Решение по дело №10397/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1962
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20205330110397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1962
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20205330110397 по описа за 2020 година
Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ твърди, че в качеството си на
снабдително дружество е доставил до обект на ответника, който е клиент на
дружеството, топлинна енергия. Поради незаплащане на цената й в определения срок,
било депозирано заявление по чл.410 ГПК за сумата 143 лева, от които 117,72 лева
главница и 25,36 лева законна лихва. След издаване на заповедта, същата била връчена
по реда на чл.47, ал.2 ГПК, поради което било заведено настоящото производство.
Твърди се в допълнение, че в срока след образуване на частното гражданско дело
длъжникът изпълнил част от задълженията си, като останали неразплатени следните
суми: 24,50 лева законна лихва, дължима за времето от 03.01.2018г. – 21.05.2020 г. и
законна лихва върху главницата за времето от 22.05.2020г. – 28.05.2020г. в размер на
2,22 лева. Предвид това се иска да бъде установена дължимостта на тези суми.
Ответникът М. Х. Х. чрез ******* намира, че липсва идентичност между
претенцията, предмет на заповедта за изпълнение и заявеното с исковата молба.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно и се установява от писмените доказателства че ответникът има
открита в дружеството партида с клиентски номер ******** за жилище с
административен адрес гр. ******, ул. ****** №***, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** / лист
14/.
1
На ********* „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответника
заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както
следва: 117,72 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.11.2017г. – 30.04.2018г.; 25,36 лева обезщетение за забавено плащане на
главницата за времето от 03.01.2018г. – 21.05.2020г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело №5551/2020г. на
Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми,
ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева.
Съгласно съдържащото се в самата искова молба признание на ищеца,
ответникът е заплатил, след издаване на заповедта и преди завеждане на настоящото
дело главницата 117,72 лв. Съобразно заключението на икономическата експертиза
това е станало на ********. В последствие на ****** ответникът е заплатил
обезщетението за забава от 25,36 лв., както и законната лихва от 1,36 лв. / лист 71/. По
този начин е заплатен пълния размер на дължимите по заповедта за изпълнение суми –
обстоятелство което не се оспорва от представителя на ищеца.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги,
чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответникът по делото. Безспорно е
също, че той е доставял до жилището на ответника топлинна енергия за процесния
период. Ответникът е признал извънсъдебно съществуването на задълженията по
заповедта за изпълнение, тъй като е платил, макар и със закъснение, начислените по
заповедта суми.
С оглед признанието на ищеца, че и лихвите са заплатени предявеният иск
относно установяване на вземането следва да бъде отхвърлен, предвид
новонастъпилото обстоятелство.
Що се отнася до непредявената част от главницата, доколкото и за нея е налице
признание за плащане, съдът намира, че следва да постанови обезсилване на заповедта
за изпълнение в тази част, тъй като следва да не отрече това, че възоснова на нея
следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските:
Тъй като плащането е било осъществено след завеждане на настоящото дело,
следва да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва
да заплати на ищеца разноски, независимо от отхвърлянето на иска. Съобразно това
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер
на 575 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за *******, 100 лв.
депозит за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
2
За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за
внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за
заповедното производство ответникът дължи общо 75 лева разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против М.
Х. Х. ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** №***, бл. ***, вх.**, ет.**,
ап.**** относно установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца за сумите: 24,50лв. /двадесет и четири
лева и 50ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода 03.01.2018г. – 21.05.2020г., както и 2,22 лв. / два лева и 22 ст./
представляваща законната лихва върху главницата считано от 22.05.2020г. до
окончателното заплащане – 28.07.2020г., за което вземане е издадена заповед
№2344/26.05.2020г. по ч.гр.дело № 5551/2020г. на Пловдивски районен съд, КАТО
ПОГАСЕН ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №2344/26.05.2020г. издадена по ч.гр.дело
№ 5551/2020г. на Пловдивски районен съд в частта относно главницата в размер на
117,72 лв. – цена на топлинна енергия за обект на потребление на адрес гр. *****, ул.
***** №***, бл. ****, вх.***, ет.**, ап.***, поради погасяване чрез плащане.

ОСЪЖДА М. Х. Х. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 575 лв./петстотин седемдесет и пет лева/ деловодни разноски
по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 5551/2020г. по описа на
Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3