Присъда по дело №403/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 4
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200403
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Сливен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.
СъдебниИ. П. Загоров

заседатели:Виолета М. Алексиева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Наказателно дело от общ
характер № 20222200200403 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. В. Г. - роден на ******** в гр.Н.З., жител
и живущ в същия град, ул.“В.“№**, български гражданин, неграмотен, женен,
осъждан, не работи, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2021 г.
в гр.София причинил по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН
**********, настъпила на летище София, вследствие на умишлено нанесена
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез
нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на 20.09.2021г.
около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ул. "************" №*** в гр.
Н. З., предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на
субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под
капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната
кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл.
128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "ОБЩ" режим.
1
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимия Ц. В. Г. е била задържан, считано от 17.01.2022 г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК, а именно че на 20.09.2021 г. в гр.Н.З. в съучастие с А. И. П., като
съизвършител, умишлено умъртвил С. А. И. от гр.Н.З..
ПРИЗНАВА подсъдимата А. И. П. - родена на ******** в гр.Н.З.,
жителка и живуща в същия град, ул.“В.“№**, българска граждА., с начално
образование, неомъжена, неосъждана, работи, ЕГН ********** за ВИНОВНА
в това, че на 28.09.2021 г. в гр.София причинила по непредпазливост смъртта
на С. А. И., ЕГН **********, настъпила на летище София, вследствие на
умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло,
осъществени на 20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на
ул. "************" №*** в гр. Н. З. предизвикали разкъсване на паренхима
на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до
повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката
с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал.
1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК
Я ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
"ОБЩ" режим,.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимата А. И. П. е била задържана, считано от 17.01.2022 г. до влизане на
настоящата присъда в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимата ЗА НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАВА по
повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК, а именно че на 20.09.2021 г. в гр.Н.З. в съучастие с Ц. В. Г., като
съизвършител, умишлено умъртвила С. А. И. от гр.Н.З..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ц. В. Г.
2
ДА ЗАПЛАТИ една втора от разноските по делото общо 1342.58 лв., от които
811.80 лв. по сметка Регионална дирекция гранична полиция - Аерогари и
530.78 лв. по сметка на Окръжен съд Сливен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата А. И. П.
ДА ЗАПЛАТИ една втора от разноските по делото общо 1342.58 лв., от които
811.80 лв. по сметка Регионална дирекция гранична полиция - Аерогари и
530.78 лв. по сметка на Окръжен съд Сливен.
Вещественото доказателство:
Магнитен носител-един брой СД, записи на два броя разговори от
национален оператор 112 ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в петнадесет
дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Бургас.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ Присъда № 4 ОТ 13.02.2023 г. ПО НОХД №
403/2022 г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД С..

Подсъдимият Ц. В. Г., ЕГН ********** – роден на *** в ***, с
постоянен адрес ***, ул.“В.“ **, български гражданин, неграмотен,
женен, осъждан, не работи и подсъдимата А. И. П., ЕГН ********** –
родена на *** в ***, с постоянен адрес ***, ул.“В.“ **, български
гражданин, с начално образование, омъжена, неосъждана, работи, са
предадени на съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК за това, че на
20.09.2021 г., в ***, в съучастие помежду си, като съизвършители
(чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, предизвикали
разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен
хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под
капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина), умишлено умъртвили С. А. И. с ЕГН **********
от ***, като смъртта е настъпила на 28.09.2021г. в гр. С., което
представлява престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
констатира, че описаната фактическа обстановка в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от доказателствата по
делото. Правната квалификация е законосъобразна и деянието
съставомерно. По повод доказателствените факти, прокурорът обръща
внимание на показанията на свидетелите Р. А., М. А., С. А., И. Н. и
свидетеля Й. У.. Според обвинението от тези свидетели, които са били
очевидци се установява, че на инкриминираната дата двамата
подсъдими са нанесли побоя на пострадалата. Друг кръг свидетели
според обвинението са Д. И., М. К., Н. У., които макар да не са били
преки очевидци на случилото се са виждали нараняванията,
свидетелстват за тях, както и за неината уплаха и цялото и психическо
състояние.
Според прокурора експертизите, като обективен доказателствен
източник, категорично приемат, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между причинените травми и последвалата смърт.
Прокурорът счита, че е безспорно доказан нанесения жесток побой на
пострадалата удряйки я с тъпи предмети като сопа, дръжка на нож,
ръце и крака, като част от ударите са в левия хълбок и причинили така
нареченото двумоторно разкъсване на слезката и не е възможно да се
прецени кой точно удар е дал началото или кой е допринесъл в най
голяма степен за този процес. Обвинението сочи за безспорно, че
1
седмица след този побой е започнал втория етап от разкъсването,
което е причина за смъртта на пострадалата, която смърт е в пряка
причинно следствена връзка с нанесените травматични увреждания,
седмица по рано. В пледоарията се прокурора поддържа
квалификацията на деянието по чл.115 от НК, като не сочи
субективните и обективни признаци на това деяние, обвинението по
което поддържа. Представителят на обвинението изтъква, че по
делото е изяснен мотивът за извършеното деяние на базата на
развилите се взаимоотношения между децата на подсъдимите и
пострадалата. Относно наказанието прокурорът пледира, че като
отегчаващи вината обстоятелства, следва да се съобразят
интензивността на нанасяните удари, яростта при побоя и
продължителността на ударите, с които подсъдимите са нанесли
телесните повреди, т.е. първия етап от разкъсването на слезката. Като
смекчаващи вината обстоятелства за подс. П. обвинението предлага да
се приеме чистото и съдебно минало. По отношение на подсъдимия Г.
не взема отношение за смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и общо обвинението сочи превес на смекчаващите
вината обстоятелства -неглижирането на нараняванията от самата
пострадала, уголемената слезка в резултат на заболяването на черния
дроб, което увеличава нейната податливост на травматично
увреждане. В заключение прокурора предлага за деяние по чл.115 вр.
чл.20 от НК при условията на чл. 55 от НК да бъде наложено на подс.
Г. наказание 5 години „лишаване от свобода“ а на подс. П. 3 години
лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпени при общ режим.
Частното обвинение подкрепя заявеното от прокурора, счита че е
доказано от обективна и субективна страна деянието по чл. чл.115 вр.
чл.20 от НК, за което са обвинени подсъдимите, като не излага мотиви
в тази насока. Не се солидаризира с обвинението за наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и с размера на
предложеното наказание.
Защитата в лицето на адв. М. от своя страна е на становище, че
обвинението не е доказано и почива само на категорично
установените два факта – възникналата разправия в процесната нощ
между подсъдимите и пострадалата и факта на настъпването на
смъртта на пострадалата 8 дни по-късно. На първо място защитата
отрича наличието на нанесен побой. На следващо място защитата дели
свидетелите показания на три групи. Показанията на свидетелите,
роднини на пострадалата, свидетелските показания роднини и съседи
на подсъдимите и опосредствените свидетелски показания на
2
полицейските служители отзовали се на сигналите на тел.112 и
извършили проверка по случая. Най-голяма тежест защитата дава на
свидетелските показания на близките на подсъдимите – свидетелките
Р. П., Д. Г., Е. Й.. Според защитата, тези свидетели категорично
отхвърлят възможността върху пострадалата да е осъществено
насилие от страна на подсъдимите и тези показания, както и
показанията на полицейските служители от РУ на МВР-С. - С., П. Ж.
следва да се приемат безрезервно.
Относно назначените експертизи защитата изразява становище,
че следва да се кредитират, като по отношение на
съдебномедицинската експертиза /не е уточнено коя/ се заявява, че
липсва категоричен отговор кога са настъпили травмите на
пострадалата и общо се заявява, че има спорни моменти. Защитата в
лицето на адв. М. приема, че не е доказано обвинението и моли за
оправдателна присъда. Отбелязва, че в подкрепа на това нейно
становище е предложеното наказание от прокуратурата за деянието,
което се поддържа. Според защитата това сочи, че прокуратурата не е
убедена в обвинението което поддържа.
Алтернативно се претендира правна квалификация на деянието
по чл. 124 НК и наказание в минималния размер.
Другия защитник на подсъдимите - адв. С. П. претендира за
оправдателна присъда, като изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт приема за недоказана. Прави анализ на
свидетелските показания, като отбелязва, че единствения спорен
момент е по отношение на първия етап на разкъсване на слезката-
дали това е получено в резултат на ударите или на нещо друго-падане,
вдигане на тежки предмети и др. Адв. П. оспорва евентуалния умисъл
за извършване на убийство твърдян от обвинението в обвинителния
акт. Оспорва твърдението за множество удари. В заключение адв. П.
прави искане подсъдимите да бъдат оправдани за деянието по което са
обвинени и бъдат признати за виновни за деяние по чл.124 ал.1 от НК
и им бъде наложено минимално наказание.
Подсъдимите поддържат казаното от техните защитници и
двамата правят искане да бъдат осъдени условно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимите Г. и П. живеели на семейни начала в къща на
3
ул.“В.„ ** в ромския квартал на ***. С тях живеела 15 годишната им
дъщеря М..
Постр. И. от около 10 години живеела на семейни начала със св.
М. К. в апартамент в гр.С.. От съжителството си двамата имали две
малолетни деца - Б. К. и З. К., родени 2016г. и 2017г. Освен
посочените две малолетни деца, постр. И. имала още четири деца – св.
Н. У., св. Й. У., св. А. У. и св. Й. А..
Свидетелят М. К. периодично работел във Великобритания. През
месец септември 2021г. св. М. К. бил на работа в А., а пострадалата
била в гр.С..
От около година преди септември 2021г. единият от синовете на
постр. И. – св. А. У. започнал да контактува с дъщерята на
подсъдимите – М. В.а. В тази връзка бабата на св. А. У. – св.Р. А.
отишла до дома на подс. Г. и подс. П., за да поиска дъщеря им М. В.а
за жена на св.А. У., но двамата подсъдими били категорично против
това и отказали.
На 20.09.2021г. подсъдимия Г. правил ремонт на къщата си, а
подс. П. била на работа. Дъщеря им е била в дома си. След обяд
дъщеря им М. В.а казала на баща си, че отива да си купи пица и не се
върнала. Тя със св.А. У. решили да избягат и заживеят заедно въпреки
волята на нейните родители. Тъй като бащата на св. А. У. (предишен
съпруг на постр. И.) живеел в гр.Ч., св.А. У. решил да заминат с М. В.а
до Ч., където да се скрият при баща му. Късно вечерта двамата се
придвижили с влак до гр.Ч. и се настанили в къщата на бащата на св.
А. У..
Подс. Г. и подс. П., като разбрали, че дъщеря им М. е избягала
със св. А. У. изпратили лице да разговаря с роднините му да я върнат
до вечерта. Тъй като св. А. У. си бил изключил телефона и не могли да
се свържат с него, св.Д. А. И. - брат на пострадалата, и св. М. Д. А.
позвънили на постр. И. в гр. С., която не знаела за случилото се.
Пострадалата им обещала, че веднага ще дойде в Н.З. и същата вечер
на 20.09.2021г. пристигнала в *** с двете си малолетни деца и отишла
при майка си св. Р. А. в дома й на ул.“Момина сълза“ № 84А.
Подс. Г. и подс. П. били афектирани от случващото се с дъщеря
им и след като тя не се върнала до вечерта решили да отидат до дома
на св.Р. А., за да разберат къде е дъщеря им и да си я приберат.
Вечерта на 20.09.2022г. двамата подсъдими, заедно със св.Р. П. -
майка на подс. П., св. Д. Г. - брат на подс. Г. и св. Е. И. Й. - сестра на
майката на подсъдимия тръгнали с тази цел към дома на св.Р. А.. Те
4
имали намерение дори и чрез саморазправа да разберат къде е дъщеря
им и да я приберат. За тази цел подс. Г. взел и носел в себе си нож,
подс. П. също носела в себе си нож, а братът на подсъдимия, св. Д. Г.,
взел от дървения строителен материал дървен кол.
Когато стигнали дома на св.Р. А. подсъдимите влезли в двора
през задната му част, прескачайки оградата. Двамата подсъдими
влезли в салончето на къщата, след което подс. Г. започнал да крещи
къде е дъщеря му. Св. Р. А. се приближила до него и му казала, че сега
ще ходят да я търсят. Тогава подс. П. скочила срещу св. Р. А. и я
ударила с ръка в областта на гърдите. Постр. И. сложила ръка пред св.
Р. А. с цел да я защити и тогава агресията на двамата подсъдими се
насочила към нея. Подс. Г. ударил с юмрук постр. И. и последната
паднала на земята. Тогава подс. Г. и подс. П. започнал да й нанася
удари с крака по тялото, като я тъпчели интензивно в областта на
ребрата, кръста и половите органи. След това подс. Г. хванал постр. И.
за косата и я повдигнал като питал пострадалата къде е дъщеря му и
искал да ги заведе за да си я приберат. Пострадалата заявявала, че не
знае къде са децата, което още повече озлобявало подсъдимите и те
продължили да й нанасят удари. Докато пострадалата била на земята,
подс. П. нанесла множество удари с дръжката на носения от нея нож в
областта на бъбреците и половите органи на постр. И.. Подс. Г. дърпал
за косата пострадалата към двора искайки тя да го заведе при дъщеря
им, а подс. П. взела една метла с дървена дръжка започнала с
дървената дръжка да нанася удари в кръста и ребрата на постр. И..
Последната ревяла и ги молела да спрат, но подс. П. продължила с
ударите с дървената дръжка. Междувременно постр. И. успяла да се
отскубне от подс. Г., който я държал и удрял, отишла до брата на
подсъдимия – свид. Д. Г. и се обърнала към него с думите “спаси ме“
и в този момент подсъдимия я ударил със шамар и тя побягнала и се
скрила в къщата на св. И. Н..
Вследствие на нанесения побой, пострадалата И. получила
множество травматични увреждания по цялото тяло, включително и
разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен
хематом, който обхваща не по-малко от половината площ на органа.
Озлобена от бягството на пострадалата подс. П. с дървената
дръжка на метлата счупила единия прозорец на къщата на св. Р. А..
Още след първите удари св. Р. А. побягнала и отишла да търси
помощ от роднините си. Когато видели, че идват роднините на
пострадалата двамата подсъдими, св.Р. П., св.Д. Г. и св Е. Й. се
5
прибрали.
Малко след инцидента на тел.112 се обадил св. М. Д. А. и е
съобщил, че родителите на момичето са отишли на ул.“Момина сълза“
84А в гр.Н.З., били са леля му - пострадалата С. А. И.. Малко по късно
той пак е позвънил на тел.112, от където са го уведомили, че е
предадено съобщението на полицията. В този разговор св.А. е поискал
линейка за леля си, която много била бита и е изразил страх, че
подсъдимите пак ще дойдат. Тъй като полицейския екип не е дошъл
веднага св. А. отново позвънил на тел.112. При този разговор постр. С.
А. И. взела телефона от св. А. и е съобщила на дежурния оператор, че
са дошли майката и бащата на откраднатото момиче с всички
роднини, че много са я били повръщала кръв и е помолила полицаите
по-бързо да дойдат защото умира.
На място пристигнал полицейски патрул в състав полицейските
служители св. С., св. П. и св. Ж.. Постр.И. била силно уплашена. Тя не
съобщила на полицейските служители подробности за нанесения й
побой, като съобщила само, че е бита от подсъдимите, че е ударена в
гърба и показала синината си отзад на кръста. Пострадалата отказала
да я заведат на медицински преглед. По-късно постр. И. се оплакала
на св. И. Н., че уринирала и повръщала кръв, показала й синините по
тялото си и подутина в областта на половите органи, както и че й
липсва част от косата. Оплаквала се от силни болки, включително и в
областта под стомаха. Св.Н. й дала хапчета и прахчета против болка,
което до известна степен успокоило постр.И..
Малко по-късно през нощта постр. И., св.И. Н. и св.М. А.
отпътували до гр.Ч.. Там те взели и доК.ли до Н.З. дъщерята на
двамата подсъдими и последната се прибрала при родителите си.
Постр. И. много се страхувала от двамата подсъдими, затова още
на следващата сутрин отишла в апартамента си в гр.С.. С нея отишла
св. С. З.. Постр. И. продължила да се оплаква от силни болки,
уринирала и отхрачвала кръв. Вдигала температура и постоянно
вземала обезболяващи лекарства. Междувременно постр. И. се чула
със св. М. К. – мъжът, с който живеела на семейни начала, казала му
че е бита много, показала му по телефона нараняването си, казала му,
че се страхува и поискала да отиде при него в Лондон където да се
лекува. Св. К. й е изпратил пари и пострадалата си купила самолетен
билет за Лондон от летище С. за 28.09.2021г. от 17,20 часа. Тъй като
малолетните й деца останали в Н.З., постр. И. престояла само един ден
в С. и се върнала в къщата на майка си, за да може да види децата си
6
за няколко дни преди заминаването си за Лондон.
На 28.09.2021г. сутринта постр. И. тръгнала с автомобил от Н.З.
към летище С.. Автомобилът бил шофиран от св. А. А., а с тях
тръгнал и св. Д. И., неин брат. На път за С. постр. И. и
придружаващите я се отбили до гр. А., за да може постр. И. да се види
със св. А. Щ.. Св. А. Щ., по нейно желание, също се качила в
автомобила за да изпрати постр. И. на летище С..
Пристигнали на летище С. около 15,30 часа. Докато били пред
салона за пътници на постр. И. й прилошало. Постр. И. постояла
седнала и се плискала с вода. Свестила се и продължила, но след
малко паднала на земята. Св. Д. И. се втурнал към нея, но се спънал и
паднал върху нея. След това постр. И. отново се свестила и след като
се почувствала по-добре продължила и след малко се разделила с
изпращачите си. След като влязла в салона за заминаващи, на постр.
И. отново й прилошало. Служители на гранична полиция й помогнали
и я сложили да седне на стол, след което била повикана св. А. П. –
дежурен лекар към летище С.. Около 16,45 часа св. А. П. пристигнала
на мястото, където била постр. И. във виД. стабилно състояние. Св.А.
П. разпоредила да отведат постр. И. в медицинско помещение на
същия етаж, където я поставили на легло. Св. А. П. измерила жизнени
показатели, като през това време постр. И. няколкократно повърнала.
Тъй като състоянието й било стабилно, св. А. П. повикала помощен
персонал, за да изнесат постр. И. от кабинета и същата да остане под
наблюдение. При поставянето й на стола, постр. И. колабирала, като
св.А. П. веднага започнала сърдечен масаж и други реанимационни
мерки. Постр. И. разширила трайно зениците си и започнала да диша
агонизиращо. Св. А. П. направила повторна електрокардиограма и
около 17,50 часа установила настъпилата смърт на постр. И.. Извикана
била и спешна медицинска помощ, която потвърдила смъртта на
постр. И..
От заключението на вещото лице Д. А. – съдебен лекар при
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, по назначената съдебномедицинска
експертиза № 826/21 г. на труп е, че при аутопсията на трупа е
установено:
- Разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина
(хемоперитонеум);
- Кръвонасядане на меката черепна покривка теменно-тилно;
кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош и
7
гръдно-поясната област;
- Болестни увреждания на вътрешните органи – набелязана
коронаросклероза; огнищна миокардиофиброза; относителна
хипертрфия на стените на сърдечните камери; разширение на
възходящата аорта на нивото на аортния булбус;
хепатоспленомегалия; едровъзлеста чернодробна цироза;
о
- Наличие на 1,10 г/л (/) етилов алкохол в кръвта на трупа;
оо
Липса на метанол, ацетон, Алкалоиди (синтетични и опиеви
наркотични вещества), Барбитурати, Бета-блокери, трициклични
антидепресанти, Фенотиазинови и Бензодиазепинови лекарствени
средства в изследваната проба кръв;
Преценено спрямо цялостната трупна морфологична находка
следва да се прецени, че причината за смъртта на С. А. И. се дължи на
т. нар. двумоментно разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина. Установените травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с или върху такива, като по своята морфология
отговарят да са получени не по-малко от поне седмица към момента
на смъртта. Състоянието на трупа, преценено по трупните промени
към момента на аутопсията, отговаря на смърт от порядъка на първо
денонощие.
Заключението на вещото лице по назначената допълнителна
съдебномедицинска експертиза е, че причината за настъпването на
смъртта на И. е разкъсване на слезката с последващ излив на кръв в
коремната кухина, като в конкретика се К.е за т. нар. „забавено“,
„двумоментно“ или „двуетапно“ разкъсване на слезката след
травматично увреждане на паренхима й. Най-често такъв вид руптура
започва като вътрепаренхимен хематом под капсулата на слезката
(след настъпили разкъсвания в паренхима), нарастващ с времето,
което е съпроводено с повишаване на налягането под капсулата
(водещо до нейното разтягане и развитието на добре изразен болков
синдром), последвано от нейното разкъсване с последващ излив на
кръв в коремната кухина – предпоставка за развитие на хеморагичен
шок.
Характерно за всички случаи на забавено разкъсване на слезката
е, че разкъсването на капсулата й може да настъпи часове, дни, дори
седмици след претърпяна травма. В конкретния казус се К.е за тежък
побой, нанесен над И. с давност от порядъка на около 10 дни преди
настъпването на смъртта на същата, като в изготвената
8
съдебномедицинска експертиза на труп са описани травматичните
находки (интензивен кръвоизлив по лявата странична повърхност на
гръдния кош и гръдно-поясната област), обсъждани като такива с
давност „не по-малко от поне седмица към момента на смъртта“.
Съвкупността от цялостната морфологична находка на мекотъканни
травми, увреждания на вътрешните органи и данните от разпитните
протоколи на свидетели дава основание на експерта да счита, че
между травматичните увреждания, нанесени на И., последвалият
масивен кръвоизлив в коремната кухина (вследствие на повишаването
на подкапсулното налягане в слезката от развиващия се
интрапаренхимен хематом, респ. довело до разкъсването на капсулата
на слезката) и настъпИ.т макар и след време смъртен изход, може да
се направи изводът за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между нанесения на И. побой от двамата обвиняеми на 20.09.2021г. и
смъртта й, като същата може да се обясни по описаните механизми и
последователност на обстоятелствата.
От заключението на назначената втора допълнителна
съдебномедицинска експертиза е видно, че вследствие на инцидента
от 20.09.2021 г. постр. И. е получила множество мекотъканни
увреждания (кръвонасядания), а локализацията и интензитета на
нанесените й удари са довели и до засягане на вътрешните й органи в
дълбочина. По конкретно, настъпило е разкъсване на паренхима на
слезката, с развитие на субкапсулен хематом, който обхваща не по-
малко от половината площ на органа. Развитието на хематома е
продължило с постепенното му разрастване, съпътствано с
повишаване на налягането под капсулата на слезката, като в даден
момент същото е преодоляло съпротивлението на капсулата,
разкъсвайки я, с последващо излИ.е на кръв в коремната кухина,
настъпване на хеморагичен шок и съответно смъртен изход. Така
представени, последователността от събития отразяват конкретната
невъзможност на организма на постр. И. спонтанно да се възстанови
или да самоограничи развИ. се първоначален субкапсулен хематом
(представляващ в своята същност т. нар. първи етап в процеса на
двумоментно разкъсване на слезката), без на пострадалата да е
оказана спешна медицинска помощ. При такъв тип тежко увреждане
на паренхима на слезката, във всеки даден момент след развитието на
субкапсулния хематом, състоянието на постр. И. е можело да се
влоши и да настъпи смърт. Т.е. само по себе си това увреждане е
причинило „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота“ – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
9
Подобно стечение на обстоятелствата и предотвратяване на смъртен
изход е възможно единствено чрез оказване своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ с цел хирургическо
отстраняване на органа.
От заключението на експертизата е видно също така, че
установените болестни увреждания на вътрешните органи и системи у
постр.И., както и алкохолната концентрация в кръвта не могат да
бъдат пряко отнесени към разкъсването на слезката. За разкъсването
на паренхима и образуването на първоначалния субкапсулен хематом
е необхоД. да е бил осъществен поне един, достатъчно голям по сила
удар по повърхността на тялото, в областта непосредствено над
проекцията на слезката по лявата странична повърхност на тялото.
Последващото развитие на увреждането, с разкъсването и на
капсулата на органа е опосредствана основно от постепенно
покачващото се субкапсулно налягане, достигнало в даден момент до
параметри, които са преодолели съпротивлението на капсулата.
От заключението на експертизата е видно също така, че у постр.
И. са установени следните мекотъканни травматични увреждания –
бледо кръвонасядане в меката черепна покривка на главата в теменно-
тилната област срединно; кръвонасядане в средната трета на лявата
странична повърхност на гръдния кош; кръвонасядане в лявата
гръдно-поясна област, по хода на проекцията на задна мишнична
анатомична линия и съответно на нивото непосредствено под
проекцията на ребрената дъга. В дълбочина на гореописаните
увреждания е установено и разкъсване на слезката. Посочените
увреждания са получени в резултат от ударно въздействие на твърди
тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, като човешки
ръце, свити в юмруци, човешки крака, метална тръба, дървен прът и
др. Преценено по броя на кръвонасяданията, установени по тялото на
постр. И., може да се направи извод, че са били нанесени не по-малко
от поне два удара, като е възможно и тяхната бройка да е по-голяма,
но същите да са били в ограничена област и да са нанесени
последователно в кратък времеви интервал един след друг, т.е. да са с
голям интензитет, съответно да се е осъществило наслагване на
тяхната морфологична изява и слИ.ето на множество по-малки, но
еднотипни по морфология увреждания, в няколко по-големи и сходни
такива. Видно е също така, че кръвонасяданията отговарят да са
получени не по-скоро от седем дни преди настъпване на смъртта, като
еволюцията и изразеността на същите е строго зависима от
индивидуалните особености на организма.
10
В хода на съдебното следствие съдът отправи конкретни въпроси
към вещото лице Д. А. – съдебен лекар при Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД а
именно:
1. Лечимо ли е разкъсването на слезката и ако да то водили до
нейното отстраняване? На който въпрос вещото лице отговори, че
подобен тип травматично увреждане се лекува най-адекватно с
премахване на слезката.
2. При своевременно указване на медицинска помощ би ли могло
да бъде предотвратена смъртта на пострадалата С. А.? На който
въпрос вещото лице отговори, че ако на пострадалата е било указана
лекарска помощ в адекватен обем и съответния времеви порядък
теоретично е възможно смъртния изход на същата да бъде
предотвратен.
3. Какво е било влиянието на поведението на пострадалата- отказ
от медицинска помощ и употреба на алкохол върху
предотвратимостта на нейната смърт? На който въпрос вещото лице
отговори, че неглижирането от страна на пострадалата на нейното
здравословно състояние по-скоро е допринесло за осъществяване на
крайния изход от ситуацията от колкото да е помогнало. Употребата
на алкохол не е повлияла върху предотвратимостта на нейната смърт.
При липса на предхождащо здравословно състояние, което да
повлиява кръвосъсирването алкохолната консумация по-скоро би
следвало да забави съсирването, но без да е възможно да се отчете
какъв интервал количество да се измери.
От заключението на изготвената по делото съдебно-химическа
експертиза е видно, че в пробата кръв, взета от трупа на постр.И., не
се доказва наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични
вещества), Барбитурати, Бета-блокери, трициклични антидепресанти,
Фенотиазинови и Бензодиазепинови лекарствени средства.
