ЗАПОВЕД №
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
по чл. 410 ГПК
град
Велико Търново, на 01.07.2020 година.
Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 01.07.2020г.
закрито разпоредително заседание по Ч. гр. дело № 1380 по описа на съда за 2020 година, докладвано от Димитър
Кръстев - районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и допълнителната молба, подадена
към него установи:
По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на
ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен
с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
/Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за
изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е
налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените
от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени
доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и
мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не
водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Претендираните със заявлението вземания за неустойка
за неизпълнение на задължение, както и за разходи и такси за извънсъдебно
събиране обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива,
които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание
по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях.
Неустойката,
предвидена в чл. 20ал.1 от договора за неизпълнение на задължението по чл.15 от
договора за паричен заем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечението и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин
претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора,
която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с
неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е
необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния
характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване
на главното задължение по договора, чрез поръчител, безспорно създава
значително неравновесие между търговеца и потребителя.
Разходите за извънсъдебно събиране на вземането
съгласно чл.21ал.4 и ал.5 от договора са посочени само като стойност и са
обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не
и за каква дейност се начисляват. От една страна следва да се има предвид, че дейността
по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да
изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради
което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна,
поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това,
че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от
извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера си това
вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил
такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса
разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля
изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на
законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането
на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Водим от горното и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Н.Г.В., ЕГН:**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора "АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление в град София, ул. "Панайот Волов" № 29, етаж 3, с ЕИК
********* сумата в размер на 300.00 лв.
/триста лева/ - главница,
представляваща задължение по Договор за
кредит "Бяла карта" №555078 от 15.09.2018
година, сключен с "Аксес Файнанс" ООД; сумата в размер на 28.44 лв. /двадесет и осем лева и 44ст./ -
договорна лихва за периода от 18.09.2018 година до 06.12.2018 година, сумата в размер на 39.73 лв. /тридесет и девет лева и 73ст./ - лихва
за забава за периода от 07.12.2018 година до 16.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 26.06.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които: 25.00 лева - внесена
държавната такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 75.00 лв. /седемдесет
и пет лева/ - неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата в размер на 197.50 лв. /сто деветдесет и седем лева и
50ст./ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя.
Вземането, за което е уважено искането, произтича от следните обстоятелства:
На 15 септември
На 26 юни
Между заемателя Н.Г.В.
и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за кредит "Бяла
карта" №555078 от 15.09.2018 година. Съгласно същия,
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя револвиращ потребителски
кредит в максимален размер на 300 лв. по международна кредитна карта, което
реално е станало и с това заемодателят е изпълнил задължението си но договора.
Длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата
договорна лихва в размер на 28.44 лв., съгласно условията на договора от датата
на първата транзакция по кредитната карта до датата на предсрочна изискуемост.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай,
че кредитополучателят
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо. В случая
предсрочната изискуемост е обявена на 06 февруари
По тази
причина длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в
размер на 39.73 лв., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Банкова сметка, ***ата сума:
IBAN: ***, BIC/***: BPBI BG SF, банка "Юробанк България" АД (б. "Пощенска банка" АД) - по договор № 555078.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви се
възможност в едномесечен срок:
1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед,
или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта.
Ако възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по – висок размер
от посочения в заповедта. В случай, че изпълните задължението по заповедта в
срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си.
Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с
препис за заявителя.
2. Ако възражението
бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.
3. Настоящата заповед
е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация
не е проверявана от съда.
4. Ако до изтичане на
едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение
до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
5. Заповедта подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново само в частта за разноските в
едномесечен срок от връчването.
Районен съдия: