О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………...…./………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 2515 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 323/07.11.2018 г. постановено
по т.дело № 35/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл.303, ал.1,
т.1 от ГПК определение № 2322/29.06.2015 г., постановено по в.гр.дело №
1826/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното
първоинстанционно решение № 1859/21.04.2015 г. по гр.д. № 11256/2014 г. на ВРС,
е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба с
вх. № 12008/12.05.2015 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
Тауърс-Г, предявена чрез адв. Тони Стоянова Марина Й. от ВАК, е против
решение № 1859/21.04.2015 г., постановено по гр.д. № 11256 по описа за 2014 г.
на Районен съд - Варна, девети състав, с което е осъден въззивника да заплати на „КНМ Груп” ЕООД - Варна
сумата от 1482,90 лева,
представляваща платена от праводателя му Иван Димитров Н. по договор за цесия
от 18.06.2014 г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за
периода от 25.04.2011 г. до 21.10.2011 г. електроенергия след извършена
корекция на сметка за обект на потребление с абонатен
№********** и клиентски №**********, находящ се в село Преспа, община
Балчик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда /03.09.2014 г./ до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55,
ал. 1, изр. първо от ЗЗД, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца
сумата от 543,12 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Конкретно се
посочва, че първоинстанционният съд немотивирано е приел, че между страните не
е налице договорно основание за заплащане на доставената и потребена ел.
енергия в процесния размер. Позовавайки се на чл. 16 от ОУ, се излагат
съображения за наличие на задължения на потребителя да не променя схемата на
свързване на СТИ и да не използва ел.енергия, неотчетена от последното.
Изразява се становище, че посочения текст на ОУ не попада в предметния обхват
на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Позовавайки се на представения по делото
констативен протокол, обосновава наличие на виновно поведение на потребителя,
представляващо нарушение на договорните отношения между страните, довело до
неотчитане на потребената ел. енергия. Позовава се на подписан между въззивника
и праводателят на въззиваемия споразумителен протокол от 03.01.2012 г., с който
е уговорено разсрочено заплащане на сумата от 917,51 лева за потребена от
абоната ел. енергия, което намира за признание на задължението. Навеждат се
доводи за недействителност на договора за цесия, представен по делото, поради
липса на предмет, евентуално – липса на съгласие, а от друга страна, ненадлежно
уведомяване на длъжника за цедиране на вземането. Въззивникът настоява първоинстанционното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззиваемата страна “КНМ Груп”
ЕООД – Варна в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261
от ГПК.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По изложените съображения и на основание
чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2515/2018 г. по описа
на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 22.01.2019 от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят
спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК,
при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от
внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд - Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: