:
***, както следва:
-
в полза на детето Д.Б.К.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си Б.С.К., ЕГН **********,***, Вилна зона, ул. „20-та“ № 18, като я увеличава
от 120.00 /сто и двадесет/ лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 10.10.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
140.00/сто и четиридесет/ лева до претендирания размер от 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева месечно;
-
в полза на детето М.Б.К.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Б.С.К., ЕГН **********,***, Вилна зона, ул. „20-та“ № 18, като я увеличава
от 100.00 /сто/ лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 10.10.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
140.00 /сто и четиридесет/ лева до
претендирания размер от 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева месечно,
на основание чл. 150 СК
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Б.К., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си Б.С.К., ЕГН **********, и М.Б.К., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Б.С.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, Вилна зона,
ул. „20-та“ № 18,
сумата от 134.55 лева /сто тридесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща извършени по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна сумата от 107.60
лева /сто и седем лева и шестдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: