О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../08.11.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 1627 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.
от ГПК.
С решение № 1673/19.04.2018г., постановено по гр.д.
№ 1627/2018 год., ВРС –е осъдил Застрахователна
компания „Надежда“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ж.к. „Витоша“, ВЕЦ – Симеоново 999 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Стефанов П., с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 9910
/девет хиляди деветстотин и десет/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение дължимо по договор за застраховка „Злополука“ за претърпени от
ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на застрахователно събитие – трудова злополука настъпила на
15.06.2016г. около 13:00 часа в гр.Варна, при провеждане на изпит за физическа
подготовка, както и сумата от 90
/деветдесет/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди /закупена ортеза за ляв долен крайник/ настъпили в следствие
на същото застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 01.08.2017г. до
окончателно изплащане на сумите
Недоволен от горното е останал ответника Застрахователна компания „Надежда“ АД,
който обжалват постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на застрахователя, че
застрахованото лице не е уведомило за настъпилото застрахователно събитие в
застрахователния срок, не е съобразено обстоятелството, че са налице съществени
разминавания между представените от ищеца документи и самите му твърдения за
естеството на получената от него травма, че от представените документи се
следва изводът, че основна причина за евентуална злополука е невнимание на застрахования
в участие в изпит по физическа подготовка, както и не е съобразено
обстоятелството за заплатено обезщетение в размер на 3 000 лева към
пострадалия, с което застрахователното дружество е изпълнило задълженията си.
Излагат се доводи и за неоснователност на претенцията за лихви. Представя
писмени доказатества.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните. В конкретния случай, видно искането на въззивника за събиране на посочените доказателства е обосновано
с твърдението за наличието на доказателства, които не са могли да бъдат
представени пред първа инстанция поради предприетите от КФН ПАМ във връзка с
отнетия лиценз на ЗК. Тези доводи обаче не могат да бъдат споделени, тъй като
предмет на ПАМ на решението на КФН е не отнемане на документацията на ЗК,
поради която същата да не може да бъде представена своевременно. Касае се за
вътрешна организация на ЗК, която обаче е ирелевантна към приложението на
процусеалните правила. Поради горното, искането следва да се остави без
уважение.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Застрахователна компания „Надежда“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ж.к.
„Витоша“, ВЕЦ – Симеоново 999 срещу решение № 1673/19.04.2018г., постановено по гр.д.
№ 1627/2018 год. на ВРС, с което Застрахователна
компания „Надежда“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ж.к. „Витоша“, ВЕЦ – Симеоново 999 е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Е. Стефанов П., с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 9910
/девет хиляди деветстотин и десет/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение дължимо по договор за застраховка „Злополука“ за претърпени от
ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на застрахователно събитие – трудова злополука настъпила на
15.06.2016г. около 13:00 часа в гр.Варна, при провеждане на изпит за физическа
подготовка, както и сумата от 90
/деветдесет/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди /закупена ортеза за ляв долен крайник/ настъпили в следствие
на същото застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 01.08.2017г. до
окончателно изплащане на сумите
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1627/2018г.
на ВОС за 19.12.2018 год. от 15.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: