Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Ловеч, 13.04.2009 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Й.
при
секретаря.........П.М..............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1375 по описа за 2008 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно
основание чл. 82 ал. 1 във връзка с чл. 87 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от А.А.Л.,
ЕГН **********,***, като майка и законна представителка на малолетните деца А.А.
ИСКРЕНОВ, ЕГН **********, и М.А.И., ЕГН **********, против А.Ю.А., ЕГН **********,***,
с посочено основание чл. 82 ал. 1 от СК. Ищцата излага, че с ответника живеели
заедно, но без сключен граждански брак. Посочва, че имат родени две деца – А.А.
Искренов, роден на 09.05.2000 г., и М.А.И., родена на 08.10.2002 г., в
гр.Ловеч, които били припознати от ответника. Твърди, че живеели в жилището на
родителите й в с. Българене до месец януари 2008 г. След постоянни скандали,
ответникът заявил, че ги напуска и отива да живее в гр. София, тъй като не
можел да ги търпи. Ищцата твърди, че не искал да се грижи за децата им.
Посочва, че през цялото време тя сама се грижела за децата, включително и
финансово, като получава минимална работна заплата. Срещала трудност в
осигуряването на издръжката на децата, защото те вече ходели на училище, нямали
подсигурен транспорт, а тя нямала средства да ги изпраща на училище. Принудила
се и спряла детето М. да посещава 1-ви клас в училище “Димитър Димов”, защото
не й стигали средствата. Счита, че като баща, ответникът дължи издръжка за
децата, според възможностите си.
В петитума на ИМ, ищцата моли да
бъдат призовани на съд и ответникът осъден да й заплаща, като майка и законна
представителка на малолетните деца А. и М.,
месечна издръжка в размер на по 80.00 лева, начиная от месец декември
2007 г., т.е. една година преди предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане и
до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази
издръжка.
В съдебно заседание, ищцата
се явява лично. Поддържа исковата молба, като изрази съгласие с предложения
размер издръжки от особения представител на ответника, а именно – за А. - 50.00
лева, а за М. - 40.00 лв.
С протоколно определение от
17.03.2009 г., с оглед направеното от ищцата уточнение относно имената на
детето А., съдът допусна поправка в адресната част на исковата молба относно
фамилното му име от “Искренов” на “И.”, или имената на детето да се изписват и
четат: А.А.И..
Ответникът
А.Ю.А., се представлява от особен представител – адвокат М.Н. от ЛАК, назначена
на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 2 от ЗПрП, която
оспорва исковата молба по размер и счита, че за детето А. следва да се определи
месечна издръжка в размер на 50.00 лева, а за детето М. – 40.00 лева.
От приложените по делото писмени
доказателства: декларация на ищцата; удостоверение от 09.12.2008 г. на
“Балкан-Паркет” ООД-с.Българене; копие от удостоверение за раждане на А.А.И. –
дубликат от 24.09.2008 г. на Община-Ловеч; копие от удостоверение за раждане на
М.А.И. № АОД 000492/14.10.2002 г. на Община-Ловеч; копие от удостоверение за
раждане на А.Ю.А.-дубликат от 18.12.2006 г. на Община-Ловеч; Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 12/16.03.2009 г. на
Кметство-с.Българене; Удостоверение за семейно положение № 13/16.03.2009 г. на
Кметство-с.Българене; писмо изх.№ 2378/18.03.2009 г. на ТД на НАП-Ловеч; писмено
становище на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Ловеч, както и от доводите на ищцата и процесуалния
представител на ответника, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че страните
са живеели заедно, без сключен граждански брак, като от съвместното си
съжителство имат родени две малолетни деца – А.А.И., роден на 09.05.2000 г., и М.А.И.,
родена на 08.10.2002 г.
Не се спори, че от месец януари 2008 година страните са разделени, като
децата живеят при майката в с.Българене, която полага непосредствените
ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието им.
При извършеното социално проучване, на основание чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт,
социалният работник е посетил адреса на ищцата в с. Българене, общ. Ловеч и е
установил, че ищцата живее там заедно с двете си малолетни деца и нейната
майка, в жилище, собственост на родителите на ищцата, разполагащо с добри
социално-битови и санитарно-хигиенни условия на живот. Ищцата споделила, че
бащата на децата й не ги търси, не се обажда по телефона и от м.май 2008 г. не
е получавала от него средства за покриване на разходите по отглеждането им.
Същата потвърди това и в съдебно заседание.
От приложеното Удостоверение от
09.12.2008 г. на “Балкан-Паркет” ООД-с.Българене, е видно, че майката А.А.Л.,
за периода VI-ХI 2008 г., е получавала брутен трудов доход, както
следва: за м.септември – 94.29 лева, м.октомври – 220 лева и м.ноември – 220
лева, а от м.юни до м.август – не е получавала доход.
Ищцата е декларирала с
писмена декларация, приложена по делото, че за 6 месеца назад няма други доходи
от наеми, хонорари, граждански договори и други, освен минималните доходи от
“Балкан-паркет” ООД. Получава детски добавки в размер на 50 лева месечно. Не
притежава лично недвижимо и движимо имущество.
От представеното писмо изх.№
2378/18.03.2009 г. на ТД на НАП-Ловеч е видно, че ответникът А.Ю.А. няма
регистриран трудов договор към 18.03.2009 г. Същият имал осигурителен доход в
размер на 380.00 лева от фирма “Формет” ЕООД, Булстат: *********.
Установи се, че ответникът е
неженен. Същият има две малолетни деца, а именно децата, чиято издръжка се
търси в настоящия процес: А. и М. /видно от Удостоверение за семейно положение
№ 13/16.03.2009 г./.
