Р Е Ш Е Н И Е № 486
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 22.10.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 1910 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на В.Е.М. ***,ЕГН ********** против „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление :гр.София,р-н Оборище,бул.“Княз Александър
Дондуков“№19,ет.2 ,с която предявява иск
по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че против него, в
качеството му на „солидарен длъжник" е издаден изпълнителен лист от
24.04.2013г. по ч.гр.д. № 770/2013 г. по описа на Видински районен съд в
производство по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК.
Сочи, че изпълнителният лист
обективира солидарната му отговорност заедно с Е. М. Й., ЕГН: ********** -
негов баща, починал на 03.06.2015г., към кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД с ЕИК:
*********, като са осъдени да заплатят на посочената банка сумите от 5061.50
лева - главница, 60.00 лева - такса изискуемост, 469.29 лева - договорна лихва
за периода 23.08.2012г. до 18.04.2013г., 134.64 лева - наказателна лихва за
периода 23.09.2012г. до 18.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.04.2013 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 114.51 лева
- разноски за платена държавна такса.
Сочи се,че към датата на подаване
на исковата молба задължението възлиза на сумата от 4 349.11 лева, като за
него,след смъртта на баща му, отговаря ищеца като солидарен длъжник.
Поддържа се, че за събиране на
вземането по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20208980400761
на ЧСИ С. Н., с район на действие ОС – Видин, за което ищецът разбрал след като
получил съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. №
12653/17.08.2020г., изпратено до него в качеството му на солидарен длъжник по
изпълнителен лист издаден на 24.04.2013 г. от Районен съд Видин на основание Заповед за
незабавно изпълнение, на основание извлечение от счетоводните книги по ч.гр.д.
№770/2013 г. на РС - Видин.
Излага, че в съответствие с
предоставената му от закона възможност депозирал възражение пред ЧСИ С. Н. за
недължимост на задължението по горецитирания Изпълнителен лист от 24.04.2013г.
на РС - Видин, вследствие на което получил постановление на ЧСИ С. Н. с изх.
№1414/17.09.2020г., ведно със становище на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
офис Плевен изх. №2708/15.09.2020г., придружено от споразумение от 21.03.2016г.
и погасителен план към него.
Твърди, че след запознаване с
приложените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, офис Плевен писмени
доказателства: споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него,
установил, че на датата посочена в споразумението - 21.03.2016г., нито е бил в
град Плевен, нито е бил в България, нито е подписвал споразумението от
21.03.2016г. и погасителния план към него, а положените в тях подписи срещу
името на В.Е.М. не отговарят на неговия подпис, нито са положени от него, т.е.
ищецът твърди, че положените подписи са подправени и фалшифицирани, в случая
използвани пред ЧСИ С. Н., за да се увредят права и законни интереси на ищеца
във връзка с издаденият изпълнителен лист от 24.04.2013г. на Районен съд -
Видин.
Сочи, че на посочената в
споразумението и погасителния план дата - 21.03.2016г., бил в служебна
командировка извън границите на страната, в подкрепа на което твърдение
представя трудов договор от 15.03.2016г., служебна бележка от работодателя изх.
№20-505/28.09.2020г. и удостоверение на ОД МВР-Видин изх.
№368000-10143/29.09.2020г., които установяват твърдяното от него обстоятелство.
Ищецът заявява, че никога не е
подписвал Споразумение от 21.03.2016г., в град Плевен, сключено между „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и Е. М. Й., в качеството му на
„Кредитополучател" - починал и В.Е.М., в качеството му на
„Поръчител", нито погасителния план към споразумението. Тъй като ищецът
твърди, че посочените документи не са подписани от него, подал тъжба до
прокуратурата.
Излага, че предвид на това, че не
е полагал подпис в Споразумението от 21.03.2016г. и погасителния план към него,
по отношение на него Споразумението от 21.03.2016г. и погасителен план към него
се явяват НИЩОЖНИ поради липса на съгласие от негова страна и неподписване на
споразумението и погасителния план - основание за нищожност по смисъла на чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
Поддържа, че с оглед на това, че
Изпълнителен лист от 24.04.2013 г., издаден по ч.г.д. № 770/2013г. по описа на
Видински районен съд на „Банка ДСК" ЕАД, вземането по което е удостоверено
с извлечение от счетоводни книги от 19.04.2013г. по договор за кредит от
08.05.2012г. и договор за поръчителство от 08.05.2012г., а образуваното
изпълнително дело № 20208980400761 е от 2020г., то към датата на подаване на
исковата молба вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
Ищецът сочи, че от издаването на изпълнителния
лист - 24.04.2013г. до образуването на изпълнително дело през 2020г. са
изминали 7 години, като през този период взискателят не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение, въпреки че той е имал правото и
възможността да предприеме такива. Сочи, че чрез липсата на предприети действия
по принудително изпълнение от страна на взискателя следва единствено възможният
извод, че същият се е дезинтересирал от това свое вземане за този 7 - годишен
период от време до 2020г.
Моли съда да има предвид, че
съгласно императивната разпоредба на чл. 111, б. в) от ЗЗД с изтичане на 3-
годишна давност се погасяват вземания за периодични плащания, каквото по
съществото си е конкретното вземане. В случая давността по вземането е изтекла
на 24.04.2016г., както на главното, така и на акцесорното вземане за лихви.
Дори и да се приеме, че в случая е приложима не кратката 3 - годишна давност,
вземането се е погасило на 24.04.2018г. на основание чл. 110 ЗЗД с изтичане на
абсолютната 5 - годишна давност.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че:
1. Между ищеца В.Е.М. и ответника
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД не са налице облигационни отношения,
възникнали по Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него, поради
неподписването на споразумението и погасителния план към него от страна на
ищеца В.Е.М., като съда приеме, че споразумението от 21.03.2016г. и
погасителния план към него са НИЩОЖНИ, поради липса на съгласие от страна на
ищеца и неподписването на споразумението и погасителния план към него;
2. Вземането по Изпълнителен лист
от 24.04.2013 г. по ч.гр.д. №770/2013г. по описа на Видински районен съд в
производство по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК, е погасено по давност, с оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Претендират се и направените
разноски.
Ответната страна е подала писмен отговор като оспорва основателността на предявения отрицателен
установителен иск.Подържа се ,че подписите на спорните документи са положени от
ищеца ,както и че не е изтекла погасителната давност по отношение вземането,посочвайки,
че претендират единствено главница,но не
и лихви.
По делото са събрани писмени доказателства.
Назначени са съдебно-графически експертизи.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна :
Не е спорно обстоятелството,че
срещу ищеца в качеството му на солидарен длъжник е издаден изпълнителен лист от 24.04.2013г. по ч.гр.д. №
770/2013 г. по описа на Видински районен съд в производство по чл. 417 от ГПК,което е видно и от приложения изпълнителен лист.От същия се установява,че е
издаден срещу Е. М. Й., ЕГН: **********
и солидарния длъжник В.Е.М. като са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
„БАНКА ДСК" ЕАД с ЕИК: *********, като са осъдени да заплатят на
посочената банка сумите от 5061.50 лева - главница, 60.00 лева - такса
изискуемост, 469.29 лева - договорна лихва за периода 23.08.2012г. до
18.04.2013г., 134.64 лева - наказателна лихва за периода 23.09.2012г. до
18.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2013
г. до изплащане на сумата, както и сумата от 114.51 лева - разноски за платена
държавна такса.
Не е спорно и обстоятелството,че Е. М. Й. е починал на
03.06.2015г. и е баща на ищеца.
От изпълнително дело №1134/2013 г.по
описа на СИС при ВдРС е видно,че същото
е образувано по молба на „Банка ДСК" ЕАД от 18.07.2013 г. във връзка с издадения изпълнителен лист по гр.д.№770/2013
. срещу Е. М. Й. и В.Е.М.. С
молбата е направено искане от страна на
банката за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника В.Е.М.,което е осъществено като са се
удържали суми до 08.01.2016 г.
Установява се,че на 25.07.201Зг.
на длъжника В.Е.М. е връчена Покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 1134/201Зг. по описа на ДСИ Видин, ведно със заповедта за изпълнение по
ч. гр. дело № 770/2013 г. по описа на PC Видин,като не е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в законоустановения
срок и в тази връзка същата е влязла в
сила спрямо него.
Между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП
Факторинг България" ЕАД,на 07.11.2013 г., е сключен договор за цесия ,като
вземането срещу ищеца е прехвърлено на „ОТП Факторинг България" ЕАД,като
по този начин „ОТП Факторинг България" ЕАД е придобило вземането срещу Е. М.
Й. и В.Е.М.,видно и от извлечение от приемо-предавателен протокол към Договора
за цесия от 07.11.2013 г., съдържащо процесното вземане.
Договора за цесия е породил
последиците си ,което се установява и от
приложеното копие на потвърждение
от „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕАД за прехвърлянето
на вземанията съгласно Договор за цесия от 07.11.2013 г.
Цедентът „Банка ДСК" ЕАД е упълномощила цесионера ОТП Факторинг
България" ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата
на Договора за цесия от 07.11.2013 г.,което в случая е осъществено,както с
изпращане на уведомление на посочения адрес,така и с връчването на писмения отговор.
По делото е приложено
споразумение от 21.03.2016 г.между ищеца и ответника и погасителен план към него за разсрочване на
задължението,като в една от клаузите е посочено,че при неизпълнение от страна на длъжника, включително забава в
плащанията на която и да е от
погасителните вноски, кредиторът има право незабавно да възобнови
принудителното изпълнение,както и друга такава,в която е отразено,че кредиторът се задължава в седем дневен срок от
сключването на споразумението да
депозира молба по чл. 432, т.2 от ГПК за спиране на изпълнителното дело, включително
и да не се предприемат принудителни
действия по същото, при условие че длъжникът изпълнява задълженията си по споразумението за доброволно ежемесечно
плащане на дълга.
Образуваното изп.д.№ 770/2013 г. е прекратено с
постановление на ДСИ при PC Видин от 15.08.2018 г.на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В последствие ответника,въз
основа на вече издадения изпълнителния лист,образува друго изпълнително дело,копие
от което е приложено по делото, № 20208980400761
по описа на ЧСИ С. Н., per. № 898,като видно от депозираната от взискателя молба вх.
09556/23.07.2020 е че се претендира единствено дължимата и непогасена
главница,ведно със законната лихва от датата на молбата,както и че е
поискано извършването на изпълнителни действия спрямо В.Е.М.- запор на банковите сметки в „Банка ДСК" ЕАД, които
действия са извършени от ЧСИ.
Във връзка с оспорването от страна на ищеца на споразумението от
21.03.2016 г. и погасителния план към него е назначена съдбно-графическа
експертиза относно , като по делото са приобщени две заключения.
Съдът приема за меродавно,съобразявайки
и обясненията на вещото лице , заключението по допълнителната експертиза,което
е обективно и компетентно,и при което за изследване на авторството на
подписите положени в реквизита“поръчител“на споразумението от 21.03.2016 г.и
този в погасителния план към него са взети
като сравнителен материал 15 бр.свободни образци на подписи,положени от
ищеца в различни документи,приложени към заявления за издаване на документ за
самоличност на български гражданин,заведени с вх.номера в МВР- КО
1127/30.03.2015 г.,ОЛК 1077 от 27.03.2018 г. и ОП 7153/30.06.2021 г..От
заключението е видно,че спорните подписи в посочените по-горе документи са
изпълнени от В.Е. М..
Съдът кредитира обяснението на
вещото лице относно причината за противоположния извод,досежно авторството на подписите, в
заключението по първоначалната експертиза,съгласно което те не са изпълнени от ищеца.
Според вещото лице причината е
във вариантността на подписите,положени от ищеца.Вещото лице дословно сочи
следното:“…Подписите в сравнителния материал обсъдени в първичната съдебно
графологическа експертиза са положени пред мен от ищеца.
Разликите в заключенията по
първичната и допълнителната експертиза се дължат на вариантностите на
подписите, положени от самия ищец. Има разлика между снетите пред мен подписи
като последен вариант и свободните образци подписи, положени в заявлението за
подаване на документи за самоличност, които са преценени при допълнителната
експертза и при която се наложи извод, че подписите от заявлението и
документите към заявлението са идентични със спорните подписи, като са налага
извод, че са изпълнени от едно и също лице, в случая В.Е.М.. Искам да уточня,
че подписите, които ищецът положи пред мен представляват последен вариант на
неговия подпис и който се различава съществено от този, положен в свободните
образци в заявлението за подаване на документи за самоличност. Подписите и по
едната експертиза като сравнителен материал и в другата експертиза са положени
от едно и също лице, а именно от ищеца...“
С оглед изложеното Съдът
приема,че спорните подписи в споразумението от 21.03.2016 г.и този в
погасителния план към него са изпълнени от ищеца,при което положение се налага
извод за неоснователност на твърдението му за липса на съгласие при сключването
на споразумението-такова безспорно е
налице ,с оглед положения подпис от ищеца върху документите,като са налице валидни облигационни отношения обвързващи
страните със съответните права и задължения.
В тази връзка предявения иск за
нищожност на договора, поради липса на
съгласие се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В случая неоснователен се явява и
иска за настъпила погасителна давност на
вземането по изпълнителния лист от 24.04.2013 г. по ч.гр.д.№770/2013 г..
Със сключване на процесното
споразумение длъжникът В.Е.М. е признал вземането на „ОТП Факторинг
България" ЕАД срещу него, поради което на 21.03.2016 г. срокът на погасителната давност за вземането
е прекъсната,с оглед чл. 116 б.“а“ от ЗЗД.
Считано от тази дата до датата на
образуване на настоящето дело давността,касаеща главницата, не е изтекла/
кратката такава по чл.111 б.“в ЗЗД е приложима по отношение лихвата и е изтекла при данните по делото,но
пък същата не е претендирана по новообразуваното изп.дело/.
С молбата за образуване на
изпълнително дело № 20208980400761 от
23.07.2020 г. е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо В.Е.М., а именно запор на банковите
сметки в „Банка ДСК" ЕАД, които действия са извършени ,като отново е
прекъсната давноста.
С оглед обстоятелството,че
дължимото се и претендирано от взискателя вземане,касае единствено главница по банков
кредит в случая приложима е общата петгодишна давност /решение №38/26.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г./
При данните по делото се налага извод,че претендираната давност по
чл.111 б.“в“ е неприложима към главницата,а петгодишната давност
по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Давноста не е изтекла дори и да
се изчислява от последното годно изпълнително действие по изп.дело №770/2013
г.,по смисъла на ТР №2/26.05.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. ,а именно заплатена на
кредитора на 06.01.2016 г.вноска-удръжка върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
Отделно следва да се отбележи ,че
с предявяването на отрицателния установителен иск на 22.10.2020 г. и
спирането на изпълнителното дело,
съгласно чл. 115, ал. 1, буква „ж" от ЗЗД давност за вземането не
тече/в този смисъл Решение № 257 от
30.04.2020 г. по гр. д. № 694 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд./.
При това положение,както и съобразявайки факта,че по новообразуваното,
въз основа на процесния изпълнителен лист, изпълнително дело № 20208980400761 от 23.07.2020 г. ,от
взискателя се претендира единствено главница ,но
не и лихва,което от своя страна обуславя липса на правен интерес от
оспорване от ищеца в частта касаеща лихвата ,така предявения иск за признаване за установено ,че вземането по
изпълнителен лист от 24.04.2013 г. е погасено по давност, с оглед разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, следва да се отхвърли.
С оглед горното Съдът намира, че предявените
отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъде оставени без уважение.
По
разноските:
В
производството ответника е представляван от юрисконсулт,при което разноските по
чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП съдът,като съобрази предмета и сложността на делото
, определя на 300.00 лв.
Във
връзка с изхода на делото на осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени освен посочената сума така и
направените разноски в общ размер от 127.60 лв.- за възнаграждение на
вещо лице/сто лв./ и заверка на удостоверение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.М. ***,ЕГН ********** против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление :гр.София,р-н Оборище,бул.“Княз Александър
Дондуков“№19,ет.2, искове да се признае за
установено по отношение на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК
********* следното,а именно че:
1. Между ищеца В.Е.М. и „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД не са налице облигационни отношения, възникнали по
Споразумение от 21.03.2016г. и погасителен план към него, поради неподписването
на споразумението и погасителния план към него от страна на ищеца В.Е.М.,като споразумението от 21.03.2016г. и погасителния
план към него са НИЩОЖНИ, поради липса на съгласие от страна на ищеца и
неподписването на споразумението и погасителния план към него,както и че
2. Вземането по Изпълнителен лист
от 24.04.2013 г. по ч.гр.д. №770/2013г. по описа на Видински районен съд в
производство по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК, е погасено по давност, с оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Е.М. ***,ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление :гр.София,р-н Оборище,бул.“Княз Александър
Дондуков“№19,ет.2 сумата в общ размер от 427.60 лв.,представляваща разноски в
производството.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :