РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2196
гр. Пловдив, 17.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на
двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията
ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 2360 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Венета З., против Решение № 1010/07.07.2021 г.
на Районен съд Пловдив, VІІІ н.с., постановено по а.н.д. № 2413 по описа на
същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 564071 –
F583795/04.03.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП,
с което на К.Г.Й.в качеството и на едноличен търговец с фирма „РОЯН – К. Й. “,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Поручик
Величков“ № 6, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде
изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 240 лв.
3. Ответникът по касационната жалба - К.Г.Й.в
качеството и на едноличен търговец с фирма „РОЯН - К. Й.“, счита касационната жалба за неоснователна.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена К.Г.Й.в качеството и на едноличен търговец с фирма „РОЯН - К. Й.“ против
НП № 564071 – F583795/04.03.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“
при ЦУ на НАП.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F583795 от 20.12.2020 г., съставен от Е. С.
К. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена проверка на 15.12.2020
г. в 11:20 ч., в обект – фризьорски
салон, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 24, стопанисван от ЕТ „РОЯН
- К. Й.“ с ЕИК ***, е установено, че за извършена контролна покупка на 1
брой изсушаване на стойност 12,00 лв., преди легитимацията, платена в брой от Е.
С. К. - проверяващ, е издаден фискален касов бон № 0001452/15.12.2020 г. на
същата стойност от фискалното устройство в обекта с индивидуален номер DТ730445 и номер на фискална памет
02730445, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: наименование, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Цитираният фискален
касов бон съдържа единствено реквизит „други", обща стойност на
заплатената сума - 12,00 лв. и количество. Нарушението е извършено на
15.12.2020 г. Нарушен е начинът за издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство, касаещ задължителните реквизити, които трябва да съдържат
същите.
Нарушението не води до неотразяване на
приходи.
В АУАН е посочено още, че нарушението е констатирано при извършена проверка,
документирана с Протокол серия АА № 0075414/15.12.2020 г., както и че е нарушен състава на чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е за първи път.
7.
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице обстоятелства,
които обуславят маловажност на случая, поради което наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.
ІV.
За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни
мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
9. Разрешаването на конкретния административноправен спор,
налага да се съобрази още следното:
За
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
10. Настоящият случай е именно такъв, като
макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път;
липсват данни за извършени от ЕТ други нарушения на фискалната дисциплина; самото
нарушение не води до неотразяване на приходи), деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това
положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден
размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
11. Вярно е, че обществените отношения,
регулирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, са от особена обществена важност, но това не може да
игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал
като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1010 от 07.07.2021 г. на
Районен съд гр. Пловдив, VІІІ н.с. постановеното по АНД № 2413 по описа на
същия съд за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.