№ 63
гр. Оряхово, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.-
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100837 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. И. К., ЕГН
********** от гр. Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов“ № 25, действаща
чрез пълномощника си адв. Ж.Д. от АК Хасково срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* /провоприемник на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ройон Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано от З.Н Д., за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите по Изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело №
146/2010 г. по описа на РС Оряхово, въз основа на който е образувано ИД №
346/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради изтекла 5-годишна
погасителна давност. Претендират се разноски в производството.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
недължимост на сумите по изпълнителен лист от 21.04.2010 г., издаден по ч.
гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово, поради изтекла 5-годишна
погасителна давност в периода от 15.02.2013 г. до 14.11.2022 г., в който период
е било образувано изпълнително производство за събиране на вземанията при
ЧСИ Г. Борисов.
От името на ищцата се твърди, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* е издаден изпълнителен лист срещу ищцата
В. И. К. по ч. гр. д. № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово, въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 597,02 лв.
главница по Договор за потребителски заем от 23.04.2008 г., 114,09 лв.
договорна лихва за периода от 20.04.2009 г. д 20.10.2009 г., 55,80 лв. лихва за
забава върху главницата за периода от 20.05.2009 г. до 08.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.03.2010 г.,
до окончателното й изплащане, както и 25 лв. държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение. Въз основа на този ИЛ е образувано
1
изпълнително дело № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, с
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник
ищцата. По ИД № 1228/2010 г. са извършени следните действия:
На 20.12.2010 г. на ищцата В. И. К. е връчена покана за доброволно
изпълнение от 10.12.2010 г.;
Със запорно съобщение от 18.01.2011 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата в „Пировски“ ООД гр. Мизия и са стартирали
удръжки в размер на 66 лв. месечно – до 19.07.2011 г.;
С молба до ЧСИ Г. Борисов от 07.02.2013 г. взискателят е заявил налагане
на запор на трудовото възнаграждение на ищцата в „Транс Трейд 2011“
ЕООД и със запорно съобщение от 15.02.2013 г. този запор е наложен;
С молба за конституиране на взискател от 07.08.2015 г. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* е уведомил ЧСИ за придобиване
на вземанията по издадения изпълнителен лист, в качеството му на
цесионер от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* и е възложил на ЧСИ извършването на всички правни
действия по чл. 18 от ЗЧСИ;
С молба до ЧСИ Г. Борисов от 29.12.2016 г. е заявено искане за опис на
движими вещи на ищцата, въз основа на която е съставен Протокол за
опис на движимо имущество от 25.04.2017 г.;
С постановление от 11.04.2018 г. ИД № 1228/2010 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК;
С молба за образуване на ново ИД от 15.05.2018 г. – ИД № 346/2018 г., от
страна на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, на ЧСИ е възложено извършването на всички правни
действия по чл. 18 от ЗЧСИ срещу ищцата В. И. К.;
За периода от 2018 г. до 2021 г. по ИД № 346/2018 г. са насрочвани описи
на движими вещи, които не са се състояли, поради неоткриването на
ищцата на адреса й;
Със запорно съобщение от 14.11.2022 г. е наложен запор на банковата
сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД и са стартирали удръжки от
постъпленията по сметката.
Сочи се, че от 15.02.2013 г. до 14.11.2022 г. по двете изпълнителни дела
не са предприемани действия по принудително изпълнение, поради което е
настъпила погасителна 5-годишна давност по отношение на вземанията на
ответното дружество срещу ищцата по изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по
ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, действащо чрез юрисконсулт В. Л., с
който се оспорва основателността на предявения иск и се претендират
разноски в производството. Признават се следните факти: че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник ищцата е
сключен Договор за потребителски заем от 23.04.2008 г., че в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 21.04.2010 г.
по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово, че е било образувано ИД
№ 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов, че вземането по изпълнителния
лист е цедирано в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и
дружеството е било конституирано като взискател по ИД № 1228/2010 г. по
описа на ЧСИ Г. Борисов, че по това дело са налагани запори на трудовото
2
възнаграждение на ищцата и до 15.05.2013 г. са постъпвали удръжки от
трудово възнаграждение по ИД.