От заключението на изготвената по делото втора съдебно-
химическа експертиза е видно, че в пробата кръв, взета от трупа на
постр.И., не се доказва наличие на метанол и ацетон; доказва се
о
наличие на 1,10 г/л (/) етилов алкохол.
оо
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
фоноскопска експертиза се установява, че пострадалата И. на
20.09.2020г. лично е съобщила на дежурния оператор на тел.112 че е
бита много от подсъдимите, „повръща кръв“ и „направо умира“
11

II ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе описаната фактическа обстановка в резултат на
доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност.
Съдът кредитира тази част от обясненията на двамата
подсъдими, от които се установява, че подсъдимите Г. и П. живеели
на семейни начала и имали 15 годишната дъщеря М.. Същите се
подкрепят от декларацията за семейно и материално положение на
подсъдимите и от показанията на свидетелите.
Съдът кредитира тази част от показанията на св. М. К., от които
се установява, че постр. И. от около 10 години живеела на семейни
начала със св. М. К. в апартамент в гр.С. и двамата имали две
малолетни деца - Б. К. и З. К., родени съответно през 2016г. и 2017г. В
подкрепа на това е писменото доказателство приложено по делото
удостоверение за наследници на постр.И..
Съдът кредитира тази част от показанията на св. А. У., св. Д. А.
И., св. М. Д. А., св.Р. А., от които се установява, че от около година
преди септември 2021г. единият от синовете на постр. И. – св. А. У.
започнал да контактува с дъщерята на подсъдимите – М. В.а. В тази си
част показанията на тези свидетели са взаимосвързани и
непротиворечиви и не се оспорват от страните.
Съдът кредитира тази част от обясненията на двамата подсъдими
и показанията на св. Й. И. У. и св. А. И. У., от които се установява, че
на 20.09.2021г. подс. Г. правил ремонт на къщата си, а подс. П. била
на работа и след обяд дъщеря им М. В.а казала на баща си, че отива да
си купи пица и не се върнала, а избягала със св. А. У. в гр. Ч..
Обясненията на подсъдимите и показанията на посочените свидетели
по отношение на този факт са взаимно свързани и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св. Д. А. И., св. М. Д. А. и св. Р.
А., че подс. Г. и подс. П., като разбрали, че дъщеря им М. е избягала
със св. А. У. изпратили лице да разговаря с тях да я върнат до вечерта
и тъй като не могли да се свържат със св. А. И. У. те позвънили на
постр. И. в гр. С., в резултат на което същата вечер на 20.09.2021г. тя с
двете си малолетни деца пристигнала с такси в *** и отишла при
майка си св. Р. А. в дома и на ул.“Момина сълза“ № 84А. Показанията
на тези свидетели относно това обстоятелство се подкрепят от
обясненията на подсъдимите. Гласните доказателства относно този
факт са взаимно свързани и непротиворечиви.
12
Съдът кредитира и тази част от обясненията на подс. Г. и подс.
П., показанията на св.Р. П., св. Д. Г. и св. Е. И. Й., че вечерта на
20.09.2022г. двамата подсъдими решили да отидат до дома на св. Р. А.,
за да разберат къде е дъщеря им и да си я приберат и заедно с тези
свидетели тръгнали към дома на св. Р. А..
Обясненията на подс. Г. и подс. П., показанията св. Р. П., св. Д.
Г. и св. Е. И. Й. в частта им, отнасяща се до това с какви предмети в
ръце са тръгнали към дома на св. Р. А. на ул.“Момина сълза“ № 84А
съда приема за не достоверни. Обясненията на подсъдимите и
показанията на тези свидетели, че когато са тръгнали не са носили в
ръцете си никакви предмети представлява защитна теза, която не се
потвърждава от показанията на останалите свидетели присъствали на
инцидента. Св. Р. П. е майка на подсъдимата, св. Д. Г. е брат на
подсъдимия, а св. Е. И. Й. е сестра на майката на подсъдимата, т.е.
същите са очевидно заинтересовани от изхода на делото и с
показанията си явно целят оневиняване на подсъдимите. Съдът
приема, че когато са отишли в дома на св. Р. А. подс. Г. носил нож,
подсъдимата П. също носила нож, а братът на подсъдимия - св. Д. Г. е
държал дървен кол с дължина около 1,5 метра. Този извод съда
направи давайки вяра на показанията на св. Р. А., св. М. Д. А., св. С. З.
М. и св. И. А. Н., които са единствените очевидци и макар и в техните
показания да има някой разминавания относно носените предмети, те
се препокриват относно факта, че подс. Г. е носил нож. Това се твърди
от св. Р. А. А., която е видяла и посрещнала подсъдимите. С нея е бил
и св. М. Д. А., който също е видял, че подс. Г. носел нож, както и
неговата жена подс. П.. Св. С. З. М. в съдебно заседание заяви, че е
била в къщата и е излязла, когато подсъдимата счупила прозореца и е
видяла подсъдимия с нож, а подсъдимата с дървена сопа, с която е
счупила прозореца. По-късно от къщата е излязла и св. И. А. Н., която
твърди, че е видяла подсъдимия да носи дървена сопа и нож, а
подсъдимата само сопа. Съдът дава вяра на показанията на св. И. А.
Н., че св. Д. Г. - брат на подсъдимия, е носил „една голяма дъска“.
Тези нейни показания се подкрепят от показанията на св. М. Д. А.,
както и от показанията на св. Р. А. А., която сочи, че братът на
подсъдимия е носел голямо дърво, като уточнява, че е за правене на
„салми“ /къщи/. В подкрепа на този факт са и показанията на св. Д. А.
И., който е дошъл, когато побоят е приключил и след като го видял
братът на подсъдимия - св. М. Д. А. хвърлил дървения кол, който
свидетеля описва с дебелина шест сантиметра, както и че е материал
за правене на къща.
13
Относно механизма на нанесения побой на постр. И., начина на
причиняване на нараняванията от подсъдимите и действията им, съдът
дава вяра на показанията на св. М. Д. А., св. С. З. М. и св. И. А. Н.,
които са единствените очевидци на случилото се. Съдът не кредитира
в тази насока показанията на св. Р. А. А.. Тази свидетелка след като
подс. П. се насочила към дъщеря й – пострадалата И., побягнала да
извика роднини за помощ. Съдът не кредитира показанията и на св. Д.
А. И. относно побоя и нанесените удари на пострадалата, тъй като св.
Г. е дошъл, когато пострадалата е избягала и побоят е приключил.
Съдът кредитира напълно показанията на св. М. Д. А. възприемайки
лично интелектуалното му състояние и обективността на неговия
разказ. Според този свидетел подс. Г. прибрал ножа си и ударил
пострадалата с юмрук и тя паднала по гръб и тогава двамата
подсъдими започнали да бият леля му, като се качили върху нея с
крака и я тъпчели, след което подсъдимата дърпала за косите
пострадалата, а подсъдимия я мачкал с крака. Според този свидетел,
подсъдимата П. носела нож и когато св. А. поискал да помогне на леля
си, подсъдимата го заплашила. Този свидетел е категоричен, че само
двамата подсъдими са нанасяли побоя на пострадалата. Според този
свидетел подсъдимият е ударил с дърво пострадалата от ляво на
тялото от към корема, а подсъдимата нанасяла удари на пострадалата
с дръжката на ножа по тялото отпред. В подкрепа на показанията на
този свидетел е и заключението на съдебно фоноскопска експертиза,
която на хартиен носител е възпроизвела записа на телефонните
разговори на тел.112, на който телефон се е обадил св. М. Д. А.. Тези
разговори подкрепят показанията на свидетеля, че родителите на
момичето са отишли на ул.“Момина сълза“ 84А в гр.Н.З., поискал е
линейка за леля си, която много била бита и е изразил страх, че
подсъдимите пак ще дойдат. При третия разговор постр. С. А. И. взела
телефона от св. А. и е съобщила на дежурния оператор, че са дошли
майката и бащата на откраднатото момиче с всички роднини, че много
са я били, че повръщала кръв и е помолила полицаите по-бързо да
дойдат защото умира.
Друг свидетел очевидец, на който съда дава вяра относно
нанесените удари на пострадалата е свид. И. А. Н., която сочи, че
подсъдимият е ударил с ръка пострадалата към шията и тя паднала и
тогава дамата подсъдими започнали да я бият, като подсъдимият е
държал пострадалата за косата и с дръжката на ножа я ударил, а
подсъдимата със сопа я ударила по тялото към кръста. Сочи, че
подсъдимият дърпал пострадалата на двора и подсъдимата я удряла
14
със сопата, а подсъдимият я дърпал за косата и я ритал в слабините.
Фактът на нанесения побой се потвърждава и от показанията на св. С.
З. М., която не е била пряк свидетел, тъй като е влязла в къщата при
детето си, но е чувала пострадалата като вика „Недейте, стигате.
Децата плачат“, за което свидетелства. Съдът дава вяра на тези й
показания, депозирани в хода на съдебното следствие. Същите
противоречат на прочетените й показания по реда на чл. 281 ал.4, вр.
ал.1 т.1 от НПК, депозирани в хода на досъдебното производство,
които съдът не кредитира. Съдът се увери лично в нейната
обективност, доколкото в прочетените й показания бяха изложени
подробни твърдения за случилото се и тя като родственица на
пострадалата не ги подкрепи заявявайки, че тя толкова много пред
разследващия полицай не е говорила и е вярно това, което казва пред
съда.
Съдът дава вяра на тази част от показанията на св. Д. Г. - брат на
подсъдимия относно твърдението му, че пострадалата преди да избяга
го прегърнала и на техния език му е казала “Спаси ме“. Косвено
показанията на този свидетел сочат, че спрямо пострадалата е
употребено насилие и същата е изпитвала нужда от спА.ие. Относно
другите обстоятелства, както беше посочено по-горе съдът не
кредитира неговите показания, които са депозирани от заинтересовано
лице и целят да оневинят подсъдимите.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д. С. С. дадени както в
съдебното следствие, така и на тези депозирани в досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК.
Той в качеството му полицейски служител срещнал се с пострадалата
във връзка с подадения сигнал на тел.112. Този свидетел сочи, че
пострадалата е била уплашена, заявила е, че е ударена в гърба от
подсъдимия, имала болки в кръста и е показала нараняванията си
отзад на кръста, но е отказала линейка. В този смисъл са и
показанията на другите полицейски служители от екипа - св. П. Г. П. и
св. Ж. М. Ж., на които също следва да се даде вяра.
Съдът дава вяра на показанията на св. Р. В. П. -майка на
подсъдимата само в частта, в която тя заявява, че подсъдимата е
счупила прозореца на къщата и с дръжката на метлата показвайки
около метър и дебелина три сантиметра удряла пострадалата. Относно
другите обстоятелства, както беше посочено по горе съдът не
кредитира нейните показания, които целят да оневинят подсъдимите.
Съдът дава вяра и на тази част от обясненията на подс. Г.
15
относно изложеното от него, че е дърпал пострадалата, се подс. П. и
пострадалата се дърпали за косите и че подсъдимата е ударила с
дръжката на една метла два пъти пострадалата по гърба отзад на ниво
кръст, бъбреци вдясно. Съдът кредитира и тази част от обясненията на
подс. П., че с пострадалите са се дърпали за косите и че я е ударила с
дръжката на метлата по гърба в ляво над бедрото.
Относно състоянието на пострадалата след нанесения и побой и
видимите и наранявания съда дава вяра на показанията на свидетелите
Р. А., М. Д. А., Д. А. И., С. З. М., И. А. Н., М. Б. К., Н. И. У., тъй като
те са последователни, вътрешно логични, взаимно допълващи и в
съответствие с доказателствената съвкупност.
Съдът не взе в предвид показанията на св. С. С. В. при
изграждането на фактическата обстановка, тъй като са неотносими
към предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК.
Съдът не взе в предвид и показанията на св. К. В. М. при
изграждането на фактическата обстановка, тъй като те също са
неотносими към предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на св. А. Д. А., който е
превозвал пострадалата до летище С.; на показанията на св. Н.
Войнова С. – М., на св. Д. Н. П. - служители на Аерогора С. и на св. А.
Х. П. - лекар на летище С. относно състоянието на пострадалата по
време на пътя и на летището.
Съдебно-медицинските експертизи от досъдебното производство
и изслушването на вещото лице в хода на съдебното производство
имат важно значение за установяване на относими по делото факти.
Категорично е установена непосредствената причина за настъпилата
смърт.
От заключението на вещото лице Д. А. – съдебен лекар при
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, по назначената съдебномедицинска
експертиза № 826/21 г. на труп е, че при аутопсията на трупа е
установено:
- Разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина
(хемоперитонеум);
- Кръвонасядане на меката черепна покривка теменно-тилно;
кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош и
гръдно-поясната област;
- Болестни увреждания на вътрешните органи – набелязана
16
коронаросклероза; огнищна миокардиофиброза; относителна
хипертрфия на стените на сърдечните камери; разширение на
възходящата аорта на нивото на аортния булбус;
хепатоспленомегалия; едровъзлеста чернодробна цироза;
о
- Наличие на 1,10 г/л (/) етилов алкохол в кръвта на трупа;
оо
Липса на метанол, ацетон, Алкалоиди (синтетични и опиеви
наркотични вещества), Барбитурати, Бета-блокери, трициклични
антидепресанти, Фенотиазинови и Бензодиазепинови лекарствени
средства в изследваната проба кръв;
Преценено спрямо цялостната трупна морфологична находка
следва да се прецени, че причината за смъртта на С. А. И. се дължи на
т. нар. двумоментно разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина. Установените травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с или върху такива, като по своята морфология
отговарят да са получени не по-малко от поне седмица към момента
на смъртта. Състоянието на трупа, преценено по трупните промени
към момента на аутопсията, отговаря на смърт от порядъка на първо
денонощие.
Заключението на вещото лице по назначената допълнителна
съдебномедицинска експертиза е, че причината за настъпването на
смъртта на И. е разкъсване на слезката с последващ излив на кръв в
коремната кухина, като в конкретика се К.е за т. нар. „забавено“,
„двумоментно“ или „двуетапно“ разкъсване на слезката след
травматично увреждане на паренхима й. Най-често такъв вид руптура
започва като вътрепаренхимен хематом под капсулата на слезката
(след настъпили разкъсвания в паренхима), нарастващ с времето,
което е съпроводено с повишаване на налягането под капсулата
(водещо до нейното разтягане и развитието на добре изразен болков
синдром), последвано от нейното разкъсване с последващ излив на
кръв в коремната кухина – предпоставка за развитие на хеморагичен
шок.
Характерно за всички случаи на забавено разкъсване на слезката
е, че разкъсването на капсулата й може да настъпи часове, дни, дори
седмици след претърпяна травма. В конкретния казус се К.е за тежък
побой, нанесен над И. с давност от порядъка на около 10 дни преди
настъпването на смъртта на същата, като в изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп са описани травматичните
находки (интензивен кръвоизлив по лявата странична повърхност на
17
гръдния кош и гръдно-поясната област), обсъждани като такива с
давност „не по-малко от поне седмица към момента на смъртта“.
Съвкупността от цялостната морфологична находка на мекотъканни
травми, увреждания на вътрешните органи и данните от разпитните
протоколи на свидетели дава основание на експерта да счита, че
между травматичните увреждания, нанесени на И., последвалият
масивен кръвоизлив в коремната кухина (вследствие на повишаването
на подкапсулното налягане в слезката от развиващия се
интрапаренхимен хематом, респ. довело до разкъсването на капсулата
на слезката) и настъпИ.т макар и след време смъртен изход, може да
се направи изводът за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между нанесения на И. побой от двамата обвиняеми на 20.09.2021г. и
смъртта й, като същата може да се обясни по описаните механизми и
последователност на обстоятелствата.
От заключението на назначената втора допълнителна
съдебномедицинска експертиза е видно, че вследствие на инцидента
от 20.09.2021 г. постр.И. е получила множество мекотъканни
увреждания (кръвонасядания), а локализацията и интензитета на
нанесените й удари са довели и до засягане на вътрешните й органи в
дълбочина. По конкретно, настъпило е разкъсване на паренхима на
слезката, с развитие на субкапсулен хематом, който обхваща не по-
малко от половината площ на органа. Развитието на хематома е
продължило с постепенното му разрастване, съпътствано с
повишаване на налягането под капсулата на слезката, като в даден
момент същото е преодоляло съпротивлението на капсулата,
разкъсвайки я, с последващо излИ.е на кръв в коремната кухина,
настъпване на хеморагичен шок и съответно смъртен изход. Така
представени, последователността от събития отразяват конкретната
невъзможност на организма на постр. И. спонтанно да се възстанови
или да самоограничи развИ. се първоначален субкапсулен хематом
(представляващ в своята същност т. нар. първи етап в процеса на
двумоментно разкъсване на слезката), без на пострадалата да е
оказана спешна медицинска помощ. При такъв тип тежко увреждане
на паренхима на слезката, във всеки даден момент след развитието на
субкапсулния хематом, състоянието на постр. И. е можело да се
влоши и да настъпи смърт. Т.е. само по себе си това увреждане е
причинило „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота“ – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
Подобно стечение на обстоятелствата и предотвратяване на смъртен
изход е възможно единствено чрез оказване своевременна и
18
висококвалифицирана медицинска помощ с цел хирургическо
отстраняване на органа.
От заключението на експертизата е видно също така, че
установените болестни увреждания на вътрешните органи и системи у
постр.И., както и алкохолната концентрация в кръвта не могат да
бъдат пряко отнесени към разкъсването на слезката. За разкъсването
на паренхима и образуването на първоначалния субкапсулен хематом
е необхоД. да е бил осъществен поне един, достатъчно голям по сила
удар по повърхността на тялото, в областта непосредствено над
проекцията на слезката по лявата странична повърхност на тялото.
Последващото развитие на увреждането, с разкъсването и на
капсулата на органа е опосредствана основно от постепенно
покачващото се субкапсулно налягане, достигнало в даден момент до
параметри, които са преодолели съпротивлението на капсулата.
От заключението на експертизата е видно също така, че у постр.
И. са установени следните мекотъканни травматични увреждания –
бледо кръвонасядане в меката черепна покривка на главата в теменно-
тилната област срединно; кръвонасядане в средната трета на лявата
странична повърхност на гръдния кош; кръвонасядане в лявата
гръдно-поясна област, по хода на проекцията на задна мишнична
анатомична линия и съответно на нивото непосредствено под
проекцията на ребрената дъга. В дълбочина на гореописаните
увреждания е установено и разкъсване на слезката. Посочените
увреждания са получени в резултат от ударно въздействие на твърди
тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, като човешки
ръце, свити в юмруци, човешки крака, метална тръба, дървен прът и
др. Преценено по броя на кръвонасяданията, установени по тялото на
постр. И., може да се направи извод, че са били нанесени не по-малко
от поне два удара, като е възможно и тяхната бройка да е по-голяма,
но същите да са били в ограничена област и да са нанесени
последователно в кратък времеви интервал един след друг, т.е. да са с
голям интензитет, съответно да се е осъществило наслагване на
тяхната морфологична изява и слИ.ето на множество по-малки, но
еднотипни по морфология увреждания, в няколко по-големи и сходни
такива. Видно е също така, че кръвонасяданията отговарят да са
получени не по-скоро от седем дни преди настъпване на смъртта, като
еволюцията и изразеността на същите е строго зависима от
индивидуалните особености на организма.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на посочените по-горе съдебно медицински експертизи.
19
От заключението на изготвената по делото съдебно-химическа
експертиза е видно, че в пробата кръв, взета от трупа на постр.И., не
се доказва наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични
вещества), Барбитурати, Бета-блокери, трициклични антидепресанти,
Фенотиазинови и Бензодиазепинови лекарствени средства.
От заключението на изготвената по делото втора съдебно-
химическа експертиза е видно, че в пробата кръв, взета от трупа на
постр.И., не се доказва наличие на метанол и ацетон; доказва се
о
наличие на 1,10 г/л (/) етилов алкохол.
оо
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на съдебно-химическите експертизи.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
фоноскопска експертиза се установява, че пострадалата И. на
20.09.2020г. лично е съобщила на дежурния оператор на тел.112 че е
бита много от подсъдимите, „повръща кръв“ и „направо умира“.
Съдът кредитира като компетентно, пълно, ясно и обективно
заключението на съдебно-фоноскопска експертиза.

III ПРАВНИ ИЗВОДИ
Съдът намира деянието осъществено от подсъдимите за
съставомерно по чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1,
вр. с ал. 2 НК, извършено в независимо съпричинителство от тях, а не
такова по чл.115 вр. чл.20 от НК, каквото обвинение поддържа
прокуратурата и частното обвинение.
Следва да се отбележи, че двамата подсъдими са действали в
условията на независимо съпричинителство /съдебната практика е
категорична, че престъплението по чл.124, ал.1 от НК не може да се
извърши в съучастие под формата на съизвършителство/.
Независимо, че не е установено кой точно от двамата е нанесъл
ударът довел до загуба на слезката, в случая от значение е, че всеки
един от нанесените удари от подсъдимите е могъл да стори това.
Освен това всеки от двамата от подсъдимите е бил наясно с
положението на пострадалата и с действията на всеки от двамата,
поради което нанасяйки удар на пострадалата и причинявайки и
съзнателно телесни повреди е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването и на по тежкия резултат, съответно и на смъртта.
В конкретния случай в съзнанието на подсъдимите не се
20
съдържат представи, че с деянието си причиняват телесни увреждания
на пострадалата несъвместими с нейния живот. Макар да е налице
побой над подсъдимата смъртта от него не е била неминуема и по тази
причина деянието следва да се квалифицира като такова по чл.124 ал.1
от НК.
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено, както по
отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинени телесни
повреди и един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат -
смъртта на пострадалата, като от субективна страна подсъдимите са
искали и допускали причиняването на телесни повреди, но по
отношение по-тежкия резултат са действали по непредпазливост.
Съдът счита, че правната квалификация следва да включва и чл.
128 НК, доколкото там е дадено дефинитивно определение на тежката
телесна повреда като правна категория.
По този начин на подсъдимите се посочва в пълнота по
разбираем начин, квалификацията на извършеното от тях в
независимо съпричинителство престъпление - на 28.09.2021 г. в гр.С.
причинили по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН **********,
настъпила на летище С., вследствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез
нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на
20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ул.
"************" №*** в ***, предизвикали разкъсване на паренхима
на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие
до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване
на слезката с излив на кръв в коремната кухина.
От обективна страна е налице причинна връзка между
нанесените удари и настъпилата тежка телесна повреда - загуба на
слезката. Не се събраха доказателства да е налице друга причина за
загубата на слезката освен нанесения на пострадалата побой от
двамата подсъдими. Телесната повреда е тежка по смисъла на чл. 128
НК, тъй като е налице разкъсване на слезката.
От субективна страна съдът приема, че тежката телесна повреда
е причинена от подсъдимите при форма на вината - евентуален
умисъл. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието. На следващо място те са предвиждали настъпването на
обществено опасните последици, защото са били на ясно, че ударите
които нанасят могат да доведат до нараняване във вътрешните органи
21
на пострадалата. Побоят, който са нанесли, дава основание на съда да
приеме, че подсъдимите са допускал настъпването на обществено
опасните последици от деянието. Те не са били тяхна пряка цел, но са
били съгласни с настъпването им. Мотивите, които са ги подтикнали
са породени от бягството на непълнолетната им дъщеря със сина на
пострадалата и желанието им да намерят и приберат детето си. В
резултат на тежката травма е настъпила смъртта на пострадалата на
28.09.2021 г. на летището в гр.С.. За този по-далечен резултат
подсъдимите са действали непредпазливо от субективна страна. Това е
така, защото не са предвиждал леталния изход като обществено
опасни последици от нанесената тежка телесна повреда, но са били
длъжни и са могли да ги предвидят. К.е се за небрежност, която е с
фатален край.
За настъпването на смъртта е от значение и бездействието на
пострадалата която не е потърсила медицинска помощ. Това
обстоятелство наред с цирозния черен дроб на пострадалата не могат
да доведат до извода, че подсъдимите не са били длъжни и не са могли
да предвидят вредоносните последици.
Смъртта на пострадалата е настъпила 8 дни по-късно на
летището в гр.С.. На лице е причинна връзка между умишлено
нанесената тежка телесна повреда и настъпилата смърт, за която
подсъдимите са действали непредпазливо. К.е се за умишлено
нанесена тежка телесна повреда при форма на вината евентуален
умисъл и последвала смърт по непредпазливост.
Поради гореизложеното съда призна двамата подсъдими за
невиновни и ги оправда по повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно, че на
20.09.2021 г. в гр.Н.З. в съучастие с А. И. П., като съизвършители,
умишлено умъртвили С. А. И. от гр.Н.З..

IV ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия Ц. В. Г. престъпление съдът
наложи наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
За да постанови решението си съдът се съобрази със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наложи наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такова съдът
прие безразличното отношение на пострадалата към здравето си и
неглижирането от нейна страна на здравословно си състояние, което е
22
допринесло за нейната смърт.
Отегчаващите вината обстоятелства съдът намира в излишното,
безпричинно и немотивирано агресивно поведение, по отношение на
пострадалата, миналите осъждания на подс. Г., неполагането на
обществено полезен труд и механизма на осъществяването на
деянието, което се откроява с тежка форма на агресивност.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съда приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимия Ц. В. Г. е била задържан, считано от 17.01.2022 г. до
влизане на настоящата присъда в сила.
За извършеното от подсъдимата А. И. П. престъпление съдът
наложи наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
За да постанови решението си съдът се съобрази със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наложи наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът
прие чистото и съдебно минало, социалната и ангажираност -
постоянна работа, безразличното отношение на пострадалата към
здравето си и неглижирането от нейна страна на здравословно си
състояние, което е допринесло за нейната смърт.
Отегчаващите вината обстоятелства съдът намира в излишното,
безпричинно и немотивирано агресивно поведение от нейна страна, по
отношение на пострадалата, за което сочат свидетелите и механизма
на осъществяването на деянието, което се откроява с тежка форма на
агресивност. На следващо място съда отчете и последващото
поведение на подсъдимата, което не говори за осъзнаване на
стореното и искрено съжаление.
Предвид данните за личността на подсъдимите съдът намира, че
така определеното им наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способстват за
поправянето и превъзпитанието им и наред с това ще и въздейства
предупредително и възпиращо. Освен това, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като
се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото и в конкретност на жителите на ромския
квартал в гр.Н.З..
Съдът се произнесе и по разноските и веществените
доказателства.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Ц. В. Г. да
23
заплати една втора от разноските по делото общо 1342.58 лв., от които
811.80 лв. по сметка Регионална дирекция гранична полиция-
Аерогари и 530.78 лв. по сметка на Окръжен съд С..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимата А. И. П.
да заплати една втора от разноските по делото общо 1342.58 лв., от
които 811.80 лв. по сметка Регионална дирекция гранична полиция-
Аерогари и 530.78 лв. по сметка на Окръжен съд С..
Вещественото доказателство:
Магнитен носител-един брой СД, записи на два броя разговори
от национален оператор 112 ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

24
Съобщи за изтекли лични данни