Решение по дело №426/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 299
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20195001000426
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 299

гр.Пловдив, 23.10.2019 г.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…втори октомври…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

    ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                         Александър Стойчев

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №426 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №250/15.05.2019г., постановено по търг.д. №319/2018г. по описа на окръжен съд С.З., ответникът СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****, е осъден да заплати на О.Ч. ЕИК **** сумата от 38 000лв., представляваща главница по предоставен на СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****, с Решение №277 от 29.06.2017г. на Общински съвет - гр. Ч., безлихвен заем за изпълнение на дейностите и разходите по подмярка 19.4. „******” за първото шестмесечие на 2017г. на мярка 19 „******” от ПРСР 2014-2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаването на исковата молба – 05.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 278,77лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2017 г. до датата на предявяване на иска - 05.11.2018г., както и разноски по делото - 1651,15лв. за държавна такса и 2 200лв. - адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Единствено развитите съображения във въззивната жалба са в насока, че първоинстанционният съд неправилно не е приел направеното от страната възражение за прихващане, като е отхвърлил същото с определението по чл.374 от ГПК, а в решението липсват мотиви в тази насока. Във въззивната жалба са изложени съображения за основателност на заявеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго – по съществото на спора или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендират се сторените разноски. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.

Ответник – жалбата О.Ч. в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва изцяло предявената въззивна жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба не се представят писмени доказателства, не се правят други искания в тази насока.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата  и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен осъдителен иск на основание чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.104, ал.1, от Закона за публичните финанси за сумата от 38 000лв. и акцесорен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.105 ал.1 от ЗПФ за сумата от 3278,77лв.

Производството пред Окръжен съд С.З. е образувано по предявена искова молба от О.Ч. ЕИК ****, против СНЦ „М.И.Г.- Ч.”- гр.Ч., ЕИК ****. Претенцията е за заплащане на сумата от 38 000лв. – главница и 3 278,77лв. – лихва за забава. Ищецът се позовава на Решение №277/29.06.2017г. на Общински съвет гр. Ч. – за предоставяне на безлихвен заем на СНЦ „М.И.Г.- Ч.” в размер на 50 000лв. за
изпълнение на дейностите и разходите по подмярка 19.4. „******” за първото
шестмесечие на 2017г. на мярка 19 „******” от ПРСР 2014-2020г., взето на основание чл.21 ал.1, т.10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.104 ал.1, т.4и т.5 от Закона за публичните финанси. Със същото решение е определен срок за възстановяване заема - 31.12.2017г. С преводно нареждане от 12.07.2017г. сумата е преведена по  банковата сметка на ответника. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението за връщане на предоставената сума в посочения срок. Предвид забавено плащане се твърди, че ответникът дължи обезщетение за забава - на основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.105 ал.1 от ЗПФ, което за периода от 31.12.2017г. до датата на предявяване на иска - 05.11.2018г., е в размер на 3 278,77лв. Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми.

С депозирания отговор на исковата молба, ответникът СНЦ „М.И.Г.- Ч.”, е оспорил исковете. Не е оспорил наличието на заемно правоотношение, възникнало по предвидения в ЗМСМА и ЗПФ специален ред, като не се оспорва и фактът, че заетата сума не е върната. Като защита по съществото на спора, ответникът е противопоставил правопогасяващо възражение – предявил е възражение за прихващане за сумата от 83 166.44лв., представляваща сбора на две наложени финансови корекции от Д.Ф.З., твърдейки, че това е по вина на О.Ч.

При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба и съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, съгласно която въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, съдът прие за установено следното:

Безспорно е, че правоотношенията между страните се основават на предоставен от ищеца на ответника безлихвен заем по специалния ред, указан в чл.21 ал.1, т.10 от ЗМСМА, във вр. с чл.104 ал.1, т.4 и т.5 от ЗПФ – на основание Решение №277/29.06.2017г. на Общински съвет гр. Ч.. Не се спори и че заемополучателят не изпълнил задължението си да възстанови заетата сума в пълен размер в определения в решението на Общински съвет – гр. Ч. срок – 31.12.2017г.

Доколкото единствената защитна позиция на ответника, изразена, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, се свежда до правопогасяващото възражение за прихващане, въведено с отговора на исковата молба, същото се свежда до следните твърдения: СНЦ „М.И.Г.- Ч.” /МИГ – Ч./ не дължи на о.Ч. претендираните суми, тъй като общината дължи на СНЦ „МИГ – Ч.“ сумата от 83 166,44лв., представляваща сбора на две наложени финансови корекции, наложени от Д.Ф.З., които финансови корекции, счита, че са наложени по вина на о.Ч. Въведените в тази насока твърдения са, че в качеството си на сдружение СНЦ „МИГ – Ч.“, чийто член е о.Ч. а до 04.05.2017г. е и член на колективния управителен орган, ищецът е подал до ДФЗ заявка за авансово плащане, за сумата от 68 539,58лв. по мярка 19.4. „******” на мярка 19 „******” от ПРСР 2014-2020г., която заявка е приета от фонда на 21.12.2016г. С писмо, с изходяща дата 10.01.2018г. ДФЗ е уведомил ответника, че, поради неизпълнение от страна на общината на подробно посочени с писмото договори, е наложена финансова корекция за сумата от 68 539,58лв. – т.е. – сдружението няма да получи заявеното авансово плащане. По вина отново на о.Ч. ДФЗ е наложил втора финансова корекция за сумата от 14 626,86лв., заявена от сдружението за авансово плащане със заявка от 30.01.2017г. В допълнителна молба-уточнение се съдържа изложение, възпроизвеждащо съдържание на писма, изпратени от ДФЗ, като се твърди, че по повод поведение на общината, от страна ДФЗ е отказано авансово финансирана на сдружението.

В случая възражението за прихващане е въведено като процесуален способ за защита. Като процесуален способ за защита възражението за прихващане представлява правопогасяващо възражение, с което ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право – изцяло или отчасти. Едновременно с това възражението за прихващане е и част от предмета на спора и разрешаването му има сила на пресъдено нещо – чл.298 ал.4 от ГПК. Целеният правен ефект на успешно проведено възражение за прихващане е, вследствие погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото, да се отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца материално право /да се отхвърли изцяло или частично предявен осъдителен иск/. Като процесуален способ за защита възражението за прихващане може да бъде успешно упражнено, когато ответникът предяви срещу ищеца свое право на вземане, произтичащо от същото или друго съществуващо с ищеца правоотношение.

В случая ответникът СНЦ „М.И.Г.-Ч“ е включен /под №18/ в Списъка на одобрените М.И.Г.по първа и втора покана с адреси и седалище на кореспонденция, територията на изпълнение на стратегията по Мярка 19 „***********“ от ***************. Вземането – предмет на възражението за прихващане, е авансово плащане, заявено пред Д.Ф.З.. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на местните инициативни групи е регламентиран в Наредба №1/22.01.2016г. за прилагане на подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за ******“ на мярка 19 „******“ от ***************. /обн., ДВ, бр.9/02.02.2016г./. Съгласно чл.28 ал.1 от гл. Четвърта „Изплащане на финансовата помощ“ от Наредба №1/22.01.2016г. - при кандидатстване за авансово плащане МИГ подава заявка за авансово плащане по утвърден със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ образец в съответната областна дирекция на ДФЗ – на каквато заявка за авансово плащане се позовава в случая страната. Доколкото се сочи, че се касае за финансови корекции, то съгласно чл.17 ал.3 от Наредбата, при установяване на нарушение, предвидено в Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от ********, *………, ДФЗ определя размера на финансовата корекция съгласно приложимото европейско и национално право. Съгласно чл.28 ал.6 от Наредбата, в срок 30 дни от подаване на заявката за авансово плащане ДФЗ изплаща одобрената сума или мотивирано отказва авансовото плащане със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Или вземането, предмет на възражението за прихващане, независимо от това, дали е съществуващо, ликвидно, изискуемо, е вземане спрямо трето неучастващо по делото лице – ДФЗ. Следователно – не се касае за насрещно вземане, което ответникът би могъл да предяви срещу ищеца като свое право, произтичащо от същото или друго съществуващо с ищеца правоотношение. В този смисъл то не би могло да бъде и част от предмета на спора, за да се постигне разрешаването му със сила на пресъдено нещо между страните по делото.

Доколкото в отговора на исковата молба ответникът се е позовал на качеството на о.Ч. на член на сдружението и на член на колективния управителен орган на сдружението, то в случай че се цели ангажиране отговорността на ищеца в тези му качества, липсват обстоятелства /а не само неяснота на обстоятелствата, както е посочил първоинстанционният съд/ за ангажиране на такава отговорност и в какво именно качество. Безспорно не се касае за права на ответника, произтичащи от същото съществуващо с ищеца правоотношение по конкретния правен спор. Поради липсата на изложение на обстоятелства не може да се направи извод и за конкретни други насрещни права. Тази липса на обстоятелства не е преодоляна и с молбата - уточнение, с вх. №15057/11.12.2018г., депозирана по повод дадените от първоинстанционния съд указания, касаещи съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за прихващане. Следва да се допълни, че съгласно Решение №277/29.06.2017г. на Общински съвет гр. Ч., безлихвеният заем е предоставен на основание чл.104 ал.1, т.4 и т.5 от Закона за публичните финанси. Съгласно цитираните разпоредби, за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Е.С. и от други международни програми и договори, може да се отпускат временни безлихвени заеми: от сметките за средства от Е.С. на общините - с решение на съответния общински съвет; в случай че не може да се извършат плащания от сметки за средства от Е.С., от които са предоставени безлихвени заеми, дължимите суми се изплащат от съответния общински бюджет; от общинския бюджет - с решение на съответния общински съвет.

Ето защо първоинстанционният съд правилно не е приел за съвместно разглеждане заявеното от настоящия жалбоподател съдебно възражение за прихващане.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения – липсата на мотиви в обжалваното решение по повод заявеното възражение за прихващане. В съответствие с процесуалните изисквания първоинстанционният съд се е разгледал възражението за прихващане като предварителен въпрос и се е произнесъл по него с определението по чл.374 ал.1 от ГПК, а в мотивите на решението е препратил към този съдебен акт.

При правилна преценка на данните по делото, а именно установеното реално предоставяне на сумата от ищеца по банкова сметка 12.07.2017г., липсата на доказателства, установяващи положителния факт за връщане/възстановяване на сумата, депозирани от страната, носеща доказателствената тежест за това, а и липса на твърдения в тази насока, окръжният съд е обосновал единственият правилен извод за основателност на предявения главен иск. Основателността на акцесорния иск за обезщетение за забава се извежда от разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗПФ, съгласно която, при невъзстановяване в срок на отпуснатите от централния бюджет и от общините временни безлихвени заеми за общини и други бюджетни организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, включително в случаите по чл.104, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред въззивната инстанция разноски, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК са в размер на 500лв. /заплатено възнаграждение за процесуално представителство и защита, с приложени доказателства за извършено плащане/.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №250/15.05.2019г., постановено по търг.д. №319/2018г. по описа на окръжен съд С.З., с което СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****, е осъден да заплати на О.Ч. ЕИК **** сумата от 38 000лв., представляваща главница по предоставен на СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****, с Решение №277 от 29.06.2017г. на Общински съвет - гр. Ч., безлихвен заем за изпълнение на дейностите и разходите по подмярка 19.4. „******” за първото шестмесечие на 2017г. на мярка 19 „******” от ПРСР 2014-2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаването на исковата молба – 05.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 278,77лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2017 г. до датата на предявяване на иска - 05.11.2018г., както и разноски по делото - 1651,15лв. за държавна такса и 2 200лв. - адвокатско възнаграждение.

Осъжда СНЦ „М.И.Г.-Ч“, ЕИК ****, да заплати на О.Ч. ЕИК **** направените разноски за въззивното производство в размер на 500лв.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                   

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:

   

                                                                             ттВВГЖГЪЪ