Твърди се също, че постъпването на суми от наложения запор
представлява реализиране на приложен изпълнителен способ, който прекъсва
погасителната давност на вземането и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Сочи се още, че след влизането в сила на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от
26.06.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност на вземането, която е
следвало да изтече на 26.06.2020 г., но не е изтекла, поради многократните й
прекъсвания, със следните действия в хода на изпълнителното производство:
- молба за конституиране от 07.08.2015 г. на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ
- действие, което е годно да прекъсне давността, съгласно цитирана съдебна
практика;
- на 29.12.2016 г. е входирана молба за опис на движими вещи;
- на 25.05.2017 г. е входирана молба за налагане на запор върху
банковите сметки на ищцата;
- на 05.04.2018 г. е входирана молба за опис на движими вещи; - на
11.04.2018 г. изп. дело 1228/2010 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК;
- на 15.05.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е
входирал молба за образуване на ново изпълнително производство, в която е
поискано извършването на справка в регистъра на КАТ и налагането на
запори, както и насрочването на дата за опис на движими вещи;
- на 28.03.2019 г. е входирана молба за справка в регистъра на БНБ с
искане за налагането на запори; - на 11.02.2020 г. е входирана молба за опис на
движими вещи;
- на 03.08.2020 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение, с
насрочване на дата за опис на движими вещи;
- на 08.06.2021 г. е входирана молба за справка в регистъра на БНБ с
искане за налагането на запори;
- на 08.07.2021 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение, с
насрочване на дата за опис на движими вещи;
- на 14.11.2022 г. е изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК" АД,
както и е изпратено уведомление до длъжника за наложения запор;
- на 21.04.2023 г. е входирана молба за разсрочено погасяване от страна
на длъжника, с което ищцата е признала вземането, обективирано в процесния
изп. лист от 21.04.2010 г.
По отношение на молбата за разсрочено плащане от страна на ищцата се
сочи, че е налице признаване съществуването на задължението, респ. прекъсва
давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
иск като неоснователен, тъй като погасителната давност на вземанията по
издадения срещу ищцата изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело №
146/2010 г. по описа на РС Оряхово не е изтекла, като се претендират и
разноски по делото, с приложен списък за такива. Цитирана е съдебна
практика в подкрепа на съображенията на ответното дружество за
неоснователност на предявения иск
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
3
следното от фактическа страна:
С Определение № 18/13.01.2025 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства:
че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и
длъжник ищцата е сключен Договор за потребителски заем от 23.04.2008
г.;
че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа
на РС Оряхово;
че е било образувано ИД № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов за
събиране на присъдените в изпълнителен лист от 21.04.2010 г. суми;
че вземането по изпълнителния лист е цедирано в полза на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и дружеството е било конституирано като
взискател по ИД № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов;
че по ИД № 1228/2010 г. са налагани запори на трудовото
възнаграждение на ищцата, от които са постъпвали удръжки от трудово
възнаграждение по ИД;
че с Постановление от 11.04.2018 г. ИД № 1228/2010 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК;
че с молба от 15.05.2018 г. е образувано ново ИД № 346/2018 г. за
събиране на процесното вземане от страна на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********;
че със запорно съобщение от 14.11.2022 г. е наложен запор на банковата
сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД.
В подкрепа на горните обстоятелства са представени и приети по делото
изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС
Оряхово, покана за доброволно изпълнение от 10.12.2010 г., запорно
съобщение от 18.01.2011 г., молба до ЧСИ Г. Борисов от 07.02.2013 г., запорно
съобщение от 15.02.2013 г., писмо до ЧСИ Г. Борисов от 25.02.2013 г., молба за
конституиране на взискател от 07.08.2015 г., молба до ЧСИ Г. Борисов от
29.12.2016 г., протокол за опис на движимо имущество от 25.04.2017 г.,
постановление от 11.04.2018 г. за прекратяване на ИД № 1228/2010 г., молба за
образуване на ИД от 15.05.2018 г., запорно съобщение от 14.11.2022 г., писмо
до ЧСИ Г. Борисов от 07.12.2022 г., извлечение от Договор за цесия от
15.05.2015 г., с Приложение № 1 към него, потвърждение за извършена цесия,
молба за образуване на ново ИД от 15.05.2018 г., молба за справка в регистъра
на БНБ с искане за налагане на запори 28.03.2019 г., молба за опис на движими
вещи от 11.02.2020 г., молба за справка БНБ с искане за налагане на запори от
08.06.2021 г., призовка за принудително изпълнение от 08.07.2021 г., запорно
съобщение до „Банка ДСК“АД и уведомление до длъжника за наложения
запор от 14.11.2022 г., молба от длъжника за разсрочено погасяване от
21.04.2023 г., както и 2 бр. протоколи за опис на движимо имущество от
29.09.2020 г. и от 11.08.2021 г.
Съгласно издаден изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело №
146/2010 г. по описа на РС Оряхово ищцата е осъдена да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от 597,02 лв.
главница по Договор за потребителски заем от 23.04.2008 г., 114,09 лв.
договорна лихва за периода от 20.04.2009 г. д 20.10.2009 г., 55,80 лв. лихва за
4
забава върху главницата за периода от 20.05.2009 г. до 08.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.03.2010 г.,
до окончателното й изплащане, както и 25 лв. държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение. Въз основа на този ИЛ е образувано
изпълнително дело № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, с
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник
ищцата, а впоследствие вземането е цедирано в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД и дружеството е било конституирано като взискател по
делото.
Видно от приложените по делото запорни съобщения до работодател –
на 18.01.2011 г. и на 15.02.2013 г. са наложени запори на трудовото
възнаграждение на ищцата, от които са постъпвали удръжки.
Съгласно молба на ответното дружество от 29.12.2016 г. до ЧСИ – на
25.04.2017 г. е насрочен опис на движимо имущество, съгласно приложен
Протокол за това от 25.04.2017 г.
Съгласно Постановление от 11.04.2018 г. ИД № 1228/2010 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 15.05.2018 г. е
образувано ново ИД № 346/2018 г. за събиране на процесното вземане от
страна на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********.
От приложените по делото молби от 11.02.2020 г. и от 08.06.2021 г.,
както и 2 броя протоколи от 29.09.2020 г. и от 11.08.2021 г. се установява, че на
датите 29.09.2020 г. и 11.08.2021 г. са били насрочени описи на движими вещи,
находящи се на адреса на ищцата длъжник по ИД № 346/2018 г. по описа на
ЧСИ Г. Борисов.
Съгласно приложено запорно съобщение - на 14.11.2022 г. е наложен
запор на банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД.
От молба на ищцата до ответното дружество от 21.04.2023 г. се
установява, че тя е заявила искане за разсрочено плащане на процесните суми
и спиране на принудителното изпълнение по образуваното срещу нея
изпълнително производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С предявяването на иска за установяване недължимост на парична сума,
ищцата отрича претендираното от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането, до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Установи се безспорно, че за процесното вземане е издаден
изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело № 146/2010 г. по описа на РС
Оряхово, като е било образувано изпълнително дело № 1228/2010 г. по описа
на ЧСИ Георги Борисов. Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 146/2010 г.
е влязла в сила спрямо ищцата на 04.01.2011 г., видно от датата на получаване
на поканата за доброволно изпълнение, връчена на 20.12.2010 г. Именно от
тази дата – 04.01.2011 г. е започнала да тече 5 годишната погасителна давност
за присъдените вземания по заповедта за изпълнение и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист. Същата е прекъсната в образуваното изпълнително
дело № 1228/2010 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, с прилагане на
5
съответни изпълнителни способи за събиране на вземанията (запори на
трудово възнаграждение от 2011 г. и 2013 г.). По време на образуване на
изпълнителното производство е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС. Към момента посоченото постановление
е обявено за изгубило силата си с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно която, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС
по т. дело № 3/2020 г. на ОСГТК се поясни изрично, че погасителната давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За
вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., откогато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. Следователно задължителните указания в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/80
г., досежно спиране течението на погасителната давност в изпълнителния
процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. по
висящите към този момент изпълнителни производства (Решение №
50117/30.02.2024 г. на ВКС по т. дело № 1860/2019 г. на II т.о).
В настоящия случай, след като давността е започнала да тече на
26.06.2015 г. (а преди тази дата е неколкократно прекъсвана с налагане на
запори върху трудово възнаграждение от 2011 г. и 2013 г.), то същата е
следвало да изтече на 26.06.2020 г. В този период обаче са предприети
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по смисъла на
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а именно с молба на ответното дружество
от 29.12.2016 г. – на 25.04.2017 г. е бил насрочен опис на движимо имущество,
за което е съставен съответен протокол. Тук следва да се отбележи, че са
неоснователни твърденията на процесуалния представител на ищцата, че
поради неосъществяването на описа, принудителното действие не е годно да
прекъсне давността. Практиката е категорична, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която
законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а
не „извършени” или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на
това становище са мотивите в Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д.
№ 884/1969 г., на I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя
да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането
им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били
безуспешни, поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В тях
се застъпва становище, че при предприети действия от страна на съдебния
изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя, законодателят
не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за
това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да
6
престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то ще се достигне до
поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване на
всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС се поставя акцент и върху молбата на взискателя, с която се
иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ:
„Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение”. Това показва, че искането също
представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е
уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето – т.е необходимо
е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им
прекъсващ ефект. Тази конструкция може да се обясни, като се признае
ретроактивен ефект на действията на съдебния изпълнител, спрямо искането
на взискателя. Не случайно е посочено изрично, че „при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ“. Именно затова в настоящия
случай на 29.12.2016 г. давността е прекъсната, с последвалото молбата на
ответното дружество, насрочване на опис на движимо имущество на ищцата
на 27.04.2017 г., за което е приложен и съответен протокол по делото – т.е
започнал е да тече нов петгодишен давностен срок за погасяване на вземането,
чиито край настъпва на 29.12.2021 г. В рамките на този срок е настъпило ново
прекъсване на давността, тъй като по молби на ответното дружество от
11.02.2020 г. и от 08.06.2021 г., то съответно на 29.09.2020 г. и 11.08.2021 г. са
били предприети отново изпълнителни действия, като са насрочени описи на
движими вещи, находящи се на адреса на ищцата длъжник по ИД № 346/2018
г. по описа на ЧСИ Г. Борисов, респ. давността отново е прекъсната по
смисъла на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. След това на 14.11.2022 г. е
наложен запор на банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД и
впоследствие по молба на ищцата до ответното дружество от 21.04.2023 г., тя
е заявила искане за разсрочено плащане на процесните суми и спиране на
принудителното изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително
производство (признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД).
Всичко това показва, че погасителната давност за процесните суми е била
ежегодно прекъсвана със съответно действие, свързано с предприемането на
отделен изпълнителен способ спрямо ищцата, вкл. с действие на последната
по признаване на вземането от 21.04.2023 г. Именно затова, и предвид
възраженията на процесуалния представител на ищцата, съдът намира, че
може да се направи обобщаващ извод, че водещ критерий за преценка кое
точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва
давността, е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния
изпълнител в рамките на реализирането на съответен изпълнителен способ.
Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на
изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния
изпълнител, като двете действия имат самостоятелно правно значение относно
давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да
7
породи прекъсващо действие без наличие на другото.
Предвид горното, в рамките на заявения в исковата молба период от
15.02.2013 г. до 14.11.2022 г., в който ищцата счита, че спрямо нея не са
предприемани действия, годни да прекъснат давността на вземанията на
ответното дружество по изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр. дело №
146/2010 г. по описа на РС Оряхово, съдът намира, че предвид ангажираните
по делото доказателства, ответното дружество безспорно доказа, че такива
действия са регулярно предприемани в образуваното срещу ищцата
изпълнително производство и не е изминал предвидения в закона срок, в
рамките на който вземането да се счита за погасено по давност, поради което
искът по чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество своевременно заявените от него разноски, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК, но които съдът определя в общ размер на
300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, във връзка
с ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (НПП). В тази връзка неоснователно се явява искането за присъждане,
заедно с претендираното юрисконсултско възнаграждение, на сумата от 80 лв.
на основание чл. 13, т. 2 от НПП, тъй като в случая не е извършена от
юрисконсулта подготовка на документи за завеждане на дело, а единствено е
осъществена защита по образувано срещу дружеството ответник гражданско
дело – т.е съдът определя възнаграждението само за процесуално
представителство по чл. 25, ал. 1 от НПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 439 от ГПК, предявен от
В. И. К., ЕГН ********** от гр. Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман Янкулов“ №
25, действаща чрез пълномощника си адв. Ж.Д. от АК Хасково срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* /провоприемник на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ройон Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин
6“, ет. 2, представлявано от един член на Съвета на директорите (З.Н Д., А.Б.Б.
и М.А.Г.), заедно с прокурист, за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумите по Изпълнителен лист от 21.04.2010 г. по ч. гр.
дело № 146/2010 г. по описа на РС Оряхово, поради изтекла 5-годишна
погасителна давност, в периода от 15.02.2013 г. до 14.11.2022 г., в който
период е било образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията при ЧСИ Г. Борисов.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 13,
т. 2 от НПП В. И. К., ЕГН ********** от гр. Мизия, обл. Враца, ул. „Кузман
Янкулов“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК ********* /провоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД/,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ройон Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от един
8
член на Съвета на директорите (З.Н Д., А.Б.Б. и М.А.Г.), заедно с прокурист
сумата от 300 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
9