О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1985 Година 2020,14.07 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти
въззивен състав
На четиринадесети
юли година две хиляди и двадесета
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
частно гражданско дело номер 1404 по описа за 2020 година.
Производството е по
чл.121 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№1259/27.02.2020г. подадена от К.В.И., ищец в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния му представител адв. К.Я., с която се моли за
отмяната на определение № 99 от 11.02.2020г. по гр.д.№3/2020 по описа на КРС в
частта, с което съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените
искове по чл.59 СК.
В частната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на постановеното определение, като се посочва, че
компетентен да се произнесе е РС-Карнобат, тъй като именно този съд е сезиран с
иска за развод и е длъжен да се произнесе и по исковете за местоживеенето на
децата, тяхната издръжка и упражняването на родителските права спрямо тях.
Ответницата по частната
жалба В.И., чрез процесуалния
и представител адв. Стайкова оспорва същата като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. Посочва, че вече има заведено дело в съд в Гърция, но
предвид извънрдената ситуация с COVID-19 не е
могла да се снабди с удостоверение.
Бургаският окръжен съд като
разгледа делото намери следното:
Частната жалба е
постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице,
имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№3/2020
г. по описа на Районен съд Карнобат е образувано по искова молба на К.В.И. против
В.Т.И., постъпила на 16.09.2019г. първоначално в БРС. Предявени са иск за
развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК и задължително съединените с него
искове по чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването
на родителските права след развода по отношение на родените от брака деца Таксирахи И., род. на ***г. и
Марин Костадинов И., род. на ***г., определяне местоживеенето на децата, за
определяне режим на лични отношения с майката и за присъждане на издръжка
за родените от брака деца. В исковата молба са изложени
твърдения двамата съпрузи да са български граждани, които живеят постоянно в
Гърция, като ищецът се е прибрал в България.
Ответницата е подала
отговор на исковата молба и насрещна искова молба. Посочено, че заедно с децата
постоянно живее в Гърция, считано от 05.09.2019г. са във фактическа раздяла,
когато съпругът й си събрал багажа и се върнал в България. Изразява становище,
че компетентен да разгледа исковете свързани с упражняването на родителските
права, режима на лични отношения и издръжката е съдът в Гърция. Посочва, че и
двете деца са родени и живеят в Гърция.
Бургаският окръжен съд в
настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.
Както от твърденията на
страните, така и от данните по делото става ясно, че страните по делото са съпрузи с еднакво
гражданство – българско, както и че обичайното им местопребиваване, както и
това на децата от самото им раждане и понастоящем, е в Гърция. С подадената
искова молба при условието на обективно съединяване ищецът е предявила искове
за развод, за упражняване на родителски права по отношение родените от брака
деца, за личните отношения и издръжка на децата и фамилно име. С насрещната
искова молба е предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на съпруга.
По въпроса компетентен
ли е българският съд да разгледа съединени с иска за развод въпроси за
родителска отговорност, когато детето има обичайно местопребиваване на и
необходимостта от тълкуване на разпоредби на европейското право е поискано
преюдициално заключение от Съда на ЕС по ч.гр.д.№3801/2017 по описа на ВКС,
като единствено компетентен да тълкува разпоредби на европейското право. С определение на Съда /шести състав/ от
16.01.2018 по дело С-604/17 е прието, че чл. 2, т. 7
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
от 27.11.2003г.
следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава-членка, който е
компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите,
ако същото има към момента на сезирането му обичано местопребиваване в друга държава-членка
не територията на друга държава-членка на ЕС и не са изпълнени условията за
предоставяне на компетентност по чл.9,10,12 или 15 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и
по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009 на Съвета от 18.12.2008г.
Регламентите са актове, които имат приоритет пред нормите на българското
законодателство, които задължават съда по иск за развод и наличие на ненавършили
пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките за
лични отношения и издръжката. Поради това не може да се обоснове компетентност
на сезирания съд, в случая РС-Карнобат, да разреши споровете за родителските
права „по силата на привличането“ и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в
СК и ГПК.
Българският съд е компетентен да се произнесе по иск за развод между
български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има
непълнолетно дете, чието местопребиваване е на територията на друга
държава-членка, какъвто е настоящият случай, той не е компетентен да се
произнесе по споровете за родителската отговорност и издръжката на детето, ако
не са налице условията на по чл.9,10,12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/2003, съответно
чл.3, б. „Г“ или чл.5 от Регламент /ЕО/4/2009. Съгласно чл.8 Регламент
/ЕО/2201/2003 по спорове за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на
детето, а съгласно чл.3, б.“А“ и „Б“ от Регламент /ЕО/4/2009 спорът за
издръжката е подведомствен на съда по обичайното местопребиваване на взискателя
или на ответника.
По настоящото производство е установено, че обичайното местопребиваване на
ответницата и на родените от брака деца, български граждани, е на територията
на друга държава-членка поради което РС-Карнобат не е компетентен да се
произнесе по исковете за родителската отговорност и издръжката на децата и
съгласно чл.8 Регламент /ЕО/2201/2003 делата по такива спорове са
подведомствени на гръцкия съд. Не са налице обстоятелствата, които да обуславят
запазена компетентност на българския съд поради местене на децата или
отвличане, нито има акт за прехвърляне на компетентност от гръцки съд. Няма и
приеман, тъй като ответникът изрично е направил възражение за международна
некомпетентност на съда в Карнобат с отговора на исковата молба.
Ето защо постановеното
определение, с което е прекратено производството по гр.д.№3/2020 по описа на
КРС в частта по предявените искове по
чл.59 СК поради липса на международна компетентност е правилно и
законосъобразно, а подадената частна жалба против него-неоснователна. Като
такава, частната жалба ще се остави без уважение.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№1259/27.02.2020г. подадена от К.В.И., ищец в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния му представител адв. К.Я., против Определение №
99 от 11.02.2020г. по гр.д.№3/2020 по описа на КРС в частта, с което съдът е
прекратил производството по делото в частта по предявените искове по чл.59 СК.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: