РЕШЕНИЕ
№ 1105
гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20234110103380
по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за постановяване със съдебно решение
на мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения с детето,
издръжка, с правно основание чл.127 ал.2 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че от съвместното й съжителство с
ответника в Н е родено детето Ф И Т., родена на *****г. Ищцата заявява, че с ответника се
разделили и към настоящия момент тя полага грижи за детето Ф, като от лятото на***
трайно живее заедно с детето в Б. Ищцата заявява, че ответникът не се интересува от детето,
не изпраща пари за издръжка. Ищцата заявява, че ответникът полага труд като****. Ищцата
сочи, че тя има възможност да се грижи за детето, което понастоящем посещава детска
градина. Ищцата отправя искане съдът да постанови решение, с което да предостави на нея
упражняването на родителските права по отношение на детето Ф, да определи местоживеене
на детето при нея и режим на лични отношения на бащата с детето, който първоначално за
срок една година да се осъществява в присъствието на майката, както и да осъди ответника
да заплаща издръжка за детето, като в съдебно заседание заявява, че претендира месечна
издръжка в размер на 250лв. месечно. В исковата молба се прави искане за присъждане на
издръжка за минало време за периода от м.октомври 2022г-м.октомври 2023г в размер на по
500лв за всеки от месеците в периода. На следващо място ищцата прави искане съдът да
даде разрешение за издаване на необходимите документи и разрешение за пътуване на
детето в чужбина до държави ****което решение да замести липсващото от бащата съгласие
за това. Претендира разноски. С молба от 27.03.2024г ищцата е оттеглила иска за издръжка
за минало време и моли производството по делото да бъде прекратено в тази част.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника Зратко Т. на посочения в
исковата молба адрес в Н, като връчването на книжата е извършено по реда на Регламент ЕО
№2020/1784 и видно от представеното удостоверение за връчване на документи/ формуляр
К/ от получаващия орган от Н е на 05.03.2024г. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В проведеното открито съдебно
заседание на 27.06.2024г. ответникът, редовно призован по реда на чл.40 ал.2 от ГПК не се
явява, не се представлява.
1
С влязло в сила определение от 30.04.2024г. съдът е прекратил производството само в
частта по отношение на исковата претенция за издръжка за минало време в общ размер
6000лв, за периода м.10.2022г.-м.10.2023г.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата М. И. С. и ответника З. Т. са родители на детето **** Т., родена на*** родена
от съвместното им съжителство.
По делото не е спорно и от събраните гласни доказателства се установява, че
родителите на детето са живели заедно до лятото на ***., когато се разделили. Не е спорно,
че след раздялата на родителите, детето Ф живее при майка си в гр.***.
От представената по делото служебна бележка от 14.08.2020г. се установява, че
детето Ф посещава Детска градина „****, считано от 01.09.2022г.
Видно от представена по делото служебна бележка ищцата работи на длъжност „офис
мениджър“, в*****, с нетно месечно възнаграждение в размер на ****.
От социалния доклад, представен по делото от ДСП- *** се установява, че след
раздялата на родителите детето Ф се отглежда в семейната среда на майка си, като се сочи,
че между детето и бащата няма изградена емоционална връзка, тъй като бащата е живял
само няколко месеца с детето. Сочи се, че майката на детето полага необходимите грижи за
него в семейната си среда и желае да упражнява родителските права по отношение на
детето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р Г П, С Г К
и Д Л С.. Свидетелката П, която е майка на ищцата, разпитана каза, че дъщеря й живяла с
ответника в Х, като от връзката им се родило детето Ф. Преди около четири години ищцата
се върнала в Б с детето и заживяла при родителите си. Свидетелката каза, че детето е много
привързано към майка си и тя се грижи много добре за детето. Свидетелката заяви, че преди
около две години ответникът дошъл в Б, но правел скандали и след това не е идвал. С детето
понякога контактувал по телефон. Не пращал пари за издръжка на детето. Не давал
разрешение детето да пътува в чужбина. Детето не проявявало интерес към бащата.
Свидетелката К, която е леля на ищцата, разпитана каза, че ищцата се върнала в Б с детето
Ф, защото бащата на детето много я тормозел. Бащата не поемал издръжката на детето.
Според свидетелката детето Ф се чувства много добре при майка си, ходи на детска градина,
на балет, на зумба. Според свидетелката Ф се страхува от баща си, защото той й говорел
глупости по телефона. Свидетелката С., която е дъщеря на ищцата от друга връзка, каза, че
познава ответника, който живял с майка й. Заяви, че той отправял към нея неприлични
епитети, притеснявал я по телефона. Докато майка й живеела с него имало скандали
помежду им. През *** ищцата се разделила с ответника и се върнала заедно с детето Ф в Б.
Свидетелката каза, че майка й отлично се грижи за децата си. Според свидетелката, Ф не е
привързана към баща си.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
2
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е допустим, а разгледан по
същество е основателен. С цитираната разпоредба се цели съдебна намеса, съставляваща
съдебна администрация на граждански отношения, за да се преодолеят разногласията между
родителите, които не са в брак и живеят разделени относно упражняването на родителските
права, при кого да живее детето, относно личните отношения между родителите и детето и
издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като прецени всички обстоятелства с
оглед интереса на детето, като възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможностите за помощ от трети лица-
близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.
От събраните в настоящото производство доказателства се установи по безспорен
начин, че страните по делото, от чието фактическо съжителство е родено детето Ф, от лятото
на **** не живеят заедно. От събраните гласни доказателства се установи, че след раздялата
на родителите детето е останало да живее при майката М. И., която полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му. Установи се от показанията на свидетелите П, К
и С. и от социалния доклад, че детето се чувства добре в семейната среда, в която живее. От
събраните доказателства се установи, че след раздялата на родителите бащата, който живее в
чужбина, е контактувал с детето по телефона, като преди около две години е идвал в Б. От
изложеното в социалния доклад е видно, че за детето се полагат адекватни грижи от страна
на майката, към която детето е силно емоционално привързано. Събраните гласни
доказателства сочат на извод, че между детето и бащата не е налице привързаност, тъй като
когато родителите са се разделили детето е било още много малко, а бащата не е поддържал
активна комуникация с детето. От друга страна свидетелите казаха, че дори когато бащата
общува с детето по телефона, то се разстройва и страхува от нещата, които бащата му
говори. В настоящото производството майката на детето Ф е изявила желание на нея да
бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето, като от
страна на бащата няма изразено становище по делото. Събраните в производството
доказателства в своята цялост обосновават извод, че майката разполага с необходимия
родителски капацитет, качества да упражнява родителските права по отношение на детето
Ф. Предвид на това и с оглед интереса на детето съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката М. И. С., като бъде определено
местоживеенето на детето да е на адреса на неговата майка.
С оглед изискванията на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи
подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител. От събраните
доказателства се установи, че детето е било на много ниска възраст, когато родителите са се
разделили, като между детето и бащата няма изградена силна емоционална връзка, предвид
на това, че детето почти не е общувало пряко с баща си, извън разговорите по телефона.
Въпреки това, съдът намира, че не следва да бъде прекъсвана връзката на детето с бащата и
следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като се съобрази
3
обстоятелството, че детето не е оставало насаме с баща си и поради това, първоначално
режимът на лични отношения следва да бъде осъществяван в присъствие на майката. Съдът
предвид интереса на детето, намира за подходящ следния режим на лични отношения на
бащата с детето, а именно: всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч. до
18.00ч. в посочените почивни дни, като за период една година от влизане в сила на
съдебното решение режимът на лични отношения на бащата с детето да се осъществява в
посочените дни, за всеки от двата дни, без приспиване, в присъствие на майката. След
изтичане на една година от влизане н сила на съдебното решение, режимът на лични
отношения да бъде следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, за
времето от 10:00ч в събота до 18:00ч в неделя.
Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде
определена месечна издръжка за детето Ф, която бащата да заплаща.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната
издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на
ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. В
конкретния случай, по делото се установи, че ищцата работи по трудово правоотношение с
месечен доход около ****., като същата няма задължения към други ненавършили
пълнолетие лица. Относно дохода на ответника, по делото няма конкретни данни за размера
на получавано от ответника месечно възнаграждения, като бяха наведени твърдения ,че той
работи в Х като ****, на частна практика. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма
наведени твърдения за негови заболявания, които да го възпрепятстват да полага труд, както
и няма твърдения, че същият има други ненавършили пълнолетие деца, освен детето Ф. От
една страна, съобразявайки нуждите на детето Ф, предвид възрастта й, физическото и
психическо израстване, нуждата от средства за облекло, храна, играчки и от друга страна
отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че бащата на
детето следва да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 250лв. месечно,
което е съвсем малко над установения към момента минимален размер на издръжката.
Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за детето е датата на
депозиране на исковата молба - 17.11.2023г. до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването й.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска.
По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо
съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК.
Доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото няма наведени
4
твърдения, че бащата е дал съгласие детето да пътува в чужбина, съдът намира, че е налице
спор по този въпрос между родителите и искането на ищцата по реда на чл.127 "а" ал.2 от
СК се явява допустимо.
Разгледан по същество иска е основателен по следните съображения:
При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интереса на детето. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според
данните в случая. По делото се установи, че майката на детето има желание да води детето
на почивки и екскурзии извън страната, както и че детето също има желание да пътува с
майката до други държави. Изхождайки от интереса на детето, съдът намира, че то следва да
има възможност да пътува на почивки и екскурзии в чужбина, което би допринесло за
запознаване със забележителностите и културата на други държави и формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията му. С израстването на
детето е важно то да събира по-богати впечатления, да разширява кръгозора си. Ето защо
съдът приема, че е налице необходимост детето да може да пътува извън страната. От
събраните гласни доказателства се установи, че бащата не е дал своето съгласие детето да
пътува в чужбина, по делото няма изразено негово становище, което обуславя и
необходимостта от търсената от ищцата съдебна намеса за разрешаване на този въпрос. В
настоящия случай исковата претенция е за разрешение за пътуване до конкретни държави,
които са определяеми, а именно до държавите- членки на*****. Съгласно практиката на
ВКС срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето-когато детето е непълнолетно и макар и ограничено
дееспособно е формирало воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до навършване
на пълнолетие би се явил разумен, но при малолетните деца този срок се явява
продължителен. Приема се, че ограничаването на срока при малолетните деца е
наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие
между родителите има възможност съдът отново да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК,
за да се извърши нова преценка на обстоятелствата, с оглед настъпили промени след
постановяване на решението, от значение за интересите на детето./в този см. решение
№253/20.07.2015г по гр.д.7336/2014г на ВКС, ІV г.о./. Съдът следва да съобрази и
разясненията със задължителен характер дадени в ТР 1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на
ВКС, в което е посочено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/ или до определяеми държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до
пътувания на детето Ф до ************* за почивки, екскурзии, като разрешението в
настоящото производство следва да се даде за срок от пет години. Всяко конкретно пътуване
на детето в чужбина следва да бъде съобразено по време и продължителност и с режимът на
лични отношения на бащата с детето, по начин, че същият да не се нарушава. Съдът намира,
5
че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до
посочените държави и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото
му на свободно движение извън пределите на Б, като при пътуване същото следва да бъде
придружавано от своята майка.
По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен
паспорт на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според
която подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се
извършва лично и от двамата родители. Ето защо съдът намира, че с настоящото съдебно
решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за детето Ф
И Т. да бъде издаден задграничен паспорт, което е в неин интерес.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 250лв. разноски за
призоваване в чужбина и 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски по делото, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Върху присъдената издръжка следва да бъде определена държавна такса в размер на
360 лв., която на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от ответника в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете ****
Т. с ЕГН **********, родена на ****. на майката М. И. С. с ЕГН **********, с адрес
гр.*****.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето **** Т. с ЕГН ********** при нейната майка
М. И. С. с ЕГН **********, с адрес г*****
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата З. Т., роден на **********г., с
адрес ***** с детето **** Т. с ЕГН **********, както следва: всяка първа събота и неделя
от месеца, за времето от 10.00ч. до 18.00ч. в посочените почивни дни/събота и неделя/, като
за период една година от влизане в сила на съдебното решение режимът на лични
отношения на бащата с детето да се осъществява без приспиване в посочените дни, за всеки
от двата дни, в присъствие на майката. След изтичане на една година от влизане в сила на
съдебното решение, режимът на лични отношения да бъде следния: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, за времето от 10:00ч в събота до 18:00ч в неделя.
6
ОСЪЖДА бащата З. Т., роден на **********г., с адрес ***** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете****Т. с ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен представител
М. И. С. с ЕГН **********, с адрес **** месечна издръжка за детето Ф в размер на
250лв./двеста и петдесет лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба /17.11.2023г/
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.45 от ЗБЛД,
заместващо липсващото съгласие от бащата З. Т., роден на **********г., на малолетното
дете *****. с ЕГН ********** да се издаде паспорт за пътувания в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ малолетното дете ****. с ЕГН ********** да напуска
пределите на Република ****и да пътува до всички *******за почивки, екскурзии,
придружавано от майката М. И. С. с ЕГН **********, като пътуванията да се осъществяват
за период и продължителност, при които да не се нарушава режимът на лични отношения на
бащата с детето Ф, което разрешение се дава за срок пет години и замества липсващото
съгласие на бащата З. Т., роден на **********г.
ОСЪЖДА З. Т., роден на **********г., с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. С. с
ЕГН **********, с адрес **** сумата общо 1300 лв./хиляда и триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, разноски за призоваване на ответника в
чужбина и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. Т., роден на **********г., с адрес ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в размер на 360 лв. /триста и
шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху определената издръжка, както и
сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8