От представеното
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 12/16.03.2009 г. на
Кметство-с.Българене, се установи, че имената “А.Ю.А.” и “Андрей И. Асенов” са
имена на едно и също лице. Следователно, доказва се, че посоченият като баща на
детето М. в удостоверението за раждане от 14.10.2002 г. – Андрей И. Асенов е
едно и също лице с ответника по делото А.Ю.А..
При преценката за необходимия
размер издръжка на ненавършили пълнолетие деца, следва да бъдат съобразени
двете обуславящи я предпоставки, съгласно чл. 85 ал. 1 от СК - нуждите на
детето и възможностите на родителя в границите, установени в ПМС
№288/10.12.2002 г./от 30 до 80 лева/. Съдът споделя утвърдената съдебна
практика /решение № 832/06.04.1972 г. по гр.д.№ 354/72 г.на ВС, II г.о./, че за
да се определи размерът на издръжката, която следва да се дава от родителите на
децата, необходимо е да са налице доказателства не само за възрастта на
последните и доходите на родителите, но и данни, които определят нуждите на
децата: здравословното им състояние, дали са ученици и какви разходи са
необходими във връзка с това. В случая, малолетният А. е на 8 години, а
малолетната М. – на 6 години. При социалното проучване е установено, че А. е
ученик във втори клас на СОУ “Т.Кирков” – гр. Ловеч и всекидневно пътува за
училище с автобус. М. не посещава учебно заведение, като в съдебно заседание
ищцата заяви, че детето започнало да учи в първи клас, но го спряла, защото не
можела да плаща квартира и се прибрала на село. Двете деца са споделили пред
социалния работник, че баща им не се обажда по телефона, не е осъществявал
лични контакти с тях и не са получавали подаръци по повод на рождени дни или
празници.
Безспорно е, че децата се нуждаят от средства за ежедневни потребности,
храна, облекло, а детето А. и от учебни пособия, които следва да се осигуряват
и от двамата родители по аргумент от чл. 82 ал. 1 от СК. От събраните по делото
доказателства стана ясно, че децата живеят при майка си и тя се грижи за
издръжката им.
Като съобрази нуждите на децата
от издръжка и възможностите на родителите да я дават, съдът счита, че на А.,
роден на 09.05.2000 г., са необходими 70.00 лева месечна издръжка, а на М.,
родена на 08.10.2002 г. – 60.00 лева месечна издръжка, които се дължат и от
двамата родители. Съдът съобразява, че майката полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата /в този смисъл Постановление № 5 от
16.11.1970 г. на ПВС, т. 7/, при което съдът приема, че същата следва да отделя
месечно по-малка част от издръжките, а именно 20.00 лева – за А., и 20.00 лева
– за М.. Останалата част от издръжките за децата – съответно 50.00 лева – за А.
и 40.00 лева – за М., следва да се заплаща от бащата А.Ю.А., като съдът счита,
че тези суми съответстват на възможностите му. Няма данни същият да е
нетрудоспособен. Установи се, че няма законово задължение да издържа други
лица. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от СК, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
По отношение на иска с правно
основание чл. 87 от СК, съдът намира, че издръжките следва да се присъдят,
считано от м.юни 2008 г., тъй като в съдебно заседание ищцата сподели, че
ответникът за последен път й е дал пари през месец май 2008 година. При
социалното проучване, ищцата е заявила пред социалния работник, че от м.януари
2008 г. до м.май 2008 г., ответникът е изпращал по 300.00 лева месечно, от
които 100.00 лева – за заплащане на наем за ползвано от ищцата жилище в гр.
Ловеч и 200.00 лева – за разходи по децата.
По изложените съображения,
съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 82 ал. 1 от СК, са
основателни и доказани до размер на сумите 50.00 лева – за А., и 40.00 лева –
за М. и в този размер следва да бъдат уважени, считано от 01.06.2008 година.
Ето защо, ответникът А.Ю.А. следва да бъде осъден да заплаща на ищцата А.А.Л.,
като майка и законна представителка на малолетните им деца А.А.И., роден на
09.05.2000 г., и М.А.И., родена на 08.10.2002 г., месечна издръжка в размер на
50.00 лева – за А., и 40.00 лева – за М., начиная от 01.06.2008 г., до
настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тези издръжки,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане.
Исковете до пълния претендиран размер от 80.00 лева за всяко от децата,
както и за присъждане на издръжките за минал период, считано от месец декември
2007 г., на основание чл. 87 от СК, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
При този изход на процеса,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд -
сумата 129.60 лева, представляваща държавна такса върху размера на присъдените
издръжки.
Ищцата не е претендирала
разноски по делото, а и няма данни да е направила такива, поради което не й се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН **********,***,
на основание чл. 82 ал. 1във връзка с чл. 87 от Семейния кодекс, да
заплаща на А.А.Л., ЕГН **********,***, като майка и законна представителка на
малолетните им деца А.А. ИСКРЕНОВ, ЕГН **********, и М.А.И., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 50.00 /петдесет/ лева – за А. и месечна издръжка в размер
на 40.00 /четиридесет/ лева за М., начиная от 01.06.2008 година, до
настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тези издръжки,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане.
Исковете до пълния претендиран размер от 80.00 лева за всяко от децата,
както и за присъждане на издръжките за минал период, считано от месец декември
2007 г., на основание чл. 87 от СК, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Ю.А., с
горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 129.60
лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
държавна такса върху размера на присъдените издръжки.
Решението подлежи на
предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК и подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му – 13.04.2009 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: